Плененият енергиен преход
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плененият енергиен преход

Общата сума за подпомагане на енергийния преход в България достига близо 8 млрд. евро. На този етап е трудно да се каже дали тя ще бъде достатъчна

Плененият енергиен преход

Решенията за бъдещето на въглищната енергетика зависят изцяло от държавата, която се бави с политиките и мерките и създава несигурност

Ивайло Станчев
2551 прочитания

Общата сума за подпомагане на енергийния преход в България достига близо 8 млрд. евро. На този етап е трудно да се каже дали тя ще бъде достатъчна

© Цветелина Белутова


*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

След десетилетия, фокусирани върху въглищата и енергетиката, Стара Загора и регионът са изправени пред драматичен обрат. Само след 5 години това, което мнозина приемат за даденост, ще започне да се променя, и то много по-бързо, отколкото хората и местните икономики могат да се адаптират. И макар че за промяната се говори отдавна, сега часовникът, отмерващ времето за нейната реализация, ускорява ход.

Заради плановете на ЕС да постигне въглеродно неутрална икономика до 2050 г. и вече съгласуваните по-високи цели за намаление на парниковите газове до 2030 г. изгарянето на въглища за производство на ток ще бъде принудително преустановено до края на идващото десетилетие. За България това е основно политически въпрос, а за Стара Загора - сериозно предизвикателство, което ще има икономически, социални и демографски последствия.

Благосъстоянието на областта е силно зависимо от добива на въглища и изгарянето им за производството на ток. Тези дейности са гръбнак на старозагорската икономика, но и от стратегическо значение в национален план, защото топлоелектроцентралите (ТЕЦ) в региона произвеждат 40% от електрическата енергия на страната.

Въглища в предизборна година

В изпълнение на политиките на ЕС България е разработила Национален план за енергетиката и климата, който предвижда ТЕЦ да започнат да се затварят постепенно още през 2025 г. Проблемът е, че все още това не се обявява в прав текст и правителството създава илюзорни очаквания, че въглищният модел може да работи още десетилетия. Затова и настроенията в Стара Загора засега остават оптимистични и протекционистични.

Истината обаче е, че ако не се вземат мерки за т.нар. енергийна и икономическа трансформация, които да осигурят нови възможности за региона и да превърнат промяната в двигател на растежа, ще се стигне до големи съкращения не само в централите, но и в мините. А това е равносилно на икономически и социален колапс, който ще разтърси сериозно областта. Колкото по-дълго се отлага промяната, толкова повече хора ще правят грешен избор за професията си и след това ще става по-скъпо и болезнено те да бъдат пренасочени.

За да премине гладко и безболезнено голямата енергийна трансформация, е нужна най-вече политическа воля. Такава обаче засега също липсва. Дори само ограничаването на производството на въглища би довело до мащабни протести и възможности за падане на правителството. Ето защо властта предпочита комфорта на статуквото. Това се потвърди в средата на февруари, когато Народното събрание задължи правителството на всяка цена и въпреки заплахата от европейски санкции да спаси от фалит държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". В резултат работодателските организации се обявиха против държавна помощ и поискаха оставки, а синдикатите излязоха с контрапозиция и заплашиха с протести. В годината преди парламентарните избори правителство със сигурност ще заеме страната на вторите. Отлагането на решения, разбира се, ще има своята по-висока цена в бъдеще.

Посоката е ясна, пътят - не

Основният парадокс на българската политика е, че в Брюксел не се чуват никакви критики към новия курс на Европа, а на местно ниво се говори за защита и светло бъдеще за въглищата.

"Българското правителство стои твърдо зад този тип мощности, зад българските миньори и нашите колеги. Те трябва да бъдат спокойни за своите работни места, за бъдещето на комплекса", казва министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Това от гледна точка на краткосрочните политически цели е оправдано. Но когато страната е сложила подписи под европейското климатично законодателство и е поела ангажимент да ограничи до минимум използването на въглища до 10 години, подобни заявления са по-скоро опасни. Те дават илюзорна сигурност за хората в региона на Стара Загора и не стимулират по никакъв начин новите идеи и инвестиции, включително в образованието.

Защита, но на каква цена

"В нашия интегриран план много ясно сме заявили, че без въглищните централи българската електроенергийна система не би могла да функционира нормално. До 2030 г., докогато е срокът за този интегриран план климат - енергетика, ясно сме заявили, че ще продължим да разчитаме на тях като основна базова мощност в българската електроенергийна система", казва още министър Петкова. В края на 2019 г. обаче самата тя представи проекта на същия този интегриран план и в него бе записано, че делът на енергията от въглищни ТЕЦ ще започне да намалява след 2025 г. - от сегашните около 45% той ще се свие до 30 на сто през 2030 г., а пет години по-късно ще е само 15%.

Освен това за разлика от Полша България пропусна (по неясни причини) възможността чрез механизъм за капацитети да дава финансова подкрепа на ТЕЦ-овете на въглища след 1 юли 2025 г. А без такава те едва ли ще могат да просъществуват заради разходите за CO2 и е много вероятно още след 5 години краят им да настъпи по чисто финансови причини. Дори и това да не стане, малко по-късно очакваните нови европейски екологични норми (за емисиите от големите горивни инсталации) със сигурност ще ги принудят да се откажат от въглищата.

От тази гледна точка ключовото в момента е да се отговори на въпроса кое е по-важно за България - да поддържа с цената на огромен финансов ресурс въглищната енергетика още 10-15 години или да се опита да направи трансформация и да има електроенергия на конкурентни цени. Очевидно е, че не може и двете.

Решението на Народното събрание, с което се разреши да бъдат дадени стотици милиони за спасяването на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" въпреки негативното становище на ЕК и липсата на каквито и да е реформи, показва, че се залага на първия сценарий. Това обаче е доста рискована игра, тъй като в един момент парите за изкуственото поддържане на въглищната енергетика може да свършат или пък Брюксел да наложи тежки санкции заради неправомерната държавна помощ.

Следващата крачка

Същото решение на парламента за спасяването на ТЕЦ "Марица-изток 2" задължава правителството да се включи и в европейската платформа "Въглищни региони в преход". Тя съществува от три години, но досега България не се е присъединила към нея въпреки многократните покани от страна на еврокомисията. Нелепото е, че правителството отдавна иска да се включи в тази платформа, но синдикатите упорстват и плашат със стачки на енергетиците. Последно въпросът е бил обсъждан в началото на януари. "Участниците в заседанието се обединиха около становището, че за да отговорим по адекватен начин на предизвикателствата, свързани с климатичните промени, следва да обсъждаме перспективите пред въглищните региони заедно с другите държави, засегнати от трансформацията", казаха в писмен отговор до "Капитал" от енергийното ведомство, но до подписване на консенсусно решение така и не се е стигнало.

Платформата "Въглищни региони в преход" не представлява нищо друго освен дискусионен формат, в рамките на който не могат да се вземат обвързващи решения или ангажименти за закриване на мините или на въглищните централи, каквито са страховете на синдикатите. Тя служи основно за обмяна на опит и идеи за това как да се случи преходът от въглища към нисковъглеродна енергетика.

България, макар да не смята да променя съществено политиката си към въглищата в следващите 5 години, има възможност за правилни ходове в енергийния преход. Това е шанс да се запазят хиляди работни места в сектора. Но и с тези ходове местната икономика на Стара Загора безспорно ще трябва да потърси алтернативи за растеж.

Какво дава ЕС в замяна на въглищата

Приблизително два милиарда евро е субсидията, която България ще получи в следващите седем години, за да премине към нисковъглеродна икономика и да се справи със социалните последици от тази значителна трансформация. За да използва тези средства обаче, страната ще трябва да пренасочи в същата посока над 1.2 млрд. евро от държавния бюджет и бъдещите оперативни програми, а още 4.5 милиарда евро могат да дойдат от заеми и частни инвестиции. Така общата сума за енергийния преход достига близо 8 млрд. евро. На този етап е трудно да се каже дали тя ще бъде достатъчна.

Близо половин милиард евро от общата субсидия за България ще дойде от Фонда за справедлив преход (ФСП) на Европейската комисия, който ще финансира най-сериозно засегнатите региони от европейската климатична политика. Той беше предложен през 2018 г. в отговор на съпротивата срещу климатичните амбиции на ЕС от страните, които са силно зависими от въглищата - Полша, Чехия и България. Фондът ще е достъпен за всички страни членки, но средствата от него ще се разпределят по формула, която отчита въглеродната интензивност на икономиките, социалния ефект от прехода, както и капацитета им за усвояване. За да се възползват от средствата от фонда, страните членки трябва да изготвят специални планове за трансформация на регионите, които са засегнати от енергийния преход - естествено в тях трябва да има заложен график за затваряне на въглищната индустрия. ЕК също така иска да види конкретни цели в Националните планове за енергетиката и климата до 2030 г., които ще са в основата на специалните планове за трансформация на регионите. Обсъждането на тези планове между ЕК и страните членки трябва да започне в края на март.

ФСП ще финансира три направления: запазването и създаването на нови работни места в засегнатите региони (например помощ за предприятия да намалят емисиите си), преквалификация на заетите, както и справяне с екологичните и инфраструктурните последици от енергийния преход (например рекултивация на мини). Фондът няма да може да се използва директно за инвестиции в нови енергийни мощности. Общо предвидените пари по тази линия са 1.7 млрд. евро, като за няколкото общини, в които те биха се излели, това би имало съществено значение.

Други около 450 млн. евро ще дойдат от Модернизационния фонд, в който влизат част от приходите от продажбата на въглеродните квоти. С тях може да се финансира преходът към по-чистоенергийни технологии както в енергийния сектор, така и в индустрията.

Държавата и частният бизнес ще могат да се възползват и от 4.5 млрд. евро от "Плана за инвестиции за Европа" (досега по-известен като плана "Юнкер") и специалната гаранционна схема за публичните власти. Част от тези средства ще могат да се ползват за нови енергийни мощности, но не и за АЕЦ "Белене" или преминаването на газ на съществуващите ТЕЦ-ове.

*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

След десетилетия, фокусирани върху въглищата и енергетиката, Стара Загора и регионът са изправени пред драматичен обрат. Само след 5 години това, което мнозина приемат за даденост, ще започне да се променя, и то много по-бързо, отколкото хората и местните икономики могат да се адаптират. И макар че за промяната се говори отдавна, сега часовникът, отмерващ времето за нейната реализация, ускорява ход.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK