Горе на хълма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Горе на хълма

Горе на хълма

Резерватът "Царевец" е тежко реставриран и трудно може да претендира за автентичност, но въпреки това е сред добрите примери за възстановки

Йоан Запрянов
6529 прочитания

© Асен Тонев


248

хил. туристи са посетили Царевец миналата година, което го прави най-популярния туристически обект в България.

"Хайде, давайте нагоре, ама бързо", казва с раздразнение охраната на хълма Царевец на туристи, които са решили да се качат горе късно през деня. До края на работното време на Царевец има по-малко от час и той ги пуска, без да платят вход: туристите са малко и активната част на деня отдавна е минала. Нагоре, докато стигне църквата на върха, човек може да чуе всякаква реч: китайска, японска, испанска, португалска, френска, английска и т.н.

Това не е толкова изненадващо: архитектурно-музейния резерват "Царевец" е най-популярния туристически обект в България според данните на проекта на "Нет Инфо" "Опознай" (официална държавна класация няма). През 2018 г. например хълмът е посетен от общо 248 хил. туристи, сочат данните на Регионалния исторически музей във Велико Търново, под чиято юрисдикция е обектът. След "Царевец" остават Античният театър в Пловдив, Етъра в Габрово, Рилския манастир и Шипка, но, разбира се, в такъв тип статистики не могат да бъдат взети предвид туристите без билети, например в "Александър Невски" в София, които вероятно са най-многобройни.

Две години по-рано посетителите на "Царевец" са 228 хил., а тенденцията на увеличение изглежда устойчива и тази, като за първото шестмесечие Велико Търново отбелязва 11% ръст на туристите в града. За първите шест месеца на 2019 г. броят на туристите, посетили Царевец, е над 123 хил. души - с уговорката, че вторите шест месеца почти задължително са по-силните за годината заради топлите месеци и празници като Деня на независимостта.

Царевец преди реставрациите
Фотограф: Дневник
Източник: Регионален Исторически Музей

Успешен - да, автентичен - не толкова

Рекламни и медийни материали за Царевец често подканват за "среща с историята на България" или възможност за туристите да се докоснат до истинското. В това има малък проблем - да, автентичността на Царевец е безспорна, но само дотолкова, че някога хълмът наистина е бил дом на българските царе от средновековието. Почти всичко останало, което виждат туристите днес, е възстановка, при това нескрита и на моменти доста очевидна, стига човек да се загледа.

Първата порта, през която преминават посетителите, например е възстановена през 1932 г., а последната - през 1971 г. Проблем с портите няма, защото археолозите са единодушни, че те са съществували, а последната автентична от тях се е издигала чак до 1889 г., достатъчно дълго във времето, че да влезе в хрониките и на съвременните историци.

Не така стоят нещата с двата най-силно привличащи туристи обекта на хълма: Балдуиновата кула и църквата "Свето Възнесение Господне". Кулата е възстановена през 1933 г. по подобие на тази в Червен и е изцяло плод на легендата, че там е бил държан и впоследствие е срещнал смъртта си латинския император Балдуин Фландърски след битката при Одрин през 1205 г., спечелена от българите. Дори в легендата да има истина, Балдуин със сигурност не е лежал в кулата, създадена над 700 години след смъртта му.

Църквата е друг въпрос, който често е неприятен за обсъждане сред ядрото на православната общност в България. Проучванията къде се е намирала и как е изглеждала църквата на върха на хълма се извършват през 60-те години на ХХ век, а днешният храм е завършен през 1985 г. Понеже възстановката става изцяло по време на комунистическия режим, при който религията далеч не е на първо място, стенописите, дело на Теофан Сокеров, и до днес будят спорове дали "Свето Възнесение Господне" е християнски храм или недобре скрита пропаганда на комунистическия режим и възхвала на атеистичната култура. На стените на църквата например Исус Христос е представен по-скоро като съвременен мачо, а не като Спасителя, докато Богородица прилича съмнително много на Людмила Живкова.

Стари снимки на Царевец, преди реставрациите, показват ясно колко мащабни точно са били те. В момента, изглежда, търновци вече са приели истината за автентичността на Царевец - само преди десет години Иван Църов, директор и до днес на Регионалния исторически музей, коментира пред медии, че обектът не може да бъде обезопасен, защото ще бъде "нарушен автентичният вид на крепостта". Днес безопасността е наполовина решен проблем: от една страна, има указателни табели и редовни звукови сигнали за повишение на вниманието, но, от друга, почти липсват хора, които да наглеждат или помагат на туристите, когато има нужда, с изключение на тур гидовете.

И все пак Царевец като най-посещавания туристически обект в България трябва да бъде посочен като история на успеха. Дори при по-внимателно вглеждане да си личи, че със сигурност се намирате в XXI, а не XII век, липсват откровени бутафории, каквито могат да бъдат намерени сред други туристически дестинации в страната, а работата с туристите поне до момента дава ясно видим плод.

Общо всички обекти под контрола на Регионалния исторически музей в града, които включват още хълма Трапезица, Археологическия музей и други, са били посетени над 440 хил. пъти през 2018 г. "Капитал" отнесе към музея въпроси относно приходите от билети от обектите, но изданието не получи отговор под предлог, че това е в компетенцията на финансовия отдел на общината.

Царевец днес
Фотограф: Цветелина Белутова

Пътят към модерността

Днес повечето снимки на Царевец са направени нощем, по време на някое от изданията на спектакъла "Звук и светлина". Той се организира от общината по време на всички официални празници и е безплатен, а останалите издания са частни. Цените на билетите за панорамната тераса на шоуто "Звук и светлина" са 10 лв. за дете и 20 лв. за възрастен, но практически шоуто може да бъде гледано от редица места в града, като броят на зрителите очевидно не може да бъде контролиран. Уловката е, че гратисчиите получават само 50% от спектакъла, т.е., само "Светлина", защото аудиосистемите са инсталирани така, че да се чуват само на определени места.

Най-често частните събития са по желание на туроператорите, като туристите го гледат от специална площадка, създадена с тази цел. При безплатните събития той може да се наблюдава и от градския площад, където има инсталирана аудиосистема за повече хора.

Борислав Йорданов, управител на общинското дружество "Царевград Търнов", което отговаря за спектакъла, както и за организираните туристически групи, които посещават града, казва, че Велико Търново не се влияе особено от спадовете в туризма в България и е целогодишна дестинация. А един от най-честите проблеми е липсата на достатъчно места за туристите. "Работим с над 80 туроператора. Когато дойде най-натовареното време, около националните празници, просто няма достатъчно леглова база в града", казва той.

"Царевград Търнов" има приходи 1.15 млн. лв. за 2018 г. и печалба 25 хил. лв. През последните години оборотът на дружеството е сравнително постоянен. За изминалото десетилетие най-силната година е 2009 г., когато приходите са 1.37 млн. лв. Но общинското дружество извършва и други туристически дейности и има между 23 и 35 служители през последните три години.

Според Йорданов вече активно се обсъждат други видове забавления, които да включват Царевец, като 3D мапинг шоута. "В момента тези планове са още в зародиш, а и често културната програма е прекалено натоварена и не ни оставя много време", казва още той. "Звук и светлина" е шоу на вече близо 35 години - първият спектакъл е през 1985 г. и Йорданов казва, че разходите по едно излъчване на спектакъл са около 800 лв. "Разходите ни не са малко, защото това е техника на вече почти 40 години, която скоро ще бъде обновена", казва той. Дори "Звук и светлина" да продължава да бъде успешно шоу, градът рано или късно ще трябва да погледне към бъдещето и новите възможности, които дават модерните технологии.

248

хил. туристи са посетили Царевец миналата година, което го прави най-популярния туристически обект в България.

"Хайде, давайте нагоре, ама бързо", казва с раздразнение охраната на хълма Царевец на туристи, които са решили да се качат горе късно през деня. До края на работното време на Царевец има по-малко от час и той ги пуска, без да платят вход: туристите са малко и активната част на деня отдавна е минала. Нагоре, докато стигне църквата на върха, човек може да чуе всякаква реч: китайска, японска, испанска, португалска, френска, английска и т.н.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Тежко реставриран явно е евфемизъм за брутална бутафория.
    По времето на Асеневци не е имало "звук и светлина", което си е просташка идея, ама хората се прехласват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK