Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 16 яну 2020, 17:32, 3570 прочитания

Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро

Управляващият съдружник на благоевградската месопреработвателна компания КФМ пред "Капитал Градове"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Тонка Трайкова е управляващ съдружник на "Карол Фернандес миит" (КФМ). Завършила е Университета по хранителни технологии в Пловдив и целият й професионален път е свързан с месопреработвателната индустрия. Преминала е обучения по финансов мениджмънт в САЩ и по маркетинг мениджмънт в Япония. Била е преподавател в Югозападния университет в Благоевград.
За компанията

"Карол Фернандес миит" (КФМ) е петият по стойност на продажбите производител на преработени меса на българския пазар. Компанията е създадена преди 20 години, след като в предшественика й "Карол" влизат испански акционери. След промяната основателите на "Карол" остават мажоритарни собственици в КФМ. Днес Тонка Трайкова и Тодор Наков имат по 24% дял в компанията, а 19.4% от дяловете са на други българи физически лица.

КФМ произвежда салами, шунки, варени колбаси, кренвирши, пастети, бекони, филета и е силна в сегмента на продуктите с традиционно специфичен характер като "Панагюрска луканка" и филе "Елена". Основните й продажби са на местния пазар, където е представена с марките "Молерите", "Маестро", "Чановете" и др. От три години насам компанията работи и за експорт. Той се осъществява чрез партньорската мрежа на Lidl (в промоции и тематични седмици) и продуктите й вече достигат до пазарите в седем европейски държави.

КФМ внася суровините си от Европа и няма собствена кланица.

Във фабриката на КФМ в Благоевград работят 120 души, а заедно с търговския екип и логистиците заетите са 170.

През 2018 г. дружеството има приходи от 33 млн. лв. и печалба от 4.5 млн. лв.
Вие сте един от основателите на компанията през 1992 г. Защо с партньорите ви се насочихте към инвестиции в месопреработвателната индустрия и защо избрахте Благоевград?

Аз и двамата ми партньори завършихме хранителния институт в Пловдив в специалност "Месо и месни продукти" и компетенциите ни бяха изцяло в тази област. Не съм от този район на България, но се омъжих тук и започнах работа в държавния месокомбинат "Родопа", който по-късно придобихме.


Когато стартирахме компанията в началото на 90-те, тя се казваше "Карол" и производството беше базирано в Разлог. Започнахме там, защото тамошният аграрно-промишлен комплекс (АПК) обяви продажба на сгради, бивши тютюневи сушилни, и ние решихме, че можем да се явим на търг и да започнем производство на колбаси в тези помещения.

Преместихме се в Благоевград през 1999 г., когато бяха привлечени испанските партньори и фирмата се преименувана на "Карол Фернандес миит". Купихме сградата на "Родопа", а заводът беше реконструиран и модернизиран няколко пъти за всички 20 години, откакто сме тук.

Какъв е размерът на направените инвестиции от създаването на предприятието до днес, включително в оборудване и технологии?



Ние намерихме бившия месокомбинат "Родопа" в много окаяно състояние - с паднали тавани и стърчащи арматури. По-късно си дадохме сметка, че ако бяхме започнали на гола поляна, нямаше да се наложи да влагаме толкова много усилия и финансов ресурс, колкото ни отнеха ремонтите и реконструкцията тук. През 2006 г. обаче бяхме първите лицензирани за експорт в европейската общност, което значи, че още тогава сме направили всичко, за да покрием европейските производствени критерии и да сме на международно ниво.

Непрекъснато инвестираме и сме направили инвестиции в производствени зали, сграден фонд и оборудване за повече от 22 млн. евро. Били сме бенефициенти по САПАРД и Програмата за развитие на селските райони за част от тези инвестиции. Стремим се да сме в крак с времето и винаги купуваме и внедряваме най-новите технологии и машини на пазара за нашата индустрия. Новата ни инвестиция е в техника за фино нарязване на салами и опаковане в газова среда.

Откога работи тази линия и кога продуктите, опаковани в газова среда, ще стигнат до пазара?

Първата ни линия за нарязани продукти е отпреди 10 години, но доскоро правехме и вакуумирани опаковки. Сега вече всички ще са опаковани в газова среда, с което ставаме по-екологични и по-модерни. Всеки на българския пазар прави нещо такова, но смятам, че ние го правим най-мащабно. Портфолиото е вече на пазара.

Тази опаковка е иновативна, понеже запазва качествата на месото по най-добрия начин. За да стигнем до дебют с тези продукти, трябваше да изчакаме и пазарът да узрее. Технологията изисква непрекъснатост на процеса в хладилната верига. Ако асортиментът не се съхранява добре, се поврежда, защото газта се надува в опаковката.

В модерната търговия в най-развитите страни повечето опаковки вече са такива, а щандовете за откритата търговия с нарязани колбаси са почти изпаднали на нула.

Имате поглед върху развитието, икономиката и живота в града в един по-продължителен период. Кои са най-големите промени, които се случиха за тези 20 години?

По време на социализма в града имаше много предприятия – завод за печатни платки, завод за части за запаметяващи устройства, завод за високоговорители и други. Тютюневият комбинат на "Булгартабак" осигуряваше заетост и конкурентни заплати. Благоевград имаше не една, а две индустриални зони с предприятия, които работеха на пълен капацитет. В зоната, в която сме в момента, беше цялата хранителна индустрия с винзавод, хлебозавод, предприятие за млечни продукти и месопреработка.

Не изпитвам носталгия и не ме разбирайте погрешно, не искам да хваля онези години по никакъв начин, но е факт, че в тази зона сега сме останали само две предприятия – ние и "Карлсберг България". Градът е бил силен икономически, но след промените всичко спря да работи и потъна в забрава. Колапсът в селското стопанство се отрази на хранителните предприятия. Малко известен е фактът, че в област Благоевград беше един от най-големите свинекомплекси в страната - този в село Зелен дол. Цялата област беше земеделски район със силно развит животновъден сектор. Сега няма нищо от това.

По отношение на градската среда, когато аз пристигнах през 1986 г., Благоевград ми изглеждаше потресаващо, беше като село. Всичко в центъра на града се построи много бързо заради едно посещение на дипломатическия корпус – партиен дом, окръжен съд, театър, централен площад. Правиха се улици и облицовки на сгради. Корпусът дойде през 1987 г. и целият път от София се сдоби с нов асфалт.

Оттогава обликът на града не се е променил съществено въпреки ремонтите, които се правят.

А защо според вас не се появиха нови инвеститори, след като големите предприятия затвориха?

Според мен се разчиташе на частната инициатива на хората, но възможностите за по-едър бизнес бяха ограничени и масово се започваха по-дребни предприемачески инициативи, които няма как да вдигнат такъв град на крака.

Какъв е Благоевград днес?

И преди, и днес Благоевград остава приятно градче с красива природа и много перспективи, които не са оползотворени. Ако всички разберат, че трябва да работят и искат да направят нещо, имат много възможности тук. Освен това градът е чист, никога не е имало замърсяваща индустрия, което отваря възможности за зелени инвестиции.

Има ли проблем за вашия бизнес, свързан с това, че се намира в по-малък областен град?

Развитието на нашия бизнес не е във взаимодействие с локацията. Ако бяхме в София, щяхме да имаме същите проблеми и те са свързани с човешкия фактор. Младото поколение масово не гледа на работата като на нормална човешка дейност. Подготовката на кадри е слаба и бизнесът трябва да прави собствени инвестиции и академии, за да обучава хората.

Как привличате и задържате хора в компанията?

Проблемът е, че младите хора в града не искат да работят. Доходите при много от тях идват от семействата, които са чужбина. Тези млади хора, ако имат възможността да харчат, без да се трудят, я предпочитат. Прави впечатление, че новите поколения са много ерудирани и имат широки познания, но някак си в течение на времето са се изгубили трудовите навици. Това важи много повече за производството, отколкото за други сектори. Търсят се повече позиции в администрацията.

Американският университет в Благоевград не произвежда работници, а хора, които се очаква да заемат някакви по-високи позиции и ще търсят възможности за кариера. От тази гледна точка не сме облагодетелствани от това, че се намираме в университетски град.

От друга страна, да намериш подготвени кадри за индустрията се оказва трудно и в национален план. Според мен всички предприятия от хранителната индустрия изпитват тежка нужда от млади и подготвени хора на всякакво ниво – и на производствено, и техническо, и хранителни технолози. Преди имаше много техникуми, които захранваха сектора с кадри. В момента такива няма.

Или пък ако има, хората, които завършват, изобщо нямат намерение да работят в тази сфера, а се заемат с нещо друго. Самата дума производство ги отблъсква.

Все още ядрото на нашите служители, или около 80% от тях, са хора, които са в компанията от самото начало. Това, че предлагаме добри заплати и условия, ни прави атрактивен работодател и като цяло нямаме проблем с намирането на кадри и текучеството.

А ще заменят ли машините хората в сферата на производството на храни?

Ние автоматизираме производството, каквато е и глобалната тенденция, а причините за това са две. Първо, факт е, че трудът в България става все по-скъп и, второ, индустрията ни изисква спазване на все по-сериозни стандарти. Тогава, когато този стандарт е в ръцете на човека, човекът трябва да е на изключително ниво. Такова ниво машината постига по-лесно.

Машините обаче също трябва да се поддържат и според мен намирането на кадри в техническите професии е най-големият проблем не само в областта, а в цялата страна. Ние обучаваме сами всичките си техници, но на практика това са знания, които те трябва да са получили в средното си образование.

Можете ли да обобщите предимствата и недостатъците на това производството да се намира в малък областен град в близост до столицата? Смятате ли, че тя "изсмуква" потенциала на района?

Географски ние стоим много добре и магистралата безспорно дава големи възможности на града. Това вече се регистрира от инвеститорите.

Важно е местната власт да създаде условия за бизнес. Покрай двата университета са налице квалифицираните кадри.

Това, че в момента София ги изсмуква от Благоевград, е много вярно. Откакто има и магистрала, много хора пътуват на работа там и се връщат в края на деня. Столицата е като магнит за тези, които искат да работят. Обратната тенденция обаче я няма. Ние имаме само един човек в компанията, който се върна от София, и един, който пътува на работа дотук. Големите инвестиции и откриването на работни места могат да променят това.

Как ще приключи 2019 г. за КФМ?

Нашата голяма болка тази година се казва африканска чума. Това е глобален проблем, а не само български и се отрази на пазара на свинско в целия свят. Когато Китай започна да внася месо, защото беше засегнат от проблема, цената на европейската суровина се покачи двойно. В същото време ние не можахме да апликираме това увеличение на суровините към нашите клиенти, което автоматично означава, че финансовите резултати ще пострадат, макар че продаваме повече и се очертава да имаме ръстове.

Годината беше трудна и се бяхме фокусирали върху решаването на проблемите, но планираме нови серии и през 2020 г. Продължаваме да мислим много в посока чисти и здравословни продукти без изкуствени добавки.

Интервюто взе Силвия Радославова

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Из хаоса на забраните: С куче може, по пешеходна улица - не 7 Из хаоса на забраните: С куче може, по пешеходна улица - не

Полицията започна да санкционира нарушители на мерките във връзка с епидемията, без да има яснота какви са забраните

30 мар 2020, 9659 прочитания

София ще преразгледа ремонтната си програма за 2020 г. 2 София ще преразгледа ремонтната си програма за 2020 г.

Общината обмисля прехвърлянето на някои от големите инфраструктурни проекти за 2021 г.

30 мар 2020, 1436 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Градове" Затваряне
Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10