Червен флаг за бургаското лято
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Червен флаг за бургаското лято

Капитал

Червен флаг за бургаското лято

Регионът е по-уязвим от коронавирус кризата заради силната му зависимост от летния туризъм

4763 прочитания

Капитал

© Капитал


През 2018 г. в област Бургас на трудов договор работят средно около 120 хил. души, от които над 17 хил., или 14%, са в сферата на хотелите и ресторантите
Над 1 млрд. лв. са приходите на хотелите и ресторантите в област Бургас през 2018 г.
С отпадането на извънредното положение дейността на хотелите вече е разрешена, но общи помещения на закрито като ресторанти, дискотеки, детски кътове, конферентни зали и други трябва да останат затворени.

Представете си следната картина: лято е, пръстите са в пясъка, чуват се единствено морските вълни и чайките. Надигате глава и виждате плажа пред вас през плексигласовата ограда, която гарантира физическата дистанция от плажуващите наоколо.

Идеята, дошла от италианския производител на панели и стоки от керамика Nuova Neon Group, може да звучи авангардно, но показва, че италианци гледат с притеснение към перспективите пред тазгодишния летен туристически сезон предвид затворените граници, заземените полети и несигурността, съпътстваща ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19.

Този проблем, уви, не засяга само Италия, а всички региони в Европа, за които летният туризъм има водещо икономическо значение. В групата на тези региони попада и област Бургас. Тя е една от двете големи български области с подчертано туристически профил на икономиката. Съдейки по числата на националната статистика, общините Бургас, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско и Царево всяка година привличат стотици хиляди чуждестранни туристи, които осигуряват работни места и генерират приходи за над 1.5 млрд. лв. за бранша в рамките на периода май - септември. Това ги прави в пъти по-уязвими от надвисналата криза.

Колко все пак е важен туризмът за България

Ако трябва да се направи сравнение с други европейски страни, делът на туризма в България не е от най-големите. Според американската консултантска компания Knoema секторът се равнява на 11.7% от българския БВП през 2018 г. Или почти 13 млрд. лв. през 2019 г. по данни на неправителствената организация Световен съвет за туризъм и пътуване (WTTC). Това съвпада със сметките на Министерството на туризма и на Световната банка. За сравнение, в Хърватия делът на сектора е близо 25% от БВП, а в Гърция - 20.6% по данни на Knoema.

Същевременно това, че евентуален срив на туризма няма да срути цялата икономика, не означава, че секторът е без значение за нея. Данните на WTTC за България показват, че през 2019 г. в туризма са работили 340 хил. души. Общо 5.86 млн. чужденци са посетили България през 2019 г., от които 42% са дошли за пика на летния сезон - юли и август. Националната статистика показва, че приходите само от нощувки в местата за настаняване в страната достигат 1.52 млрд. лв., а близо 1 млрд. от тези пари идват от чуждестранните летни туристи. БНБ пък изчислява, че в страната постъпват още над 2.6 млрд. евро от чужденци през месеците юни, юли, август за транспорт и пътувания.

А за Бургас?

Данните от класацията К100 на "Капитал" сочат, че приходите на хотели и ресторанти в Бургас превишават 1 млрд. лв. през 2018 г. и това е 5.6% от общия оборот на бизнеса в областта. За сравнение, средният дял за България е 2.2%.

Показател за зависимостта на Черноморския регион от туризма е и броят на наетите и къде работят те. През 2018 г. в област Бургас на трудов договор работят средно около 120 хил. души, от които над 17 хил., или 14%, са в сферата на хотелите и ресторантите. В общините Несебър, Созопол и Приморско делът превишава 50% от всички работещи, а в Поморие и Царево е съответно 28% и 46%, показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Разпространението на COVID-19 неминуемо ще се отрази негативно на заетостта в региона. Според данни на Агенцията по заетостта близо 125 хил. са новорегистрираните в бюрата по труда в първите два месеца от наложеното извънредно положение в страната, а постъпилите на работа са под 24 хил. В Бургас за същия период новорегистрираните достигат 8.4 хил., а новонаетите - 1.4 хил.

"Ако се забавим с отварянето на границите до юни, можем да считаме, че караме годината без сезон."

Димитър Попов, член на УС на АБТТА и управител на датския туроператор Penguin Travel

Цената на изгубеното лято

"Не можем да кажем към момента точно какви ще са загубите", казва директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов пред "Капитал". Само по великденските и гергьовденските празници туристическият бранш загуби над 150 млн. лв., казват от института пред БНР - Бургас.

Може обаче да се каже, че през летния сезон в риск са работните места на хиляди в областта и приходи за стотици милиони.

Според наблюденията на Бургаската регионална туристическа камара (БРТК) през периода май - септември 2019 г. през областта са минали 1.44 млн. чуждестранни граждани. И това е при положение че миналата година беше отчетен двуцифрен спад на посетителите спрямо предходната година. Статистиката на НСИ е достатъчно близо до числото на камарата, за да потвърди техните наблюдения - 1.3 млн. чужденци са пренощували в областта през петте месеца. Останалите пристигащи може да са пристигнали в Бургас, но крайната им дестинация да е била друга област или държава като Гърция или Турция.

Реализираните от чужденците 7.8 млн. нощувки през петте топли месеца на 2019 г. генерират приходи за местата за настаняване в Бургас в размер на 458 млн. лв. За сравнение, приходите от нощувките на български граждани са в пъти по-малко - 82.2 млн. лв.

Но разходите за нощувки са само част от това, с което туристите движат местната икономика. Според националната статистика през последните години от разходите за крайно потребление на чужди туристи у нас едва около 30% отиват за настаняване. Този процент не се променя значително през годините. Ако приложим тази логика за Бургас (с условието, че подобни изчисления не вземат предвид регионални специфики и сметката може да е консервативна), това ще означава, че чужденците разходват общо около 1.5 млрд. лв. в южната черноморска област - за барове и ресторанти (около 40%), транспорт (15%), култура, спорт, СПА и развлечения (15%).

Разделен сектор

"Загубите за българския туризъм (който допринася с около 12% към БВП) зависят до голяма степен от това дали пандемията ще бъде овладяна преди пиковия летен сезон", пишат от Световната банка в пролетната си макроикономическа прогноза. Според макроикономическите сценарии на БАН най-вероятен е вариантът, в който ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 в България започват да отпадат в края на юни до средата на юли. В този сценарий икономистите на БАН изчисляват спад за сезона с 50%. Представители на бранша споделят, че подобно отлагане би нулирало целия сезон. Всъщност част от мерките започнаха да отпадат още към средата на май, което по сметките на академията би означавало спад за сезона с 20%.

Проблемът обаче е несигурността. Дори сега големите туроператори предлагат резервации за края на май и юни, но опасенията, че туристите може да не успеят да влязат или излязат от държавата, замразява желанието за записвания. "Няма анулации през месец юни, но няма и резервации", казва управителят на "Съни травел" Георги Илиев пред БРТК.

"Ако отворят границите в двете посоки - в България и в съответните страни през юли, тогава част от парите, които в момента са задържани от големите туроператори, за да се разплащат с клиенти с анулирани пролетни резервации, ще бъдат пренасочени към юли, август и септември. Така част от сезонът може би ще бъде спасен", казва Димитър Попов, член на УС на АБТТА и управител на датския туроператор Penguin Travel. "Но, за да се случи това, трябва да се предприемат действия още през май, за да имат големите чартърни туроператори технологичното време да запълнят полетите си. Ако се забавим с отварянето на границите до юни, можем да считаме, че караме годината без сезон", допълва той и казва, че големите хотели може въобще да не отворят, ако активният сезон се свие до един месец.

Председателят на УС на Българската туристическа камара Георги Николов също споделя опасенията си пред списание "Мениджър", че най-вероятно тази година ще работят предимно по-малките. Според него летен туристически сезон ще има, но от юли нататък и надеждата се крепи на вътрешния туризъм.

В община Поморие също гледат към май с надежда за яснота. "Очакваме да има сезон, макар и по-къс. Ще започне може би юли, до август-септември и по-скоро ще зависи от българските туристи", споделят от общината. "До края на май ще стане ясно дали въобще ще има сезон от юли нататък. Мине ли юли, лятото е загубено", допълват от местната власт.

Могат ли българите да компенсират?

Местната власт в Созопол е оптимистично настроена - че българите ще успеят да спасят сезона. "Една голяма част от българите ще се насочи към Южното Черноморие. Дори и да не бъдем свидетели на дълги периоди от по 10-20 дни почивка, ще се засилят т.нар. "уикенд почивки" от четвъртък до понеделник", счита зам.-кметът на община Созопол Румен Кисьов. Той казва, че чуждите туристи са концентрирани основно в големите хотелски комплекси, където консумацията е изцяло вътрешна. "Но по-характерни за Созопол са по-малките комплекси", отбелязва той. Наемането на стаи, етажи и къщи е предпочитано сред българските туристи и тези места, които представляват около 50% от легловата база, ще бъдат запълнени почти изцяло, счита Кисьов.

Проблемът е, че България може и тази година да изгуби битката за летните отпуски на част от българите, ако Гърция, която също е силно зависима от туризма, отвори границите си. "Българите не могат да компенсират големия чартърен поток, който идва от традиционни пазари като Германия, Скандинавия, Англия", казва Попов. "А ако и Турция отвори, България ще бъде на едно от последните места в търсените дестинации", допълва той. Турция вече има планове как да "сертифицира" част от курортите, в които няма докладван случай на заразен с коронавирус, и планира да възстанови вътрешния туризъм през юни. Втората фаза според думите на туристическия министър Мехмед Ерсой включва сделки с основните региони, от които идват туристите в Турция - Азия, Германия, Австрия, Великобритания, Русия, като за последните две ведомството залага на пристигане към края на юли.

Спасителен пояс или сламка за удавник

Към момента с голяма доза сигурност може да се каже само, че тазгодишното лято ще бъде доста по-различно от предходните. Румен Драганов чертае амбициозен план от предпазни и организационни мерки, които хотели, ресторанти, заведения, местна и централна власт трябва да предприемат, за да е възможен туристическият сезон. "Ще има форма на предварителен контрол - сега го наричаме "здравен паспорт", който трябва да имат пътуващите", отбелязва той. "Областният управител трябва да направи инвентаризация доколко областта може да приема туристи в здравните заведения в случай на избухване на криза", допълва той, като отбелязва и нуждата от правилна реклама. "Голямото послание, което трябва да се излъчва по радиостанции, социални медии, блогъри, инфлуенсъри, телевизии, медии в края на май и началото на юни, е, че българският туризъм е изцяло подготвен да работи в условията на COVID-19", подчертава той.

Министерството на туризма обаче оставя впечатлението, че действа напосоки, защото все още не е ясно какво може да очакват отделните браншове в туризма тази година. "Чета специализирани скандинавски туристически сайтове, за да знам какво мога да очаквам. Това, което ние сега правим, трябваше да е работа на министерството - с референти, които познават пазарите и имат непосредствен контакт с чартърните туроператори. Да има редовни бюлетини за бранша - какво е положението, какво може да се очаква, кога ще бъде възможно да се възстановят полетите", казва Попов.

Към момента предложенията на ведомството са правото туроператори да предлагат ваучери до 24 месеца за отсрочка на пътуване, изготвяне на "програма за кризисна рекламна стратегия", насочена към близки държави, и създаване на гаранционен фонд - идея, която беше отхвърлена от бизнеса преди години. През май стана ясно, че полицаи и медици ще получат ваучери за почивки в България. С отпадането на извънредното положение дейността на хотелите вече е разрешена, но общи помещения на закрито като ресторанти, дискотеки, детски кътове, конферентни зали и други трябва да останат затворени.

Бургаската туристическа камара предлага няколко допълнителни мерки. Едно от предложенията е правителството да обсъди възможността да покрие финансово празните седалки и места в чартърните полети и автобуси. Разработването на концепция за "зелени коридори" за "автобусния туризъм" също би могло да успокои някои от опасенията от бранша, че европейските държави ще излизат от извънредното положение по различно време, което затруднява пътуванията. "Примерно Беларус, за да пристигнат в България, трябва да се съобразят с Украйна и Румъния, което практически прави невъзможно пребиваването им в България", казва Евелина Паунова, член на УС на БРТК.

Най-големият проблем обаче, изглежда, е несигурността. "Следя какви са мерките в Скандинавия - точни, ясни, прецизирани за всеки един бранш, независимо дали работи напълно, частично или не работи. Имаше пълен разчет в рамките на 10 дни след като затвориха границите. Тук сигналите са разнопосочни. Променят се през дни. Какво можем да кажем на чуждите туроператори", коментира Димитър Попов.

От началото на извънредното положение в България стана ясно, че туристическият бранш ще бъде един от най-тежко засегнатите от наложените ограничителни мерки в цяла Европа. Дестинациите, които разчитат на великденските и майските празници, вече са загубили най-силния период от годината си. Черноморските общини на Бургас все още таят надежда за късен летен сезон, макар и с доза скептицизъм. Но за да избегнат нулевата година, ще имат нужда от стратегическата помощ на правителството, преди прозорецът за спасяване на сезона да се затвори.

50 нюанса сиво

Или защо никой не знае колко точно е голям черноморският туристически сектор

В Бургаска област НСИ отчита 960 места за настаняване през пиковия летен месец август на миналата година, докато в Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) са се вписали над 1200 места за настаняване само в община Поморие. Едното обяснение за разминаването е, че НСИ отчита само местата за настаняване с повече от 10 легла. Но от години има подозрения, че голяма част от сектора работи на сиво. През 2015 г. Министерството на туризма дори отбеляза, че до 50% от сектора е сив. Проверките на Националната агенция за приходите пък показват, че до 80% от хранителни и увеселителни заведения избягват да плащат някои данъци.
През 2018 г. в област Бургас на трудов договор работят средно около 120 хил. души, от които над 17 хил., или 14%, са в сферата на хотелите и ресторантите
Над 1 млрд. лв. са приходите на хотелите и ресторантите в област Бургас през 2018 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    djb95 avatar :-|
    djb95

    Миналото лято отскочих предсезонно до Поморие. В комплекс Белите платна ми взеха парите и три дена не си 'оправиха ' касовия апарат да ми дадат бележка. В града на три пъти тичах да си спасявам колата от паяка на места , на които въобще не пречеше, но по обяснението на полицая, нямало значение че има много туристи ,и няма място за нормално паркиране, било проход за общината. В 23.15 ч ни казаха , че приемат последни поръчки и в 23.45 изгасиха парковото осветление , платихме сметката и в 24.00 всички затвориха. На въпросите ни отговориха , че и те били хора и трябвало да почиват. ОК но имате два месца сезон на който разчитате . създайте си организация да ми вземете парите в два през ноща. Познайте ще отида ли пак на нашето море.

  • 2
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#1] от "djb95":

    Теб не ти е харесало и пишеш. Хората, които им е харесало, няма да тръгнат да рекламират по форумите. Аз съм бил много пъти в Несебър, също в Свети Влас, почти всичките ми впечатления са позитивни. Нелепо е заради един негативен опит да отписваш цялото Черноморие.

    Това е все едно да ида в някой ресторант, да не ми хареса и да се вайкам, че в България ресторантите за нищо не стават.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK