С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 яну 2020, 9:23, 2399 прочитания

Българският дом на кивитo

Семейната ферма "Киви.бг" е единствената в страната, която отглежда плода и прави продукти от него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Български плод под прикритие" - така семейството на Албена Георгиева нарича кивито. Може да сте виждали Албена на Римската стена в София, където всяка събота от пет години продава плода и произведените от него сладка, шоколади, чай и сапуни.

Семейната ферма е на двете сестри Албена и Костадинка. "Киви.бг" всъщност е единствената, която официално и осъзнато гледа киви в България и прави продукти от него. Продукцията е чиста от химии, а през 2018 г. собствениците спечелиха титлата най-модерна българска ферма.


Насажденията с киви са в Петрич - земята на екзотиката в българското земеделие. Според Албена обаче хубавото на плода е, че може да вирее в цяла България без най-северните точки. Засадили киви дори в София - оцеляло три зими. На третата някой го откраднал.

Семейството на Албена отглежда екзотичен плод, но в класически българска реалност и проблемна среда за малките земеделски стопани. С нея говорим за кражбите, които обезкуражават, за неадекватността на еврофондовете, за държавата, която не обича да се занимава с дребни неща, и колко е трудно да запазиш голия ентусиазъм.

Петрич, Франция



Насажденията с киви са от 1978 г., когато проучвания в Петрич установяват, че климатът е подходящ и местният председател на Аграрно-промишления комплекс взима решение да се култивират 500 декара с френско киви.

Освен меката зима почвата в района също е благодатна - богата на хумус и задържаща влагата. Кивитата приличат на лозята. Издържат до минус 16 градуса, но ако зимата е студена, има риск да замръзнат, особено в по-младата си възраст. Затова през първите години след засаждането в Петрич плодът расте в оранжерии за адаптация. Най-рискова за него е сланата, която в април-май може да попари младите връхчета. Ако те не се подрязват два пъти годишно, растенията спират да дават плод.

Най-нужното за кивито са търпението и времето казва Албена, защото то започва да дава плод чак на седмата година.
Невъзможността на държавата да се справи с кражбите на земеделска продукция са едно от основните неща, които обезкуражават малките стопани.


Ентусиазмът на младостта

При връщането на земите през 1994 г. родителите на Албена и Костадинка се оказва с пет декара киви. Това се случва след като големият, създаден в социализма комплекс от 500 декара е раздробен между много различни собственици.

Първоначално някои се опитват да гледат кивито. Постепенно обаче младите хората започват да напускат града, а част от земята влиза в регулация и е продадена за изграждане на халета и помощни постройки. Според Албена за всяко малко стопанство е ключово младото и старото поколение да работят заедно. Само така опитът среща ентусиазма на младостта и фермите оцеляват и стават устойчиви във времето.

През 90-те от създадените 500 декара остават 200. Повечето стопани гледат кивито, но не с визия за модернизация и развитие, а просто за да го продават на борсата.

В този период семейната ферма се управлява от родителите на Албена, а тя и сестра й само помагат. Когато родителите си отиват, двете градски момичета трябва да решат какво да правят със земята, на която освен киви има още 5 декара лозя и пчелин.

"Решихме да ги запазим не само като територия, но и като насаждения, и осъзнато отглеждаме киви от пет години ние двете", казва Албена. Бизнесът остава семеен, като активна роля в него вече има и съпругът й Васил Попов. Албена определя семейството като "градски хора, които отглеждат киви". Всички работят на две места. Албена и съпругът й живеят трайно в София и пътуват всяка седмица до Петрич и обратно. Костадинка е там и координира задачите.

За производството на продукти от киви семейството е избрало партньори, които са готови да експериментират. Сред тях са шоколадовата фабрика "Гайо", "Сапунена работилница" и "Миява"

Фотограф: Надежда Чипева
Плод с много приложения

Допреди две години "Киви.бг" продава само свежо киви. Годишната продукция на стопанството не е голяма, варира между 3 и 4 тона. Брането се случва в края на октомври. Малката особеност е, че кивито се бере неузряло и има следберитбено зреене. Така то става най-вкусно за хапване през декември и януари.

Сега фермата продава половината продукция като свеж плод. Остават обаче едни дребни плодове, които трябва или да се изхвърлят, или да се преработват. "Когато човек си освободи съзнанието, че кивито е някакъв екзотичен плод, нещата си идват на мястото", смята Албена.

Така се стига до опитите в преработката. Първо е сладкото, което се прави от партньор в Асеновград. То се продава под бранда "Сладката Мария". За шоколада фермата избира да работи с базираната в Пловдив занаятчийска фабрика на Винсент Гайо. Готовността за експерименти е важна част от профила на партньорите. Плодът не се приема от масата за традиционен и някои производители не искат да правят опити с него, при все че отговорността за пласирането на продукцията е на "Киви.бг".

Партньор в изработката на сапуните са две сапунени работилници - "Миява" и "Сапунена работилница". Продуктите се предлагат в 8 различни аромата и с ексфолиращ ефект. По-късно се появява и чаят. Кивито не е третирано с препарати, така че обелките, които остават, след като суровината се превърне в сладко, се използват за чай с добавка плод киви, шипка, ябълка и тиква или в комбинация с горски плодове. Любопитен факт е, че обелката съдържа три пъти повече оксиданти от самия плод и е по-богата на витамин C.

В някои случаи плодовете трябва да се сушат. Фермата възлага тази услуга на две фирми в София и в Хасково. Сушеното киви се влага в шоколада и в сапуните, а сега "Киви.бг" разработва и ексфолиант.

Следващите идеи са за производство на оцет, плодово вино и ликьор.

Пазарът на вкус

За продажбите двете сестри избират три канала - фермерските пазари, малките специализирани магазинчета и онлайн.

Всеки петък преди пазара на Римската стена Албена сортира кивитата, а вече има и натрупани лични впечатления от контактите си с хората, които идват да пазаруват. "За нас става все по-лесно да се продава българското киви, защото хората са по-информирани, все по-отговорни към здравето си и все по-любознателни. Ние променихме навика им. Зимата очакват кивито", казва Албена.

Семейството е приело популяризирането на българското киви като своя мисия. На пазарите, където продуктите могат да се опитват, Албена установява, че продажбите вървят по-добре. Facebook e другият успешен канал за продажби, като там се правят колективни заявки. Естествено основните продажби са концентрирани в големите градове и най-вече в София, където е основната търговия.

Големите проблеми на малките производители

Когато обаче излезеш от столицата, проблемите на малкия производител се виждат по-ясно. Според Албена трудността не е в отглеждането, а в съхранението на плода. Или както казва сестра й Костадинка: "Продукцията става твоя, когато успееш да я прибереш от полето, не докато е на полето." Няколко дни по-рано в техния парцел отново е имало кражба на киви. Това за съжаление не е нещо необичайно.

"Навсякъде полицията неглижира земеделските кражби, а това действа много демотивиращо", казва Албена. Този проблем е по-сериозен за по-малките ферми, защото големият стопанин по-лесно може да организира охраната на продукцията си.

Другият проблем е в намирането на сезонни работници, тъй като сезонната земеделска работа в чужбина е далеч по-изгодна и добре платена. Албена би искала да има някой, който да се грижи за нивата, но по програмите се дават пари или за секретарка, или за компютърен специалист - неща, които не трябват наистина, поне в техния случай. Общото впечатление е, че средствата се дават по калъп, а не за определена нужда на фермата. "Спускат готови програми. Малките стопанства няма кой да ги представлява пред министерството. Никой не иска да се занимава с малки неща. Малките неща се случват бавно и мъчително", казва Албена.

Европрограмите са сериозен проблем и според Албена объркват и реалното земеделие. Често целта е просто усвояване на средствата, а не дългосрочното развитие на проекта. "Киви.бг" не участва по програми, защото те водят и до сериозно обвързване. Според Албена държавата не е добър партньор и ролята й не е да помага с програми, а с реални закони.

Друга спирачка пред малките производители е и забраната за продажба на домашна храна. Това създава необходимост да инвестираш в цех за всеки вид продукт - сушилня, цех за сладко, цех за сапуни. За малките производители не остава друга опция, освен да си партнират. Повечето обаче просто избират да продават свежата стока на борсата и това ги поставя в зависимост от прекупвачи и преработватели. "Това са наследствени земи. Винаги трябва да има решение за допълнителни доходи. Държавата трябва да намери решение да стимулира ентусиастите", казва Албена.

Сладко-кисело бъдеще

Бъдещето на "Киви.бг" е фокусирано върху отглеждането на продукцията и търсенето на нови решения за преработка. "Ще запазим стопанството в дългосрочен план и искаме всички продукти да ги направим част от навиците на хората", казва Албена.

Опазването на реколтата е това, което спира семейството й да инвестира в разширяване на масивите. Кражбите в момента са го отказали дори от инвестиции в капково напояване. Обект на посегателства е и другият продукт, в който виждат потенциал и искат да развиват - медът. Семейството има 10 кошера в планината Беласица, медът е кестенов и атрактивен за други пчелари. При гроздето нещата са различни, тъй като там малките производители могат основно да продават на винзаводите.

"Имаме емоционално отношение към кивито и се опитваме да го превърнем в бизнес. Най-вероятно ако не се откажем, до 5 години ще се получи нещо. Но за момента няма как да го направим", относително позитивна е Албена. При 4 тона на година и 3 лв. на килограм това са 12 хил. лв. (без разходите), което за 12 месеца не е в състояние да изхрани две семейства, така че никой не може да се откаже от другата си работа.

"Нещата са хубави, но се случват по трудния начин. Винаги сме с единия крак навън", казва Албена. После обаче тя ще сортира плодовете и отново ще отиде на пазара на Римската стена, за да продължи да популяризира българското киви, което въпреки леко киселия си вкус умее да насити сетивата и с мощна доза сладост.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София бяга от задължението си да информира гражданите за качеството на въздуха 1 София бяга от задължението си да информира гражданите за качеството на въздуха

Данните не могат да се получават в машинночетим формат, нито се визуализират върху таблата на спирките за градски транспорт

23 яну 2020, 1862 прочитания

Софийският боклук ще се гори в ТЕЦ "Бобов дол" въпреки проверките 1 Софийският боклук ще се гори в ТЕЦ "Бобов дол" въпреки проверките

Столичната община ще плати на свързани с Христо Ковачки топлоцентрали 15 млн. лв. за оползотворяване на RDF през следващите три години

21 яну 2020, 2922 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Градове" Затваряне
Европейският отпечатък във Велико Търново

Местните власти в областта залагат на ремонтни дейности, а бизнесът подновява машини

Още от Капитал
БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10