Портал към творческото измерение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Портал към творческото измерение

Село Долен е сгушено в гънките на т.нар. Дъбрашки район - границата между Пирин и Родопи

Портал към творческото измерение

Как няколко инициативни заселници превърнаха село Долен в притегателен център за артисти и ценители от целия свят

Десислава Лещарска
6525 прочитания

Село Долен е сгушено в гънките на т.нар. Дъбрашки район - границата между Пирин и Родопи

© Надежда Чипева


Планинското селце Долен лежи на границата между Пирин и Родопи. За да стигнеш до него, се изкачваш по отбивка от пътя между Гоце Делчев и яз. "Доспат". Това изкачване е в известно противоречие с името му, което произлиза от "дол". Но и самото наименование има своята история - старият път, свързващ двете планини, е минавал над селото и е слизал надолу. "И ние го открихме така - съвсем случайно, вървейки по пътя между Гоце Делчев и Смолян, по време на един десетдневен преход в средата на 90-те години", разказва Михаил Ваклинов, създател на един от проектите, които събуждат Долен за нов живот. "Портите" на Ваклинов е физическо пространство, в което се твори, и в което най-добре биха се чувствали художници, музиканти, писатели или всеки, който има нужда от спокойствие и досег с природата и величествения дух на района. То предлага и настаняване, но фокусът е в преживяването и връзката с околния свят, което отличава мястото от класическите къщи за гости.

В Долен свързването е по-силно и по-дълбоко. Селото често остава в сянката на съседните Ковачевица и Лещен, но сякаш именно заради липсата на хотели, ресторанти и тълпи от туристи мястото е запазило своята автентичност и дава на посетителя усещане за истинност, древност и хармония.

Долен е архитектурен резерват от 1977 г. и има над 70 паметника на културата. Най-известни от тях са специфичните късновъзрожденски къщи с каменни покриви - т.нар. тикли, запазените калдъръмени улички, църквата "Св. Никола" от 1834 г., около която витаят множество легенди, и др.

Михаил Ваклинов
Източник: Личен архив

Тази въздействаща атмосфера привлича Михаил и Невена Ваклинови към селото и те се превръщат в едни от първите заселници. След като го "откриват" в средата на 90-те със свои приятели, сърцата им остават там. Първо техен приятел си купува половин къща и ги "навива" да купят другата половина, за да не я вземе външен човек. Това е свързано с доста перипетии за 20-годишните по онова време младежи, които трябва не само да намерят пари, но и да издирват собственици и да ги убеждават, както и да пътуват многократно до отдалеченото планинско село. По това време те дори нямат собствен автомобил. "През 1997 година се сдобихме с първия имот в Долен. И тогава почна вече лавинообразно", разказва Михаил. "Доста хора дойдоха след нас и започнаха да реставрират", допълва той.

Фотограф: Надежда Чипева

Михаил прави разграничение между "хората с вили" в селото и онези, които купуват късновъзрожденски къщи с идеята да ги възстановят. "Много сме им "пилили" на главата да не бутат, а да възстановяват. Хубаво е, че собствениците го правят, освен ако къщата не е съвсем срината. Една реставрация първо отнема много време, второ много финанси, аз вече съм загубил всякаква сметка какво е вложено в нашата къща", казва още той.

Това, което Ваклинови се стараят, е, да запазят и пресъздадат атмосферата на селото в проектите си, и "Портите" са нагледен пример, че успяват. Извън тях Михаил се занимава с PR и събития. Невена е артист.

Инициативата зад "Портите"

Домът на Невена и Михаил Ваклинови в Долен е сякаш излязъл от роман на Дж. Р. Р. Толкин
Фотограф: Надежда Чипева

Две години след като купуват имота си в Долен, Михаил и Невена се женят в селото. Сватбата им е с традиционни местни носии, коне, оркестър с тъпани и зурли - "най-големият купон, който Долен е виждал". Гостите са настанени в локалния вариант на туристически комплекс, който представлява две възрожденски къщи, реставрирани през 80-те години от държавата. Къщите са обединени в нещо като спалня с кръчма. По-късно Михаил ги придобива. "Знаех, че те са собственост на "Софийски имоти", поразпитах и от общината ми казаха "взимай ги!", разказва Ваклинов.

През 2015 г., близо 16 години след сватбата в тези къщи "се раждат" "Портите". Проектът идва заедно с идеята за организиране на музикален фестивал, който да се проведе в Долен. Зад нея стоят музикантите Цветан Хаджийски от групата Smallman и Веселин Митев, познат от групите "Исихия", "Кайно йесно слонце" и много други неподдаващи се на описание музикални формации, в които водещи са фолклорните елементи. Събитието

Фотограф: Надежда Чипева

"Трансфигурейшън" (чиято амфитеатрална сцена се изгражда от нулата в двора на Веселин Митев в Долен) се провежда един-единствен път - през лятото на 2015 г. и остава без аналог на музикалната и събитийната сцена в България. На следващата година Долен е домакин на още един "етно" фестивал с музика и творчески работилници - "Зенит". Мащабите и размахът обаче са по-малки.

"Портите" трябва да обслужват "Трансфигурейшън" с места за настаняване и като пространство за общуване. "Нищо тук не беше пипано от 15 години. От април до средата на юли направихме така, че мястото да заработи. Подменихме цялата ВиК и ел. инсталации, оборудвахме с абсолютно всичко необходимо вътре", разказва новият собственик. Той отбелязва, че стените са били голи, което е позволило на него и Невена "да видят" пространството такова, каквото е в момента.

Ваклинов казва за себе си, че си пада малко клошар, но по-точната дума е събирач, който прибира и запазва всичко което му се стори ценно или интересно. Интериорът на "Портите" е създаден с нещата, които той събирал от години. Получените дарения за обзавеждането от приятели също са в натура. Всичко освен матраците и завивките в къщите е "докоснато" от Михаил или близките му и има някаква история. "Това беше идеята: еклектика - да си на село, но да се усеща градски стил от началото на 20-те години."

Творчески срещи и бавни обороти

За близо 20 години заселниците в Долен вече са създали своя малка, но актива общност, която се занимава с различни културни инициативи. Фестивалът "Трансфигурейшън" е една от тях, но приключва с голяма загуба. Следващата по-сериозна арт среща "Зенит" също не показва икономически смисъл от съществуването си, приключвайки на минус.

Фотограф: Надежда Чипева

След тези опити общността решава да се от откаже от мащабните проекти и организации. "Разбрахме, че е по добре да правим по-малки периодични неща - артистични пленери, резиденции, работилници, дълги уикенди през лятото", разказва Ваклинов. Първият творчески пленер на габровската галерия "Орловска" се провежда през август 2016 г. На следващата година Долен става домакин на арт фестивала "Родина на кръстопът", организиран от едноименната културна организация от Стар Бешенов в Банат, чиято цел е ежегодно да събира български творци, пръснати по целия свят.

Освен тези събития в селото се провеждат множество обучения и работилници и идват все повече туристи. "Има едно покачване на интереса към "Портите" и Долен, което се усети сериозно през тази и миналата година и се дължи на AirBnB и Booking", посочва Михаил. Този интерес идва основно от "единомислещи", "такива като нас", пояснява той. "Можем да отворим мястото, така че да е пълно с хора всеки ден, но не искаме да го опошляваме. Не е това идеята. Освен това има един тип туристи, които няма да го разберат това тук. Нямаме телевизори, банята и тоалетната са общи на етажа, леглата са стари, те ще очакват неща, които ги няма", казва още Ваклинов.

Макар да обслужва по-висока цел, проектът "Портите" по същество е предприемаческо начинание, свързано както с романтиката на това да създаваш, така и с предизвикателствата и трудностите да поддържаш и развиваш създаденото.

Така например поради факта, че отоплението е на ток и цената за затопляне на помещенията в зимния сезон би била твърде висока, къщите не приемат гости през зимата.

Централно отопление и други оптимизации биха могли да се финансират от програмата за селските райони, но слуховете за корупция отказват Ваклинов от идеята. Още повече след като по-голямата община Сатовча, в чийто район на управление попада Долен, изглежда, няма никакъв интерес да развива и да инвестира в селото. Преди години Михаил се заема с подготовката на проект за вкарване на цялата наземна инфраструктура в историческия център на селото под земята, така че да не загрозява архитектурния резерват.

Кметът на Сатовча Арбен Мименов, който този октомври спечели шести мандат, така и не разписва проекта.

"Тогава спрях да се занимавам с обществено полезни дейности в Долен и започнах да правя повече личните си проекти", казва Михаил. Сега вниманието му е фокусирано върху няколко предстоящи такива - творчески лагер за артисти от цяла Европа по програма "Еразъм", обучение по творческо писане и др.

Планинското селце Долен лежи на границата между Пирин и Родопи. За да стигнеш до него, се изкачваш по отбивка от пътя между Гоце Делчев и яз. "Доспат". Това изкачване е в известно противоречие с името му, което произлиза от "дол". Но и самото наименование има своята история - старият път, свързващ двете планини, е минавал над селото и е слизал надолу. "И ние го открихме така - съвсем случайно, вървейки по пътя между Гоце Делчев и Смолян, по време на един десетдневен преход в средата на 90-те години", разказва Михаил Ваклинов, създател на един от проектите, които събуждат Долен за нов живот. "Портите" на Ваклинов е физическо пространство, в което се твори, и в което най-добре биха се чувствали художници, музиканти, писатели или всеки, който има нужда от спокойствие и досег с природата и величествения дух на района. То предлага и настаняване, но фокусът е в преживяването и връзката с околния свят, което отличава мястото от класическите къщи за гости.

В Долен свързването е по-силно и по-дълбоко. Селото често остава в сянката на съседните Ковачевица и Лещен, но сякаш именно заради липсата на хотели, ресторанти и тълпи от туристи мястото е запазило своята автентичност и дава на посетителя усещане за истинност, древност и хармония.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Колко е хубаво и спокойно на такива селски места, старини и естествена битова обстановка.

  • 2
    domakinq avatar :-|
    Bramasole

    Благодарности към Деси Лещарска, че запознава читателите с това красиво българско село!
    Мисля, обаче, че истинските "обществено полезни дейности в Долен" трябва да са съсредоточени върху запазването на жителите му. Ако преди 4 год. е имало над 500 жители /и тогава местните се тюхкаха колко малко са останали/, днес са малко над 200. За учебната 2019/20 г- в училищет има само едно дете в първи клас. Младите хора масово са се изнесли в Испания или Англия, а като се върнат, се устройват в Гоце Делчев или Благоевград. Липсата на поминък е основният проблем там, а не отоплението с ел. енергия. Мисля, че представители на държавата/общината имат синдрома на щрауса и се правят, че не забелязват как изчезват огромни части от планината - хората се издържат единствено с добив на дялани каменни плочи. Мога да си представя каква част от производството е легална...
    Изброените творчески пректи са интересни, но те по никакъв начин не влияят на възраждането на Долен.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Кратка история за хора, които с много малко пари правят много големи промени. Именно това е смисъла на местната власт, ама тези дето я държат си мислят, че целта е да вземат заплати и рекет.

  • 4
    fkx56678560 avatar :-|
    fkx56678560

    За съжаление, според мен инициативите на възрожденците са само с цел лична облага и досега не съм чула някой от местните хора да са се облагодетелствал от тях.През последните години старата част на селото заприличва все повече на пейзаж от роман на Толкин и е далеч от възрожденската естетика. Разбирам,че хората искат да си правят реклама, но може да не е с толкова патос, биене в гърдите и уверение в чистите им намерения.🙂

  • 5
    fkx56678560 avatar :-|
    fkx56678560

    Вижда ми се странно, че тези хора са в селото от около 20-тина години, и преди фестивала"Трансфигурейшън" всичко си беше тихо и спокойно. Нямаше интервюта и гръмки изказвания. После се стартира този "бизнес" и изведнъж всички станаха големи възрожденци, готови на всичко за да заселят селото и да привлекат туристи в Долен. 🙂


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK