Co-working, co-arting, co-teening
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Co-working, co-arting, co-teening

"Къщата на архитекта" в сърцето на града предоставя нетрадиционно пространство за изява както на независими артисти, така и на вече установени имена

Co-working, co-arting, co-teening

Три споделени пространства, които променят Стара Загора

Мартин Димитров
2438 прочитания

"Къщата на архитекта" в сърцето на града предоставя нетрадиционно пространство за изява както на независими артисти, така и на вече установени имена

© Цветелина Белутова


*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

Големият глобален тренд на споделените пространства за работа, изкуство, учене и социални преживявания отдавна завладя София, а в последните години излиза и извън пределите на столицата. Това е свързано с редица предизвикателства, произтичащи от естеството на средата в малките градове, където има по-малко хора в активна възраст, по-малко практикуващи свободни професии и тъкмо прохождаща култура за използването на тези места. Всичко това затруднява създаването на споделени пространства с работещ бизнес модел, които да се издържат от наемите на фрийлансъри, дигитални номади или малки стартиращи компании. Когато става въпрос за местата за споделяне на култура, важи приблизително същото - аудиторията е ограничена и трудно може да бъде привлечена нова.

Стара Загора не е изключение в това отношение, но благодарение на усилията и енергията на няколко местни ентусиасти в града вече успешно работят три много различни по своята цел пространства - за работа, изкуство и споделяне на знание. Общото между тях е, че създават така нужната среда, която да задържа по-младите, артистични и технологично насочени хора в града, променяйки неговата атмосфера и динамиката на общуване.

Две от тези пространства - ZaraLab, чиято цел е в Стара Загора да се осигурят условия за развитие на IT сектора, и "Къщата на архитекта", където се организират всякакви артистични и културни дейности - буквално извършват дейността си на мускули и заради огромното желание на своите създатели. Третото - Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - пък съумява да иновира заради дейните си млади служители и партньорствата с местния бизнес.

Споделена култура в сърцето на Зарата

"Добре, че се създаде "Капана" в Пловдив, че хората да почнат да казват: "Уу, една къща като в "Капана". Преди се смятаха за зомби места тези къщи, неприветливи и неприятни, но всъщност са красиви със собствените си бръчки", казва Боряна Каниду, едно от основните действащи лица в пространството за култура "Къщата на архитекта", което се намира в дома на архитект Христо Димов в центъра на Стара Загора.

Масивната двуетажна постройка в характерния за втория главен архитект на града стил романс или сецесион е един от само петдесетината оцелели паметника на културата. Построена на малката уличка "Сава Силов" 37 през далечната 1923 г., къщата е на практика изоставена от смъртта на създателя си поради липсата на живи наследници. И остава така до 2012 г. с всичките последващи негативи - пробити тавани, наводнено мазе, строшени прозорци и занемарен двор. Къщата се връща към живота благодарение на група ентусиасти с афинитет към изкуството, запознали се много години преди това в местен танцов ансамбъл.

"Тази къща наистина стана място за споделено изкуство за хора, които искат да направят некомерсиална изложба, постановка или музикална вечер. Не работим само в една насока. Тя е много подвижна, много алтернативна къща." – Боряна Каниду, "Къщата на архитекта"
Фотограф: Цветелина Белутова

"Нямаме бизнес, не искаме да включваме търговска дейност в нея - кафе, бар или галерия... Решихме да я правим като споделено пространство, но основно за изкуство - co-art-ing пространство", казва Каниду, която е един от тримата души в ядрото на Сдружението за съвременно изкуство и култура "Различният поглед" - организацията, преобразила къщата на архитект Димов.

Пространство без граници

Пространството, което са създали, наистина трудно може да бъде вкарано в рамки. От една страна, това е заради вида на сградата. Красивата къща изглежда в постоянно състояние на полуремонт както поради факта, че всичко се поправя според финансовите и времеви възможности на Каниду и другите членове на екипа, така и заради определени артистични решения, като например части от фасадите, мазилката или таваните да останат неизмазани и небоядисани, за да го има автентичното усещане за дълголетието на дома. От друга страна, в къщата се случват толкова много дейности, че да се дефинира основната ѝ цел е кауза пердута.

"Трите проекта, по които получаваме финансова подкрепа от общината, са част от културния календар на града - "Джаз на двора", "Детство в квартала", и "Нощта на изкуствата" в Стара Загора, където правим резидентска програма за външни участници, пристигащи да творят в къщата в рамките на няколко седмици", изброява Каниду трите своеобразни носещи стълба, около които се върти дейността на пространството. Заедно с това обаче кипи бурна дейност в партньорство с всевъзможни местни и външни организации и личности.

Тя включва домакинството на културни събития като кукления фестивал за възрастни "Пиеро", кинофестивала "Кинематограф", гостуването на два камерни спектакъла на държавната опера, десетки некомерсиални изложби на визуални изкуства, коледни базари...

Философията на екипа е, че ще предостави пространство за правене на алтернативни събития, които се случват рядко в града. "Тази къща наистина стана място за споделено изкуство за хора, които искат да направят некомерсиална изложба, постановка или музикална вечер. Не работим само в една насока. Тя е много подвижна, много алтернативна къща", казва Каниду.

Това не е първото изоставено и забравено пространство, които тя и екипът на сдружението възобновяват. Първата стара къща, която реновират, е известна като "Бръшляновата къща" и става дом на едноименно наречен креативен форум. След това следва преобразяването на фоайето на старото кино "Комсомол" в града, а междувременно всяка година те организират и младежки фестивал на изкуствата. Целта на "Къщата на архитекта" всъщност е да фокусира дейностите на "разпиления" из целия град фестивал и да даде пространство те да се случват през цялата година.

Боряна Каниду е категорична, че мястото по-скоро се поддържа заради ентусиазма на създателите му и нарочно не се кандидатства по национални и европейски програми за културно финансиране, защото екипът няма нужния ресурс да ги администрира. Бизнес модел също не се търси - артисти могат да платят символична сума, за да ползват "Къщата на архитекта" като нормално коуъркинг пространство или за да организират изложба или представление там, но не очаквайте да можете да си купите кафе или питие от постоянен бар. За специални събития се организират временни кетъринг и бар, но това е по-скоро по изключение. "Да поддържаме мястото като заведение изисква много контрол - пространството е под наем, паметник на културата, голям, важен обект, това значи, че трябва да сме тук до сутринта и после да отваряме пак... не искаме да си го причиняваме", обяснява Каниду.

"Приемаме много хора, след март месец идват и почват с идеите, натрупахме техника, мултимедия, екрани, минахме с опит през много неща и си партнираме много... иначе това ще бъде една празна къща, в която се случват пет събития на година", заключва тя.

Общество за иноватори

"От една страна, виждам какъв е потенциалът, а от друга, с какво мястото допринася за развитието на града в посока, в която искам. Нужно е да се инвестира повече в такива места." – Петко Петков, ZaraLab (дясно)
Фотограф: Цветелина Белутова

От старата къща в единия край на центъра на Стара Загора се прехвърляме в модерната сграда на търговския център "Сити център" в другия. На втория етаж там се намират широките зали на ZaraLab, пространството за събития и co-working, създадено през 2015 г. от едноименната организация. Нейно лице е местният програмист и активист Петко Петков. "Основната ни идея бе да създаде общество на дигиталните хора в Стара Загора и да имаме място, където да се събираме и коментираме актуални и интересни теми, да правим различни събития, с които да запалим младите хора, да покажем, че това, което правим, не е нещо скучно и сухо, а е нещо яко и можеш да бъдеш независим и да се реализираш на пазара на труда", разказва той.

От създаването му досега ZaraLab е домакинствало на около 400 събития с дигитална насоченост - кратки курсове по програмни езици, маркетинг или реклама в социалните мрежи. Тук гостуват национални и местни IT инициативи, като например събитието, дало начало на Internet of Things (IoT) мрежата на града в партньорство с общината, и конференцията на EDIT, проект на столичната организация Move.bg за промотиране на дигиталния бизнес в страната. Няколко фирми и професионалисти в сферата на технологиите пък използват за офис части от обширното пространство, което заема над 500 кв.м площ.

Началото на ZaraLab е поставено на среща на програмистите, която Петков съорганизира в началото на 2015 г. Той очаква да се появят петнайсетина души, но идват над 90. "Тогава разбрах, че има смисъл да се направи нещо такова. Бяхме една група хора, която ходихме по кафетата и вършехме там работата. Преди да създадем организацията, видяхме подобна в Пловдив - HackCafe, те вече бяха създали подобно пространство, в което имаше и co-working, и когато намерихме това място, решихме, че можем да го ползваме и като споделено", разказва той. Постепенно пространството започва да се оборудва с бюра и компютри, като голямата цел на Петков, който е системен архитект с над 10-годишен опит в страната и чужбина, е то да започне да отговаря на нуждите на младите хора в града, които нямат достатъчен достъп до подходящи обучения.

Бъдеще за програмистите

"От една страна, виждам какъв е потенциалът, а от друга, с какво мястото допринася за развитието на града в посока, в която искам. Нужно е да се инвестира повече в такива места", казва Петков. Според него проблемът на града е, че заради липсата на възможности младите хора, които завършват, се изнасят от там. А голямата цел на ZaraLab е да създаде не само пространство, но и съдържание, което да привлича интереса на младите и да ги задържа.

Голямата цел на екипа на ZaraLab е в най-скоро време да започне провеждането на основополагащи курсове по програмиране в пространството
Фотограф: Цветелина Белутова

В основата на тези планове стои стартирането на академия за софтуерни разработчици, която да бъде водена от Петков и други съмишленици от екипа, който стои зад пространството. "Аз ще имам моя мастър клас, който има седем отделни модула с продължителност от една година, почва се от А и Б в програмирането", казва той. Академията вече има изработен бизнес план и платформа за обучения, които ще са платени, за да може пространството да започне да се издържа само. Но за завършилите го ще има подходящ стимул да се запишат - компаниите на Петков и на другите съоснователи на ZaraLab имат нужда от кадри. "От завършването на курсовете нататък ние се ангажираме да си създадем кадри за фирмите, защото имаме повече работа, отколкото хора", разказва програмистът.

Засега пространството се използва от около двайсетина души, всичките с професии, които позволяват да се работи дистанционно. Единия етаж е частично зает от германска софтуерна фирма, а фрийлансърите и една малка инженерна компания си делят другия етаж.

Основната пречка пред развитието на ZaraLab е липсата на време на създателите му да го доразвият. "Нямаме възможността постоянно да ангажираме вниманието на младежите, те имат нужда някой да седне, да се занимава с тях, да им показва неща, да създава съдържание... Много е трудно да се прави това, докато някой работи и нещо друго, за да го издържа. Напасват се нещата, но със сигурност има нужда от повече хора, които да помагат оперативно. Иначе винаги е имало и винаги ще има интерес към пространството, просто не можем да отговорим винаги на очакванията", завършва Петков.

Библиотека за младите

Изграждането на тийн зоната в регионалната библиотека е подкрепено от социалната програма на "Контур Глобал Марица-изток 3"
Фотограф: Цветелина Белутова

Третото ключово за Стара Загора споделено пространство е Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - нагледното доказателство, че дори и считаните за закостенели държавни институции могат да имат модерно лице, да иновират и да се превърнат в места, привлекателни за активните млади хора.

Най-голямата библиотека в областта е на площ от над седем декара и няколко етажа в бившия Партиен дом на Стара Загора. Освен съорганизатор на повечето големи местни и външни фестивали библиотеката приютява младежки клубове по интереси, включително такъв по роботика и конференция за мотивиращи истории. Студенти от града идват да ползват читалнята и залата, подходяща за работа по групови проекти в екипи от 20-30 души, а по-възрастни хора ползват обучителния център с 12 компютъра, за да се преквалифицират.

Но безспорно най-ценната придобивка на библиотеката, която връща тийнейджърите там, е новосъздадената "Тийн зона" на приземния ѝ етаж. "Тийн зоната започна много интересно. Наша колежка, която работи в детския отдел, забеляза как децата идват до 14-годишна възраст и после спират, защото не им харесва да са на едно място с техните баби и дядовци. Това създава един луфт между тийнейджърите и хората на 25-26, които се връщат в библиотеката", разказва директорът на библиотеката Надя Груева.

Библиотекарката Димка Михайлова решава да изследва проблема в дипломната си работа и заедно с началника си и дипломния ѝ ръководител изработват план за създаването на зона, която да запълни този "луфт".

"Тя направи анкета с ученици от целия град и разбра защо губим тази група. Дипломната работа бе в основата на проект, а когато от компанията "Контур Глобал Марица-изток 3", която има социална програма за проекти, свързани с обществени цели, ме попитаха какво искам да направя следващата година, ние им го предложихме вече разписания проект", разказва Груева. За него Димка Михайлова получава награда за млад библиотекар на годината, а регионалната библиотека - едно пространство, което наистина привлича тийнейджърите.

Държавен co-working

"Модерната библиотека навсякъде по света не е музей за книги, а ние трябва да сме всичко – и архив на знанието, и място за цялата общност. За това трябват подходящи сгради." – Надя Груева, Регионална библиотека "Захарий Княжески"
Фотограф: Цветелина Белутова

Освен организираните дейности зоната е отворена за всеки, който пожелае да я ползва. "Ученици идват тук да си подготвят уроците, на всяка маса има възможност да се слага лаптоп, има и наши лаптопи и таблети, има голяма стена-дъска, на която може да се прожектират филми... Не сме искали да правим библиотека в библиотеката, затова материалите, които са там, са по-различни от нормалната колекция - най-новите списания, комикси, албуми", изброява директорът. Макар че има доброволци, които да фасилитират провеждането на занимания, целта е пространството да може да се "самоуправлява" от учениците и да бъде на практика "забранено" за възрастни.

Основният проблем пред това библиотеката напълно да разкрие своя потенциал е, че тя просто не се помещава в подходящо пространство. "Модерната библиотека навсякъде по света не е музей за книги, а ние трябва да сме всичко - и архив на знанието, и място за цялата общност. За това трябват подходящи сгради", споделя Груева и отбелязва, че от 30 години в България не е строена сграда, специално пригодена да бъде регионална библиотека. В бившия Партиен дом освен библиотеката се помещават още НОИ и Административният съд.

*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

Големият глобален тренд на споделените пространства за работа, изкуство, учене и социални преживявания отдавна завладя София, а в последните години излиза и извън пределите на столицата. Това е свързано с редица предизвикателства, произтичащи от естеството на средата в малките градове, където има по-малко хора в активна възраст, по-малко практикуващи свободни професии и тъкмо прохождаща култура за използването на тези места. Всичко това затруднява създаването на споделени пространства с работещ бизнес модел, които да се издържат от наемите на фрийлансъри, дигитални номади или малки стартиращи компании. Когато става въпрос за местата за споделяне на култура, важи приблизително същото - аудиторията е ограничена и трудно може да бъде привлечена нова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Freerider avatar :-P
    Freerider

    "Co-working, co-arting, co-teening"

    Но най-вече - ко-хипстъринг.
    Старозагорските хипстъри явно са решили да покажат, че не са по-назад от софийските си "събратя".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK