Топ 100 на компаниите в Благоевград: Работникът прави растежа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 100 на компаниите в Благоевград: Работникът прави растежа

Топ 100 на компаниите в Благоевград: Работникът прави растежа

Големите бизнеси в областта са силно зависими от наличието на работна ръка

3398 прочитания

© Надежда Чипева


*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

Когато през януари 2019 г. свързаната с депутата от ДПС Делян Пеевски цигарена фабрика "Благоевград БТ" затвори и освободи накуп последната си партида от 200 работници, при заети над 2 хил. преди приватизацията, макар да бе най-голямото по приходи предприятие в областта, по нищо не пролича това да е нанесло съществено поражение върху местната икономика. Причината е, че от две десетилетия насам тя се промени до степен да е в състояние да поема такива удари - на полето на промишлените гиганти от соца предприемаческата инициатива нарои по-малки, но устойчиви и растящи бизнеси, а инвеститорският капитал (идващ не само от България, но и от чужбина) се ориентира към нови отрасли, като например транспорт, строителство на фотоволтаични паркове или производство на облекло и машинни компоненти. Макар да е регион, в който най-едрият бизнес на страната остава непредставен, област Благоевград изглежда с добре балансирана икономика, постъпленията идват не само от вътрешния, но и от международните пазари, а ресурсните й богатства (след които и географското положение) са вкарани в оборот. В момента "голям" по благоевградски е бизнес с 300 до 500 служители, който прави между 20 и 80 млн. лв. приходи годишно, като в този формат за последната година растежът изпреварва този на националната икономика и надхвърля 10%.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Лидерите - цигари, хазарт и пътно строителство

През 2018 г. най-големите 100 предприятия в областта са имали съвкупни приходи от 2.3 млрд. лв., което е 13% повече от предходната година, показват данните от фирмените отчети. По-впечатляващото е, че само пет от компаниите излизат на загуба, докато съвкупният резултат на останалите е нетна печалба от 136 млн. лв.

Класацията по приходи оглавява "Благоевград БТ" с оборот от 142 млн. лв. и 4.8 млн. лв. резултат от дейността. Това обаче ще му е за последно, след като през януари фабриката бе затворена, работниците - освободени, а компанията майка "Булгартабак холдинг" продаде цигарените си марки, с което едно легендарно за страната производство приключи. Цигарената фабрика в Благоевград е строена в началото на 60-те години. През 1993 г. е преобразувана заедно с още 21 други дружества с държавно участие като фирма от групата на "Булгартабак холдинг" АД. До самото си затваряне "Благоевград БТ" е най-голямото предприятие от холдинга и сред 100-те най-големи компании на пазара в страната.

Втори по големина в областта е хазартният бизнес на "Казино Елит", което стопанисва обект до граничния контролно-пропускателен пункт "Кулата". За 2018 г. фирмата отчете 111 млн. лв. приходи и печалба от 4.6 млн. лв. Бизнесът е контролиран от иракчанина Махер Хасан (известен като бивш съдружник на Мето Илиянски, собственик на едноименния базар "Илиянци") и местния бизнесмен Константин Динев, който държи останалите 40% от капитала. Според благоевградските медии основната клиентела на казиното са гръцки туристи, които пътуват до България заради рестрикциите върху хазарта в тяхната държава. Клиентелата е ухажвана с безплатен транспорт от Солун и Серес, както и с напитки от заведението.

Хазартът има и други представители в класацията на най-големите по приходи компании в Благоевградско - близкото до Васил Божков "Уин сити", което държи казиното Efbet до Петрич, има 71.6 млн. лв. приходи, което е скок с 9% спрямо предходната година и печалба от 7.5 млн. лв.

Трети по размер на приходите е строителят на магистрали "Агромах", който вече е с новото име "Грома холд". Дружеството е сред най-големите пътни строители в страната и работи по ключови обекти, като например участък от магистрала "Струма" между Благоевград и Крупник, обекти по поречието на Дунав в Сърбия. Компанията разполага със строителна техника, собствени инсталации за производство на инертни материали, асфалтова база, бетонов възел. Произвежда детайли като тротоарни плочки, бордюри, а от 2018 г. и греди за строителството на мостове. През 2018 г. във фирмата са работили 65 души, което е доста под пиковата 2014 г., когато според собствените й отчети е давала работа на близо 500 души. Любопитно е обаче, че за една година време производителността й рязко се е покачила, като съотношението приходи на един нает се е подобрило от 560 хил. лв. през 2017 година на 1.2 млн. лв. за 2018 година. През настоящата година извън пътните проекти "Грома холд" разчита на поръчки за изграждане и рехабилитация на железопътната инфраструктура, ВиК мрежа и най-вече предстоящите дейности по големите газови проекти в страната. Сред трудностите, с които се сблъсква, е липсата на кадри, които да заемат позиции в средния мениджърски ешелон. Поскъпват и основни суровини като битум, цимент, желязо, електрическа енергия. Растат и заплатите, което влияе за свиване на печалбата в дългосрочен план. Това е причината за тази година от строителната компания да не очакват ръст на печалбата, а запазване на миналогодишното ниво.

"Югозападно държавно предприятие" е сред малкото държавни дружества в класацията на големите, като присъствието му в нея се дължи на специфичната дейност - оползотворяване на природните ресурси от поверените му горски и ловни стопанства. Под контрола му са 934 698 хектара гори, от които извършва дърводобив. През 2018 г. той е бил в обем 1 294 889 куб.м, като приходи идват още от ловна дейност. За 2018 г. предприятието има 15% ръст на приходите до 71.8 млн. лв., а печалбата му се свива от един милион на 678 хил. лв.

Големи на хора

Интересна картина рисуват и големите като брой служители в класацията на структуроопределящите предприятия в областта. Според данните за 2018 година най-много заети е имало в шивашките фирми, преработвателните цехове за храни, в строителните компании, фабриките за производство на пластмасови компоненти, в транспорта. Тенденциите са не толкова в ударното увеличаване на числеността, колкото в повишаването на ефективността от труда.

Това се вижда много добре при сравнение на профилите отпреди десет години и сега, например при преработвателите. И тогава те са давали работа на най-много хора, но ако през 2018 година в общо в отрасъла (компании от всякакъв калибър) е имало около 2300 фирми с 45 хил. работници, чиито общи приходи са били 1.2 млрд. лв., през миналата година в областта са работили 2 хил. фирми с 34 хил. служители и постъпления от 1.7 млрд. лв.

В преработващия сектор най-застъпени са шивашките предприятия, които имат постъпления от 633 млн. лв. за 2018 г., следвани от производството и преработката на храни и напитки, с оборот от 379 млн. лв.

Най-голямата сред шивашките фирми е "Пирин текс", с близо 1500 работници. Фабриката на германската фамилия Ролман шие официална мода във високия ценови клас. Производствената дейност е в Гоце Делчев и за 2018 г. е генерирала над 27 млн. лв. постъпления и печалба от 414 хил. лв. През последните години фабриката на Ролман често влизаше в полезрението с протестите на работници, които се оплакват от неизпълними норми и ниски заплати. Собственикът и управител на бизнеса Бертрам Ролман е коментирал в свои интервюта, че не може да има увеличение без подобрение на производителността, още повече на фона на конкуренцията от сивия сектор и драстично поевтинялото покрай срива на лирата турско производство. Това задава неблагоприятни перспективи пред бизнеса.

Този тренд все още не се забелязва при по-малките шивашки фирми в областта. Впечатление прави това, че много от тях са движени от гръцки предприемачи, които са се ориентирали към основаването на задгранично производство в годините след глобалната финансова криза. Такива са например "Воя фасион" в село Еленово, която дава работа на 164 души и има приходи от 32.2 млн. лв. за 2018 година, "Г анд А текстил" в Сандански, където работят 96 души, "Аботис" в Разлог и "Алфа коттон" в Марикостиново, където работят съответно 208 и 149 души.

Динамично развитие се вижда в благоевградския транспортен сектор, където преди десет години са работили 4500 души, а сега заетите са над 12 хил. души. За това спомага ръстът на бизнеси като този на "Виттвер България" - компанията е част от едноименния германски холдинг за спедиция, логистика и транспорт, който има база в село Покровник. От там се правят курсове с камиони към клиенти в Гърция, Турция, Италия, Англия, Ирландия. През 2018 г. фирмата е имала 163 служители и приходи от 35.2 млн. лв.

Сред производствата, които разкриват заетост и са ориентирани към износ, е и това на италианската "Скаме България", която произвежда пластмасови детайли като прекъсвачи, щепсели, влагозащитени кутии за електрически инсталации, детайли за машини и играчки за шоколадови яйца. През 2018 г. предприятието е имало 57.5 млн. лв. приходи и печалба от 10.9 млн. лв. Осигурява заетост на 44 души.

Над 580 души работят във фабриката "Салвамед" в Сандански. Тя произвежда медицински изделия, болнични облекла, изделия за еднократна употреба, санитарни комплекти за хирургически операции, инструменти. Дружеството е част от международната STS Medical Group, която е европейски лидер в този сектор. През 2018 г. постъпленията на фабриката в Сандански са били близо 39 млн. лв., а резултатът от дейността е загуба в размер на 116 хил. лв

Къде е туризмът

Ако има нещо, което буди недоумение при прегледа на състоянието на едрия бизнес в Благоевград, това е отсъствието на хотелиерите в класацията, при положение че в тази част на страната е концентриран ски туризмът и покрай него зоната около Банско и Разлог се обособи като зимния Слънчев бряг. Според статистическите данни за областта в регистрираните над 1700 хотели и ресторанти са заети 10 хил. души, а декларираните приходи от 253 млн. лв. не са достатъчни за излизането на печалба и секторът е на загуба от 5.3 млн. лв. В района се намират някои от най-големите хотелски центрове в страната като "Пирин голф", "Кемпински гранд арена", "Гранд хотел Банско", "Катарино СПА", но въпреки луксозния им статус собствениците им не се виждат в класацията на големия бизнес с дребни изключения.

Едно такова е концесионерът на ски пистите над Банско "Юлен", с приходи от 36.4 млн. лв. и печалба от дейността на 2018 г. в размер на 3.7 млн. лв. Дружеството, в което като мажоритарен собственик се афишира ски шампионът Марк Жирардели, остава в орбитата на кредитора Първа инвестиционна банка (ПИБ). Опитите му да получи разрешение за разширяване на ски зоната над града с мотив, че има дисбаланс между легловата база в Банско и капацитета на ски зоната, поради което се оформят опашки през зимата, засега са неуспешни.

Друг представител на туристическия сектор в класацията на големите е "Пирин голф холидейз клуб", което с решение на Благоевградския окръжен съд от януари миналата година е в несъстоятелност. В последния му отчет се виждат извънредни приходи от 20.9 млн. лв., което може да е резултат от продажби на активи от страна на синдика. Кредитори на 5-звездния комплекс са банки, ютилити компании, инвеститори в комплекса, Националната агенция за приходите.

В топ 10 е и собственикът на "Катарино СПА хотел" - "Хидроенергийна компания" (ХЕК). Тя придоби комплекса през 2016 г., като веднага след това се впуска в основен ремонт на наличните 139 стаи, 17 вили, СПА център с три басейна, конферентни зали, механа, боулинг. Хотелската дейност е възобновена през 2018 g, като за годината комплексът има приходи от 2.2 млн. лв. и загуба от 2.5 млн. лв. Осигурявал е работа на 102 души.

Самата ХЕК е емблематична за Благоевград компания. Стартира като партньорство между предприемачите Иван Чапов и Владимир Табутов, като първоначално се фокусира върху гражданско строителство и изграждане на водни централи. През последните 10 години обаче фирмата се превръща в един от големите строители на фотоволтаични паркове, а големият успех идва със спечелването на проекти зад граница. Сред държавите, в които са работили екипите на благоевградския ХЕК, са Япония, Чили, Йордания, САЩ, Австралия, Мексико, Мароко, Дубай. Данните за 2018 г. показват, че бизнесът на групата продължава да расте - приходите са били 43.3 млн. лв., което е с 4.2% повече спрямо предходната година, а печалбата е 742 хил. лв. Бизнесът дава работа на 585 души.

След малко повече от 10 години заедно в бизнеса през миналата година двамата съдружници поглеждат в различни посоки, за което свидетелстват преструктурирания на собствеността и ръководните екипи.

Автор: Капитал

*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

Когато през януари 2019 г. свързаната с депутата от ДПС Делян Пеевски цигарена фабрика "Благоевград БТ" затвори и освободи накуп последната си партида от 200 работници, при заети над 2 хил. преди приватизацията, макар да бе най-голямото по приходи предприятие в областта, по нищо не пролича това да е нанесло съществено поражение върху местната икономика. Причината е, че от две десетилетия насам тя се промени до степен да е в състояние да поема такива удари - на полето на промишлените гиганти от соца предприемаческата инициатива нарои по-малки, но устойчиви и растящи бизнеси, а инвеститорският капитал (идващ не само от България, но и от чужбина) се ориентира към нови отрасли, като например транспорт, строителство на фотоволтаични паркове или производство на облекло и машинни компоненти. Макар да е регион, в който най-едрият бизнес на страната остава непредставен, област Благоевград изглежда с добре балансирана икономика, постъпленията идват не само от вътрешния, но и от международните пазари, а ресурсните й богатства (след които и географското положение) са вкарани в оборот. В момента "голям" по благоевградски е бизнес с 300 до 500 служители, който прави между 20 и 80 млн. лв. приходи годишно, като в този формат за последната година растежът изпреварва този на националната икономика и надхвърля 10%.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    rka44622423 avatar :-|
    Петя

    Отдавна Маркс е казал че работната сила кове най-много добавена стойност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK