Електробуси ще пътуват от "Слатина" до Симеоновския лифт

Нови бързозарядни електробуси, приличащи по-скоро на тролеи, ще започнат да се движат по линия 123 от 17 януари. Те са общо три и са по поръчка на "Столичния електротранспорт", който през 2018 г. пописа договор за доставката на общо 15 бързозарядни електробуса и 6 зарядни станции за 8.37 млн. лв., осигурени със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Това обяви днес столичният кмет Йорданка Фандъкова, като добави, че линията ще бъде с променен маршрут - от автостанция "Гео Милев" през Студентски град до Симеоновския лифт. Останалите 10 нови електробуса, доставени от българско-китайския консорциум "Хайгър-Аоуей" (Higer-Aowei), ще започнат да се движат по линии 84 и 184 до средата на годината, а други два са резервни.

Различни технологии

За разлика от електрическите превозни средства с батерии, които се зареждат обикновено нощем, електрическите автобуси по линия 123 ще се зареждат за 5-6 минути на крайната станция от маршрута - автостанция "Гео Милев". Това се дължи на бързозарядната технология, която използват - вградени ултракондензатори, които са подходящи за по-къси дестинации. Пробегът им ще е достатъчен за изминаването на разстоянието до Симеоновския лифт и обратно, който е общо 40 км.

"Електробусният транспорт е най-чист за града, затова София трябва да продължи да инвестира в това. Да, първоначалните разходи са по-високи, но експлоатационните са в пъти по-малко, затова и инвестицията се връща", коментира Фандъкова, като по този начин реферира към идеята на общинския съветник Борис Бонев за повече газови автобуси вместо скъпи електрически, за които според него София не е готова. Тя посочи още, че интервалите на движение на електробусите по линия 123 ще бъдат съкратени двойно - вместо на 50 минути автобусите ще минават на 25. Въпросната линия пък доскоро се обслужваше от частната "Карат-С" на бизнесмена Миролюб Столарски, но след изтичането на договора беше поета от столичното дружество "Столичен електротранспорт".

Бързозарядните автобуси се зареждат чрез пантограф на крайните станции за 5-6 минути

Дигиталното в транспортния сектор

На представянето на новата линия присъства и новият кмет по транспорта Кристиан Кръстев, който преди пет години беше транспортен министър в служебното правителство на Марин Райков. Той обяви, че до месец ще бъде направена "виртуална приемна", чрез която гражданите да общуват по-лесно с администрацията, като предлагат своите идеи за оптимизация на транспорта, защото "всеки днес има мобилен телефон". Според него удачен вариант е да бъдат провеждани и референдуми, с които да се решава изпълнението на нови идеи. "Отворен съм, за да обсъждаме всичко предварително", посочи той.

Като едно от първите неща, върху които работи, Кръстев посочи оптимизирането на пропускливостта на ключови кръстовища. За целта се планира увеличаване на лентите за изнасяне на трафика при "Тодор Каблешков" и "България", както и промяна при регулацията на кръстовището при бул. "Царица Йоанна" и "Панчо Владигеров".

Все още обаче няма яснота в какво точно ще бъдат инвестирани очакваните допълнителни 12.5 млн. лв., които ще дойдат от увеличението на данъците за мощни и цапащи автомобили от тази година, и бяха обещания за оптимизация на градския транспорт. "Необходимо е да се изготви план за действие и единна стратегия за развитие на транспорта. След като това се актуализира, ще говорим конкретно", коментира Кръстев пред "Капитал".

Какво още пречи на "Слатина"

Пускането на новата линия ще даде възможност на жителите на район "Слатина" да стигат по-бързо до Студентски град, но има още какво да се желае откъм по-добри транспортни връзки. Според районния кмет от "Демократична България" Георги Илиев автобусите в кв. "Редута" натоварват прекалено много движението, като възможно решение за отстраняването на този проблем е пускането на по-малки и чисти автобуси, като тези, планирани за довеждащ транспорт. Друго нещо, върху което трябва да се работи, е транспортната интеграция на квартал "Христо Ботев", който, по думите на кмета, е напълно откъснат от района.

"Трябва да се изгради транспортна и инфраструктурна връзка. В момента такава няма, защото проходът, който свързва квартала с другите части от района, е затворен заради ремонт на влаковата линия. Сега хората, които живеят там, трябва да обикалят часове, за да заведат децата си на училище", коментира Илиев пред "Капитал".