Когато тайните започнат да миришат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато тайните започнат да миришат

Когато тайните започнат да миришат

Историята със замърсяването на Варненското езеро е пример за абсолютната неспособност на институциите да поемат отговорност за собствените си грешки

Мила Чернева
6727 прочитания

© Надежда Чипева


Тъмнокафява вода и хиляди мъртви риби - такава е реалната картина от Варненското езеро през последните месеци.

След анонимен сигнал до медиите стана ясно, че причината за малката локална екокатастрофа е крита от няколко институции, а разследване на "Дневник" показа, че и централната, и местната власт са знаели за проблема, но не са реагирали. Така месеци наред тръбата с фекалните води на цял квартал се е излизвала във водите на езерото, без да бъдат предприети каквито и да било действия, включително за информиране на общността. Уви, по всичко личи, че и тази криза ще отмине, без да има понесена отговорност и наказани, а за капак излизането от нея ще струва на данъкоплатците допълнителни 1 млн. лв.

Има нещо гнило в езерото

Когато в средата на март водата на Варненското езеро започна да изглежда видимо замърсена, от Районната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна, съобщиха, че има авария - разрушен е преливник на канализационна шахта при изкопни дейности от друг общински проект. Според РИОСВ това е станало причина отпадъчните води да преливат към дъждовната канализация, а оттам да стигнат и до езерото. Към онзи момент местното ВиК не подава никакъв сигнал до РИОСВ, вероятно заради риска да бъде наложена глоба.

Появява се първият анонимен сигнал до медиите, в който се твърди, че има замърсяване, а причина за аварията е работата по новото кръгово кръстовище между бул. "Васил Левски" и ул. "Девня" (т.нар. крайезерен път). Малко по-късно става ясно, че тази информация не е достоверна, а версиите на институциите за това какво замърсява езерото са в пълно противоречие. Пред "Дневник" от общината обясниха, че става дума за "дефект на транспортиращ водопровод", а не за авария. Директорът на "ВиК - Варна" Валентин Вълканов обаче имаше друго виждане за причините, довели до проблема. "В началото помислихме, че може да е някакъв фланец, да са сложили железни болтове вместо алуминиеви, всичко може... Когато разбрахме, че нещо се е случило, обектът беше още гаранционен. Затова се обадихме на тези, които са го правили. Но се оказа, че собственикът на фирмата е починал", каза той пред "Капитал". Така стана ясно, че тайната за мръсната вода всъщност се крие на дъното на езерото и съвсем не е тайна, защото институциите знаят за случая поне от лятото на 2019 г., когато е установен дефектът в тръбата. През пролетта на 2020 г. този дефект ще стане причина за нейното авариране.

Големият кораб минава

Вълканов обясни още, че на дъното на езерото е изграден тръбопровод, който е скъсан най-вероятно от преминаващ кораб. По тази тръба във Варненското езеро са се изливали фекалните води на цял квартал - "Аспарухово" - или по 6 - 8 хил. куб.м дневно. Тръбопроводът е изграден по договор между Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и община Варна и е въведен в експлоатация през 2011 г., пише в съобщение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). "Предназначението на тръбата е да прехвърля отпадъчните води от кварталите "Аспарухово" и "Галата" през Варненското езеро в канализационната система на Варна и пречистването им в ПСОВ "Варна", казват от ведомството. Проектът е "Трансформиране на ПСОВ "Аспарухово" в помпена станция с механично пречистване и транспортиращ тръбопровод под дъното на Варненското езеро", като обществената поръчка за изграждането започва по време на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров в периода 2005 - 2009 г. Изпълнител е гръцката фирма SFELINOS S.A. Поръчката е била за близо 5 млн. евро, като 75% от тях са европейско финансиране по програма ИСПА. Накратко, възложител на проекта е МОСВ, собственик на тръбопровода е община Варна, а негов оператор - местното ВиК дружество.

Причините за екокатастрофата могат да бъдат потърсени назад във времето, още с приемането на завършения по проекта обект. Фундаменталната грешка в него е, че тръбата е трябвало да бъде заровена в морското дъно, така че да няма опасност нейната цялост да се наруши. От отговор на екоминистерството за "Дневник" стана ясно, че под дъното на езерото били положени само 2 км от общата й дължина от 3 км. По-късно тази информация беше потвърдена и от община Варна.

На практика от казаното от институциите става ясно, че тръбата винаги е стояла на пътя на преминаващите кораби и нейното оцеляване е било въпрос на късмет.

Мълчете си, пък ще му мислим

Повредата на тръбопровода е възникнала още през миналата година, но никой не е сметнал за нужно да оповести това публично. "На 20 август 2019 г. "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД информира собственика на съоръжението - община Варна, за дефект по тръбопровода. По това време той е в гаранция, която изтича на 6 декември 2019 г. ВиК дружеството уведомява своевременно за проблема всички компетентни институции", пише регионалното министерство в официално съобщение. Докато някой предприеме действия обаче, гаранцията изтича. Подобно на случая с пресъхналия язовир "Студена" и строгия режим на водата в Перник и околните селища, и тук институциите си подават отговорността за проблема като "горещ картоф". Общото между двата случая са замесените идентични главни герои в лицето на институциите, сред които Министерството на околната среда и водите, общината, водоснабдителното дружество, че дори и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И в този казус обаче никое ведомство не е действало навреме и е оставило кризата да се задълбочи, вероятно надявайки се, че някой по трасето ще се включи.

За да бъде решен проблемът с днешна дата, за сметка на местното ВиК дружеството е изработен авариен работен проект, който е предаден на община Варна в качеството ѝ на собственик на съоръженията с цел изготвяне на процедура за изпълнение на необходимия ремонт. Тоест с решението на казуса се заема "ВиК - Варна", или именно звеното, което не е уведомило РИОСВ за аварията от тази пролет заради риск от глоба. Такава в крайна сметка все пак е наложена. Санкцията е 44.4 хил., но, разбира се, се обжалва.

Междувременно става ясно, че тупането на топката между МРРБ, МОСВ и община Варна от 2019 г. насам и бавната реакция по предприемане на действия за отстраняване на проблема ще струват на данъкоплатците 1 млн. лв. Те са отпуснати в средата на май 2020 г. от МРРБ, като срокът за изпълнение на обекта е до 30.11.2020 г. Ако институциите бяха предявили претенции от изпълнителя на проекта навреме, тези средства можеше и да бъдат спестени. От регионалното министерство уточниха, че са реагирали с финансиране при първа възможност след като е станало ясно, че МОСВ не е активирало гаранцията за обекта навреме.

Текстът е коригиран на 2 юли 2020г. в 14.16 часа.

Тъмнокафява вода и хиляди мъртви риби - такава е реалната картина от Варненското езеро през последните месеци.

След анонимен сигнал до медиите стана ясно, че причината за малката локална екокатастрофа е крита от няколко институции, а разследване на "Дневник" показа, че и централната, и местната власт са знаели за проблема, но не са реагирали. Така месеци наред тръбата с фекалните води на цял квартал се е излизвала във водите на езерото, без да бъдат предприети каквито и да било действия, включително за информиране на общността. Уви, по всичко личи, че и тази криза ще отмине, без да има понесена отговорност и наказани, а за капак излизането от нея ще струва на данъкоплатците допълнителни 1 млн. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    tanas2 avatar :-|
    Танас

    Ако е с тласкател или на дюкер в ПОСВ трябва да има работен журнал за следене на технологичния режим и оператор пречиствателна / помпена станция трябва да го води ежедневно и след това отива в архив.
    P. S. Това е жокер за разследващи те журналисти за да хванат нишката.

  • 2
    Nicole avatar :-|
    Dilyan Sokolov

    До коментар [#1] от "Танас":

    Първият разследващ нишката го заведе на дъното...
    😞😞😞


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK