Случаят "Съборна"

Няма голям град в света в момента, който да има за цел да разширява автомобилната си инфраструктура. Като започнете от американските мегаполиси, които десетилетия наред изтласкваха хората навън в автомобилни предградия, минете през китайските кошери, където трескаво мислят решения за придвижване и изчистване на въздуха, и стигнете до Европа, където целта все повече е колата да остане извън същинския център. Навсякъде мисленето в градоустройството се променя.

Това обаче не важи за София, която изглежда застинала във времето. Дори в пандемията столицата продължава да си затваря очите за хората, които ходят. Тази година градът направи няколко опита за обособяването на пешеходни улици. Най-виден е примерът за "Съборна" в участъка между бул. "Витоша" и Градската градина. Въпреки че вече в по-голямата ѝ част няма автомобили, хората все още предпочитат да вървят по тротоарите, което пък е явен признак, че не се чувстват комфортно и в безопасност. Предложението за трансформацията беше на главния архитект на столицата Здравко Здравков, независимия общински съветник и основател на инициативата "Спаси София" Борис Бонев, както и на зам.-кмета по транспорта Кристиан Кръстев и кмета на район "Средец" Трайчо Трайков.

Тази инициатива предсказуемо предизвика недоволството на живеещите на няколкостотинметровата улица и на бизнеса там. Техни представители основаха инициативен комитет и организираха протест след изтичането на срока за обжалване, с аргумента че е направена сериозна грешка при рязкото съкращаване на паркоместата заради неверни данни за броя на пешеходци и преминаващи автомобили. Данните, на които се базира проектът, сочат, че 98% от минаващите по улицата са пешеходци, а останалите 2% - велосипедисти, и са взети от доклада "София - град за хората", разработен от екипа на датския архитект Ян Геел съвместно с Направление "Архитектура и градоустройство" и група урбанисти. Преброяването е направено в рамките на два дни, в които излиза, че не е засечен нито един автомобил. Проучване на комитета "Спаси Съборна", който е направил преброяване чрез timelapse заснемане на всеки 10 секунди по средата на улица "Съборна" между ул. "Леге" и ул. "Цар Калоян", пък показва, че въпреки че е лято, на 25 август в периода от 8 до 17 ч. са минали 2874 пешеходци, 175 велосипедисти и 802 превозни средства.

Основното притеснение от страна на живеещите и бизнеса обаче не е свързано с това, че по улицата няма да минават автомобили. Водещ е страхът, че няма къде да паркират или да извършват доставки до магазините си. Паркоместата са намалени с 82 броя до 12, а еднопосочно движение е позволено единствено в отсечката между улиците "Леге" и "Цар Калоян". Проблемът е, че собствениците на магазини трябва да разтоварват стока и се образуват тапи, защото иначе доставящите автомобили влизат в пешеходната зона и им се съставят актове. "Трябва да има алтернатива - например подземен или друг вид паркинг или зони и такси, иначе от избягването на един проблем се създава друг. Сега колите просто отиват на съседните улици и правят задръствания там", коментира тогава пред "Капитал" Йовчо Горчев, който оперира един от концептуалните магазини на улицата. В същото време той е съгласен, че е важно в града да има плуралистични пешеходни зони с чар, но не и хомогенни по подобие на "Витоша".

"Със сигурност всеки от нас би искал да може да спре пред вратата на своя дом, офис или магазин, но това е невъзможно в съвременните градове, където са концентрирани толкова много хора и степента на моторизация е толкова висока, като в София. Освен това централните градски части допълнително привличат хора заради ресторанти, галерии, театри, магазини, забележителности. Те са мястото за среща в града", обяснява за "Капитал" арх. Елица Панайотова, която е координатор на проект "Зелена София" към Столичната община.

"София не е Копенхаген". Не е и Пловдив

"Зелена София" имаше идея за пешеходни улици тази година, наречена "зелени улици". Експериментът имаше за цел да затвори за автомобили десет улици в центъра на града през уикендите в периода от юли до средата на септември. Това не се случи по план. В крайна сметка пешеходни станаха само някои части от улиците "Княз Александър "I, "Леге", "Иван Вазов" и "бул. Цар Освободител". Арх. Панайотова обяснява това с COVID-19 ситуацията, както и с протестите за оставка на правителството, провеждащи се по това време. "Заради това тяхното затваряне премина доста незабелязано, но беше полезно като опит и най-вече като отзиви от живеещите, който да имаме предвид за следващи години. Основните притеснения бяха свързани с шума и отпадъци, в случай че се провежда събитие", посочва тя пред "Капитал".

Още когато датският архитект Ян Геел беше в София през 2017 г., гражданите го заливаха с въпроси от типа може ли нещо да се промени без изследвания, как ще стане без политическа воля, кой ще се съгласи на по-малко място за автомобила си. "Навсякъде, където отида, хората ми казват "тук няма как да стане, това не е Копенхаген", казваше Геел. София не е Копенхаген. Но не е и Москва. "Руската столица успява да преизпълни плана на Геел и да го покани повторно. Тя се сдобива с почти изцяло пешеходен център, а сред стотиците иновации големите булеварди редуцират платната си от шест ленти в една посока на четири за сметка на пешеходците. И тук всеки ще каже, че не сме с размаха на тези градове, но не сме и с мащабите им, което прави още по-лесна промяната у нас, стига да я поискаме", коментира пред "Капитал" Мартина Стефанова, която е културен мениджър и съосновател на арт фондация ДОМА, част от "КвАРТал" - карето между булевардите "Дондуков", "Мария Луиза", "Сливница" и "Васил Левски".

Стефанова има опит с обособяването на пешеходни зони. По принцип по време на ежегодния фестивал в "КвАРТал" се обособяват такива зони, но постепенно започва да се усеща нуждата да бъдат постоянни. Първата стъпка инициаторите правят с партньорството на район "Оборище" през пролетта на 2019 г., когато започват да освобождават от движение различни улици по една събота в месеца като част от проекта "Споделени КвАРТални улици". "След всяка изминала година хората започнаха да свикват, че зоните, които временно освобождаваме от коли, могат да бъдат и постоянно пешеходни. Дни след фестивала може да видите в КвАРТала все още съседите по улиците, които по инерция се спускат с количките и кучетата", разказва пред "Капитал" Стефанова.

Тя обяснява, че в процеса на работа са редували както по-оживени, така и по-тихи улици, всяка със своите особености. "Резултатът е, че не всяка улица става за пешеходна. И тук трябва да си зададем въпроса защо искаме конкретна улица да е такава. Какво има на нея? Има ли заведения и от какъв тип? Има ли живеещи и какви са? Затварянето й решава ли определени градски проблеми? Паркират ли коли и ако да, помислена ли е алтернатива? Колко е посещаема? Има ли какво да привлича хората на нея и има ли евентуална градска мебел, която да ги задържи", изброява тя.

Иначе счита, че не е необходимо да има затворени цели улици, а разработени участъци между определени кръстовища, както и образуване на определени карета в периметъра на КвАРТала, което би решило проблема с публичните пространства там. В момента от "КвАРТал" заедно с екип от урбанисти и архитекти подготвят предложение именно за постоянно затворени участъци на улици, които да внесат официално към институциите. То ще бъде придружено и с огромна подписка на живеещите.

Същата схема са следвали преди години в Пловдив, когато затварят за движение голяма част от улиците в емблематичния "Капан". Така излиза, че на София ѝ липсва предимно политическа воля.

Кмет в сянка

Не е много трудно да се открие кой липсваше при инициативата улица в центъра на града да се превърне в пешеходна. Кметът Йорданка Фандъкова избяга от парещата тема - тя принципно не обича теми, които ѝ губят рейтинг, независимо дали са полезни за бъдещето на града. Още по-изненадващо е, че "Съборна" беше посочена в предизборната ѝ програма. Така представителите на управляващите, участвали в предложението, се "скриха" от критиките и оставиха те да бъдат насочени само към независимия Бонев.

"Къде е кметът Фандъкова, която е съвносител на проекта в лицето на Столичната община, за да го защити, къде е, за да каже като какъв град ще се развива София - за коли или пешеходци? В момента сме в едно разкрачено положение, в което едва успяваме да ги убедим да изпълнят собствените си обещания, а те се крият", коментира тогава той пред "Капитал". Така в устата на един независим общински съветник бяха оставени неудобните истини - че е изтекъл срокът за обжалване, както и че в никакъв документ на никакво ниво в тази държава няма гарантирано право на живеещите на паркомясто пред вратата им. Докато за кмета остават лентичките, където няма драми - при новите станции на метрото.