Мръсният похлупак на столицата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мръсният похлупак на столицата

Мръсният похлупак на столицата

Защо температурните инверсии са неизбежна част от проблема с въздуха в София и какво означава това в бъдеще

Мила Чернева
10734 прочитания

© Надежда Чипева


София е единствената европейска столица, която се намира в котловина. Чарът на заобикалящите планини има обаче и своя отрицателен ефект конкретно върху качеството на въздуха.

В котловината през зимата се образуват т.нар. температурни инверсии. Тогава при високо налягане слънчевото греене затопля земната повърхност, докато през нощта земята бързо се охлажда и въздухът, който е ниско и близо до нея, изстива. По-топлият въздух се издига и действа като похлупак, който блокира по-студения в близост до земята. Замърсяването също остава в долния въздушен слой, като в следствие на това концентрациите на замърсителите се повишават.

Д-р Калоян Иванов от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) анализира инверсиите и връзката им със замърсяването на въздуха в София. Съвсем очаквано, тя е силна.

Софийските инверсии

Най-често срещаните инверсии в София са радиационните и орографските поради спецификата на релефната форма, в която е разположена столицата, казва за "Капитал" д-р Калоян Иванов. Радиационните се образуват през нощта, когато земната повърхност изстива силно от интензивното топлинно излъчване. При орографските изстуденият и по-тежък въздух се стича по склоновете към котловините и неговото място се заема от по-топъл въздух.

Броят на дните с инверсии през последните години е сравнително константен за зимния период, обяснява ученият, като пикът е през месец януари. През 2016 г. например 23 дни през първия месец на годината са били с температурна инверсия.

Любопитното е, че инверсиите невинаги са лошо нещо. Д-р Иванов припомня времето, в което работеше заводът "Кремиковци". "Ако има приземна инверсия, високите му комини оставаха над нея. Тя е била чадър, за да не слиза замърсяването надолу", разказа той по време на форума "Въздух за здраве".

И все пак анализът на учения показва, че има пряка положителна корелация между температурните инверсии в столицата и замърсяването с фини прахови частици с размер 10 или по-малко микрона (ФПЧ10), което означава, че колкото повече дни с инверсии има, толкова по-голямо ще бъде замърсяването. Връзката с азотния диоксид и инверсиите е същата - в месеците с най-много температурни инверсии концентрациите на азотен диоксид са най-високи.

Добрата новина, припомня д-р Иванов, е, че в последните шест-седем години години няма повишаване на средночасовите концентрации на азотен диоксид в столицата, поне по официалните данни, получени от станциите на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

"Естествено, чистата статистическа корелация служи само за ориентир, защото върху замърсяването в София влияят редица други фактори - от физикогеографски, до икономически, дори политически", припомня Калоян Иванов.

Едно от изследванията на д-р Калоян Иванов от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН*) е свързано с температурните инверсии в София.
Фотограф: Надежда Чипева

Из Европа също ги има

Въпреки че е единствената европейска столица в котловина, то тази топография далеч не е уникална на континента и има и други градове, които страдат от този проблем. "Краков е добър пример, един от най-мръсните градове в Европа, особено по отношение на концентрации от ФПЧ2.5. Мерките, които се опитват да приложат там, наподобяват мерките, приложени в Лондон след т.нар. "Голям смог" от 1952 г. През 1956 г. влиза в сила закон (Clean Air Act), който ограничава битовото горене. В Краков включиха доста от домакинствата в централното отопление на града и въведоха глоби за горенето на въглища и дърва от домакинствата", разказва д-р Иванов.

Друг град в подобно положение е Щутгарт в Германия, където от 2019 г. е забранено движението на дизеловите автомобили със стандарт, по-нисък от Eвро 6. Въпреки че това са непопулярни и драстични мерки, те са наложителни, коментира пред "Капитал" ученият.

"Най-интересното за мен при тези примери са градските изследвания, които се правят в проблемните зони. В Щутгарт например, специалистите по градска климатология успяха да установят и използват планинско-долинната циркулация от оградните планини на града, за да оптимизират, доколкото е възможно, въздушния дренаж в котловината по естествен начин. В България типичните градски климатологични изследвания са малко, поради спецификата на макроклиматологичната научна насоченост у нас и тепърва трябва да се развиват, за да имат приложно значение в териториалното планиране на столицата", казва той.

И какво да направим

Географското положение видно има сериозно влияние върху замърсяването, но не може да служи за оправдание за бездействие. Напротив - би могло да провокира именно по-амбициозни мерки, тъй като е необходимо да се компенсира факта, че София е в котловина и задържа замърсяването при инверсия и отсъствия на вятър и дъжд.

Според д-р Иванов в краткосрочен план най-ключова е борбата с горенето на твърди горива или изобщо забранени продукти като гуми и дрехи, както и насърчаването на използването на градския транспорт. В дългосрочен план той поставя и въпроса за "редуциране на вътрешнорегионалните миграционни процеси към София чрез провеждането на ефективна регионална политика, която да заличи огромните икономически контрасти между столица и провинция". "Краткосрочното решение е постижимо до известна степен, макар и с цената на много неудобства, дългосрочното е по-скоро с пожелателен характер, тъй като 75 години безумна, неефективна регионална политика трудно може да се пребори в рамките на един човешки живот", казва той.

София е единствената европейска столица, която се намира в котловина. Чарът на заобикалящите планини има обаче и своя отрицателен ефект конкретно върху качеството на въздуха.

В котловината през зимата се образуват т.нар. температурни инверсии. Тогава при високо налягане слънчевото греене затопля земната повърхност, докато през нощта земята бързо се охлажда и въздухът, който е ниско и близо до нея, изстива. По-топлият въздух се издига и действа като похлупак, който блокира по-студения в близост до земята. Замърсяването също остава в долния въздушен слой, като в следствие на това концентрациите на замърсителите се повишават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK