Горе на хълма

Горе на хълма

Резерватът "Царевец" е тежко реставриран и трудно може да претендира за автентичност, но въпреки това е сред добрите примери за възстановки

Йоан Запрянов
8593 прочитания

© Асен Тонев


248

хил. туристи са посетили Царевец миналата година, което го прави най-популярния туристически обект в България.

"Хайде, давайте нагоре, ама бързо", казва с раздразнение охраната на хълма Царевец на туристи, които са решили да се качат горе късно през деня. До края на работното време на Царевец има по-малко от час и той ги пуска, без да платят вход: туристите са малко и активната част на деня отдавна е минала. Нагоре, докато стигне църквата на върха, човек може да чуе всякаква реч: китайска, японска, испанска, португалска, френска, английска и т.н.

Това не е толкова изненадващо: архитектурно-музейния резерват "Царевец" е най-популярния туристически обект в България според данните на проекта на "Нет Инфо" "Опознай" (официална държавна класация няма). През 2018 г. например хълмът е посетен от общо 248 хил. туристи, сочат данните на Регионалния исторически музей във Велико Търново, под чиято юрисдикция е обектът. След "Царевец" остават Античният театър в Пловдив, Етъра в Габрово, Рилския манастир и Шипка, но, разбира се, в такъв тип статистики не могат да бъдат взети предвид туристите без билети, например в "Александър Невски" в София, които вероятно са най-многобройни.

Две години по-рано посетителите на "Царевец" са 228 хил., а тенденцията на увеличение изглежда устойчива и тази, като за първото шестмесечие Велико Търново отбелязва 11% ръст на туристите в града. За първите шест месеца на 2019 г. броят на туристите, посетили Царевец, е над 123 хил. души - с уговорката, че вторите шест месеца почти задължително са по-силните за годината заради топлите месеци и празници като Деня на независимостта.

Успешен - да, автентичен - не толкова

Рекламни и медийни материали за Царевец често подканват за "среща с историята на България" или възможност за туристите да се докоснат до истинското. В това има малък проблем - да, автентичността на Царевец е безспорна, но само дотолкова, че някога хълмът наистина е бил дом на българските царе от средновековието. Почти всичко останало, което виждат туристите днес, е възстановка, при това нескрита и на моменти доста очевидна, стига човек да се загледа.

Първата порта, през която преминават посетителите, например е възстановена през 1932 г., а последната - през 1971 г. Проблем с портите няма, защото археолозите са единодушни, че те са съществували, а последната автентична от тях се е издигала чак до 1889 г., достатъчно дълго във времето, че да влезе в хрониките и на съвременните историци.

Не така стоят нещата с двата най-силно привличащи туристи обекта на хълма: Балдуиновата кула и църквата "Свето Възнесение Господне". Кулата е възстановена през 1933 г. по подобие на тази в Червен и е изцяло плод на легендата, че там е бил държан и впоследствие е срещнал смъртта си латинския император Балдуин Фландърски след битката при Одрин през 1205 г., спечелена от българите. Дори в легендата да има истина, Балдуин със сигурност не е лежал в кулата, създадена над 700 години след смъртта му.

Църквата е друг въпрос, който често е неприятен за обсъждане сред ядрото на православната общност в България. Проучванията къде се е намирала и как е изглеждала църквата на върха на хълма се извършват през 60-те години на ХХ век, а днешният храм е завършен през 1985 г. Понеже възстановката става изцяло по време на комунистическия режим, при който религията далеч не е на първо място, стенописите, дело на Теофан Сокеров, и до днес будят спорове дали "Свето Възнесение Господне" е християнски храм или недобре скрита пропаганда на комунистическия режим и възхвала на атеистичната култура. На стените на църквата например Исус Христос е представен по-скоро като съвременен мачо, а не като Спасителя, докато Богородица прилича съмнително много на Людмила Живкова.

Стари снимки на Царевец, преди реставрациите, показват ясно колко мащабни точно са били те. В момента, изглежда, търновци вече са приели истината за автентичността на Царевец - само преди десет години Иван Църов, директор и до днес на Регионалния исторически музей, коментира пред медии, че обектът не може да бъде обезопасен, защото ще бъде "нарушен автентичният вид на крепостта". Днес безопасността е наполовина решен проблем: от една страна, има указателни табели и редовни звукови сигнали за повишение на вниманието, но, от друга, почти липсват хора, които да наглеждат или помагат на туристите, когато има нужда, с изключение на тур гидовете.

И все пак Царевец като най-посещавания туристически обект в България трябва да бъде посочен като история на успеха. Дори при по-внимателно вглеждане да си личи, че със сигурност се намирате в XXI, а не XII век, липсват откровени бутафории, каквито могат да бъдат намерени сред други туристически дестинации в страната, а работата с туристите поне до момента дава ясно видим плод.

Общо всички обекти под контрола на Регионалния исторически музей в града, които включват още хълма Трапезица, Археологическия музей и други, са били посетени над 440 хил. пъти през 2018 г. "Капитал" отнесе към музея въпроси относно приходите от билети от обектите, но изданието не получи отговор под предлог, че това е в компетенцията на финансовия отдел на общината.

Пътят към модерността

Днес повечето снимки на Царевец са направени нощем, по време на някое от изданията на спектакъла "Звук и светлина". Той се организира от общината по време на всички официални празници и е безплатен, а останалите издания са частни. Цените на билетите за панорамната тераса на шоуто "Звук и светлина" са 10 лв. за дете и 20 лв. за възрастен, но практически шоуто може да бъде гледано от редица места в града, като броят на зрителите очевидно не може да бъде контролиран. Уловката е, че гратисчиите получават само 50% от спектакъла, т.е., само "Светлина", защото аудиосистемите са инсталирани така, че да се чуват само на определени места.

Най-често частните събития са по желание на туроператорите, като туристите го гледат от специална площадка, създадена с тази цел. При безплатните събития той може да се наблюдава и от градския площад, където има инсталирана аудиосистема за повече хора.

Борислав Йорданов, управител на общинското дружество "Царевград Търнов", което отговаря за спектакъла, както и за организираните туристически групи, които посещават града, казва, че Велико Търново не се влияе особено от спадовете в туризма в България и е целогодишна дестинация. А един от най-честите проблеми е липсата на достатъчно места за туристите. "Работим с над 80 туроператора. Когато дойде най-натовареното време, около националните празници, просто няма достатъчно леглова база в града", казва той.

"Царевград Търнов" има приходи 1.15 млн. лв. за 2018 г. и печалба 25 хил. лв. През последните години оборотът на дружеството е сравнително постоянен. За изминалото десетилетие най-силната година е 2009 г., когато приходите са 1.37 млн. лв. Но общинското дружество извършва и други туристически дейности и има между 23 и 35 служители през последните три години.

Според Йорданов вече активно се обсъждат други видове забавления, които да включват Царевец, като 3D мапинг шоута. "В момента тези планове са още в зародиш, а и често културната програма е прекалено натоварена и не ни оставя много време", казва още той. "Звук и светлина" е шоу на вече близо 35 години - първият спектакъл е през 1985 г. и Йорданов казва, че разходите по едно излъчване на спектакъл са около 800 лв. "Разходите ни не са малко, защото това е техника на вече почти 40 години, която скоро ще бъде обновена", казва той. Дори "Звук и светлина" да продължава да бъде успешно шоу, градът рано или късно ще трябва да погледне към бъдещето и новите възможности, които дават модерните технологии.

248

хил. туристи са посетили Царевец миналата година, което го прави най-популярния туристически обект в България.

"Хайде, давайте нагоре, ама бързо", казва с раздразнение охраната на хълма Царевец на туристи, които са решили да се качат горе късно през деня. До края на работното време на Царевец има по-малко от час и той ги пуска, без да платят вход: туристите са малко и активната част на деня отдавна е минала. Нагоре, докато стигне църквата на върха, човек може да чуе всякаква реч: китайска, японска, испанска, португалска, френска, английска и т.н.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Тежко реставриран явно е евфемизъм за брутална бутафория.
    По времето на Асеневци не е имало "звук и светлина", което си е просташка идея, ама хората се прехласват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход