След 10 милиона

Сметката на Столичната община от 2018 г. дотук е 10.2 млн. лева. В нея обаче не влиза дължимата за март и април сума от 1.4 млн. лв., тъй като в края на миналия месец е постигнато споразумение с изпълнителя - консорциум "Си Ен Ес-София тикетинг систем", тя да бъде платена по-късно заради извънредното положение и финансовите трудности на ЦГМ. Иначе по договор месечни вноски ще се плащат в следващите девет години до постигането на общата цена по договора за доставката и интегрирането на системата - 73.2 млн. лв. без ДДС.

"Си Ен Ес-София тикетинг систем" ще получи и още до 10 млн. лв. като процент от брутните приходи от системата след въвеждането ѝ в експлоатация.

Тогава консорциумът ще получава 5.85% от приходите, реализирани от използването на услугите и отчитането на онлайн продажби и валидиране на документи.

Към момента има шанс техническата трансформация към електронния билет да завърши в срок. С ново оборудване - валидатори, бордови устройства за наблюдение, принтери за продажба на превозни документи и камери, са вече 713 превозни средства. Остават още към 600. Реалното пускане на системата обаче зависи от това кога ще бъде направен изборът между различните варианти за таксуване на пътниците и подготовката на общината да обясни как всичко това ще работи, за да не стане хаос, както при старта на тол системата.

Може и по-добре, но ще е както винаги

Още при възлагането на обществената поръчка София реши да освободи изпълнителя от отговорността да реши каква да е системата за тарифиране и остави това в ръцете на общинските съветници. Това, от една страна, е предпоставка да се избере възможно най-консервативното решение, а от друга - за да може да има техническа възможност за избора на който и да е вариант, бяха дадени повече пари.

Формално Столичният общински съвет има да избира между три опции за таксуване. Първата предвижда пътниците да плащат за изминато разстояние. Идеята е всеки пътник да се чекира на влизане и на излизане от превозното средство и така да се измерва колко време е пътувал. Тя вероятно е най-предпочитана от хората, но по думите на експерта към транспортната комисия в общината и член на "Спаси София" Андрей Зографски е най-слабо вероятна. "Със сигурност това не е подходящ вариант за София. Ще има злоупотреби, защото всеки може да реши да се чекира едва когато влезе контрольор", споделя той. Освен това се очаква дълъг престой на спирките, което губи повече време и не е подходящо за големи градове.

Вторият вариант е таксуването да става по зони - да се плаща определена сума според това в кои граници на София се пътува. Въвеждането му обаче предполага недоволството на хората, живеещи в периферните квартали. Те ще трябва да плащат повече, задето изминават по-дълго разстояние, ако искат да стигнат до центъра на града."И в това има логика, защото един курс за с. Пасарел, което се намира на 10 км от Околовръстното, струва повече за оператора, отколкото един вътрешнософийски курс", казва Зографски. В същото време за движение само в една зона, независимо коя е тя, цената е по-ниска. Покачването ѝ става в зависимост от това колко зони се преминават.

Според него най-подходящ е третият вариант - таксуването да е за време, както например е в Бургас. Тази система ще работи с краткосрочен и дългосрочен билет с фиксиран брой минути за превоз. Проблемът тук е, че в София не навсякъде има бус ленти и не се дава достатъчно предимство на градския транспорт, което би довело до по-дълго пътуване и би изяло стойността на билета. Така пак няма да се получи очакваният ефект с един билет да може да се пътува от една точка до друга дори ако трябва да се сменят две или повече линии.

Всички опции имат силни и слаби страни, поради което за вземането на решение е необходим мотивиран анализ, който се чака от Центъра за градска мобилност, но все още такъв липсва. Липсва и цялостна стратегия как новата система за електронни билети ще бъде представена на гражданите. Ако тя наистина заработи в края на годината, без да е добре разяснена, ще настъпи пълен хаос.

Карти и билети, моля

Засега е сигурно, че с въвеждането на системата пътниците ще могат да зареждат абонаментните си карти електронно, без да има нужда да ходят специално до бюро на ЦГМ. Това ще става чрез уеб устройство с четец, което всеки ще може да си купи за някаква минимална сума, обяснява Андрей Зографски. "Доближаваш картата си до устройството и от компютъра чрез електронно банкиране я зареждаш", казва той. Защо не е помислено за изцяло дигитален вариант обаче не е ясно. Покупката на билет пък ще става от автоматите чрез банкови карти или платежни мобилни услуги през смартфон (чрез NFC). Друг предвиден вариант е те да се купуват и през уеб портал, като тогава потребителят ще получава QR код на телефона си - подобна опция има и сега, но само за дневни карти.

В кабината на водача обаче пак ще има устройство за издаване и продажба на превозни документи и след като някой пътник купи е-билет, шофьорът ще му дава фискален бон. "Това, че отново възложиха продажбата на билети на водачите е поредният проблем на системата. От "Спаси София" сме получавали много сигнали от тях, че това значително би затруднило работата им", казва Зографски. Според него най-логичният модел е да има автомати за билети на всяка спирка.

За да те виждам по-добре

С въвеждането на новата система Центърът за градска мобилност иска да хваща по-добре гратисчиите. Идеята е да се сравняват данните от системата за валидиране с тези от система за броене на пътниците, а разликата между тях да показва колко пътници пътуват, без да плащат, и следователно по коя линия да се засили контролът. До съвсем скоро обаче се е обсъждало как да работи системата, която да брои гражданите. "Първо казаха, че ще бъде поставен сензор за следене на пътниците, с който да става ясно колко влизат и излизат от всяка врата, но в началото на февруари разбрах, че това е отпаднало", казва Зографски. Сега се предвижда камери да броят пътниците и на база на натовареността да се вземат решения за съкращаване на интервалите по натоварените линии.

Всъщност именно камерите са причината за високата цена на системата. За заложените 4300 камери в превозните средства и пунктовете за продажба на карти и билети са отделени около 66 млн. лв. без ДДС.

За сравнение: миналия месец общината обяви поръчка за 1000 камери за видеонаблюдение с аналитични функции в зони за сигурност на училища и детски градини с обща цена 6 млн. лв. без ДДС. Дори и устройствата за новата тикет система да са с повече функции - като например съхранение на видеото през последните 15 дни и излъчване на записите в реално време, цената пак е прекомерно висока. Освен това от тях трудно ще има особен смисъл, защото видеоконтролът сам по себе си няма как да спре пътуващите гратис - каквато всъщност е целта на това да ги има.

В крайна сметка единствената промяна, която гражданите са усетили засега, седем месеца преди старта на системата, са новите валидатори и липсата на устройствата за закупуване на билети. Най-наблюдателните може да са забелязали и все още слепите камери в някои от превозните средства. Затова и преобладаващото чувство за новата система е скептицизъм.