Пет тренда за икономиката на Стара Загора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет тренда за икономиката на Стара Загора

Пет тренда за икономиката на Стара Загора

Генерираната добавена стойност леко намалява, инвестициите растат, а пазарът на труд продължава да бумти

3178 прочитания

© Цветелина Белутова


Една от важните предпоставки за просперитета на областите е наличието на големи компании на територията им. Едрият бизнес въздейства както на икономическото развитие, така върху качеството на живот в регионите - създават се работни места, възнагражденията стават по-конкуренти, появяват се свързани малки бизнеси, сплотяват се връзките с образованието, за да се осигурят нужните работници. Нерядко инвестиции печели и социално-културната сфера.

От друга страна обаче, местната икономика попада в силна зависимост от резултатите на тези компании гиганти и само една лоша за бизнеса година е достатъчна, за да се усетят негативните последици.

Това се отнася с пълна сила и за икономиката на Стара Загора.

От последните публикувани данни за областните икономики на България за 2018 г. е видно, че годината е била предизвикателна за местните големи работодатели, което понижава макроикономическите индикатори и води до спад на регионалния БВП. Същевременно обаче пазарът на труд остава силен, инвестициите нарастват, а дуалното образование бавно навлиза като практика на ниво област.

Това са част от изводите, които могат да се направят от последните бизнес и макроикономически данни за Стара Загора през последната година.

1. Икономиката леко се свива

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Данните за 2017 г. показаха, че Стара Загора отчита най-висок икономически ръст за последното десетилетие сред всички области в страната. През 2018 г. обаче местната икономика влиза в класацията с не толкова положителна промяна - Стара Загора е една от двете области, които отчитат номинален спад на произведения брутен вътрешен продукт (заедно със София-област). Понижението е малко - едва 2.3%, или 127 млн. лв., а генерираната добавена стойност е за 4.76 млрд. лв., което е с 1.9% под отчетеното ниво през 2017 г. За сравнение, в страната изменението е положително - съответно 7.2% за БВП и 8% за БДС.

Според числата на националната статистика понижението идва от добавената стойност, създавана в индустрията - ако през 2017 г. секторът генерира 3.15 млрд. лв., то година по-късно сумата е малко над 2.9 млрд. лв. От друга страна, фирмите в сектора на услугите са произвели повече - увеличението е 9.7% до 1.68 млрд. лв., но това не е достатъчно да компенсира спада в индустрията. При разпределението на БВП на човек от населението понижението е по-малко (1.5%), защото самото население намалява.

На ниво области липсват по-подробни разбивки на тези числа, но финансовите отчети на големите фирми в региона показват на какво може да се дължи понижението на старозагорската икономика.

Така например е видно свиването на реализираната продукция, излизаща от местния гигант - оръжейния производител "Арсенал", чиито приходи през 2018 г. спадат с 11% заради слаби продажби в чужбина. Докладът за износа на оръжия за 2019 г. ще бъде публикуван чак след година, но предварителните данни към ноември показват, че продажбите в категорията, в която влизат оръжията, отново са по-ниски от отчетените през 2018 г.

Принос за спада вероятно има и енергийният комплекс. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" също са с по-ниски приходи. Добивът на въглища намалява със 7.8% през 2018 г., показва отчетът на мините. Друг голям работодател - производителят на каучукови уплътнения за автомобили "Стандарт профил България", където през 2017 г. служителите са към 1100, също отчита спад на приходите от около 17% и съкращава персонала с около 200 души. Според отчета причината за понижението е намалялото търсене на компоненти за Opel Astra. Очакванията обаче са 2019 г. да е по-силна.

2. Търсенето на хора продължава

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Въпреки лекия спад на местната икономика през 2018 г. активността на пазара на труд в Стара Загора продължава да е висока. Коефициентът на заетост достига нов рекорд и превишава 75% при хората между 15 и 64 години към края на третото тримесечие на 2019 г. при 71.4% средно в страната. За сравнение, година по-рано нивото е 72.1%. Броят на заетите нараства с 4500 души до 148.4 хиляди.

Интересно е, че увеличението идва основно от жените, където коефициентът на заетост нараства от 66.8% през третото тримесечие на 2018 г. до 73.3% година по-късно, а това е най-високата активност след отчетената в столицата (75%) и Велико Търново (80.2%).

Според националната статистика безработицата също намалява - от 2.9% през 2017 г. до 2.3% през 2018 г. (тримесечните данни не съдържат разбивка по области), или 3.4 хил. души. Извадката обаче вече е толкова малка, че статистиката може да е неточна.

"Стара Загора традиционно е силна икономика с високи местни заплати и доходи", коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). "Липсата на свободен ресурс на пазара на труд се превръща в ограничител за развитието на много областни икономики, но в Стара Загора, Пловдив и близките области изглежда, че все още не е проблем", допълва той.

3. По-малко хора със средно, повече дуално образование

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

През 2018 г. броят на работещите в Стара Загора нараства, макар и леко, но този на заетите със средно образование намалява за сметка на работниците с висше, основно и по-ниско, показват данните на НСИ. Традиционно в Стара Загора делът на работната сила със средно образование е над средния за страната. Това са 67.3% от хората, докато за България делът е 57.2%. От друга страна, делът на хората с университетска диплома е около една пета (при 31.6% в страната през 2018 г.), а на тези с основно образование - една десета (11.2% в страната).

"Това, което се вижда в образователната структура на Стара Загора, е, че системата насочва кадрите към развитие на ниско- и среднотехнологично промишлено производство. За въвеждане на повече високотехнологични производства, които изискват и по-квалифицирана работна сила, не може да се говори на този етап", казва Николов.

През 2018 г. малко над 45% от всички работещи са в преработващата промишленост, енергетиката и добива при 25% в страната. Старозагорска област отговаря на нуждите на бизнеса с професионални гимназии по механотехника, електроника и електротехника, био- и химични технологии, лека промишленост и енергетика.

В областта, макар и бавно, навлиза дуалното обучение. То цели да подсили допълнително връзката между местния бизнес и образователната система. Началото поставя проектът ДОМИНО, финансиран от МОН и Конфедерация Швейцария, който обхваща 1200 ученици от 15 професионални училища в страната. В проекта по швейцарски модел се разработват нови учебни планове, обучават се учители и експерти по дуално образование. По негова линия местни фирми се свързват директно с училищата. Такива компании в област Стара Загора са "М+С Хидравликс" и "Арсенал". Те обучават ученици от казанлъшката професионална гимназия "Иван Хаджиенов", а "Хранинвест-ХМВ" и "Прогрес" работят с професионалната гимназия по мехатроника и транспорт "Никола Вапцаров".

4. Усвояването на евросредства нараства, но малко

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Според данни на ИПИ към средата на 2019 г. общата сума на средствата по европейските програми, изплатени на публични и частни бенефициенти в Стара Загора, се повишава с 12.7% спрямо година по-рано.

Така тя нараства до 442 млн. лв. На глава от населението увеличението не е значително - от 1229 лв. на човек до 1391 лв. Това остава и доста под средното за страната ниво от 1803 лв. към края на юни миналата година и под сумата в други области като Габрово (макар че там населението просто е малко), Враца, Ловеч, Монтана, столицата, Ямбол и други.

"Стара Загора е интересна, защото е усвоила относително малко европейски средства. Стара теза е, че където намесата на европейските фондове е голяма, бизнес инвестициите са изтласкани настрани", коментира Адриан Николов. Друго обяснение може да е, че местната власт се фокусира върху привличането на инвеститори, а не върху усвояване на евросредства. Или че районът не се нуждае от големи инвестиции в пътна или водна инфраструктура, откъдето идва големият прилив на средства в някои други области. "Фактор може да е и липсата на активна социална грижа. В по-бедни области като Хасково и Смолян голяма част от еврофондовете са за осигуряване на грижи за бедните и за възрастни. Докато в Стара Загора, където заетостта е висока, доходите също, е възможно да няма толкова належаща нужда от подобна подкрепа", счита Николов.

5. Местни vs. чужди инвестиции

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Ръст бележат и инвестициите. След две поредни години на спад общият обем на привлечените чужди капитали в Стара Загора нараства с 24 млн. евро на годишна база до общо 929.3 млн. евро към края на 2018 г., показват данните на НСИ. На глава от населението това се равнява на увеличение от 2799 евро на човек до 2892 евро. Това все пак остава относително далеч от пиковата стойност от 3200 евро на човек през 2015 г.

Доста по-активни тук са местните инвеститори, които увеличават разходите си за дълготрайни материални активи с 6.4% до 829 млн. лв. през 2018 г. спрямо година по-рано. Това прави 2621 лв. на човек от населението.

"През последните години потокът на преки чуждестранни инвестиции се забавя и това се вижда в Стара Загора. Проблемът не е характерен само за България, наблюдава се в цяла Европа", коментира Адриан Николов. Според него драстични промени от година за година в числата за чуждите инвестиции може да произлизат от навлизането или напускането на единични, но големи компании.

Една от важните предпоставки за просперитета на областите е наличието на големи компании на територията им. Едрият бизнес въздейства както на икономическото развитие, така върху качеството на живот в регионите - създават се работни места, възнагражденията стават по-конкуренти, появяват се свързани малки бизнеси, сплотяват се връзките с образованието, за да се осигурят нужните работници. Нерядко инвестиции печели и социално-културната сфера.

От друга страна обаче, местната икономика попада в силна зависимост от резултатите на тези компании гиганти и само една лоша за бизнеса година е достатъчна, за да се усетят негативните последици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK