Търновската нова школа

През тази учебна година общият брой първокурсници бакалаври заедно с новите магистри и докторанти във ВТУ е около 3600души

Търновската нова школа

Университетът запазва силни позиции в хуманитарните дисциплини, но губи студенти заради хилядите опции в чужбина и демографията

5261 прочитания

През тази учебна година общият брой първокурсници бакалаври заедно с новите магистри и докторанти във ВТУ е около 3600души

© Цветелина Белутова


За град с дълга история възрастта е повод за гордост. Затова и Великотърновският университет (ВТУ), създаден преди 56 години, се смята за наследник на традициите на Търновската книжовна школа от XIV век. Макар че връзката е далечна, ВТУ все пак успява да запази позициите си на един от водещите университети в България с пълен профил на обучение, а в областта на хуманитарните дисциплини е лидер извън столицата. Особено силни са традиционните за него направления като филология, история и археология, изобразително изкуство и педагогика.

Доколкото в България през последните години образователната картина драстично се промени, особено с възможността на младите хора да учат, а и да работят навън, ВТУ не остава незасегнат от тази тенденция. "Въпреки че сме лидери в областта на хуманитаристиката, част от дисциплините и специалностите намалиха своя брой. Разбира се, това беше следствие на цялата държавна политика в началото на този век, която доведе до отлив например от предметните учителски области - за учители по история, география, математика и т.н.", казва Димитър Симеонов, заместник-ректор по учебната дейност във ВТУ.

Търсене и предлагане

Добрата новина е, че за някои от специалностите тенденцията напоследък започва да се обръща. Наред с винаги популярните "Право" и "Психология" през последните години най-голям е приемът в "Предучилищна и начална училищна педагогика", както и в предметната "Педагогика на обучението по физическо възпитание". Колкото и странно да звучи, интересът към последната специалност си има обяснение. "Освен че могат да стана учители по физическо и треньори, част от завършилите правят кариера в школите на МВР и областта на сигурността, където има изисквания за физически умения", обяснява Симеонов.

В "Предучилищна и начална училищна педагогика" ВТУ не прави изключение от останалите университети в страната, където напливът се засилва последните години заради увеличаването на учителските заплати и опитите на държавата да подобри авторитета на професията. Нараства и търсенето на такива учители. "Няколко са причините за това - въвеждането на задължително предучилищно възпитание от 4-годишна възраст, строгият контрол на изискванията за определен брой деца в класа и възможността децата да посещават занималня до 4 клас, а това означава приблизително по още един учител на всеки клас", казва Симеонов. Като цяло битува и схващането, че по-лесно се работи с малки деца, което пък е за сметка на предметните специалности за по-горните класове, където интересът остава слаб. Рискът според Симеонов е в един момент държавата да се окаже с излишък на начални и детски учители, докато за учители по предмети да продължи да има дефицит.

Стари и нови специалности

Едно от най-силните звена на ВТУ остават филологиите, като различните програми включват над 20 езика. По думите на Симеонов голямото постижение на университета през последните години е, че е успял да обедини всички филологии в комплексни потоци, където освен два езика студентите учат също бизнес, международен туризъм или информационни технологии. "Старата идея, когато имаше френска, немска или нидерландска филология, вече не работи. Човек с един език, а и с една специалност, трудно се реализира", смята той. Всъщност именно широката палитра от езици е причината Велико Търново да привлича толкова много аутсорсинг компании, които си намират кадри още от университета.

Една от новите специалности пък е софтуерното инженерство, където догодина ще излезе първият випуск бакалаври. "Много внимаваме дали и какви нови програми да добавяме и всяка година ги обсъждаме, защото трябва да се намери балансът между качеството на продукта и броя на специалностите", казва Симеонов. И добавя: "На нас ни е важно качеството."

На гости в Търново

Филологическият факултет стои и зад една от най-интересните инициативи на университета - срещи със съвременни писатели и известни личности, които са отворени не само за студентите, но и за хората в града. С времето към идеята се включват и други факултети, при което се получават любопитни комбинации. Преди няколко месеца на гости беше американският журналист и писател Ерик Уайнър ("География на блаженството"), който получи званието "Почетен доктор на ВТУ". Поканен за дискусия е и географът Георги Бърдаров - автор на книгата "И аз още броя дните" и станал популярен с разказа си "За петата ракия, или колко е хубав животът". Една от най-впечатляващите срещи преди време е с алпиниста Боян Петров, който загина миналата година при опит да изкачи поредния си връх.

Университетска демография

През тази учебна година общият брой първокурсници бакалаври заедно с новите магистри и докторанти е около 3600 души. За държавен университет ключов критерий е усвоеността на държавната поръчка, която за ВТУ е доста добра - 94%. Отделно университетът има близо 400 души платено обучение в специалности като "Туризъм" например, където няма държавна поръчка.

Неизбежно обаче броят на студентите през годините намалява в синхрон с демографските тенденции в страната. Слабото развитие на региона също допринася за спада. Това е и причината университетът да се опитва през последните години да се отвори към чуждестранни студенти. Потенциал ръководството вижда на Изток - Киргизстан, Азербайджан, Русия, Китай и т.н., чрез системата за двойни дипломи, при която две години студентите учат тук и две години в страната си. Така завършват с две дипломи - едната им служи за тяхната национална държава, а другата за цяла Европа. "Нашата диплома е общоевропейска, а освен това сме продукт, който си заслужава като качество спрямо цена", уточнява Симеонов. Според него обаче големият резерв от бъдещи студенти са българските емигрантски общности в чужбина - в градове като Прага, Барселона и Атина, откъдето университетът се надява да привлече нови попълнения.

Въпреки свиващото се население и все по-малкото студенти има и лъч надежда. "Категорично не приемам идеята, че от днешните млади хора не става нищо - те просто са различни от нас и ние трябва да се адаптираме към тях", смята Симеонов. По думите му те имат много предимства и едното от тях е, че умеят да работят в среда, към която предишното поколение все още се опитва да се нагоди. "Освен това те имат възможност да пътуват, отворени са към света и могат много бързо да пренасят знания и култура", добавя той.

Градът също може да спечели от този потенциал. Стига да успее да го задържи.

За град с дълга история възрастта е повод за гордост. Затова и Великотърновският университет (ВТУ), създаден преди 56 години, се смята за наследник на традициите на Търновската книжовна школа от XIV век. Макар че връзката е далечна, ВТУ все пак успява да запази позициите си на един от водещите университети в България с пълен профил на обучение, а в областта на хуманитарните дисциплини е лидер извън столицата. Особено силни са традиционните за него направления като филология, история и археология, изобразително изкуство и педагогика.

Доколкото в България през последните години образователната картина драстично се промени, особено с възможността на младите хора да учат, а и да работят навън, ВТУ не остава незасегнат от тази тенденция. "Въпреки че сме лидери в областта на хуманитаристиката, част от дисциплините и специалностите намалиха своя брой. Разбира се, това беше следствие на цялата държавна политика в началото на този век, която доведе до отлив например от предметните учителски области - за учители по история, география, математика и т.н.", казва Димитър Симеонов, заместник-ректор по учебната дейност във ВТУ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Интересна и приятна статия. Благодаря за нея на г-жа Филипова.

    Имам само една забележка - мисля, че Георги Бърдаров е демограф, а не географ.

    Колкото до ВТУ - засега явно се справят много добре за извънстоличен университет. Дано и в бъдеще да се съхрани тази традиция, има защо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал