Енергийната трансформация е най-голямото предизвикателство за Стара Загора и другите общини в региона, от това зависят дори и градовете до Бургас включително. Зелената сделка в ЕС предвижда до 2025 всички въглищни централи да спрат да получават държавна подкрепа, което означава да затворят по икономически причини - скъпите квоти CO2 няма да им позволяват да работят. Другият вариант е да преминат на алтернативно гориво - най-вече природен газ, за да се намалят емисиите.
За сърцето на енергетиката в България това означава и тотална трансформация на структурата на икономиката и най-вече мините. Затова според представителите на местна власт и бизнеса България трябва да отстоява позиции тази промяна да се удължи във времето, заради значението на въглищните централи, не само за региона, но и за цялата държава. Колко е важен енергийния сектор, показват изчисленията, че от него зависят около 100 хил. души в региона от Стара Загора до Бургас - служители, техните семейства, както заетите във обслужващите енергетиката сектори. Само в държавните мини например работят около 7 хил. души.
"Преди Covid-19 всичко, свързано със зелената сделка се спускаше от европейските институции. Коронакризата обърна пирамидата и в момента всички регионални и национални икономики имат възможност да повлияят на европейската политика за своите приоритети. България в момента има уникалния шанс да заеме твърда позиция по отношение на сделката и да заяви, че въглищният сектор е изключително критичен, различаваме се много от други европейски страни. И да, преход трябва да има, но той трябва да отнеме повече време, за да се направят всички планове и програми. Защото без този сектор икономиката на България няма как да оцелее в момента.", коментира Иван Цанков, главен изпълнителен директор на "Ей И Ес България", която е собственик на централата в Гълъбово.
Община Стара Загора вече се подготвя за тази промяна в бъдеще, като целта е привличане на нови инвестиции чрез създаване на инфраструктура и изграждане на индустриални зони. Това е още по-належащо и в контекста на кризата с коронавируса.
"За нас най-важно е да се запазят работните места. Трябва да се направи и голяма индустриална зона с всички удобства. Държавата трябва да помисли какви облекчения да предложи за бизнеса там. Без такива трудно ще привлечем нов бизнес и ще запазим работни места. В противен случай София и Пловдив ще продължат да засмукват кадри.", коментира кметът на общината Живко Тодоров.
Предстои пускането на индустриална зона "Загоре", която е по-малка и към нея вече има инвестиционен интерес.
"Стара Загора направи първа стъпка и сериозна заявка със индустриалната зона "Загоре", планира се и разширяване за привличане на високотехнологични производства и такива с голяма добавена стойност", каза Румяна Грозева, Изпълнителен директор на Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора и член на борда на ИЗ "Загоре".
Извънредното положение заради Covid-19 неизбежно е ударило местната икономиката. "Кризата донесе над 2.5 млн. лв. дефицит към изпълнението на бюджета. Спряха да се плащат такси, бизнеса преустанови дейността си. Тези пари няма да се върнат, защото това е нереализирана икономическа дейност. Ще трябва да отрежем различни разходи. Направихме различни отстъпки към бизнеса - за хотелиери и ресторантьори, които пострадаха най-силно, не плащат такси за определен период. Разбира се в рамките на възможното.", каза кметът Живко Тодоров.
"Икономиката и бизнес климата в Стара Загора и региона не може да се разглеждат извън контекста на глобалната среда. Миналата 2019 година беше леко странна, темповете на растеж започнах да се забавят поради не толкова икономически обстоятелства, като търговските войни. Това накара бизнеса да се замисли, че нещата няма да са същите. Затова и ситуацията с коронавируса ни хвана частично подготвени, от гледна точка на гъвкавост на производството, на поръчките. Със сигурност обаче не бяхме подготвени за такъв мащаб на кризата и най-вече за икономическите последствия.", каза и Владимир Спасов, прокурист на "М+С хидравлик", което е базирано в Казанлък.
Все пак кризата носи промяна и нови възможности. Това се вижда както на глобално и национално ниво, така и на местно. "И тази криза отвори нови възможности, не визирам краткосрочните промени, които например накара някои компании ида променят фокуса на производството - към маски, дезинфектанти. Говоря по-скоро за дигитализацията, която навлиза сериозно в различни сектори, дори и в строителството.", коментира Мария Бойчева, която е регионален мениджър на ДЗИ и председател на Клуб на работодателя в града.
Градоустройство и строителство
Индустрия, образование и култура - с тези три думи обобщи арх. Мартин Паскалев като ключови за бъдещето на града. Като част от колектива "На улицата" той работи активно най-малко по последната част - по инициатива за градско пространство за култура със сгради архитектурни паметници. По думите му обаче гражданите трябва да го поискат и да узреят за тази идея.
Изобщо градът ще се променя и планира в следващите години и хората ще могат да дадат и своята гледна точка в този процес. В края на 2019г. започна работата по Общия устройствен план на община и по думите на главния архитект Виктория Грозева се поставят последни щрихи върху него. В рамките на два-три месеца процесът ще приключи и ще се стигне до обществено обсъждане с гражданите.
Арх. Петър Киряков, председател на регионалната колегия на Камарата на архитектите, обясни, че ще е важно новият план на града да обърне внимание на вторичните центрове и засиления фокус върху философията на "град за хората" на архитекта Ян Геел. Като пример за вторичен център той посочи реализирането на връзката на парковете, бул. "Христо Ботев" и зоната на Руския пазар, чието обновяване предстои. "Ето един марушрут, който ще бъде атрактивен за пешеходци и той ще концентрира в себе си активности", каза той.
Що се отнася до актуалната тема за Covid-19, по време на дискусията стана ясно, че проектирането и строителството бяха от секторите, които останаха слабо повлияни поне засега. "Може би намалихме малко оборотите, но продължихме своята работа", каза Пламен Михалев, съсобственик на строителната компания "Лесо инвест".
Неговите впечатления са, че в жилищното се наблюдавал лек спад в рамките на два-три месеца, но в момента пак има съживяване, защото хората са решили да инвестират средствата си в имоти.
Извънредното положение повлияе на образованието, което трябваше рязко да премине в дистанционна форма и до голяма степен успя да го направи успешно. Илия Петров, мениджър корпоративни продажби на Vivacom за регион Стара Загора, уточни, че са работили в партньорство с Министерство на образованието и науката и са осигурили устройства и интернет връзка за децата, които не са имали такива. "Ние сме готови да дигитализираме Стара Загора изключително бързо, готови сме с решения за умен град, умно образование, работим и по цялостна концепция за университетите", обясни той.
Енергийната трансформация е най-голямото предизвикателство за Стара Загора и другите общини в региона, от това зависят дори и градовете до Бургас включително. Зелената сделка в ЕС предвижда до 2025 всички въглищни централи да спрат да получават държавна подкрепа, което означава да затворят по икономически причини - скъпите квоти CO2 няма да им позволяват да работят. Другият вариант е да преминат на алтернативно гориво - най-вече природен газ, за да се намалят емисиите.
За сърцето на енергетиката в България това означава и тотална трансформация на структурата на икономиката и най-вече мините. Затова според представителите на местна власт и бизнеса България трябва да отстоява позиции тази промяна да се удължи във времето, заради значението на въглищните централи, не само за региона, но и за цялата държава. Колко е важен енергийния сектор, показват изчисленията, че от него зависят около 100 хил. души в региона от Стара Загора до Бургас - служители, техните семейства, както заетите във обслужващите енергетиката сектори. Само в държавните мини например работят около 7 хил. души.
0 коментара