Архитектура или диктатура
Архитектурното наследство на Варна е в опасност - какви могат да са пътищата напред
Чувството за недооценена история и нереализиран потенциал са част от настоящето на много български градове, но то е особено силно при всяка разходка из центъра на Варна. През последното десетилетие интензивното строителство и спорното отношение на властта към културните паметници превърнаха архитектурното наследство на града в една от важните теми за загрижените за бъдещето му.
През 2008 г. красивата централна сграда, известна като "Картофената къща", беше срината от новите й собственици, които впоследствие се изправиха пред съда заради това, но виновници след 12-годишното дело не се намериха.
Неяснотата около това какво ще се случва с празното пространство е обект на дългогодишни дискусии, а страхове се появиха и през лятото на миналата година, когато започнаха догадки за висока сграда, която ще бъде изградена на мястото на бившия "Шахдом", срещу хотел "Черно море" - мястото, от което започва пешеходният път към Морската градина е свързвано с различни идеи за радикална промяна от вече над десетилетие.
През юли 2019 г. "Дневник" съобщи, че 8-етажен хотел е планиран на мястото на стара триетажна сграда на ъгъла на "Братя Шкорпил" и "Антим Първи". Улица "Братя Шкорпил" се свързва с няколко исторически сгради, включително с построената през 1896 г. къща на братята-археолози.
Построената преди над век сграда на някогашната Софийска банка на ул. "Преслав", един от най-важните проекти на арх. Дабко Дабков и известна със скулптурата на Меркурий от Кирил Шиваров, е редовно снимана от посетителите на града и дългогодишна болка за местните. Сградата, винаги с обществена функция през десетилетия и изоставена малко след 1989 г., се намира в близост до множество други в района, които са едновременно неподдържани и естетически важни. В момента тя е най-сетне в процес на ремонт, но засега няма информация докога ще продължи той.
В края на януари във Варна беше проведен протест на граждани, притеснени от строителните процеси. В по-голямата картина това са само част от градоустройствените проблеми на града, през последните години свързван с некачествени ремонти, замърсяване и интензивно строителство. Предстои да се разбере и как ще бъде преизградена "Къщата с папагалите" на ул. "Славянска" 20, която беше напълно срутена.
Сред позитивните примери за обновяване и реставриране в града e къщата на ъгъла на бул. "Княз Борис I" с ул. "Воден", построена през 1896 г. за Анастасия Фурнаджиян. Съживяването й беше завършено през 2018 г. от екипа на арх. Димитър Стефанов, председател на дружеството на Съюза на архитектите в морската столица, част от Urban Creative Studio и носител на много награди в десетилетията. Ремонтът е осъществен, след като роднина на Фурнаджиян, сега американски гражданин, купува сградата.
"Като включим археологическите проучвания, довели да разкриване на част от крепостна стена и кула, целият процес отне около 9 месеца. Всички харесват резултата от реставрацията, но невинаги желанията за подобен резултат и интересите се покриват", казва архитектът и така подсказва част от проблемите, които тегнат над сградите в града.
Как се променя лицето на Варна
Според арх. Стефанов Варна уверено крачи напред, дори и това да не се случва по най-добрия начин. "Отварянето на границите към западния свят, както и формалното присъединяване към обединена Европа ни заблуди, че бързо ще станем като тях, в т.ч. и качеството на средата, в която живеем. Уви, това не се случи. Най-големите грешки на прехода са резултат от бързия преход от централизирано към хаотично развитие и управление", казва той. "Обичам градоустройството, но не това, в което се превърна устройството на градовете през последните 20 години, а онова, което комплексно устройва територията, мисли се за всичко, включително за силуетите на застройката и хармонизирането на свободното от сгради пространство."
Стефанов вижда ролята на архитекта в по-широк план като много повече от проектант. "Архитектът днес обединява психологията, социологията, философията и обикновената математика, за да направи нужния баланс между множеството фактори от които зависи крайният продукт."
Според него няма действащи механизми за регулация и контрол, проектира се и се строи на парче. "При това законите са по-либерални за тези, които плащат по-добре. Хаосът и липсата на визия за бъдещето е характерна черта на днешната варненска архитектура." Оценката му е, че има отделни добри сгради, но, поставени в тази среда, те губят достойнствата си.
Какво губим, когато губим Варна
Арх. Стефанов вижда загубата на архитектурното наследство и липсата на мислене как може да се опазят сградите с естетическа и историческа стойност в още по-широк контекст - като загуба на памет. "Оставен без история, човекът или обществото губи координатната си система. Ние забравяме какви сме били, какво сме можели да правим, какво сме постигнали, хубаво и лошо, в своята история. В резултат искаме да приличаме на някой друг, но не можем да го постигнем, защото не познаваме себе си и собствените си възможности. Постепенно губим духа на средата, създаван от отделни сгради и ансамбли. Не мога да прежаля "Картофената къща", случващото се по ул. "Братя Шкорпил" и бул. "Княз Борис".
Архитектът вижда множество неуредици в сегашната системата. Собствеността и поддръжката на една сграда, особено ако тя е паметник на културата, е скъпо удоволствие, тъй като опазването е оставено в ръцете на собствениците, а държавата е ангажирана с контрола и изисквания.
"Ако сметката по поддръжката остане само за собствениците, тя е непосилна и неравна с възможността сградата да бъде предоставена на предприемач, който да построи на нейно място нова с повече апартаменти. Част от тях остават за собствениците на имота. Колкото и да си морален и да уважаваш културното наследство, сравнението е между това да платиш 200 хил. лв. за ремонт на фасадата или в замяна на старата сграда да получиш 2 апартамента на стойност 200 хил. евро. Цифрите са примерни, но съотношението е приблизително такова. Какъв е изводът? За да има съхранение на културното наследство, трябва да има условия и ред, създаден от държавата, който да стимулира запазването, а не разрушаването на културно-историческото наследство."
Според Стефанов има нужда и от спешни корекции в Общия устройствен план на Варна, приет през 2012 г. "Потенциал има навсякъде където го търсиш, стига да имаш очи за него." Той го намира в обновяването на централната градска част, в обемното изграждане на прилежащите на новите булеварди територии, в застрояването на новоприсъединените селища, в изграждането на новите промишлени площадки, в естетизирането на крайбрежната ивица, в организацията на масовия градски транспорт и зоните за паркиране. "Но най-важното е управлението на града да прави по-често анализи на състоянието и да внася корективи в местните правила", заключава той.
Има ли архитектурни загуби в града през последните години, които бихте описали като тежки?
- Не сме допуснали такива загуби. Всяка загуба на автентичност по отношение на културното наследство тежи. Добрата тенденция е, че много собственици следват дадените от общината указания и заповеди за реставрация на сградите, които са на различен етап на изпълнение.Стремежът ни е да намалим до минимум загубите. Общината работи активно със собствениците на сградите в застрашаващо състояние - дадени са почти 160 указания за аварийно-временно укрепване. Кметът Иван Портних е издал заповеди за реставрация на 43 сгради. "Картофената къща", чието събаряне остана ненаказано след многогодишна съдебна сага, а сега собствениците на имота имат свои виждания за застрояването на терена. Колкото до сградата на бул. "Княз Борис I" №73, която рухна по време на изпълнението на съгласувания инвестиционен проект, предстои фасадата да бъде преизградена по автентични данни. Фасадата на "Къщата с папагалите" на ул. "Славянска" 20 също предстои да бъде преизградена по автентични данни - взети са калъпи и са направени отливки от оригинални релефи по фасада.
Необходими ли са по-добри мерки за регулация и контрол около сградите с историческа стойност?
- Необходима е актуализация на списъка на недвижимите културни ценности във Варна. Общината е внесла предложението в Министерството на културата преди 5 години.Предстои Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) да извърши задълбочено проучване на около 500, с което ще се даде яснота кои сгради ще придобият окончателен статут на културни ценности и кои ще отпаднат от списъка поради липса на достатъчно ценностни характеристики. Така в града ще се оформят зони с наситеност на културно наследство, в които местната власт ще съсредоточи усилия по отношение на цялостния облик - инфраструктура, адаптация, туристически маршрути.
Необходимо е да се изработят режими за опазване на недвижимите културни ценности във Варна, което е в компетенциите на НИНКН и трябва да се извърши в рамките на даване на окончателен статут на недвижими културни ценности по всички категории. Законът трябва да предвиди възможност общините да налагат санкции при неизпълнение на кметските заповеди, издадени на основание чл. 73, ал. 3 от ЗКН, с които се разпорежда реставрация и консервация на сградите в застрашаващо състояние.
