Варна може да привлече нов бизнес с реклама и желание от местната власт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Варна може да привлече нов бизнес с реклама и желание от местната власт

Варна стара сграда централна пешеходна улица

Варна може да привлече нов бизнес с реклама и желание от местната власт

Нова индустриална зона също е стъпка в правилната посока, стана ясно на "Срещата на бизнеса във Варна и региона"

Мила Чернева, Тодор Тодоров
2665 прочитания

Варна стара сграда централна пешеходна улица

© Надежда Чипева


Реално Варна има всички условия и перспективи да ускори своето развитие, да диверсифицира икономиката, да привлича и задържа повече млади хора и специалисти в града. Това е така от години, нo катализаторът така и не се появява, а тежките времена, които настъпиха с Covid-19 показаха, че той е повече от необходим. Защото е ударен ключовият сектор на региона - туризмът, и всичко съпътстващи го дейности.

Открояват се няколко проблема, но се набива на очи скъсаната комуникация между местна власт и бизнес и липсата на промоция на региона като инвестиционна дестинация. В добавка са липсата на индустриални зони и някои грешни политически решения. Всичко това се случва на фона на условията в третия по големина град в България - има няколко университета, уникално местоположение, близо до граница, пристанище, природа, както и близост до един от най-плодородните региони на България.

Защо Варна изостава от другите големи градове и как бизнесът взима в свои ръце проблемът с пазара на труда бяха сред темите на по време на Срещата на бизнеса във Варна и региона, организирана от "Капитал". Тя се проведе на 24 септември в хотел "Интернационал" в комплекс "Златни пясъци".

Полага ли усилия общината

Варна трябва да се сдобие с индустриална зона, но процесът е на доста ранен етап. Зам.-кметът на община Варна Христо Иванов обясни, че до края на септември или октомври 2020 г. трябва да бъде приет общ устройствен план на община Аксаково и в най-скоро време да започне нейната реализация. След това трябва да се изработи ПУП за зоната.

Отделно, Иванов обясни, че общината е започнала тази година да води разговори с университетите, за да задържи студентите в града след завършването. "В момента се разработва зона "Чайка", в която имат собственост Икономическият университет, Медицинският университет. Ще се постараем да бъде развита като интелектуално-технологична зона.

Стела Николова, общински съветник, подчерта, че общината не прави достатъчно за привличането на инвеститори, а кметът е трудно откриваем за срещи с такива. Що се отнася до мерките за спасяване на варненската икономика покрай пандемията, според нея местната власт е била недостатъчно активна отново. "Това, което местната власт направи - да освободи туристическия бранш от някои задължения, беше добро решение. Но можеше още нещо да се направи", каза Стела Николова, като уточни, че е можело да се насърчи културният туризъм - напр. с по-ниски или липсващи такси вход в музеи.

В първия панел взеха участие Христо Иванов, зам.-кмет на община Варна, Стела Николова, общински съветник, Мая Атанасова, директор "Човешки ресурси" в Девня цимент и Вулкан цимент, и Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите.
Фотограф: Капитал

За скъсаната връзка между бизнес и местната власт говори и Радостин Петров, основател и изпълнителен директор на софтуерната компания, която разработва онлайн игрите "Зариба". Според него промоцията на града като инвестиционна дестинация също е много важно за привличане на нови бизнеси.

Пазара на труда

Както и в повечето региони из страната, проблемът с кадрите мъчи бизнесът, но затовa пък той сам инициира решения. Мая Атанасова, директор "Човешки ресурси" в "Девня цимент" и "Вулкан цимент", обясни колко е важна комуникацията с местната власт и другите фирми в съседство. Тя даде пример как заедно с другите предприятия - "Агрополихим" и "Солвей соди" , са развили специализирано професионално обучение в училището "Васил Левски" в град Девня съвместно с общината.

"Вече четвърта година имаме професионална паралелка в училище. Трябва да градим системно тези компетенции у децата, за да може да се интегрират в една социална среда", обясни тя. Павлин Косев, председател на варненската Асоциация на ресторантьорите и хотелиерите и Генерален мениджър на хотели AQUA, твърди, че по негови наблюдение работещи в туризма в чужбина се връщали през последната година, като уточни, че повечето били на средни, мениджърски позиции. Същевременно доста служители са останали на борсата и Косев изрази надежда правителството да представи инструменти, с които да задържи кадрите.

Ивайло Иванов, съосновател и оперативен директор на PubGalaxy заяви, че се стремят да бъдат адаптивни при търсенето на кадри. Компанията обаче се възползва и от преквалификация на служители, които искат да сменят профила си и да влязат в IT сектора. И той, и Радостин Петров от "Зариба" обаче смятат, че Варна трудно би поела сериозен наплив от технологични компании заради липсата на кадри.

Covid-19 ефектът в различните сектори

Със силно застъпен туристически бранш, който пострада покрай Covid-19 особено на север, Варна има потенциал още повече да забави темпа си на растеж. Павлин Косев отбеляза, че не само пряко туристическия бранш, но и други отрасли, които съпътстват услугите му са повлияни. "Визирам всякакви фирми за консумативи, материали, инвентар, посуда, голям отрасъл са...Под туризъм доста хора си представят само хотели и ресторанти, но категорично не е само това", обясни той. Все пак сподели, че потокът от туристи се е засилил от средата на юли, основно с българи, но и с поляци и чехи. Въпреки това август бил както силен, така и труден, тъй като хотелите са подхождали плахо към разходите за персонал. "В момента в който вълната ни заля с туристи август месец, производителността беше такава каквато никога не е била", спомена той. Градските хотели също са усетили удара от пандемията заради спадът в командировки и преминаването в онлайн режим на много компании.

"Предполагаме, че следващата година ще е трудна. Може би ще има свиване основно в частния сектор, където се касае жилищното строителство", сподели Мая Атанасова относно бизнеса на "Девня цимент" и "Вулкан цимент".

Бизнес и образование - има ли химия

Бизнесът се оказва си сътрудничи по-добре с образованието и технологиите. А университетите се настройват винаги в новата реалност. Има ли обаче бърз отговор на рязката промяна в трансформацията на икономиката, като глобален процес.

"Разковничето не е в постоянното създаване на нови специалности, а идеята е във всички дисциплини да се вкарат дигитални елементи на обучението, строгото профилиране не е решение. Важно е да има гъвкавост на завършилите университета. И когато те отидат на работа в компанията бързо да могат да се адаптират", коментира ректора на Икономически университет Варна, Проф. Евгени Станимиров. Според него моделите в образователния бизнес също бързо се променят, а Covid-19 ускорил този процес.

И дава пример с преминаването към дистанционно обучение и изцяло промяната на правилата за студенти и преподаватели. Това, което трябваше да се промени за 3-4 години, сега промени за 3-4 месеца. Според Станимиров в момента студентите се интересуват от това колко бързо ще успеят да се адаптират, когато постъпят на работа след завършването им. Университетът съдейства активно с бизнеса - през платформа за търсене на кадри, участие на представители на корпоративния сектор в изпитни комисии и в учебния процес.

"Кризата с Covid-19 показа и необходимостта от по-ускорена дигитализация най-вече в сферата на образованието. В корона кризата и затварянето на икономиката видяхме, че нещата може да се случват. Интернет не е лукс, а необходимост. Целта е да се направи и присъствено и онлайн образование", каза Владислав Димитров, регионален мениджър "Корпоративни продажби" на Vivacom във Варна и Шумен

Фотограф: Капитал

Цялата среща може да гледате тук:

Реално Варна има всички условия и перспективи да ускори своето развитие, да диверсифицира икономиката, да привлича и задържа повече млади хора и специалисти в града. Това е така от години, нo катализаторът така и не се появява, а тежките времена, които настъпиха с Covid-19 показаха, че той е повече от необходим. Защото е ударен ключовият сектор на региона - туризмът, и всичко съпътстващи го дейности.

Открояват се няколко проблема, но се набива на очи скъсаната комуникация между местна власт и бизнес и липсата на промоция на региона като инвестиционна дестинация. В добавка са липсата на индустриални зони и някои грешни политически решения. Всичко това се случва на фона на условията в третия по големина град в България - има няколко университета, уникално местоположение, близо до граница, пристанище, природа, както и близост до един от най-плодородните региони на България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Докато не се изреже туморът ТИМ, никакъв нормален бизнес няма да се развие във Варна! Община и общински съвет работят за ТИМ. Нищо не се случва, без разрешението на тимуровците. Това е положението!

  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Всеки град с население над 100 000 е длъжен да има гимназия за ИТ кадри (ама истинска), които да подхранват индустрията. Хванали сме влака, нека не слизаме.

    ИКТ секторът е най-доброто нещо, случило се на българския народ в последните 30 г. Нека държавата помогне за формирането ни като регионален сектор за разработка на софтуер!

    Представете си само едни 200 000 програмисти - с добри доходи от бизнес, който е 90% износ, с заможни семейства, с високо потребление, голям данъчен принос... Това е реалистично да се случи за 10 години. От образователното министерство зависи...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

80% загуби

80% загуби

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK