"Комлука" от сутрин до вечер
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Комлука" от сутрин до вечер

Англия, Франция, Германия, така ни казват да подпишем тримата господа, които работят в Западна Европа, а лятната си почивка прекарват в "Комлука"

"Комлука" от сутрин до вечер

Ромите в сливенския квартал разчитат на работа на частно ден за ден. Други заминават в чужбина, а когато се върнат, се превръщат в местните работодатели

2311 прочитания

Англия, Франция, Германия, така ни казват да подпишем тримата господа, които работят в Западна Европа, а лятната си почивка прекарват в "Комлука"

© Надежда Чипева


Безработните в махалата чакат всеки ден пред местния магазин, за да бъдат извикани на работа.

Ранният следобед улиците на сливенския квартал "Комлука" са пусти. Това е втората най-голяма ромска махала в града и за разлика от оградения с бетонна стена квартал "Надежда" достъпът до нея е свободен. "Няма кого да видите, всички заминаха за чужбина", казват ни група роми, седнали пред малък квартален магазин.

Тук, както и пред големия супермаркет в "Комлука" са двете основни места, където се събират безработните от махалата. Организацията на търсене и предлагане на работа е проста. Пред магазина са хората, които имат нужда от пари, а с колите по улиците на квартала обикалят тези, които ги дават. Най-често ги викат за бърза работа - да преместят печка или пералня, да пренесат строителни материали или да замажат нечия къща. Наричат я "работа на частно" и така на практика функционира икономиката в сливенския ромски квартал.

Без снимки и имена

Поредния ден в очакване на работа мъжете пред кварталния магазин прекарват с бира и цигара в ръка. Средната им възраст е около 50 години, като постепенно групата се увеличава и прииждат също жени и деца. Подхождат скептично към нас, а след като се представяме, категорично отказват да бъдат снимани. Не искат да кажат и имената си. "Това не е от значение", отговарят те. "Важното е, че няма работа за малцинството, младите бягат в чужбина, а старите умират от глад." Тази фраза я чуваме многократно в разговорите ни с различни хора от махалата. Оплакват се и от условията на живот. "Живея тук от 46 години и винаги преди избори кметовете идват и обещават, че ще оправят улиците в махалата, ще пуснат осветлението и тока по къщите. След това обаче нищо не се случва", казва ни един от мъжете.

Фотограф: Надежда Чипева

Жителите на "Комлука" се определят като български цигани християни. Поставят разделение между тях и другия голям ромски квартал "Надежда", който те наричат "Даме Груев", където основната изповядвана религия е ислямът. "Имате късмет, че сте дошли тук, ние сме по-добри", казват те. По думите им в другата махала има над 40 хил. души, докато в "Комлука" са останали едва 10-15 хил. Затова и там има повече магазини, а съответно и повече пари. "В "Даме Груев" са по-силни от нас, момчетата ни не смеят да ходят там", казват още.

Повечето роми от "Комлука" избират за заминат за Англия, защото там имат най-много познати, които им помагат да си намерят работа и жилище.

Репортажите притесняват ромите в "Комлука". Те смятат, че няма полза от тях, защото ги представят само в лоша светлина. "А ние сме сплотени, помагаме си и къщите ни са спретнати", казва най-възрастният мъж в групата. Всичките му деца и внуци са в чужбина, а след смъртта на жена му остава сам в махалата. Именно той поощрява останалите мъже да разкажат за живота, работата и образованието си.

Вратите на Западна Европа са отворени

Част от хората разказват, че са се върнали от чужбина, за да прекарат отпуската си в "Комлука", да видят семействата и имотите си. По-голямата част от тях работят в Англия. По думите им избират Острова, защото там имат най-много познати, които им помагат да си намерят работа. "Препоръчват ни в различни фирми, знаят как да си наемем жилище и да си оправим документите", казва мъж на средна възраст, който в началото на годината е заминал заедно с жена си и 18-годишния си син. Първите 30 дни след занимаването си семейството е без работа, след което всички са наети в цех за опаковане на цветя. "Плащат ни 8.70 паунда на час, пълен работен ден, а бус ни кара от вкъщи до цеха и обратно", разказва той. Лятото в "Комлука" прекарва със семейството си и често вика хора от махалата за работа. "Ако нещо не мога аз да свърша, вкъщи идват да ми помагат срещу надник от 15-20 лв."

Фотограф: Надежда Чипева

Пред малкия магазин в махалата паркира джипа си мъж с черни очила. Отказва да се представи, но разказва, че от 4 години работи във фабрика за консерви в Англия заедно с жена си и двете си деца. "Там сме общо 11 човека, а отпуската си идваме в махалата, харчим малко пари и пак си отиваме." Казва, че е учил в спортно училище, но тъй като се е оженил рано, е прекъснал образованието си.

Французина, както сам каза да го наричаме, живее от няколко години в Каркасон, където има собствен строителен бизнес. От общо 25 години обаче работи в чужбина. Хората от "Комлука" го познават и ни уверяват, че трябва той да ни разкаже за живота, защото "разбира нещата". "Хората тук са бедни и неграмотни. Те трябва да се научат на занаят и ако семейството не ги подтикне в тази посока, държавата трябва, защото държавата е над всички", убеден е Французина. Той е завършил строителния техникум в Сливен, а синът му учи във Франция и иска да стане туристически агент. Възхищава се на социалната политика на французите, както и на помощите, които са осигурили на семействата във връзка с коронавируса. "Дават също пари на хората, за да се формират, било то за заварчик, тракторист или шивачка. Така имат диплома и могат да работят. Тук дори да завършиш 12-и клас, ако нямаш пари да продължиш да учиш, няма да те наемат никъде на работа", казва той. Макар сега за него в Каркасон да работят както българи, така и на французи, той би се върнал обратно в България, за да дава пример на по-младите и да ги учи на занаят. Той също помага на хората от "Комлука". По думите му, ако някой се разболее, тези, които работят в чужбина, му събират пари и така отива да се лекува.

На частно в квартала

Макар голяма част от хората на квартала вече да са зад граница, има и такива, които никога не са напускали страната. Безработни мъж и жена със седем деца също са на улицата пред магазина в очакване някой да ги извика за работа. Разказват, че заради лошо поведение на предишното работно място сега не могат да си намерят работа, а държавните помощи не са им достатъчно. Въпреки това всичките им деца учат и макар да се е случвало да повтарят класове, две от тях вече са завършили 12-и клас и са заминали да работят като продавачки в Ямбол. "Нямаме ток и имаме хиляди левове задължения за вода, затова седим от бордюр на бордюр и обикаляме махалата, за да работим на частно", казват те.

Фотограф: Надежда Чипева

Научаването на занаят помага на друг жител на "Комлука" не само да си намира работа на частно, но и да бъде нает на трудов договор в предприятие в Сливен. "Имам средно специално образование по машиностроене и поне 20-30 квалификации. Някои са от борсата, други сам реших да изкарам", разказва той. Основната му работа е на заварчик, а от фирмата му плащат 600 лв. на месец. "На частно обаче изкарвам по 100 лв. на ден. Хората от квартала ме познават и ме търсят. Сега ми предложиха да сложа един водомер. Ще го сложа за половин час и ще взема 30 лв., за които ще трябва да работя един ден на другото място". Дъщеря му пък, след като завършва 12-и клас в Сливен, заминава да прави пици в Лондон. Другите му две деца не учат. "Аз не искам да ходя в Лондон, тук е моето място", убеден е той.

Докато разговаряме, до нас спира черен джип, а шофьорът извиква един от мъжете. Казва, че има работа за него. Първоначално мъжът подхожда с колебание, но след като му беше обещано, че ще го върнат пак до магазина, се качи в колата. Половин час по-късно се върна и ни показа, че са му платили три лева. "Пренесох пералня и печка, по 1.50 лв. всяка. Една кутия цигари ми струва два лева, от ментетата, с които се тровя", казва той. Равносметката му обаче е, че този ден до 18 ч. е изкарал общо 17 лв.

Бъдещи певици и бармани

По думите на ромите от "Комлука" повечето деца от махалата учат най-много до 8-и клас. "Тези, на които им се удава, продължават и в по-горните класове", казват те. Повечето ученици посещават кварталното СОУ "Хаджи Мина Пашов". Момче от квартала, завършило 12-и клас, ни разказва, че е имало само една паралелка с не повече от 12 човека. Сега той е с родителите си в Англия.

Повечето деца учат най-много до 8-и клас, а тези, на които им се удава, продължават и в по-горните класове.

Често заминаването на родителите в чужбина ограничава достъпа до образование на децата. Хриси тази есен ще бъде 7-и клас за втори път. Родителите й работят в Англия, а тя прекарва лятото в "Комлука". През септември вместо в класната стая ще замине при тях. И също като миналата година ще се върне за втория срок. Трябва да положи обаче задължителни изпити и този път се надява да успее.

Фотограф: Надежда Чипева

С Хриси са приятелите й, които също ще бъдат 7-и клас и както повечето присъстващи не искат да се представят с имената си. Родителите им също работят в Англия, а те чакат да ги вземат при тях. "Там животът е по-хубав, има дори McDonald's", казват те. На въпроса какво искат да работят, като пораснат, отговарят - певица и барманка. И докато възрастните чакат пред малкия магазин за работа на частно, децата чакат приятелите си, с които да отидат в близкия парк или да седнат в заведение и да пушат наргиле. Родителите им от Англия им дават по 20 лв. джобни на ден. Точно колкото приблизително е дневната надница на частно.

Така минава поредният следобед на ромите в квартал Комлука. След 19 ч. казват, че се събират най-много хора и хем празнуват, хем си търсят работа. След няколко снимки за спомен, ни изпращат с музика, плодове и с думите: "Да не забравите, най-грамотните цигани в Сливен са в квартал Комлука".

Безработните в махалата чакат всеки ден пред местния магазин, за да бъдат извикани на работа.

Ранният следобед улиците на сливенския квартал "Комлука" са пусти. Това е втората най-голяма ромска махала в града и за разлика от оградения с бетонна стена квартал "Надежда" достъпът до нея е свободен. "Няма кого да видите, всички заминаха за чужбина", казват ни група роми, седнали пред малък квартален магазин.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK