Благоевградският "Оксфорд"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Благоевградският "Оксфорд"

Сред завършилите АУБ 54% са следвали бизнес администрация, 11% - политика и международни отношения, 9.2% - компютърни науки, 9% - икономика, и 8.3% - журналистика

Благоевградският "Оксфорд"

Как градът се сдоби с водещ американски университет и защо не успява да капитализира достатъчно от това

Мартин Димитров
12327 прочитания

Сред завършилите АУБ 54% са следвали бизнес администрация, 11% - политика и международни отношения, 9.2% - компютърни науки, 9% - икономика, и 8.3% - журналистика

© АУБ


270Наблюдавайте магистралите на една област и ще разберете всичко за нея. Ако се движат камиони - индустрията се развива, ако е пусто, значи хората ги няма. Рекламните табла наоколо също ще ви разкажат истории за мястото. Като например тази на Американския университет в България (АУБ). Слоганът "Blagoevgrad - Home of American University in Bulgaria" се появява често по пътя от София до Благоевград и синтезира само в едно изречение новата история на града, станал известен най-вече заради местоположението на най-престижното и рейтингово (според всички национални класации) учебно заведение в страната.

Трудно е да се каже, че южният областен център се развива благодарение на АУБ, но със сигурност колежът е крайъгълен камък в задържането му на повърхността. Младите хора от двата университета (АУБ и Югозападния) буквално връщат живота на мястото. Благоевград не печели само от това, че те пазаруват, наемат жилища и са жадни за култура и забавления. Печели и добра репутация - както в национален, така и в международен план.

Духът на Америка

Не би било проява на нескромност да се каже, че АУБ е най-успешният чуждестранен проект в Благоевград и сред най-добрите в България.

10.6% от завършилите АУБ са започнали собствен бизнес.

Днес местните жители на града и над 800 студенти да могат да се разхождат свободно из добре поддържания кампус, отговарящ на всички американски стандарти, но успехът му и дори самото му оцеляване далеч не са били даденост през различните етапи на вече 28-годишната му история. Създаден под щастливата звезда на серия малко вероятни съвпадения и много, много работа през 1991 г., АУБ оцелява през бурното десетилетие на 90-те и укрепва от началото на новия век досега. "Ние сме сървайвъри", обобщава Робърт (Боби) Филипс, преподавател по политически науки и част от университета още от създаването му. И не просто оцелява - превръща се в първенец в България по почти всяка специалност, която се преподава в него.

Американският университет, който работи по традиционната за САЩ система на преподаване liberal arts[i], със сигурност дава на Благоевград много - стотици високообразовани български и чуждестранни младежи идват да учат тук всяка година, като не само инвестират парите си в града, но и го обогатяват благодарение на инициативите, които подемат. От друга страна обаче, те най-често идват и си отиват след четиригодишния курс на обучение, като броят на постоянно заселилите се в града след това е пренебрежим. Причината за това е, че в Благоевград и региона просто не могат да предложат подходяща работа за висококвалифицираните студенти, които се готвят за международни кариери, високо заплащане и работа в сектори като ИТ, финанси и мениджмънт.

Секторите, в които работят най-много завършващи, са финансовите услуги, разработката на софтуер, информационните технологии, счетоводството, образованието и маркетинга и рекламата
Източник: АУБ

Начало като на магия

Четейки черновата на историята за първата година от създаването на АУБ, която Боби Филипс споделя с "Капитал", човек остава с повдигнати вежди не един или два пъти. Дори за преподавателя, говорил си с повечето все още живи главни герои, участвали в създаването на университета, не му става ясно как точно се нареждат сложната комбинация от събития, която кулминира с АУБ.

Това, което е разбрал със сигурност, е, че в рамките на около година, между есента на 1990 и последващия септември 1991 г., действията на няколко десетки души като по чудо създават един от първите американски университети от другата страна на вече падналата желязна завеса. Според проучването на Филипс някои от "идеолозите" на АУБ включват тогавашния прессекретар на американското посолство в София Джон Мензийс и първия директор на фондацията "Отворено общество" Георги Прохаски. Те въвличат редица популярни български "невзъвръщенци" като зам. главния редактор на "Рийдърс дайджест" Дими Паница и публициста Стефан Груев, които застават зад инициативата. Връзката със САЩ се движи от последния посланик на САЩ преди промените Сол Полански.

Едно от ключовите имена, което изплува неколкократно обаче, е това на Елиана Масева, тогавашен лидер на временния изпълнителен комитет на Благоевград, която малко по-късно ще стане и първият демократично избран кмет на града след промените. Нейната роля е ключова - тя убеждава общинарите от все още нереформираната БКП, че потенциален американски университет няма да превърне града в кошер на американски шпиони, а ще е от полза. Така бъдещата институция се сдобива със сградата на вече бившия партиен дом в самото сърце на града, а с помощта на американското посолство и финансиста филантроп Джордж Сорос АУБ получава средствата, нужни да стартира първата си година.

Университетът разполага със собствени игрища за десетки спортове, където студентите могат да тренират, а всяка пролет се организира своеобразна Олимпиада
Източник: АУБ

Благоевград в Бръшлянената лига

Тогава се намесва и Университетът в Мейн, който е привлякъл едни от първите обменни студенти от България, и по покана на Мензийс се включва във физическото създаване на университета и в акредитирането на програмите му през първите години от съществуването му. Те изпращат голям екип от администратори и преподаватели, които да положат основите на АУБ - буквално. Влизат в сградата на партийния дом и я прочистват, ремонтират я, провеждат в рамките на няколко седмици изпитите SAT и TOEFEL, с които да отсеят първия випуск студенти... Всичко това се случва в рамките на бурното лято на 1991 г., докато в София политическата обстановка е нестабилна и няколко пъти проектът виси на косъм заради конфликтите по време на преговорите за новата конституция.

Успехи на килограм

Според последното издание на Рейтинга на университетите в България Американският университет заема първо място в 4 от общо 5те преподавани специалности - бизнес администрация, икономика, политически науки, журналистика и масови комуникации, а в категорията компютърни науки заема второ място. Благодарение на образователната система liberal arts, 63% завършват висшето си образование с две специалности, а освен това получават две дипломи - американска и българска.

Академичните постижения имат и материални измерения - безработица сред завършилите на практика няма, а реализацията на трудовия пазар е впечатляваща. Според вътрешно представително проучване на университета сред завършилите го в последните 20 години от 2016 г., над 50% от алумните изкарват заплати над $ 40 хил. годишно, а 20% над $100 хил., като сред живеещите в България, процентът на хората, получаващи над $30 хил. на година е 65%. Приблизително половината от завършващите остават в България, а около 1/8 заминават за САЩ, за да специализират или да работят.

Един от основните елементи на този тип образование е силно развитите извънкласни дейности. АУБ има 37 клуба, в които студентите са много активни. Сред тях са TedX клуба, който прави едноименната конференция с мотивиращи речи, както и бизнес и ИТ клубовете, чиито основни дейности са организацията на тематични конференции и състезания. Университетът има и студентското правителство, което участва в преговори за важни решения, като например разпределението на годишния бюджет за клубовете.

В АУБ е важен и спортът. Учебното заведение е известно със своята Олимпиада, която включва различни дисциплини - плуване, лека атлетика, баскетбол, футбол и волейбол, теглене на въже и др.

Но докато всичко това се случва, няколко ентусиазирани американци се озовават в центъра на ранния постсоциалистически Благоевград и се чудят какво им се е случило. "Градът беше толкова беден, инфраструктурата се разпадаше, имаше глутници кучета и всяко излизане навън беше с риск за живота. Нямаше много магазини", разказва Дейвид Фланаган, бивш председател и член на настоятелството на АУБ. Докато седи в удобния нов кампус, той си спомня за далеч по-различната обстановка в партийния дом, който тъкмо е щял да бъде превърнат в учебна институция. "Понеже електричеството не е струвало нищо по време на социализма, всяка стая имаше толкова много лампи, че ставаше горещо и нетърпимо. Преди, ако имаше една работеща тоалетна, имаш късмет! Беше привлекателна монументална сграда, но не и удобна за преподаване", казва американецът.

70% завършват с две специалности.

В контраст със стъписващата нищета в града първите кандидат-студенти, които Фланаган среща, го впечатляват и до днес. "Първите завършили бяха толкова интелигентни! Беше първата им възможност да излязат от ограниченията на комунизма и те я хванаха. Резултатите от техните SAT изпити, които взеха почти без подготовка и на чужд език, бяха по-високи от кандидати за Бръшляненанта лига. Бяха пионери", разказва той.

Пред очите на Боби Филипс са минали всичките 25 завършили випуска - от първия, в който има около 270 души - всичките българи, с изключение на един норвежец, до последния, завършил през лятото на 2019 г., където учат 197 бакалаври и 21 магистри от 17 държави, а българите са вече само малко над половината. А зад числата стоят истински истории на променени траектории на живота, казва политологът. "Млад мъж от провинциална Румъния, който сега работи на Уолстриийт. Софиянец, който сега работи във финансовия сектор в Бостън. Млада жена от Румъния, която в момента е в секретариата на ООН. Множество хора, които са в структурите в Брюксел. Ексминистри", изброява Филипс част от алумните, с които се гордее. "Да си толкова малък университет, без да имаме ресурсите на "Харвард", но да оставяш такава следа, е постижение", добавя той.

"Много се гордея с начина, по който се разви всичко това. Когато започнахме, беше просто експеримент на идеалистични хора като Паница и Полански и кой би предположил какво ще стане. Хубаво е, че едно нещо в живота ми стана толкова добре", заключва с усмивка и Дейвид Фланаган.

Здрави връзки в университета и отвъд

Концепцията за образование в АУБ и успехите зад нея (виж карето) обаче не се осланят само на преподаването на широкия спектър от предмети, а и на цялостния начин на живот на студентите през годините на тяхното следване. Ирена Мачева, директор "Развитие" към АУБ, която отговаря за връзки с алумни общността и набиране на средства, казва, че животът заедно на територията на кампуса е от огромно значение за формирането на чувство на общност сред студентите. "Те израстват като семейство, което е много необичайно за България. Но най-типичното за тази общност е, че чрез академичното и извънкласно време, което прекарват заедно, те придобиват много сходен манталитет и начин на мислене. Затова и връзките помежду им са много силни", казва тя.

Нейната роля е да ангажира завършилите университета отвъд края на следването им. Това означава както привличането им като дарители - нещо типично за англосаксонската система - така и като участници в живота на университета.

По първия аспект - фондонабирането - университетът набира скорост с навлизането на все повече от завършилите в "златните години" на тяхната кариера. Амбициозната цел, която клубът на алумните си е поставил в следващото десетилетие, е да събере 5 млн. долара. Дарителите не просто наливат средства, а и могат да определят точно за какво да идат те. "Най-много са склонни да даряват за стипендии, защото се поставят на мястото на студентите и знаят колко им облекчава положението, и им дават възможност да се фокусират върху ученето и извънкласните дейности, без да се притесняват да си търсят лятна работа", казва Мачева и добавя, че всеки донор може да организира стипендия на свое име, което носи съответния престиж. Фактът, че студентите се облагодетелстват от придобивките, финансирани от завършилите, според Мачева създава морално задължение у по-младите да помагат на следващите поколения. По нейни думи средно около 25% от общите приходи на университета идват от дарения.

Отвъд финансовата помощ от бившите възпитаници на университета се очаква да останат активно свързани с живота на кампуса. Успелите алумни изнасят открити лекции, участват в социалния и академичния живот на университета, а отскоро и подпомагат студентите със стартирането на първия им бизнес. Само преди няколко седмици от АУБ обявиха, че техният алумни и един от партньорите във фонда за рискови инвестиции Eleven Даниел Томов ще стартира първата по рода си практическа програма за подготовка на предприемачи, наречена Elevate AUBG Accelerator Program. Elevate ще помага и на университета, който ще получава 5% дял от всяка компания, която се създава чрез програмата.

Според Боби Филипс програмата е рядък шанс да се заздрави връзката на студентите с града. "Ако успеем да създадем повече стартъпи, те ще са свързани с Благоевград. А на нас ни предстои да създадем истинска синергия с града", казва той. Това е и планът на президента Дейвид Евънс, който иска да засили ролята на университета сред местната общност. "Искам студентите да вършат повече общественополезна работа - от простички неща като боядисване на графити и почистване на коритото на реката до по-значими като стажове в местната администрация и събиране на средства за каузи в града, казва той и обобщава: Идеята е като част от твоите задължения на гражданин ти да подпомогнеш подобряването на средата около теб."

Специфичния Liberal Arts начин на преподаване в университета дава свобода на избора при определянето на специалността и залага на дискусиите и практическите упражнения
Източник: АУБ

Временен дом за студентите

Има обаче обективни ограничения за развитието на връзките между града и университета. Една от основните произтича от спецификата на liberal arts обучението, което изпълва плътно живота на студентите. "Защото работата ни е много интензивна, се фокуираме много вътре в себе си и невинаги сме толкова свързани с общността, колкото можем да бъдем", казва Боби Филипс.

Най-сериозният фактор обаче е друг - че завършващите просто няма как да останат да живеят и работят в града заради ограничените възможности на трудовия пазар. Според Мачева и Еванс единственият начин това да се промени е Благоевград да привлече поне един голям бизнес с международен излаз, който да се нуждае от висококвалифицирани мениджърски кадри, каквито АУБ произвежда. На практика в момента единственото място, където завършващите реалистично могат да работят в града, е самият университет. "Това е тъжната част - реално няма много възможности за реализация тук, предприятията са закрити, и хората - ако са такива като мен, които искат да останат в България - отиват в София, а доста и в чужбина", казва студентката Кристина Куколева. И казва, че се надява хора с техните възможности някой ден да създадат условия за оставане на повече млади хора в града.

Благоевград става дом на един от водещите американски университети извън САЩ, но може да направи много повече при оползотворяването на връзките с него
Фотограф: Надежда Чипева

В ритъма на малкия град

Животът в малкия град е едновременно проклятие и благословия за АУБ. От една страна, студентите могат да се фокусират повече върху ученето заради липсата на разсейващи фактори. Тишината и спокойствието, както и късите разстояния се харесват от повечето студенти, с които "Капитал" разговаря. "Уютен" е думата, с която второкурсничката Мирела Харизанова описва града. "Харесва ми, че всичко ми е сравнително близо. Аз съм от София и пътуването, особено в час пик, ми идваше малко в повече. А тук мога да вървя докъдето ми трябва без кола или градски транспорт, което ми допада", казва тя. Добавя, че по-чистият въздух, по-топлото време и достъпът до театър, кино и планина правят града идеален за повечето студенти. Същевременно Благоевград не е твърде далеч от София и от летището ѝ. "Живял съм на три часа от най-близкото локално летище, докато сега съм само на час и половина от най-голямото българско летище", казва Дейвид Еванс.

От друга страна обаче, малкия град идва със своите минуси. Боби Филипс смята, че университетът е малко встрани от политическия и икономическия живот в страната, което идва със своите последствия - по-малко нетуъркинг възможности с големите компании, където АУБ иначе има изградени връзки. До някаква степен липсата на присъствие в София се компенсира с МВА програмата, която се преподава в центъра на АУБ в столицата, както и съвместната магистърската програма на университета с SDA Bocconi по финанси, банково дело и управление на недвижими имоти. "Би било далеч по-лесно да привлечем повече международни студенти, ако бяхме в София", казва Еванс. Фактът, че университетът е от типа liberal arts, ограничава възможността да бъдат привлечени професори, които да се занимават с изследователска дейност. "Не мога да си представя, че може да станем център за докторанти, но сме идеалното място за хора, които просто искат да бъдат добри учители", обобщава Дейвис.

Той си пожелава повече съвместна работа с общината в идните години, както и включването на заинтересовани страни, включително АУБ, в планирането на развитието на града. Но е оптимист - както всички наоколо - за бъдещето му. "Имало е толкова много неща, които са можели да се объркат, но ето - още сме тук", казва Боби Филипс и дава за пример изгонването на другия известен американски колеж в Източна Европа - Централноевропейския университет - от Будапеща. "Никой не очакваше малкият университет в Благоевград да оцелее. Но го направихме", завършва той.

Остава и Благоевград да разбере как точно да се възползва от потенциала на своето бижу по-добре.

[i]Подходът може да бъде описан като комбинация от преподаване на широк спектър от точни и социални науки, като се специализира в по-късен етап на следването. Най-често студентите живеят на територията на университета и интензивното обучение се комбинира с очакване за активното им включване в социалния живот на кампуса, включително в клубовете по спорт или по интереси.

Гласът на студентите

Даниела Рийс, 26 г., на обменна програма в АУБ от Виена, Австрия:

Ако трябва да опишете Благоевград с едно изречение, кое е то?

Не очаквах да бъде толкова международно и пълно с живот. Бях в София, преди да дойда, и си купих много неща от аптеката например, защото си мислех, че Благоевград може да се окаже мъничък град, където няма да мога да намеря някои основни продукти. Но след като дойдох, видях, че е много международно място, като се разхождаш през града, виждаш, че има много чуждестранни ресторанти. Дори е трудно да намериш традиционна местна храна! Изненадана бях колко модерен град е.

Кой е ключовият проблем на града, който трябва да се реши?

Мисля, че голям проблем е този с бездомните животни. Обичам животни и помагам в приюти в Австрия. Мисля, че хората се грижат за тях и тук, но има толкова много от тях по улиците... Може да се направи много повече по този въпрос. Забелязах и че хората живеят с това, без да обръщат внимание.

Кои са предимствата и недостатъците да учиш тук пред това да си в големия град?

Аз харесвам живота тук, имаш всичко, което е нужно, не е огромен град и има бърз достъп до провинцията и природата, които аз много харесвам. Уикендите отивам на разходка в планината, затова харесвам, че университетът е там, където е. Бих го преместила дори в по-малък град.

Какво те изненада, когато дойде от Виена в Благоевград?

Трябва да призная, че нивото на преподаване в университета е много високо. Преди да пристигна, си мислех, че, идвайки от Австрия, ученето в България може да е по-лесно. Но всъщност съм толкова заета тук. Образованието е на много високо ниво, професорите ни обръщат много внимание, докато в Австрия например те работят в телевизия или вестник, а вечер идват да ни дават лекции и сякаш не се интересуват толкова много от студентите. А тук винаги мога да мина през офиса на преподавателите си или да им пусна мейл и те ще ми обърнат внимание.

Енди Спасе, 19, Албания, Информатика и бизнес:

Ако трябва да опишете Благоевград с едно изречение, кое е то?

Простичък, в добрия смисъл - всичко, което ти трябва, е наблизо. А за каквото го няма, има OLX. Същото важи и за местата за ядене и клубове - има достатъчно. Има клубове, където пускат музика, по-различна от чалгата.

Кой е ключовият проблем на града, който трябва да се реши?

Може би броя на хората, които говорят английски. Трябваше да си изкарам документи от полицията и беше невъзможно да го направя сам. Нямаше кой да ми помогне или да ми превежда.

Кои са предимствата и недостатъците да учиш тук пред това да си в големия град?

Плюсове - просто е, ако искаш да живееш спокойно, има добър публичен транспорт, ако решиш да пътуваш - не е трудно да идеш в чужбина или в някое от много красивите места наоколо. Минусът, като на всеки малък град, е липсата на разнообразие. Може в един момент да стане скучно, но за да избегнеш това, ти трябват добра приятелска компания.

Ако зависеше от вас, къде би се намирал AUBG?

Аз не бих го преместил, защото смятам, че има всичко, от което се нуждая или искам. Но знам, че има хора, които не харесват атмосферата. Аз много го харесвам, може да бъде малко по-разнообразно място, но ми харесва. Ако трябваше да го направя, щях да го направя по-екзотичен или да преместя в по-голям град.

Какви хора не харесват града и университета?

Хора с високи стандарти. Аз съм по-спокоен и вървя по течението, живял съм на различни места по света и нямам нищо против. Но хора с по-луксозен начин на живот не го харесват. Повечето ми приятели са много разнородни (което харесвам), ние се адаптираме лесно, защото се имаме един друг. Но някои хора просто не могат да се адаптират много лесно.

Георги Георгиев, 23 г., от Козлодуй, учи журналистика и масови комуникации, има собствен моден бранд - Melanin

Ако трябва да опишете Благоевград с едно изречение, кое е то?

Малък рай. Аз идвам от малък град и затова харесвам идеята за малък град. Същевременно Благоевград е някъде по средата между много малък и по-голям град и по този начин получаваш най-доброто от двата свята. Прекарвал съм известно време в София, там ми е твърде голяма лудница, нямам време за спокойствие - трябва ми час да се прибера, трябва да гоня транспорта. Тук излизаш и главата ти е чиста. Дестинацията ти е на 15-20 минути. Предполагам, че хора, които биха се оплакали, са такива, които са свикнали на лудницата и тук да им е скучно.

Кой е ключовият проблем на града, който трябва да се реши?

Бих направил, ако имах възможност, хората малко по-отворени. Манталитетът им, който смятам, че ги дърпа назад, е затворен към новото. Вместо да приветстват или да се радват, че тези хора са тук и допринасят малко към разнообразието на живота в града, те гледат на нас като на секта. Виждам го, даже съм имал допир с това. Има известни расистки наклонности, но това е навсякъде в България - виждал съм как подсвиркват към хора от друга раса, имаше бой между монголците и някакви местни в кампуса. Не бих казал, че е масово обаче.

Кои са предимствата и недостатъците да учиш тук пред това да си в големия град?

Ходиш на едни и същи заведения, защото изборът ти не е огромен. Обичаме да ходим на Underground, което е едно от местата, където няма чалга. Израснал съм на такава, не искам да слушам повече. Просто нямаш избор.

Какво ще правиш, след като завършиш?

Тук, за известно време виждам бъдещето си. Правих два стажа, показаха ми, че искам да се занимавам основно с фрийланс, имам и собствен бранд дрехи. Всичко корпоративно ме отблъсква. Графичен дизайнер, видял съм, че има как да стане, мога да работя отвсякъде и Благоевград е мястото, което ми го предлага, средата ме стимулира да съм продуктивен. Ако пък толкова много искам някаква промяна - София е на 1.5 часа с кола или 2 часа с влак.

270Наблюдавайте магистралите на една област и ще разберете всичко за нея. Ако се движат камиони - индустрията се развива, ако е пусто, значи хората ги няма. Рекламните табла наоколо също ще ви разкажат истории за мястото. Като например тази на Американския университет в България (АУБ). Слоганът "Blagoevgrad - Home of American University in Bulgaria" се появява често по пътя от София до Благоевград и синтезира само в едно изречение новата история на града, станал известен най-вече заради местоположението на най-престижното и рейтингово (според всички национални класации) учебно заведение в страната.

Трудно е да се каже, че южният областен център се развива благодарение на АУБ, но със сигурност колежът е крайъгълен камък в задържането му на повърхността. Младите хора от двата университета (АУБ и Югозападния) буквално връщат живота на мястото. Благоевград не печели само от това, че те пазаруват, наемат жилища и са жадни за култура и забавления. Печели и добра репутация - както в национален, така и в международен план.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Не само професорите/лекторите носят престиж за името на един университет, но и самите студенти. "Американският" университет бързо се превърна в "Балкански" университет, със student body състоящо се почти изцяло от студенти от Албания, Косово, Сърбия, Македония, Туркменистан, България и т.н. Студентите са тези, които създават профила и атмосферата в един университет. Но за град като Горна Джумая ("Благоевград") и това е много.

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Всичко хубаво, но бой между монголци и други в кампуса на университета - звучи отчайващо. Расизъм дори и в една мултикултурна среда, това не го разбирам.

  • 3
    nikolalala avatar :-|
    nikolalala

    До коментар [#2] от "evpetra":

    Имайки предвид колко нации има в университета, конфликтите на национална основа са рядкост (или поне по мое време беше така). Може би обратно на очакваното, по-малко представените нации бяха по-склонни да проявяват разделение. Аз не помня по какъвто и да е начин да е имало разделение на "българи" <> "чужденци".
    Тъй че без да зная какъв е бил сюжетът, залагам, че монголците са се били, не защото са монголци, а по някаква друга причина.

    Иначе пазя само топли чувства за АУБ. Много приятни 5 години :)

  • 4
    dbq29314993 avatar :-|
    TechWork Bulgaria

    До коментар [#1] от "olga_kokoshkina":

    Хахаха

    Туркменистан е в Средна Азия до Иран и Афганистан ,не е на Балканите.

    Аз съм роден в Небит-Даг,Туркменистан.

  • 5
    mwe56578044 avatar :-|
    mwe56578044

    Моля Ви да поместите допълнителна информация за:
    1/ В кои държави на Е.С. дипломата е официално призната без процедури за приравняване
    2/ На кое место в престижна международна годишна класация от 2019 ее класиран университета
    Предварително Ви лагодаря.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Има множество компании, стартирали там. Само че в този регион трудно се наемат хора, затова после компаниите отиват в София. За сметка на това много лесно могат да се познаят - пълни са с алумни-та от АУБ, имат и много чужденци сред служителите.

    Всеки, който се е докоснал до културата на този университет знае за какво става на въпрос. Заслужава си парите, особено за хора с потенциал.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "mwe56578044":

    Международна диплома не ти трябва, ако си с акъла си. Преминал съм вече през 4 индустрии, много работодатели - на нито едно интервю не сме говорили за дипломи.

    Ако АУБ са назад в престижните класации, другите ни университети трябва да се самозакрият.

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "evpetra":

    Когато имаш лоши отношения с някого - ще се възползваш от всичко. Не съм расист, ама няма да си подбирам обидите в някой скандал. Където има хора - има конфликти. Пълен абсурд е да се говори за расизъм в АУБ, по-скоро от другите съграждани може да има недоверие или расизъм.

    До колкото познавам хора от Благоевградския - те наистина ги имат за секта. Българите в АУБ обикновено са богати, чужденците - непознати, а и чалгата не е на почит. На един средностатистически студент това му изглежда странно. И в София даже щеше да е странно, особено в Студентски град.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK