Какви са пречките пред интеграцията на ромите в Сливен и Ямбол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какви са пречките пред интеграцията на ромите в Сливен и Ямбол

Какви са пречките пред интеграцията на ромите в Сливен и Ямбол

Въпреки единичните добри примери проблемите се задълбочават

Деян Димитров
4587 прочитания

© Надежда Чипева


Вносът на работници от Ирак и Бангладеш може и да изглежда като екзотика за България, но преди две години представляваше единствена опция за един от най-едрите бизнеси в Сливен и Ямбол. Става въпрос за текстилните предприятия на Едоардо Миролио, в които през 2018 г. 10% от работните места останаха незаети заради липсата на хора. В същото време двете области се наредиха сред рекордьорите по безработица, а около половината от регистрираните в бюрата по труда и до днес продължават да са роми.

Демографските особености и обезлюдяването на региона тепърва ще поставят на дневен ред въпроса за ромската интеграция и включването на ромите на пазара на труда. А досега двете области някак не успяваха да работят в посока откриване на потенциала на тази група, макар да не липсват и добри примери. Бъдещото икономическо развитие в Сливен и Ямбол не може да мине без разговор за участие на ромите, които съставляват около 11% от местното население.

Решението на проблемите в местността минава през конкретни стъпки и ясни политики, които засега обаче не дават резултат, а кризата около коронавирус пандемията само извади наяве техните дефекти.

Центърът на ромската интелигенция

В Сливен и околността живее най-голямата концентрирана ромска общност в България. Около 11% от хората в областта са самоидентифицират като роми срещу средно 4.9% за страната. "Преброяване 2011" показва, че ромите са втората най-голяма етническа група в общината, като 11.3%, или 12 153-ма, са се самоопределили като роми. Ромите са и етническата група с най-ниска средна възраст - по данни на община Сливен 47.3% от ромите в общината са във възрастовата група от 0 - 19-годишни, а едва 4.6% са над 60-годишна възраст. В същото време традиционно около 50% от безработните в общината са от ромски произход, а през 2016 г. над 80% от тях са с основно или по-ниско от основно образование. Безработните под 29 г. възраст роми са 22% от всички безработни роми.

Общността в Сливенско не е хомогенна - градът се слави с прозвището център на ромската интелигенция, като много външни посетители дори не осъзнават, че един от кварталите в близост до центъра, "Комлука", е ромски. От другата страна на монетата е квартал "Надежда" - огромен квартал с няколко махали и вътрешни деления, в които човек може да срещне от турски говорещите роми, които са по-заможни, чак до т.нар. голи роми.

Извън изгубените човешки животи и чисто социалния дълг да се помогне на живеещите в тези общности, от макроикономическа гледна точка това е огромен изгубен потенциал от хора, които активно могат да участват на пазара на труда и да плащат данъци или да продължават образованието си.

Загубени в превода на образованието

Един от най-важните фактори за осигуряване на стабилни доходи и интеграция в различни сфери на социалния живот за ромите е качественото образование. В същото време етнокултурната специфика на ромската общност се сочи като основна причина около две/трети от ромските ученици да отпадат преждевременно от училище. "Момичетата напускат класните стаи дори по-рано, отколкото момчетата, като една от главните причини са ранните женитби", обяснява Стела Костова, председател на ромската организация за култура и образование РАКО. По нейни данни често първи клас на местното ромско училище започват 7-8 паралелки, а осми клас завършват 3-4, като накрая момичетата се броят на пръсти. "И двата пола обаче имат лош достъп до образованието - от слабости като инфраструктура в най-окаяните части на "Надежда" до изпадане от училище заради необходимостта от полагане на сезонен труд", каза Костова.

Макар да отпадат от училище, в развитието на младите роми се отчитат редица положителни явления.

"Те не са свързани с изпълнението на програми или планове, или каквото и да било институционално. Това развитие се случва в ход с времето и света изобщо - новите комуникации и интернет помагат, а все повече ромски младежи продължават образованието си във висши училища. За съжаление в квартал "Надежда" обаче нищо не се променя", споделя пред "Капитал" Димитър Димитров от института "Отворено общество".

Едно от любимите твърдения в докладите на Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е, че в много ромски семейства има "незаинтересованост на родителите за обучението и образованието на децата". Според Костова от РАКО това обаче е резултат от факта, че поне две поколения вече са изпуснати и са останали силно необхванати от системата, което предразполага към развиването на подобни навици и "ценности" в отглеждането и на техните деца.

В опит да преодолее негативната тенденция държавата въведе механизъм за обхващане и задържане в образователната система на децата в училищна възраст. Механизмът работи от 2017 г., като през първите две години от функционирането му в Сливенско са обхванати над 4000 ученици. За съжаление един от проблемите на този механизъм е и предотвратяването на повторно отпадане от системата.

Източници на "Капитал" в МОН обясниха през август, че огромна част от усилията по механизма за последните години са се обезсмислили от COVID-19 пандемията и въведеното заради нея извънредно положение, които са довели до рязко отпадане от системата на много деца в риск.

Интеграция, но не съвсем

Сериозна пречка пред качественото образование за ромската общност е сегрегацията. Все още в Сливен съществуват изцяло ромски училища, въпреки че на теория всеки може да запише детето си, където иска.

Председателят на фондация "Здравето на ромите" д-р Стефан Панайотов, който е и практикуващ личен лекар в "Надежда" през последните 20 години, обяснява, че записването на детето в ромско училище или извън такова невинаги е въпрос на избор. "Навремето питах майки - защо не си запишете детето в Седмо основно училище в града - хубаво училище, смесено, не е ли хубаво детето да е в смесена среда - да се видят, да се опознаят, да свикнат да живеят заедно? Отговорът беше, че другите деца са малтретирали ромчетата, бият ги, тормозят ги и в крайна сметка майките им ги записват в ромските училища за по-голяма сигурност. А сигурността в пирамидата на Маслоу е на първо място", обяснява Панайотов. Учениците от ромските училища в Сливен обаче демонстрират системно по-ниски резултати от учениците от смесени училища.

Панайотов разказва и за силни процеси на вторична сегрегация - един клас може да започне с 30 деца, от които 23 са етнически българчета, а 7 - от ромски произход. Родителите на българчетата обаче изтеглят децата си в други класове или училища, през това време пристигат други деца от ромски произход и в крайна сметка и в смесеното училище се обособяват изцяло ромски паралелки. Той разказва също и за друг тип дискриминация към ромските деца в училище, която може да бъде описана със западния термин "расизмът на ниските очаквания" - когато учителите просто не изискват достатъчно от ромските деца и не се занимават достатъчно с тях.

Основните трудности за ромите на пазара на труда са липсата на базови компетенции и професионални квалификации дори в случаи, в които ромите имат степен на завършено образование
Фотограф: Надежда Чипева

"Все повече и повече затъват тези деца - излизат в осми клас от системата и не могат да си напишат името. Или отиват в гимназия, но са на много по-ниско ниво от всички останали и пак изпадат. Или после, като отидат на пазара на труда, тъй като в училище учителите са си затваряли очите, не могат да изпълнят базови изисквания", добавя Панайотов.

Всеобщото мнение на хората, които работят с ромските общности, е, че сегрегацията води до разпад. И включването на ромите трябва да започва още в ранна възраст, когато децата могат да се опознаят и да научават да работят заедно.

Трудът като лекарство

По данни на Дирекция "Регионална служба по заетостта" през 2019 г. близо 45% от всички регистрирани безработни лица в област Сливен са роми
Фотограф: Надежда Чипева

Инструмент на интеграцията е и заетостта, а според д-р Панайотов огромна част от ромите в момента са в истинска социална депресия.

По данни на Дирекция "Регионална служба по заетостта" през 2019 г. близо 45% от всички регистрирани безработни лица в област Сливен са роми. Ямболска област среща същия проблем. Там един от всеки пети регистриран като безработен е представител на ромската общност.

"Когато седят гладни, хората много си принизяват целите и затова не бива да се чудим защо за две кебапчета се гласува", обяснява проблема Панайотов и добавя, че "тези хора са аутсайдери повече, защото обществото формира самооценката им - когато всичко около теб гласи, че ти си крадец, ти почваш да се държиш точно като крадец, за да реализираш очакванията им. На подсъзнателно ниво", смята лекарят. Включването на ромите в обществото минава през участието им на трудовия пазар.

Сериозен принос за здравето на ромите може да има само когато комплексно се работи в другите три основни фактора - образование, трудова заетост, битова култура и инфраструктура в кварталите, които имат всички признаци на гета.

д-р Стефан Панайотов
д-р Стефан Панайотов

А примерите за успешната интеграция не са малко. Сред най-активните компании, които наемат роми в региона, са лидерът в производството на компоненти за автомобили "Язаки България", консервното предприятие "Фрукто Сливен", "Ес груп хюман кепитъл" и "Ефеб". Селското стопанство и преработващата промишленост пък са най-активните сред индустриите.

Според д-р Панайотов най-успешният пример за интеграционен проект идва не от неправителствения сектор или общината, а тъкмо от корпоративния свят. "Язаки България" е наела на работа роми от Сливен и заобикалящите го села, като според Панайотов бройката стига до няколко хиляди, много от които са млади семейни двойки.

"1500 - 2000 лв. може да изкарва едно семейство - това е първото нещо, което помага. После идват другите неща, започваш да живееш в колектив, спазваш трудова дисциплина, сутринта отиваш на работа - там научаваш много неща, има много добра комуникационна култура, която ги социализира. Това е един гигантски социален проект, който направи толкова много за тези хора. Различни други проекти и семинари нямат такъв ефект, взети заедно, колкото директното участие в трудовия пазар", обобщава Панайотов.

Димитър Димитров от "Отворено общество" също описва "Язаки" като положително развитие и добавя, че и производителят на платове Е. Миролио също наема много роми от областта. "Язаки" не могат да наемат постоянно и непрекъснато кадри, те са наели някакви хора в региона, но става въпрос за нискоквалифицирана работна ръка - работещи на поточни линии", добавя Димитров и изразява надежда повече бизнеси в региона да проявят интерес към осигуряване на многообразие в бизнес средата.

Като изключим успешните практики, ромите имат редица трудности на пазара на труда. Основната от тях е липсата на образование и професионална квалификация, което ги прави неконкурентоспособни. 79% от регистрираните безработни роми в Сливен за първите шест месеца на 2020 г. са с начално или по-ниско образование. С висше образование е само едно регистрирано лице. "Много чести са и случаите, в които се оказва, че ромите не могат да четат и пишат, въпреки че са посещавали училище и имат степен на завършено образование. Освен това една голяма част от тях са с липсващи или загубени трудови навици и без желание да изградят такива", посочват от регионалната служба на Агенцията по заетостта. Идентична е ситуацията и в Ямбол.

От агенцията отбелязват една силно негативна тенденция. Основният мотив на повечето роми да не започват работа остава притокът на социални помощи.

Всички тези проблеми ще изпъкнат още по-силно в коронакризата. Тя вече доведе до загуба на работни места в двете области. По данни на кмета на Сливен Стефан Радев безработните през месец юли 2020 г. са с около 1200 души повече в сравнение със същия период на миналата година. По време на извънредното положение големите предприятия като "Язаки" и "Е. Миролио" са пуснали в неплатен отпуск голяма част от работниците си роми поради забавяне в работата и опасност от разпространение на коронавируса. Всичко това прави крехкия модел на ромска заетост още по-застрашен. Рискът от повторен бум на все още неовладяната в страната епидемия ще затрудни работата с ромската общност и ще я постави в още по-голяма изолация.

Защо боледува "Надежда"

Социалното изключване на ромите в кв. "Надежда" води и до влошаване на здравния им статус. Като практикуващ личен лекар там Панайотов работи с около 5000 души, половината от които са неосигурени. Лекарят разказва, че един от основните проблеми в кварталите, където ромите живеят много компактно, са паразитозите, като в момента организацията, на която е председател - "Здравето на ромите", работи по проект с общината за подобряване на имунния статус на деца между 8 - 14-годишна възраст чрез профилактика.

Паразитозите имат социално-икономически отражения. Кучешката тения е един от водещите проблеми, защото алергизира децата, а често остава нелекувана, докато ромите не са вече в зряла пазарна възраст. "Има доста деца, които са заразени, и то не просто заразени, ами тениите си нарастват, развиват се, влизат в белия дроб, черния дроб, оттам алергизират организма. Има и чести операции на хора, които са в зряла и активна за пазара на труда възраст. Ако не бяха ги оперирали, защото много от тях впоследствие влизат в лоното на социалните помощи, щяха да работят и да са данъкоплатци", обяснява лекарят.

Методите за борба с паразитозите не са астрофизика - кучешката тения се разпространява от кучета, които не са обезпаразитени, като може да бъде вкарана в дома, ако се ходи вътре с обувки за навън и не се мият ръцете добре. Справянето с нея минава през обезпаразитяване, честа профилактика на децата и създаване на достъпен език на култура за лична хигиена, която по време на пандемията от Covid-19 е двойно по-необходима.

Условията в гетоизираните квартали обаче често не позволяват хигиена, дори когато необходимостта от нея е осъзната. "Проблемът е в инфраструктурата - там вече трябва да се решават проблемите, защото например кв. "Надежда" е с много ниско налягане на водата. Да нямаш вода особено по време на пандемия, това е просто абсурдно. Инфраструктурата прави хората в квартала уязвими", казва Стела Костова от "РАКО".

Вносът на работници от Ирак и Бангладеш може и да изглежда като екзотика за България, но преди две години представляваше единствена опция за един от най-едрите бизнеси в Сливен и Ямбол. Става въпрос за текстилните предприятия на Едоардо Миролио, в които през 2018 г. 10% от работните места останаха незаети заради липсата на хора. В същото време двете области се наредиха сред рекордьорите по безработица, а около половината от регистрираните в бюрата по труда и до днес продължават да са роми.

Демографските особености и обезлюдяването на региона тепърва ще поставят на дневен ред въпроса за ромската интеграция и включването на ромите на пазара на труда. А досега двете области някак не успяваха да работят в посока откриване на потенциала на тази група, макар да не липсват и добри примери. Бъдещото икономическо развитие в Сливен и Ямбол не може да мине без разговор за участие на ромите, които съставляват около 11% от местното население.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Пречки няма ! Има хубава работа , ама сиганска !!!

  • 2
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    Преди да се говори за образованието на циганите, трябва да се приложат мерки за налагане на ред в циганските общности. Налагане, което значи използване и на сила, промяна на закони, в това число и за ограничаване на популацията. Едва тогава, когато масата е овладяна, може да се канализира пътя към училището.
    А снимката с джамията много добре илюстрира опасността, която представлява неконтролираната циганска популация за българската нация и българската държавност.

  • 4
    birdman avatar :-|
    birdman

    капитал добро приложение сте направили за Ямбол и Сливен , ама защо и дума няма за едно от най-големите предприятия Палфингер край Тенево , защо няма статия за бруталното здравеопазване в Ямбол и "новата болница" в края на града която е строена преди 40 години и ГЕРБ обещаха на два пъти да я завършат (но не го направиха). Сегашната болница на града е от павилионен тип строена 1910-1930 година , болницата в Ямбол е като малък Аушвиц !

  • 5
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Комунистите са били прави за едно нещо - трудът възпитава. Колкото и да са неграмотни и необразовани, хората могат винаги да бъдат научени на нискоквалифициран труд.

    Поточната линия не е много по-сложна от събирането на боклук. Когато тези хора станат позитивен пример в тяхната махала, когато взимат заплати и могат да си позволят адекватен живот, и другите ще поискат подобен живот. Така се задейства цикъла на ангажираността към образование и кариерно развитие.

    Изключително много се радвам, когато видя циганин да работи някъде. Това ме кара да вярвам, че държавата ни ще успее да преодолее може би най-сериозния си дългосрочен риск. Дано подобни инициативи за по-сериозна и дългосрочна трудова заетост наистина се разпространят сериозно.

  • 6
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    До коментар [#4] от "birdman":

    Заводът на Палфингер в Тенево е на второ място сред губещите в концерна Палфингер /на първо място са подразделенията в Германия; това в Норвегия даже не го отчитат/; данните ми са от първа ръка. Така, че по-добре да не се пише за този завод, когато искаме да видим нещо положително из България. Не че журналистите знаят за това - от повече от 10 години няма качествена журналистика, специализирана в стопански теми.

  • 7
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    До коментар [#2] от "ivangabrovo":

    ++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
    Добър коментар по темата градски!Едно време служех в Ямбол /преди повече от 25 години /!Още тогава се говореше , че циганите са повече от 10-12000 души в "махалата" зад хълма "Боровец" /тел .кула/!Днес сигурно е още по-тежко положението там!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK