Мръсният въздух изпревари алкохола и цигарите като най-важен проблем за здравето
68% от българите смятат, че замърсяването на въздуха усложнява възстановяването от Covid-19, сочи проучване
Замърсяването на въздуха е изпреварило наркотиците, алкохола и тютюнопушенето като основен проблем за общественото здраве, споед българите. Това показва прочуване (виж графиката долу), проведено през май от изследователската компания YouGov по поръчка на Clean Air Fund - филантропска организация, която се бори срещу мръсния въздух.
Изследването обхваща Индия, Полша, Нигерия, Великобритания и България. Резултатите в различните държави обаче са доста сходни с някои изключения, най-вече относно конкретния вид мерки, които трябва да се предприемат в отговор на проблема със замърсяването.
"Има яснo обществено изискване към правителствата по света да действат за чист въздух и няма оправдание да не го направят. Докато блокирането заради коронавируса се облекчава и икономиките рестартират, хората са категорични, че не искат да се връщат към токсичния въздух. Това само ще замени една здравна криза с друга", казва Джейн Бърстон, изпълнителен директор на Clean Air Fund.
"Започнахме да комуникираме с Clean Air Fund миналата година и те включиха България сред страните, в които ще работят. Те са като фонд мениджър - спонсорите и донорите им отпускат пари, които те управляват и изготвят проучвания и подкрепят проекти, свързани с подобряването на качеството на въздуха във въпросните държави", обясни Елица Панайотова, координатор на проект "Зелена София", пред "Капитал". София продължава да кандидатства в конкурса "Зелена столица на Европа", чиято основна цел е да мотивира местните власти (градските управи) да подобряват дейността си по устойчиви политики, уточни Елица Панайотова.
Мръсно е, важно е
Парадоксът е, че на последно място като притеснение за здравето е тютюнопушенето, което е свързано с дихателните проблеми, както качеството на въздуха. Според българите най-големият източник на замърсяване е индустрията, следвана от битовото отопление, транспорта и т.н. (виж втората графика долу). Строителството и земеделието са с най-ниски стойности и не са посочени в графиката.
Данните за усещането на хората противоречат на тези, които Световната банка обобщи в свой доклад преди две години. Там битовото отопление бе посочено като източник номер едно за фините прахови частици. Същевременно индустрията би могла да е източник и на други вредни вещества във въздуха.
Във всички други държави, участващи в проучването, най-много запитани са посочили индустрията като водещ замърсител освен британците, които са посочили транспорта. "В много други сравнителни показатели сме близо до британците и е странно, че индустрията е посочена от толкова голям дял от хора у нас. Важно е да се отбележи, че в това проучване става въпрос за цяла България, а не само за София. В някои райони индустрията има по-съществен принос в замърсяването, отколкото в столицата. Освен това не е ясно доколко битовото отопление и транспорта са осъзнати като фактори за замърсяването на въздуха извън София и големите градове", коментира Елица Панайотова.
68% от запитаните български граждани смятат, че твърдението, че животът в силно замърсена зона усложнява възстановяването от COVID-19 по-трудно. Същевременноо 61% от българите са казали, че са забелязали качеството на въздуха да се подобрява от избухването на пандемията от COVID-19 насам.
Не ни взимайте пътищата
Когато става въпрос за мерки, българите са оказали най-голяма подкрепа за стимули за гражданите и бизнесите да използват по-чисти методи на транспорт (обществен транспорт, колоездене, ходене пеша) - 89%. Почти толкова - 87%, са подкрепили и подобрения градски транспорт и стимули за гражданите да използват по-чисти методи на отопление у дома.
С намаляваща подкрепа са по-строгите закони и регулации, измененията на пътните платна в градовете, за да има повече пространство за велоалеи и тротоари, както и инвестиции в сектора на електрическите коли. От всички предложени варианти за мерки най-ниска подкрепа (59%) е събрало намаляването на инвестиции в нови пътища и пренасочването им към обществения транспорт.
Прегледът на тези данни навежда на мисълта, че хората все още са привързани към автомобилите си, но биха искали да имат алтернатива за придвижване. "Всички проби и малки инициативи, които провеждаме, доказват това, че автомобила у нас е на пиедестал. Това си личи и по броя автомобили на глава на населението и се отразява на мерките, които подкрепят хората", казва Елица Панайотова.
