През юли 2019 г. "Дневник" съобщи, че 8-етажен хотел е планиран на мястото на стара триетажна сграда на ъгъла на "Братя Шкорпил" и "Антим Първи". Улица "Братя Шкорпил" се свързва с няколко исторически сгради, включително с построената през 1896 г. къща на братята-археолози.

Построената преди над век сграда на някогашната Софийска банка на ул. "Преслав", един от най-важните проекти на арх. Дабко Дабков и известна със скулптурата на Меркурий от Кирил Шиваров, е редовно снимана от посетителите на града и дългогодишна болка за местните. Сградата, винаги с обществена функция през десетилетия и изоставена малко след 1989 г., се намира в близост до множество други в района, които са едновременно неподдържани и естетически важни. В момента тя е най-сетне в процес на ремонт, но засега няма информация докога ще продължи той.

В края на януари във Варна беше проведен протест на граждани, притеснени от строителните процеси. В по-голямата картина това са само част от градоустройствените проблеми на града, през последните години свързван с некачествени ремонти, замърсяване и интензивно строителство. Предстои да се разбере и как ще бъде преизградена "Къщата с папагалите" на ул. "Славянска" 20, която беше напълно срутена.

Сред позитивните примери за обновяване и реставриране в града e къщата на ъгъла на бул. "Княз Борис I" с ул. "Воден", построена през 1896 г. за Анастасия Фурнаджиян. Съживяването й беше завършено през 2018 г. от екипа на арх. Димитър Стефанов, председател на дружеството на Съюза на архитектите в морската столица, част от Urban Creative Studio и носител на много награди в десетилетията. Ремонтът е осъществен, след като роднина на Фурнаджиян, сега американски гражданин, купува сградата.

"Като включим археологическите проучвания, довели да разкриване на част от крепостна стена и кула, целият процес отне около 9 месеца. Всички харесват резултата от реставрацията, но невинаги желанията за подобен резултат и интересите се покриват", казва архитектът и така подсказва част от проблемите, които тегнат над сградите в града.

Как се променя лицето на Варна

Според арх. Стефанов Варна уверено крачи напред, дори и това да не се случва по най-добрия начин. "Отварянето на границите към западния свят, както и формалното присъединяване към обединена Европа ни заблуди, че бързо ще станем като тях, в т.ч. и качеството на средата, в която живеем. Уви, това не се случи. Най-големите грешки на прехода са резултат от бързия преход от централизирано към хаотично развитие и управление", казва той. "Обичам градоустройството, но не това, в което се превърна устройството на градовете през последните 20 години, а онова, което комплексно устройва територията, мисли се за всичко, включително за силуетите на застройката и хармонизирането на свободното от сгради пространство."

Стефанов вижда ролята на архитекта в по-широк план като много повече от проектант. "Архитектът днес обединява психологията, социологията, философията и обикновената математика, за да направи нужния баланс между множеството фактори от които зависи крайният продукт."

Според него няма действащи механизми за регулация и контрол, проектира се и се строи на парче. "При това законите са по-либерални за тези, които плащат по-добре. Хаосът и липсата на визия за бъдещето е характерна черта на днешната варненска архитектура." Оценката му е, че има отделни добри сгради, но, поставени в тази среда, те губят достойнствата си.

Какво губим, когато губим Варна

Арх. Стефанов вижда загубата на архитектурното наследство и липсата на мислене как може да се опазят сградите с естетическа и историческа стойност в още по-широк контекст - като загуба на памет. "Оставен без история, човекът или обществото губи координатната си система. Ние забравяме какви сме били, какво сме можели да правим, какво сме постигнали, хубаво и лошо, в своята история. В резултат искаме да приличаме на някой друг, но не можем да го постигнем, защото не познаваме себе си и собствените си възможности. Постепенно губим духа на средата, създаван от отделни сгради и ансамбли. Не мога да прежаля "Картофената къща", случващото се по ул. "Братя Шкорпил" и бул. "Княз Борис".

Архитектът вижда множество неуредици в сегашната системата. Собствеността и поддръжката на една сграда, особено ако тя е паметник на културата, е скъпо удоволствие, тъй като опазването е оставено в ръцете на собствениците, а държавата е ангажирана с контрола и изисквания.

"Ако сметката по поддръжката остане само за собствениците, тя е непосилна и неравна с възможността сградата да бъде предоставена на предприемач, който да построи на нейно място нова с повече апартаменти. Част от тях остават за собствениците на имота. Колкото и да си морален и да уважаваш културното наследство, сравнението е между това да платиш 200 хил. лв. за ремонт на фасадата или в замяна на старата сграда да получиш 2 апартамента на стойност 200 хил. евро. Цифрите са примерни, но съотношението е приблизително такова. Какъв е изводът? За да има съхранение на културното наследство, трябва да има условия и ред, създаден от държавата, който да стимулира запазването, а не разрушаването на културно-историческото наследство."

Според Стефанов има нужда и от спешни корекции в Общия устройствен план на Варна, приет през 2012 г. "Потенциал има навсякъде където го търсиш, стига да имаш очи за него." Той го намира в обновяването на централната градска част, в обемното изграждане на прилежащите на новите булеварди територии, в застрояването на новоприсъединените селища, в изграждането на новите промишлени площадки, в естетизирането на крайбрежната ивица, в организацията на масовия градски транспорт и зоните за паркиране. "Но най-важното е управлението на града да прави по-често анализи на състоянието и да внася корективи в местните правила", заключава той.