Търновската нова школа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търновската нова школа

През тази учебна година общият брой първокурсници бакалаври заедно с новите магистри и докторанти във ВТУ е около 3600души

Търновската нова школа

Университетът запазва силни позиции в хуманитарните дисциплини, но губи студенти заради хилядите опции в чужбина и демографията

3910 прочитания

През тази учебна година общият брой първокурсници бакалаври заедно с новите магистри и докторанти във ВТУ е около 3600души

© Цветелина Белутова


За град с дълга история възрастта е повод за гордост. Затова и Великотърновският университет (ВТУ), създаден преди 56 години, се смята за наследник на традициите на Търновската книжовна школа от XIV век. Макар че връзката е далечна, ВТУ все пак успява да запази позициите си на един от водещите университети в България с пълен профил на обучение, а в областта на хуманитарните дисциплини е лидер извън столицата. Особено силни са традиционните за него направления като филология, история и археология, изобразително изкуство и педагогика.

Доколкото в България през последните години образователната картина драстично се промени, особено с възможността на младите хора да учат, а и да работят навън, ВТУ не остава незасегнат от тази тенденция. "Въпреки че сме лидери в областта на хуманитаристиката, част от дисциплините и специалностите намалиха своя брой. Разбира се, това беше следствие на цялата държавна политика в началото на този век, която доведе до отлив например от предметните учителски области - за учители по история, география, математика и т.н.", казва Димитър Симеонов, заместник-ректор по учебната дейност във ВТУ.

Търсене и предлагане

Добрата новина е, че за някои от специалностите тенденцията напоследък започва да се обръща. Наред с винаги популярните "Право" и "Психология" през последните години най-голям е приемът в "Предучилищна и начална училищна педагогика", както и в предметната "Педагогика на обучението по физическо възпитание". Колкото и странно да звучи, интересът към последната специалност си има обяснение. "Освен че могат да стана учители по физическо и треньори, част от завършилите правят кариера в школите на МВР и областта на сигурността, където има изисквания за физически умения", обяснява Симеонов.

В "Предучилищна и начална училищна педагогика" ВТУ не прави изключение от останалите университети в страната, където напливът се засилва последните години заради увеличаването на учителските заплати и опитите на държавата да подобри авторитета на професията. Нараства и търсенето на такива учители. "Няколко са причините за това - въвеждането на задължително предучилищно възпитание от 4-годишна възраст, строгият контрол на изискванията за определен брой деца в класа и възможността децата да посещават занималня до 4 клас, а това означава приблизително по още един учител на всеки клас", казва Симеонов. Като цяло битува и схващането, че по-лесно се работи с малки деца, което пък е за сметка на предметните специалности за по-горните класове, където интересът остава слаб. Рискът според Симеонов е в един момент държавата да се окаже с излишък на начални и детски учители, докато за учители по предмети да продължи да има дефицит.

"Младите хора са много по-отворени към света и умеят да работят в среда, към която предишното поколение все още се опитва да се нагоди", казва Димитър Симеонов, заместник-ректор по учебната дейност във ВТУ
Фотограф: Цветелина Белутова

Стари и нови специалности

Едно от най-силните звена на ВТУ остават филологиите, като различните програми включват над 20 езика. По думите на Симеонов голямото постижение на университета през последните години е, че е успял да обедини всички филологии в комплексни потоци, където освен два езика студентите учат също бизнес, международен туризъм или информационни технологии. "Старата идея, когато имаше френска, немска или нидерландска филология, вече не работи. Човек с един език, а и с една специалност, трудно се реализира", смята той. Всъщност именно широката палитра от езици е причината Велико Търново да привлича толкова много аутсорсинг компании, които си намират кадри още от университета.

Една от новите специалности пък е софтуерното инженерство, където догодина ще излезе първият випуск бакалаври. "Много внимаваме дали и какви нови програми да добавяме и всяка година ги обсъждаме, защото трябва да се намери балансът между качеството на продукта и броя на специалностите", казва Симеонов. И добавя: "На нас ни е важно качеството."

На гости в Търново

Филологическият факултет стои и зад една от най-интересните инициативи на университета - срещи със съвременни писатели и известни личности, които са отворени не само за студентите, но и за хората в града. С времето към идеята се включват и други факултети, при което се получават любопитни комбинации. Преди няколко месеца на гости беше американският журналист и писател Ерик Уайнър ("География на блаженството"), който получи званието "Почетен доктор на ВТУ". Поканен за дискусия е и географът Георги Бърдаров - автор на книгата "И аз още броя дните" и станал популярен с разказа си "За петата ракия, или колко е хубав животът". Една от най-впечатляващите срещи преди време е с алпиниста Боян Петров, който загина миналата година при опит да изкачи поредния си връх.

Университетска демография

През тази учебна година общият брой първокурсници бакалаври заедно с новите магистри и докторанти е около 3600 души. За държавен университет ключов критерий е усвоеността на държавната поръчка, която за ВТУ е доста добра - 94%. Отделно университетът има близо 400 души платено обучение в специалности като "Туризъм" например, където няма държавна поръчка.

Неизбежно обаче броят на студентите през годините намалява в синхрон с демографските тенденции в страната. Слабото развитие на региона също допринася за спада. Това е и причината университетът да се опитва през последните години да се отвори към чуждестранни студенти. Потенциал ръководството вижда на Изток - Киргизстан, Азербайджан, Русия, Китай и т.н., чрез системата за двойни дипломи, при която две години студентите учат тук и две години в страната си. Така завършват с две дипломи - едната им служи за тяхната национална държава, а другата за цяла Европа. "Нашата диплома е общоевропейска, а освен това сме продукт, който си заслужава като качество спрямо цена", уточнява Симеонов. Според него обаче големият резерв от бъдещи студенти са българските емигрантски общности в чужбина - в градове като Прага, Барселона и Атина, откъдето университетът се надява да привлече нови попълнения.

Въпреки свиващото се население и все по-малкото студенти има и лъч надежда. "Категорично не приемам идеята, че от днешните млади хора не става нищо - те просто са различни от нас и ние трябва да се адаптираме към тях", смята Симеонов. По думите му те имат много предимства и едното от тях е, че умеят да работят в среда, към която предишното поколение все още се опитва да се нагоди. "Освен това те имат възможност да пътуват, отворени са към света и могат много бързо да пренасят знания и култура", добавя той.

Градът също може да спечели от този потенциал. Стига да успее да го задържи.

За град с дълга история възрастта е повод за гордост. Затова и Великотърновският университет (ВТУ), създаден преди 56 години, се смята за наследник на традициите на Търновската книжовна школа от XIV век. Макар че връзката е далечна, ВТУ все пак успява да запази позициите си на един от водещите университети в България с пълен профил на обучение, а в областта на хуманитарните дисциплини е лидер извън столицата. Особено силни са традиционните за него направления като филология, история и археология, изобразително изкуство и педагогика.

Доколкото в България през последните години образователната картина драстично се промени, особено с възможността на младите хора да учат, а и да работят навън, ВТУ не остава незасегнат от тази тенденция. "Въпреки че сме лидери в областта на хуманитаристиката, част от дисциплините и специалностите намалиха своя брой. Разбира се, това беше следствие на цялата държавна политика в началото на този век, която доведе до отлив например от предметните учителски области - за учители по история, география, математика и т.н.", казва Димитър Симеонов, заместник-ректор по учебната дейност във ВТУ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Интересна и приятна статия. Благодаря за нея на г-жа Филипова.

    Имам само една забележка - мисля, че Георги Бърдаров е демограф, а не географ.

    Колкото до ВТУ - засега явно се справят много добре за извънстоличен университет. Дано и в бъдеще да се съхрани тази традиция, има защо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK