Българският дом на кивитo
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българският дом на кивитo

Албена и Костадинка Георгиеви отглеждат 5 дка киви, а годишната им продукция е до 4 тона плод

Българският дом на кивитo

Семейната ферма "Киви.бг" е единствената в страната, която отглежда плода и прави продукти от него

Калина Горанова
4887 прочитания

Албена и Костадинка Георгиеви отглеждат 5 дка киви, а годишната им продукция е до 4 тона плод

© Надежда Чипева


"Български плод под прикритие" - така семейството на Албена Георгиева нарича кивито. Може да сте виждали Албена на Римската стена в София, където всяка събота от пет години продава плода и произведените от него сладка, шоколади, чай и сапуни.

Семейната ферма е на двете сестри Албена и Костадинка. "Киви.бг" всъщност е единствената, която официално и осъзнато гледа киви в България и прави продукти от него. Продукцията е чиста от химии, а през 2018 г. собствениците спечелиха титлата най-модерна българска ферма.

Насажденията с киви са в Петрич - земята на екзотиката в българското земеделие. Според Албена обаче хубавото на плода е, че може да вирее в цяла България без най-северните точки. Засадили киви дори в София - оцеляло три зими. На третата някой го откраднал.

Семейството на Албена отглежда екзотичен плод, но в класически българска реалност и проблемна среда за малките земеделски стопани. С нея говорим за кражбите, които обезкуражават, за неадекватността на еврофондовете, за държавата, която не обича да се занимава с дребни неща, и колко е трудно да запазиш голия ентусиазъм.

Петрич, Франция

Насажденията с киви са от 1978 г., когато проучвания в Петрич установяват, че климатът е подходящ и местният председател на Аграрно-промишления комплекс взима решение да се култивират 500 декара с френско киви.

Освен меката зима почвата в района също е благодатна - богата на хумус и задържаща влагата. Кивитата приличат на лозята. Издържат до минус 16 градуса, но ако зимата е студена, има риск да замръзнат, особено в по-младата си възраст. Затова през първите години след засаждането в Петрич плодът расте в оранжерии за адаптация. Най-рискова за него е сланата, която в април-май може да попари младите връхчета. Ако те не се подрязват два пъти годишно, растенията спират да дават плод.

Най-нужното за кивито са търпението и времето казва Албена, защото то започва да дава плод чак на седмата година.

Невъзможността на държавата да се справи с кражбите на земеделска продукция са едно от основните неща, които обезкуражават малките стопани.

Ентусиазмът на младостта

При връщането на земите през 1994 г. родителите на Албена и Костадинка се оказва с пет декара киви. Това се случва след като големият, създаден в социализма комплекс от 500 декара е раздробен между много различни собственици.

Първоначално някои се опитват да гледат кивито. Постепенно обаче младите хората започват да напускат града, а част от земята влиза в регулация и е продадена за изграждане на халета и помощни постройки. Според Албена за всяко малко стопанство е ключово младото и старото поколение да работят заедно. Само така опитът среща ентусиазма на младостта и фермите оцеляват и стават устойчиви във времето.

През 90-те от създадените 500 декара остават 200. Повечето стопани гледат кивито, но не с визия за модернизация и развитие, а просто за да го продават на борсата.

В този период семейната ферма се управлява от родителите на Албена, а тя и сестра й само помагат. Когато родителите си отиват, двете градски момичета трябва да решат какво да правят със земята, на която освен киви има още 5 декара лозя и пчелин.

"Решихме да ги запазим не само като територия, но и като насаждения, и осъзнато отглеждаме киви от пет години ние двете", казва Албена. Бизнесът остава семеен, като активна роля в него вече има и съпругът й Васил Попов. Албена определя семейството като "градски хора, които отглеждат киви". Всички работят на две места. Албена и съпругът й живеят трайно в София и пътуват всяка седмица до Петрич и обратно. Костадинка е там и координира задачите.

За производството на продукти от киви семейството е избрало партньори, които са готови да експериментират. Сред тях са шоколадовата фабрика "Гайо", "Сапунена работилница" и "Миява"
Фотограф: Надежда Чипева

Плод с много приложения

Допреди две години "Киви.бг" продава само свежо киви. Годишната продукция на стопанството не е голяма, варира между 3 и 4 тона. Брането се случва в края на октомври. Малката особеност е, че кивито се бере неузряло и има следберитбено зреене. Така то става най-вкусно за хапване през декември и януари.

Сега фермата продава половината продукция като свеж плод. Остават обаче едни дребни плодове, които трябва или да се изхвърлят, или да се преработват. "Когато човек си освободи съзнанието, че кивито е някакъв екзотичен плод, нещата си идват на мястото", смята Албена.

Така се стига до опитите в преработката. Първо е сладкото, което се прави от партньор в Асеновград. То се продава под бранда "Сладката Мария". За шоколада фермата избира да работи с базираната в Пловдив занаятчийска фабрика на Винсент Гайо. Готовността за експерименти е важна част от профила на партньорите. Плодът не се приема от масата за традиционен и някои производители не искат да правят опити с него, при все че отговорността за пласирането на продукцията е на "Киви.бг".

Партньор в изработката на сапуните са две сапунени работилници - "Миява" и "Сапунена работилница". Продуктите се предлагат в 8 различни аромата и с ексфолиращ ефект. По-късно се появява и чаят. Кивито не е третирано с препарати, така че обелките, които остават, след като суровината се превърне в сладко, се използват за чай с добавка плод киви, шипка, ябълка и тиква или в комбинация с горски плодове. Любопитен факт е, че обелката съдържа три пъти повече оксиданти от самия плод и е по-богата на витамин C.

В някои случаи плодовете трябва да се сушат. Фермата възлага тази услуга на две фирми в София и в Хасково. Сушеното киви се влага в шоколада и в сапуните, а сега "Киви.бг" разработва и ексфолиант.

Следващите идеи са за производство на оцет, плодово вино и ликьор.

Пазарът на вкус

За продажбите двете сестри избират три канала - фермерските пазари, малките специализирани магазинчета и онлайн.

Всеки петък преди пазара на Римската стена Албена сортира кивитата, а вече има и натрупани лични впечатления от контактите си с хората, които идват да пазаруват. "За нас става все по-лесно да се продава българското киви, защото хората са по-информирани, все по-отговорни към здравето си и все по-любознателни. Ние променихме навика им. Зимата очакват кивито", казва Албена.

Семейството е приело популяризирането на българското киви като своя мисия. На пазарите, където продуктите могат да се опитват, Албена установява, че продажбите вървят по-добре. Facebook e другият успешен канал за продажби, като там се правят колективни заявки. Естествено основните продажби са концентрирани в големите градове и най-вече в София, където е основната търговия.

Големите проблеми на малките производители

Когато обаче излезеш от столицата, проблемите на малкия производител се виждат по-ясно. Според Албена трудността не е в отглеждането, а в съхранението на плода. Или както казва сестра й Костадинка: "Продукцията става твоя, когато успееш да я прибереш от полето, не докато е на полето." Няколко дни по-рано в техния парцел отново е имало кражба на киви. Това за съжаление не е нещо необичайно.

"Навсякъде полицията неглижира земеделските кражби, а това действа много демотивиращо", казва Албена. Този проблем е по-сериозен за по-малките ферми, защото големият стопанин по-лесно може да организира охраната на продукцията си.

Другият проблем е в намирането на сезонни работници, тъй като сезонната земеделска работа в чужбина е далеч по-изгодна и добре платена. Албена би искала да има някой, който да се грижи за нивата, но по програмите се дават пари или за секретарка, или за компютърен специалист - неща, които не трябват наистина, поне в техния случай. Общото впечатление е, че средствата се дават по калъп, а не за определена нужда на фермата. "Спускат готови програми. Малките стопанства няма кой да ги представлява пред министерството. Никой не иска да се занимава с малки неща. Малките неща се случват бавно и мъчително", казва Албена.

Европрограмите са сериозен проблем и според Албена объркват и реалното земеделие. Често целта е просто усвояване на средствата, а не дългосрочното развитие на проекта. "Киви.бг" не участва по програми, защото те водят и до сериозно обвързване. Според Албена държавата не е добър партньор и ролята й не е да помага с програми, а с реални закони.

Друга спирачка пред малките производители е и забраната за продажба на домашна храна. Това създава необходимост да инвестираш в цех за всеки вид продукт - сушилня, цех за сладко, цех за сапуни. За малките производители не остава друга опция, освен да си партнират. Повечето обаче просто избират да продават свежата стока на борсата и това ги поставя в зависимост от прекупвачи и преработватели. "Това са наследствени земи. Винаги трябва да има решение за допълнителни доходи. Държавата трябва да намери решение да стимулира ентусиастите", казва Албена.

Сладко-кисело бъдеще

Бъдещето на "Киви.бг" е фокусирано върху отглеждането на продукцията и търсенето на нови решения за преработка. "Ще запазим стопанството в дългосрочен план и искаме всички продукти да ги направим част от навиците на хората", казва Албена.

Опазването на реколтата е това, което спира семейството й да инвестира в разширяване на масивите. Кражбите в момента са го отказали дори от инвестиции в капково напояване. Обект на посегателства е и другият продукт, в който виждат потенциал и искат да развиват - медът. Семейството има 10 кошера в планината Беласица, медът е кестенов и атрактивен за други пчелари. При гроздето нещата са различни, тъй като там малките производители могат основно да продават на винзаводите.

"Имаме емоционално отношение към кивито и се опитваме да го превърнем в бизнес. Най-вероятно ако не се откажем, до 5 години ще се получи нещо. Но за момента няма как да го направим", относително позитивна е Албена. При 4 тона на година и 3 лв. на килограм това са 12 хил. лв. (без разходите), което за 12 месеца не е в състояние да изхрани две семейства, така че никой не може да се откаже от другата си работа.

"Нещата са хубави, но се случват по трудния начин. Винаги сме с единия крак навън", казва Албена. После обаче тя ще сортира плодовете и отново ще отиде на пазара на Римската стена, за да продължи да популяризира българското киви, което въпреки леко киселия си вкус умее да насити сетивата и с мощна доза сладост.

"Български плод под прикритие" - така семейството на Албена Георгиева нарича кивито. Може да сте виждали Албена на Римската стена в София, където всяка събота от пет години продава плода и произведените от него сладка, шоколади, чай и сапуни.

Семейната ферма е на двете сестри Албена и Костадинка. "Киви.бг" всъщност е единствената, която официално и осъзнато гледа киви в България и прави продукти от него. Продукцията е чиста от химии, а през 2018 г. собствениците спечелиха титлата най-модерна българска ферма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

80% загуби

80% загуби

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK