София от бъдещето

Екипът на "Визия за София" е дигитализирал, обработил и анализирал 3700 източника на данни в седем направления: градска среда, околна среда, транспорт, икономика, управление, идентичност и култура, и социални аспекти

София от бъдещето

Стратегията "Визия за София" ще служи за основа на общия устройствен план и предвижда уплътняване на града и рестрикции за автомобили

Анина Сантова
5808 прочитания

Екипът на "Визия за София" е дигитализирал, обработил и анализирал 3700 източника на данни в седем направления: градска среда, околна среда, транспорт, икономика, управление, идентичност и култура, и социални аспекти

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Столичният общински съвет скоро ще гласува дългосрочната "Визия за София", която ще служи за основа на новия общ устройствен план.
  • Основната концепция залага на застрояване на неизползваните индустриални пространства и рестрикции за автомобилите.
  • Има редица положителни идеи, чието осъществяване може наистина да промени визията на града.

Още по-прашна, с много повече автомобили и безброй нови сгради, между които липсва зелено пространство. Такъв ще бъде портретът на София след години, ако се застрои всичко, позволено в действащия Общ устройствен план. Според него градът може да приюти още 1 млн. души.

Тази визия за столицата е заложена още преди повече от десет години, но сега има шанс за промяна със създаването на нов общ план за развитието на града. Това ще отнеме години и може въобще да не се случи, но засега обнадеждаващото е, че все пак има готов стратегически документ - "Визия за София". Той беше представен от кмета Йорданка Фандъкова в началото на миналата седмица и до месец ще бъде гласуван от Столичния общински съвет. Въпросът е дали този път наистина ще има поле за промяна, или визията ще си остане "само една мечта", както се изрази председателят на БСП в общинския съвет Милка Христова.

Като мащаб документът се придържа към сегашните рамки - вместо да се създават нови квартали, градът се уплътнява. Стимулира се развитието на среда с гъстота на обитаване, близка до сегашната в центъра на града. Спира се разстилането към крайградските територии, тъй като според авторите на визията то води до изграждане на нова и скъпа инфраструктура. Идеята защитава и главният архитект Здравко Здравков, който много пъти е изтъквал, че градът няма нужда от разширяване, а от уплътняване чрез развитие на изоставените територии. Това например предполага още застрояване на свободни пространства, още коли и липсата на достатъчно детски градини в кварталите.

Двете части на столицата - северната и южната, обаче ще бъдат балансирани в социално и икономическо отношение, обещава визията. Планира се това да стане с инвестиции и търсене на партньорства в районите "Нови Искър", "Панчарево" и "Кремиковци" за привличане на логистични центрове и индустриални производства заради добрата им инфраструктурна обезпеченост и многото свободни площи. В тях могат и да се развиват балнеоложки услуги и СПА центрове или пък да се изграждат иновативни производствени зони.

През погледа на визионера

Центърът на града представлява единна мрежа от пешеходни зони, а вътрешните му дворове са малки, но богати на растителност паркове. Кварталите излизат от ролята си на "спални" и предлагат най-различни функции. Дори и най-сивите придобиват своя собствена идентичност, възвръщат търговския и културния живот, а жителите им са техните своеобразни двигатели - могат да взимат дори решения за бюджетите им. Въведено е и изискване за инвеститорите, които строят над определен брой жилища, да създават детски площадки.

Това накратко представлява идеята на инициативата "Визия за София", чийто екип в продължение на повече от три години събира, създава и анализира информация, която после служи за оформянето на цели и мерки. Всичко звучи доста хубаво, но може да бъде резултат единствено от изпълнението на редица краткосрочни и дългосрочни мерки, за които общината не забравя с времето, а най-ангажирано следва и развива. В процеса трябва са въвлечени още и бизнесът, държавата, гражданите и различните сдружения.

"За определянето на целите бяха включени над 10 хил. професионалисти, експерти и граждани и това я прави много по-споделен документ от всяка друга съществуваща стратегия", казва пред "Капитал" ръководителят на екипа на "Визия за София" и изпълнителен директор на общинското предприятие "Софпроект" арх. Любо Георгиев.

Според него това, което прави документа различен от другите планове и стратегии, които са си оставали само "на хартия", е цялостният подход - София е изследвана като холистична система, а визията обединява вече съществуващи стратегии и предлага нови по темите, за които няма такива.

С пешеходци и повече паркинги

Ако всичко се изпълни по план, през 2050 г. всеки квартал ще има своя пешеходна зона в рамките на 10 минути пеша от всяко жилище, а ако липсва възможност за такава, се компенсира с търговска улица или парк, разказва координаторът "Градска среда и транспорт" във "Визия за София" Калоян Карамитов. Той обаче напомня, че визията е дългосрочна стратегия, а не устройствен план и затова не могат да бъдат посочени конкретни зони. Към момента свободни терени почти няма, а и дори да бъдат намерени, общината ще трябва да ги отчужди, което би струвало десетки милиони.

Мястото за коли пък се ограничава, за да се насърчи използването на алтернативен транспорт - ходене пеша, колоездене, каране на тротинетка, скейтборд, ролери и, разбира се, обществен превоз. С тази цел визията предлага рестриктивни мерки, като например разширяване обхвата и увеличаване на цената на платеното паркиране, така че един ден всички улици в града да са платени зони. За да се открият повече публични пространства, се залага на изграждането на етажни паркинги, създаването на още буферни паркинги на входните артерии на София, както и с наземни и подземни паркинги в кварталите, които да обслужват живеещите. Други идеи са стесняването на лентите за движение по главните улици, създаване на нискоемисионна зона и отдавна очакваното обвързване на данък МПС с реалните емисии.

По принцип почти всички тези неща са били обсъждани или дори обещавани от кмета Йорданка Фандъкова през последните години, но така и не се е стигало до тяхното осъществяване. Обяснението за това се крие в страха на управляващите да не си навлекат гражданско недоволство. В същото време примери за успех при внедряването на непопулярни мерки са въвеждането на синята и зелена зона, без които сега в центъра щеше да цари хаос, или дори превръщането на частта от бул. "Витоша" в пешеходна зона.

Боклук в кръг

В бъдещата София отпадъците трябва да са ресурс, част от кръговата икономика. Разделното събиране и рециклиране е улеснено с допълнителни съдове, актуални карти и информационни кампании. "Рециклирането обаче не е оптималното решение - целта е минимализиране на произведените отпадъци още при източника. Мерки в тази посока са свързани с промяна на стимулите - преди всичко елиминиране на анонимността на отпадъците и преразглеждането на таксата смет, така че да е обвързана с реалния обем произведен боклук. Това е сложна и комплексна задача, която минава през много поетапни мерки", разказва пред "Капитал" Жоро Пенчев, който е координатор "Икономика и управление" в екипа на визията.

Добър пример от чужбина в тази посока, който е осъществен пилотно тук, в столичния квартал "Надежда", са контейнери, обслужващи само един блок. Според Пенчев задължителни са и специализираните чували и други мерки, които да помогнат за по-добрата оценка на това кой колко замърсява и как трябва да плати за това. Дългосрочната цел на този модел на таксуване е бизнесът и гражданите да произвеждат по-малко отпадъци като цяло.

"Визията предвижда ресурс, отделен за създаване и внедряване на съществуващи иновации, които по технологичен път да минимализират още при източника създаването на отпадък, особено при големи замърсители като строителството", обяснява Пенчев.

Инсинератор за горене на отпадъци в София не е сред идеите на визията.

Отворена за данни и разговори

Очаква се в бъдеще гражданите да участват във вземането на решения за града. Това ще става с по-добро управление на процесите и повече прозрачност. "Резултатът е по-ефективни обществени обсъждания - чрез по-добро известяване, добри модераторски практики и технологични средства, а в перспектива и до частично бюджетиране на локално ниво с участието на гражданите", казва координаторът по икономика и управление.

Друг нужен елемент е дигитализацията и автоматизация на процесите. Екипът на визията предлага изработването на единна служба по информацията, която има правомощия да налага единен стандарт и да синхронизира дигиталните проекти във всички звена и направления на администрацията. "Това е важно, защото исторически практиката на Столичната община е всяка дирекция или отдел да поръчват свой собствен софтуер за конкретни задачи, без да се взема предвид голямата картинка, което води до проблеми и хаос", припомня Пенчев. Крайната цел е създаването на една добре смазана структура, която обменя информация между отделите си.

В по-близък план обаче единственото, което предстои наистина да се случи, е одобряването на стратегията от Столичния общински съвет. Той първо ще гласува дългосрочната ѝ част, а после в рамките на месеци общинските съветници ще обсъдят по-конкретните и краткосрочни мерки, обвързани със срокове и бюджет. А това как ще се промени София в крайна сметка няма да зависи от написаното в документа, а от това доколко общината е готова да изпълнява собствените си планове, много от които досега са оставали само на хартия.

Темата накратко
  • Столичният общински съвет скоро ще гласува дългосрочната "Визия за София", която ще служи за основа на новия общ устройствен план.
  • Основната концепция залага на застрояване на неизползваните индустриални пространства и рестрикции за автомобилите.
  • Има редица положителни идеи, чието осъществяване може наистина да промени визията на града.

Още по-прашна, с много повече автомобили и безброй нови сгради, между които липсва зелено пространство. Такъв ще бъде портретът на София след години, ако се застрои всичко, позволено в действащия Общ устройствен план. Според него градът може да приюти още 1 млн. души.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    cis13553994 avatar :-P
    Veselin Chenkov

    Прекаляват с употребата на наркотици във визионерския си подход
    Защо не поживеят в "уплътнените зони" с деца за ясла, детска градина или първи клас? Или пък с автомобил за паркиране вечер след 19 ч?
    Досега плащахме 3200 евро годишно за частна детска градина, за първи клас е вече между 6000 и 7000 евро годишно, с добавка пълни данъци и осигуровки за 12 000 евро годишно.
    Защо ги плащаме? Защо няма семейно подоходно облагане?
    Защо, ако не може да се осигурят места в общински училища, да се приспадат разходите за частни такива от общото данъчно облагане?

  • 2
    cis13553994 avatar :-|
    Veselin Chenkov

    Отново - нулев прагматизъм и теория, ще "уплътняват неизползвани терени" а такива, поне в София, няма и си го признават, що за тъпотия и пилеене на пари за разни " генийчета"от общинския бюджет, който ние финансираме?

  • 3
    bankimun avatar :-|
    petsy

    уплътняване = гетоизиране.

  • 4
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Добрите намерения със сигурност ще се забравят бързо, но уплътняването ще продължи с пълна сила! Това нямаше да е такъв проблем, ако 90% от новото строителство не принуждаваха хората да си купуват паркоместата към блока или изобщо нямат паркоместа.

    Един блок задръства 2 улици с паркирани коли. Това е от много отдавна. Вратичката в закона, която позволява жилища без паркинги, кога ще я затворите???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мол vs ритейл парк в Русе

Мол vs ритейл парк в Русе