Защо трябва да плащаме за паркинг?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Има ли изход от транспортния хаос в София

Защо трябва да плащаме за паркинг?

Защо трябва да плащаме за паркинг?

В София се налага промяна на мисленето, идващо от разбирането, че "общото е безплатно"

7946 прочитания

Идеята да плащаш, за да паркираш, обикновено събужда остри реакции по простата причина, че София, а и цяла България страда от типично източноевропейския синдром на наследеното усещане, че "общото е безплатно". Според арх. Любо Георгиев това се дължи на два взаимно поддържащи се фактора. Единият е наличието на малко рестриктивни правила за колите, което според него е някакъв рефлекс от годините на тоталитаризма, защото властите са много внимателни да поставят правила за поведението на хората, особено ако става въпрос за ежедневието им. Липсата на правила пък формира втория фактор, който кара хората да злоупотребяват дори да не им се налага. "Резултатът от комбинацията им е, че около една трета от жителите на София се опитват да се спасяват поединично, всеки с колата си, допринасяйки по този начин за задръстванията и в крайна сметка правейки своето придвижване бавно, изнервено и вредно за себе си и за другите", казва той.

Налага се една цялостна промяна в мисленето - нито един законов текст, от конституцията до общинските наредби, не гарантира паркоместа на хората и това е защото паркирането не е право за гражданите, нито е безплатно за общината. Не е "право" е това, че не е публично благо и не се използва от всички (напр. деца или възрастни хора), а и е ограничено, защото не е безплатно за тези, които го осигуряват.

За да има възможност за паркиране, някой трябва да построи улица, да уреди паркоместа на нея, да прокара осветление, канализация, да я поддържа и т.н. Това са разходи, които например в един частен имот се правят от собствениците. В същото време при една община се правят от публичните разходи и далеч не е целесъобразно ограничените средства да отиват за осигуряването на нещо, което засяга само най-мобилната и богата част от гражданите. Както добре посочва Доналд Шуп във "Високата цена на свободното паркиране", в едно такова уравнение всеки път, когато взимате обществения транспорт или ходите пеша, де факто се прецаквате, защото с вашите данъци сте платили за свободното паркиране на други хора в града. "Идеята ми е проста - ако някой няма кола, то не трябва да плаща за паркинг", казва Шуп в интервю за Vox.

Основен проблемът в София е, че в момента ползването на личен автомобил е твърде лесно и евтино. "Това е така, защото разходът за ползването на личен автомобил се покрива в голямата си част от обществото, а не от собственика на автомобила. Например аз мога да паркирам своята кола (образно казано, защото нямам кола) в по-голямата част от града безплатно, на публична земя, за неограничено време. За да карам колата си, аз ползвам инфраструктура, чието създаване и поддръжка се покрива само в малка част от годишния данък на колата, който плащам. Негативния ефект от шума, мръсния въздух и пътните инциденти ми е тотално спестен като шофьор - аз просто преминавам, а с дирята, която оставям, трябва да се оправя цялото общество", казва Георгиев.

Как го правят другите?

Дори в балкански столици като Скопие и Белград проблемът с паркирането отдавна е приоритет на местните власти и се прилагат цялостни решения за неговото решаване.

Общински паркинг в центъра на Скопие
Фотограф: Капитал


В сръбската столица например има четири зони за платено паркиране, което е ограничено по време. Зона А е най-малка и се намира около правителствените сгради, където кола може да бъде оставена само за 30 минути на цена 100 динара (0.85 евро). Червената зона позволява спиране до 1 час на цена 56 динара (0.48 eвро), жълтата - за 120 минути при цена на час 48 динара (0.41 евро), а в зелената може да се спира за най-много 180 минути на цена за 60 минути 41 динара (0.35 eвро). Извън тях останалата част от града е в тъй наречената синя зона, в която няма ограничение за спиране.

Паркирането обаче не се регулира с разширяване на тези зони, които са с капацитета на софийските - 27 хил. места, а се залага на изграждането и модернизирането на обществените паркинги.

В Белград има 8 обществени многоетажни гаража с капацитет около 2800 паркоместа и 15 наземни паркинга в по-широкия център за още 4250 коли.

Конкретно "Obilićev venac" е обявен за първият смарт паркинг в Европа с присъдена награда за това от Европейската асоциация за паркиране (EPA).

Многоетажният гараж е в самия център, на метри от пешеходната зона, като от него има и изградени връзки с градския транспорт. Любопитно е, че това е стар паркинг от времето на соца, но е изцяло ремонтиран с най-съвременни технологии и енергоспестяващи системи, включително собствена фотоволтаична централа на покрива. Всичко това е довело до намаляване на разходите за поддръжка с 25%, което пък прави управлението на паркинга и печелившо начинание.

Паркингът има 804 места за паркиране, като са предвидени места на хора с увреждания, за семейни автомобили и бременни жени, както и паркинг за велосипеди. Бонуси са компресор за помпане на гуми, станция за ремонт на велосипеди, както и възможности за зареждане на електромобили.

Иначе цените са 120 динара (около 2 лв.) на час и 1500 динара (25 лв.) за денонощие. Месечният абонамент пък е 17 000 динара (283 лв.). За жителите на райони, както и за хибридни автомобили тарифите са по-ниски.

Многоетажни паркинги има и в македонската столица. Те са общо 14, като освен общински има и частни. Цените на многоетажните паркинги за дългосрочно ползване са по-ниски от тези при паркиране в зоните по улиците. Почасовото е около 1 лев, месечните са 50 - 65 лева, а на година таксите са между 500 и 650 лева.

Идеята да плащаш, за да паркираш, обикновено събужда остри реакции по простата причина, че София, а и цяла България страда от типично източноевропейския синдром на наследеното усещане, че "общото е безплатно". Според арх. Любо Георгиев това се дължи на два взаимно поддържащи се фактора. Единият е наличието на малко рестриктивни правила за колите, което според него е някакъв рефлекс от годините на тоталитаризма, защото властите са много внимателни да поставят правила за поведението на хората, особено ако става въпрос за ежедневието им. Липсата на правила пък формира втория фактор, който кара хората да злоупотребяват дори да не им се налага. "Резултатът от комбинацията им е, че около една трета от жителите на София се опитват да се спасяват поединично, всеки с колата си, допринасяйки по този начин за задръстванията и в крайна сметка правейки своето придвижване бавно, изнервено и вредно за себе си и за другите", казва той.

Налага се една цялостна промяна в мисленето - нито един законов текст, от конституцията до общинските наредби, не гарантира паркоместа на хората и това е защото паркирането не е право за гражданите, нито е безплатно за общината. Не е "право" е това, че не е публично благо и не се използва от всички (напр. деца или възрастни хора), а и е ограничено, защото не е безплатно за тези, които го осигуряват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-(
    geordgeo

    И Скопие, и Белград са преди нас, а дори не са помирисвали пари от ЕС. Само си представям каква клоака изглеждаме в очите на чужденците, срамна работа...

  • 2
    ZeroH avatar :-P
    Зоро

    Политиката на СО, в частност Фандъкова, е олицетворение на популизма завладял управлението. Ще има синя зона, няма да има, ще се наказваме, няма да се наказваме, ще има паркинги и правила, няма да има. И всичко това е защото все били идвали избори и ако има правила "кой щял бил да гласува за ГЕРБ"? Аман от популисти, взимане и отмяна на решения. Каквото и да направят, накрая се появява Вожда и казва "няма да е така, инак ще бъде!". Данчето си милее да оди в родното място и хич не я интересува какво става в София.

  • 3
    piron avatar :-|
    Милен Милушев

    А кой казва че парите от данъци за колите не стигат? А като си плащаш и данък сгради и пътен данък и зона тия пари са за да поддържате на еко пътеки или справяне на проблемите с движениено?

  • Ivan Veselinov

    Глупости, айде пак да се плаща, а парите от данъци къде отиват, що няма истинска ревизия. Политиката на общината е да се намаляват нарочно местата с цел увеличаване на зоните и СГС откъдето се краде, има места има и паркинги но не се използват, а с ремонт и СМР най-лесно се краде.

  • 6
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev

    "За да има възможност за паркиране, някой трябва да построи улица, да уреди паркоместа на нея, да прокара осветление, канализация, да я поддържа и т.н."

    Вярно е, ами нали за това плащаме данъци! И данъците които плащаме (поне аз) - ако 2 часа пътувам с обшествения транспорт ще са по-малко, отколкото ако е с кола за 40 минити. Това как се отчита? То е много лесно на общинарите, да продават държавни обществени земи за поредния хотел / мол поради рушвет, а после защо няма паркинги , дай големи данъци за паркиране да събираме (от което повече места няма да се появят).

    ДА трябва да осигу

  • 7
    mitko_com avatar :-|
    mitko_com

    Съвсем грешна, преписана от някъде теза.

    Собствениците на автомобили заплащат данък за тяхното притежание. Сумата, която соийска община събира от този данък е ДВА ПЪТИ (д в а п ъ т и) по-голяма от бюджета за строеж на нови и поддържане на стари пътища, заедно с лятното и зимното почистване.

    Дори ако към този бюджет бъде вкарано цялото осветление на София, включително декоративното осветление на сгради и тов ана парковете, отново парите, събрани от данъците върху леките коли, остават с 25% повече от целия този бюджет.

    Не знам откъде е преписано, че возещите се в автобус плащат с техните данъци за паркоместата на автомобилите. В няой град някъде по света може и да е така. В действително в София е обратното: собственците на автомобили плащат изцяло пътищата, дори тези на градския транспорт. Плащат изцяло почистването им от сняг, включителни за градския транспорт. Плащат изцяло уличното осветление, включително и това за пешеходците в парковете. И накрая една четвърт от техните пари се изхарчват за дейности, нямащи нищо общо с пътищата, което косвено означава, че покриват субсидиите за градския транспорт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK