Ураганът и пясъчните замъци на Варна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ураганът и пясъчните замъци на Варна

Ураганът и пясъчните замъци на Варна

Корона кризата може да удари силно варненската икономика, която в значителна степен е ориентирана към външното търсене, но това е и възможност местната икономика да се диверсифицира отвъд традиционните сектори

4086 прочитания

© Надежда Чипева


При мисълта за Варна обикновено първата асоциация на хората, които не живеят тук, е морето и лятото. Жителите на града може да направят и други връзки - всеки има поне един приятел "на кораб", магазините постоянно се сменят, а новите сгради никнат като гъби (или плевели). Разбира се, има куп други гледни точки, но тези двете, изглежда, се приближават най-много до дългогодишната основа на местната икономика - строителство, търговия, транспорт и туризъм. Това винаги е било нормално за един морски град.

Днес обаче е опасно. Големите икономически сектори на Варна са зависими от външното търсене, което прави региона в пъти по-чувствителен от други към мерки, ограничаващи международния трафик, било то на стоки или хора. Според сметки на Института за пазарна икономика (ИПИ) несигурността около летния туристически сезон застрашава приходи за над 900 млн. лв., а около 25 хил. работни места са изложени на риск в най-силно ударените сектори.

Оптимистите биха казали, че това е шанс за Варна най-накрая да диверсифицира икономиката си. Такъв шанс имат например прохождащия ИКТ сектор или по-високопроизводителна промишленост. Идващият удар по масовия туризъм може да раздвижи мозъците тук за нова концепция, която да извади Северното Черноморие от лесните стереотипи. Но докато (и най-вече АКО) това се случи, следващите месеци ще бъдат драматични.

Под лупа

Икономическият център на областта е община Варна, където стойността на произведената продукция достига 7.9 млрд. лв. през 2018 г. по данни на ИПИ. Тежката индустрия в периферията - Девня, се включва с още 1.3 млрд. лв.

През 2018 г. област Варна за пръв път превишава 6 млрд. лв. брутна добавена стойност, като заслугата за това постижение имат услугите. За съжаление все още водещ за местната икономика е сектор строителство с 19% от произведената продукция, или над 1.5 млрд. лв. Развитието през последните години е бурно, но тук има две лоши новини. Секторът все още не е възстановил работните места, които изгуби по време на финансовата криза преди десетилетие - националната статистика показва, че текущите 13.5 хил. наети са с 11.5 хил. по-малко от работещите през 2008 г. А тепърва ще губи пак, когато спадът на търсенето на имоти в морските курорти дойде.

На второ място във варненската икономика застава търговията с 1.3 млрд. лв. произведена продукция и над 26 хил. наети. Хотели, ресторанти и транспорт добавят още 1.5 млрд. лв. и над 21 хил. работещи.

Строителството и пазарът за недвижими имоти например са свързани с очакванията за краткосрочен наем от туристи, от намеренията на чужди инвеститори и студенти. Над половината от обучаващите се 5.3 хил. студенти в медицинския университет например са чужденци. Влошените условия за международна търговия пък излагат на риск морския товарен трафик, а липсата на туристи помрачава перспективите пред местните търговски обекти и автобусните превози.

"Тези традиционни сектори ще бъдат силно повлияни от кризата с коронавируса, което означава, че и ефектът върху икономиката на Варна в краткосрочен план ще бъде сериозен", пишат от ИПИ.

Код червено за туризма

Най-прекият и видим удар от кризата обаче е върху туризма и развлекателния сектор.

Подобно на всички морски градове в България, Варна е силно зависима от чуждестранните туристи. Големият проблем пред областта сега е временната кома на сектора. "Дори и границите да бъдат отворени, туроператорите трябва да са наясно кои хотели ще работят, за да знаят какво да предлагат. А част от хотелите се двоумят дали да отворят, защото не знаят дали ще постигнат нужния минимум от резервации", казва председателят на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите Павлин Косев пред "Капитал".

Близо 90% от туристите в областта са чужденци. Но дори преди корона кризата интересът намалява - за петте топли месеца от май до септември миналата година хората се увеличават с малко, но нощувките се свиват спрямо 2018 г.

Пренощувалите в хотели на територията на област Варна, в която влизат кк Златни пясъци и Св. св. Константин и Елена, през май - септември нараства с 1.1% през 2019 г. спрямо 2018 г. до общо над 1.2 млн. души. Дори и преди обаче интересът към региона намалява - реализираните нощувки за петте топли месеца намаляват с 3.8%, предимно от страна на чужденците.

Именно заради чуждите туристи областта отчита и по-слаби приходи през 2019 г. спрямо 2018 г. - те намаляват с 2% до 326.4 млн. лв., от които над 283 млн. идват от чужденци.

Докато чужденците пълнят хотелите в курортите, градските хотели във Варна разчитат в по-голяма степен на бизнес пътувания и командировки. Но дори тук първоначалните данни от последните седмици не са обнадеждаващи. "Карантината ни научи, че голяма част от бизнеса може да се осъществява онлайн, включително бизнес срещи, сделки, обучение. Фирмите осъзнаха, че не е наложително да заделят разходи за командировки", казва Косев. Той обаче таи надежди: "Смятам, че сезон ще има, макар и не в мащабите, които сме очаквали."

Оборотът от нощувки не е единственият стимул за местната икономика от посещенията на туристите. Според оценките на ИПИ общите приходи за града от престоя на чужди граждани достигат 900 млн. лв. през топлите месеци - в хотели и ресторанти, за транспортни услуги, туроператори, културни събития и други. "При продължителни ограничения и проблеми с международния транспорт Варна трудно може да компенсира и да "спаси" сезона само с български туристи", пишат икономистите на ИПИ.

Работни места в риск

Двата месеца пълна неактивност и очакванията за слаб летен сезон обуславят оценката за рисковете за пазара на труд. Според икономистите до 80% от работните места в хотели, ресторанти и в развлекателния сектор са застрашени, а в косвено засегнатите търговия, транспорт и строителство залагат на 25% от наетите. Така в най-лошият сценарий на ИПИ пряко застрашени от корона кризата са 25 хил. работни места.

В преработващата промишленост на Варна работят 14 хил. души по данни на ИПИ, без да се брои тежката индустрия на Девня. Макар че част от преработващата промишленост работи за външни пазари, ИПИ изчислява, че едва 10% от работните места в сектора са застрашени. Тук проблемът е по-скоро недостигът на инвестиционни стоки с по-висока добавена стойност. Данните от годишното изследване на "Капитал" за най-големите компании в страната - К100, показват, че Варна се движи по-зле от средното за страната в секторите с по-добри перспективи - електрически съоръжения, машини и оборудване, електроника. Приходите от тях тук достигат едва 4% от общите за областта през 2018 г. при 15% в страната.

Всъщност област Варна вече е загубила над 7.5 хил. работни места, съдейки по седмичните данни на Агенцията по заетостта и НСИ. От началото на извънредното положение до края на май новорегистрираните безработни са 10.3 хил., а наетите през същия период са близо 2.8 хил. души. Друг фактор обаче е сезонната заетост - през летните месеци общият брой на наетите в областта традиционно нараства с около 5-10 хил. души над средномесечното ниво през годината.

Добрата новина е, че туристическите сектори могат бързо да се възстановят, ако бъдат позволени международните пътувания и чужденци са склонни да пътуват до българското Черноморие. "Възможно е и бързо възстановяване на голяма част от загубените работни места при "отпушване" на летния туристически сезон", както отбелязва и ИПИ.

А сега нещо ново

Зависимостта от външното търсене безспорно носи позитиви на Варна при бърз световен икономически растеж, но сега действа в обратна посока. Ето защо кризата може да предостави на морската столица възможност да разшири други, досега подценявани сектори от местната икономика. Като например технологичния.

"През 2014 г. във Варна имаше 2-3 компании в сектора на информационните технологии. През последните шест години обаче растежът е сериозен", казва съоснователят на варненския образователен стартъп Advance Academy Станислав Тодоров пред "Капитал". По данни на националната статистика през този период работещите в информационните технологии нарастват с близо 800 души до 3.8 хил. към края на 2018 г. В данни от К100 пък е видим ежегоден ръст на приходите във варненския технологичен сектор с над 20%. "Не само големите компании се разширяват на местния пазар, но навлизат и нови играчи", казва Тодоров.

Плюсовете са много. От една страна, информационните технологии не са значително засегнати от кризата и ограничителните мерки. Както и ИПИ отбелязват, това е и секторът с много висока добавена стойност: "53 хил. лв. на един нает на година, което е около два пъти над средната добавена стойност на един нает в строителството или хотелиерство и ресторантьорството."

От друга, това е още един начин морската столица да задържи перспективни младежи. "В момента ИТ секторът предлага най-добри възможности на младите хора, които могат да мислят. А това движи всички сектори от местната икономика нагоре", посочва Станислав Тодоров.

Тук обаче все още липсват основни свързващи звена за бързото развитие - например фондовете за стартиращи компании не са погледнали активно насам, общината все още няма звено, което да помага на тази част от икономиката, а за град с толкова университети развойната дейност е изключително слаба. В тежките месеци, които предстоят, е добре фокусът да бъде не само върху това какво изгуби Варна, но и какво може да спечели.

Точно сега Варна има добри шансове да разшири технологичния сектор

Станислав Тодоров, съосновател на варненския образователен стартъп Advance Academy

Секторът на информационните технологии е слабо застъпен в сравнение с други браншове във Варна. Но градът може да се съревновава със София по отношение на конкурентоспособност. Столицата предлага количествено повече разработчици и специалисти, но Варна също има своите предимства, с които привлича хора не само от страната, но и от чужбина. Градът е на брега на морето, по-спокоен и чист е.

Точно сега Варна има добри шансове да разшири технологичния сектор. Една причина е, че в София вече се достига таванът на заплатите, след който ставаме неконкурентоспособни. Смятам, че софийските компании или чуждестранните фирми с клонове в София ще потърсят алтернативна локация, за да диверсифицират дейността си. И именно тук има възможност за Варна.

Проблемът е, че на местно ниво варненската икономика се рекламира предимно с туристически фокус. Няма участие от съответните институции. Това може и да е за добро. Но в период на криза в туризма, който е голям дял от местния БВП, много по-лесно би било да бъдат привлечени софтуерни компании, отколкото да изграждаме заводи.

Градът трябва да бъде рекламиран като инвестиционна възможност. Трябва да се диверсифицира местната икономика, за да спрем да разчитаме на традиционните сектори и да се надяваме, че винаги ще движат икономиката.

Кризата с COVID-19 ще рестартира не само туристическия бизнес, а всички сектори

Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите (ВАРХ)

Големите туроператори започнаха по-старателно да избират партньорите си за тази година. Тези хотели, които не могат да предложат достатъчно добра услуга, локация или цена, вероятно няма да отворят врати или ще бъдат с намалени обеми. А хотелите, които предлагат качествен продукт, ще имат нормален сезон.

Кризата с COVID-19 ще рестартира не само туристическия бизнес, а всички сектори. В период на трудности ясно изпъкват предприемачите, които успяват да се адаптират, да балансират между качество и оптимизация на разходите. Някои хотели ще отворят врати, други - не. Вече има такива, които се предлагат на пазара, а доскоро нямаше. На финала ще останат обектите, които предлагат добра комплексна услуга и се ръководят от добър мениджмънт, маркетинг и организация.

Друг плюс от кризата е, че много българи се завърнаха от чужбина. Голяма част от тях са опитни кадри, които преди години са напуснали страната. Ако успеем да ги мотивираме и да ги задържим, би било успешно за бизнесите, които продължат да се развиват след кризата.

Варна е изградила добра иновативна общност, породена от симбиозата между предприемачи и учебни заведения

Димитър Василев, председател на Български бизнес форуми

Тази криза показа, че дори когато икономиката извън страната преминава през сътресения, дигиталните сектори продължават да създават стойност. Хубаво е да се развива туризмът. Но какво се случва при подобна криза? Или при фалит на голям туроператор като Thomas Cook през 2019 г.

Според мен поражда страшно много възможности. Дори хранителните магазини започнаха да продават онлайн. Преди беше немислимо, а сега в София и във Варна се появиха магазини, които развиват онлайн търговия. Подобно на начина, по който образованието премина бързо към дигиталната среда, потребителите също преодоляха страховете си - да плащат по интернет, колебанията дали ще получат качествени продукти. Сега е моментът предприемчивите да стартират бизнеси извън традиционните. Самите хора, които работят в технологичния сектор, са иноватори. Принципът им на работа е да подхождат нестандартно и при подобна ситуация имат готовност да се адаптират.

Варна е изградила добра иновативна общност, породена от симбиозата между предприемачи и учебни заведения. От три години се опитваме да създадем отдел към общината, който да е с фокус върху дигитализацията и иновациите, с консултативен съвет и действащ иновативен хъб. Но нещата се бавят. Местната власт трябва по-активно да мисли в тази посока.

Надявам се магистралата между Варна и София да стане час по-скоро. Това би увеличило инвестициите в града

Людмил Георгиев, основател на местната Startex, която подпомага стартиращи бизнеси

Варна може удовлетвори нуждите на всяка IT компания, която работи със света. Казвам го от личен опит. Доста нови компании стартираха в последните няколко години.

В последните 5-6 години Варна се развива страшно динамично в инфраструктура и комуникации. Имаме директни чартърни полети до най-големите европейски градове.

Основните нужди на стартиращите компании тук, а и не само, са от капитал за първоначалната инвестиция и маркетингова стратегия за развитието на бизнеса. Търсеният капитал от стартиращите компании в областта е около 15 хил. лв. С него фирмите могат да покрият основните си бизнес нужди - регистрация, изработка на уебсайт и счетоводство за първата година.

Варна има страхотен бизнес климат и възможност за развитие на стартъпи. Определено има и силна основа за производство на IT специалисти. Смятам, че секторът ще продължи да се развива с динамични темпове, а най-голям приоритет трябва да са софтуерното инженерство и дигиталният маркетинг.

Минус е, че лятото не е целогодишно. Не се сещам за изразен минус. Преди нямаше чартърни полети до София и беше доста далече, но сега и това се промени. Надявам се също така магистралата между Варна и София да стане час по-скоро. Това би увеличило инвестициите в града.

Кризисните точки в Добрич

Икономиката на област Добрич се забавя още преди кризата с COVID-19. Брутният вътрешен продукт нараства слабо през 2018 г. - едва с 0.5%. Добавената стойност от селското стопанство и индустрията се свива, докато при услугите се увеличава с 11.6% до 903 млн. лв. Работната заплата остава значително под средната за страната. През 2018 г. брутните месечни възнаграждения нарастват с 9.3% до 869 лв., като най-добре платени са работещите в държавно управление, образование, информационни технологии, енергетика и селско стопанство.

Областта може да се раздели на две части - западна, където доминират селското стопанство, преработващата промишленост и търговията, и източна, където малките икономики на черноморските общини са фокусирани в по-голяма степен върху туризма.

Западната част може да се изправи пред кризата с относително малко притеснения след силна 2019 г. На фона на общия спад на наети в Добрич през последните десет години - от 45 хил. до 40 хил., броят на работещите в селското стопанство нараства с 25% до близо 5 хил. души към края на 2018 г., което се равнява на малко над 12% от всички наети.

Проблемът е по-скоро на изток - в общините Балчик, Каварна и Шабла, където водещ е туризмът. Особено силно зависима от туризма е община Балчик, където 29% от произведената продукция за 478 млн. лв. през 2018 г. идва от хотели и ресторанти по данни на ИПИ. Тук се намира кк Албена, който, подобно на много други по българското Черноморие, разчита предимно на чужди туристи. През 2019 г. приходите от нощувки в курорта достигат 88 млн. лв., от които 78% се дължат на чужденци почти изцяло през периода юни - септември. Чувствителността на региона към развитието на туризма е видима и през пазара на труд. Работещите в хотели и ресторанти в Добрич нарастват през последното десетилетие с 32% до 4.5 хил. души. В най-голям риск са местни икономики, които разчитат в по-голяма степен на туризма - като Балчик и Каварна, където съответно 47% и 26% от всички наети работят в хотели и ресторанти.

При мисълта за Варна обикновено първата асоциация на хората, които не живеят тук, е морето и лятото. Жителите на града може да направят и други връзки - всеки има поне един приятел "на кораб", магазините постоянно се сменят, а новите сгради никнат като гъби (или плевели). Разбира се, има куп други гледни точки, но тези двете, изглежда, се приближават най-много до дългогодишната основа на местната икономика - строителство, търговия, транспорт и туризъм. Това винаги е било нормално за един морски град.

Днес обаче е опасно. Големите икономически сектори на Варна са зависими от външното търсене, което прави региона в пъти по-чувствителен от други към мерки, ограничаващи международния трафик, било то на стоки или хора. Според сметки на Института за пазарна икономика (ИПИ) несигурността около летния туристически сезон застрашава приходи за над 900 млн. лв., а около 25 хил. работни места са изложени на риск в най-силно ударените сектори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    popovster avatar :-|
    Петел88

    Варна има положителен приръст на населението, летище с много полети и хубави условия за живеене.
    Магистрала Хемус би направила Добрич привлекателно място за идустриален бизнес. Ако настина се мисли за региона би се наравило и магистрала до Констанца и Русе.

  • 2
    Rosko avatar :-|
    Rosko

    До коментар [#1] от "Петел88":

    Има много неща във Варна, да. Обаче има и ТИМ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK