Новият облик на "Етъра"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият облик на "Етъра"

Къщите по Чаршията ще бъдат освежени, а експозициите в тях - обновени

Новият облик на "Етъра"

През 2021 г. архитектурният музей на открито ще се реконструира с мащабен проект за почти 10 млн. лв.

Ивайло Станчев
5697 прочитания

Къщите по Чаршията ще бъдат освежени, а експозициите в тях - обновени

© Ивайло Станчев


Когато през 50-те години на миналия век самоукият художник и архитект Лазар Донков започва да обмисля и упорито лансира пред тогавашната власт идеята за "различен музей", който да постави зрителя в "непосредствен контакт с отминалата действителност", малцина са разбирали мащаба и същността на такъв проект, а още по-малко са били готовите да го подкрепят. Мечтата, вградена в дърво и камък, както я описва самия Донков, се сбъдва на 7 септември 1964 година - малко повече от година след старта на строително-възстановителните дейности в габровския квартал "Етъра".

Вече 56 години музеят "Етъра" пази и показва духа на България. Но точно сега е на прага на най-голямата реконструкция. Проектът за новия облик на етнографския и архитектурен комплекс се подготвя от няколко години, като община Габрово вече е получила договор за безвъзмездно финансиране от опepaтивнa пpoгpaма "Региони в растеж" в размер на 6.8 млн. лева. Освен това местната власт ще осигури чрез заем още 3.1 млн. лв., с което общия бюджет ще стане почти 10 милиона. Въпросът е как точно ще се използват тези средства и дали единственият по рода си архитектурен музей на открито в страната ще остане жива картина на една отминала епоха, или ще се превърне в поредния бутафорен обект за усвояване на европари.

Фотограф: Ивайло Станчев

Първоначално объркване или не съвсем

Съмненията и споровете около проекта за модернизация на "Етъра" се зародиха още в края на 2019 г., когато станаха ясни подробностите и детайлите в плановете. Тогава бивши директори на етнографския комплекс се обявиха против намесите в автентичният облик на сградите и средата. По думите на Пенка Колева например някои текстове в проекта "Етъра" - музей за креативен туризъм" са притеснителни, тъй като описват пълна подмяна на елементите във водно-техническите съоръжения, които всъщност са най-ценните експонати.

Всички задвижвани от вода дървени елементи ще бъдат сменени с нови
Фотограф: Ивайло Станчев

От своя страна настоящият директор на комплекса Светлана Димитрова посочва, че проектът е преминал през няколко обществени обсъждания в Габрово и София. "По него ще се реставрират, консервират и реновират над 16 обекта, сред които хотел и едно голямо училище, което е предоставено на музея. Ще бъдат реновирани и пещи за глина. Ще има асансьор в хотела. Стъклени подове няма да има в къщите. Няма да има виртуална реалност", поясни тогава тя.

Новите воденици и един асансьор

Без съмнение най-значимата част от ремонта са водениците и другите задвижвани с вода съоръжения. Те обаче са и най-компрометираните - заради постоянното излагане на климатични влияния и влагата.

Автентичният облик на водениците вероятно ще бъде нарушен от новите елементи
Фотограф: Ивайло Станчев

В проекта е предвидено цялостното реставриране на 10 такива обекта - гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, дъскорезница, валявица, тепавица, точило и др. От документите става ясно, че ще бъдат подменени всички дървени елементи, включително улеи, саваци, долапи, водни колела и валяци. Казва се, че за целта ще се използва сух широколистен дървен материал, който ще се импрегнира със специални химикали и ще се обработи с препарати, за да издържа по-дълго. Това обаче означава, че след ремонта всички тези обекти ще изглеждат като нови и няма да създават усещането за автентичност. От друга страна сегашното им състояние на много места е пред разпад.

Освен дървените елементи ще бъдат обновени още покривите, каменните зидове на постройките, както и цялата вадищна система за довеждане и отвеждане на водата, която е дълга над 700 метра. Това неминуемо също ще промени облика на обектите.

В Кръстник Колчовия хан ще бъде монтиран асансьор за достъп до втория етаж на хора с увреждания
Фотограф: Ивайло Станчев

Другият голям и спорен обект в проекта за реконструкция на "Етъра" е Кръстник-Колчовия хан, където сега е администрацията. Това реално е най-голямата сграда в комплекса и е планирано там да бъде създадена модерна експозиционна площ, като се осигури и достъп за хора с увреждания, поради което именно ще бъде монтиран асансьор и ще се изгради стълбище, тъй като сега липсва вътрешна връзка между етажите. Външно сградата няма да претърпи промени, но вътре ще се обособят нови помещения чрез премахване и изграждане на стени, ще се поставят изолация, нови дограми и т.н. Точно тези намеси предизвикват притеснение, че ще се унищожи автентичният вид на сградата. На практика обаче е малко известно, че Кръстник-Колчовия хан не е оригинална постройка, а е изграден в "Етъра" през 1973 г. по снимки на съществувал хан в района на Габрово. Сградата е със стоманобетонна конструкция и реално позволява предвидените намеси.

Фотограф: Ивайло Станчев

За ремонта на водните съоръжения и на Кръстник-Колчовия хан вече е проведена обществена поръчка и е избран изпълнител - консорциум "Екса строй", който включва фирмите "Гарант строй" и "Екса". Общата цена за тези обекти е 1.47 млн. лв., а срокът за изпълнение на дейностите - една година.

Какво още

Фотограф: Ивайло Станчев

За всички къщи по чаршията е предвиден освежителен ремонт, като се казва, че целта е ефективното им оползотворяване и разширяването на експозиционните им възможности. Вторите етажи на къщите ще бъдат преустроени и превърнати в места за креативен туризъм - обособяване на ателиета, а първите етажи ще се използват за различни експозиции. Сега е по-скоро обратното - работилниците са на нивото на улицата, докато на вторите етажи има изложби и експозиции. С част от средствата по проекта се предвижда обновяване на самото оборудване на музейните експозиционни площи. Неизползваните с години пещи за керамика в грънчарското ателие например ще бъдат реновирани.

"Всички сгради ще запазят автентичния си облик и препратка към българските архитектурни традиции", гарантират от музея, като посочват още, че предвиденото архитектурно-художественото осветление ще разкрие и акцентира по нов начин забележителностите на архитектурните обекти. Към момента комплексът и отделните обхванати от него обекти нямат художествено осветление. А такова може да направи възможно и удължаване на работното време на музея, което е особено важно за развитие на туризма през есенно-зимния период.

Създаденият през 1981 г. хотел "Странноприемница" също ще бъде основно ремонтиран. Той трябва да придобие по-съвременен вид с обновена хотелска част, конферентен център и стаи за администрацията.

Според проекта новите дървени елементи трябва да са импрегнирани с химикали и обработени с препарати против гъбички и плесени
Фотограф: Ивайло Станчев

Един от интересните детайли на проекта, чиято цена все още не е уточнена, са информационните табели, които трябва да бъдат монтирани в близост до музея, в град Габрово и на ключови пътни артерии в страната. Според описанието те трябва да предоставят по атрактивен за посетителите и туристите начин детайлизирана информация за конкретни обекти, част от "Етъра". Доколко обаче това е подходящ метод за реклама, и то на уникален по своята същност обект, е трудно да се каже. "Целта им е да бъдат източник на задълбочена, индивидуализирана информация и факти, както и при необходимост и в зависимост от спецификата на обекта - визуализации (снимки, графики, схеми и др. визуални елементи), обогатяващи познанията на посетителите и подпомагащи възприемането и осъзнаването същността и значението на отделните експозиционни елементи и тяхното комплексно представяне", обясняват от музея. Всички къщи от Чаршията също ще имат информационни табла с разказ за историята на сградата и съдържанието на експозицията.

Историята като игра

Изграденият през 2013 г. в северната част на "Етъра" детски кът е изцяло от дърво и според ръководството на музея вече е амортизиран и се нуждае от обновяване. "Обектът е изграден без инженерно захранване и не може да се ползва през студените месеци. Актуалната планировка е с недостатъчен капацитет спрямо увеличаващия се интерес на посетителите и ограничава създаването и развитието на иновативни форми на образование и обучение", обясняват от музея.

Точно за това в проекта за обновяване на комплекса е заложено изграждането и на нов детски обучителен център, който освен разширяване на атракциите и потенциала за образователни дейности на музея предвижда и оформянето на допълнителни функционални площи като теренни площадки и градински кътове, както и "технологично оборудване за създаване на иновативни услуги и разнообразни форми на обучение".

Фотограф: Ивайло Станчев

Освен това с планираното разширение центърът ще може да се ползва целогодишно. Като част от него се предвижда и нова билетна каса с място за продажба на сувенири - сега северния вход е почти неразличим, а именно там е заложен новият паркинг (виж карето).

Училището на "Етъра"

Макар да е малко известно, "Етъра" стопанисва и сградата на бившето училище в едноименния квартал на Габрово. То също ще бъде ремонтирано с пари от европроекта. Целта е там да се обособят арт ателиета и лаборатория за консервация и реставрация на дърво, както и фондохранилище, което към момента се помещава на първия етаж на къща "Кръстник-Колчов хан".

"Главната задача на Музейния образователен център е да се представят основните музейни артефакти и дейности, като се споделят знанието и опитът на специалистите, за да се осигури материална и културна приемственост. Арт ателиетата са необходими за целите на провеждане на активни туристически и образователни мероприятия по различни специалности: керамика, каменоделство, графика, фотография, дърворезба, визуално изкуство и др.", обясняват от музея и се надяват по този начин да бъде привлечен интересът на хората и да се създадат условия за креативен туризъм чрез разработване на резидентски програми - в тях ще работят и ще се обучават както ученици от училищата по изкуствата и студенти, така и желаещи да проучват музейните артефакти и нематериалното културно наследство в областта на занаятите и културата.

Фотограф: Ивайло Станчев

Предвижда се благоустрояване и на дворното пространство, изграждане на паркинг за гостите и работещите в центъра, места за сядане и за организиране на експозиции на открито.

Срокът за изпълнение на всички тези дейностите е 2 години, което означава че през 2021 г. и 2022 г. "Етъра" ще е по-скоро строителна площадка, отколкото музей. А как ще бъде възприет от туристите след това - само времето ще покаже.

Новият паркинг вече е в ход

През топлите уикенди от пролетта до есента посещението на "Етъра" е истинско предизвикателство, а причината за това е, че просто няма къде се паркира. Малкият паркинг пред южния вход се запълва още преди отварянето на музея и за останалите посетители остават само улиците наоколо. Паркирането по тях обаче създава задръствания - разминаването на две коли е почти невъзможно, а и силно затруднява семействата с малки деца и възрастните хора, тъй като изисква сръчно придвижване сред колони от автомобили. Освен всичко друго спирането на коли по този начин е незаконно и подлежи на санкции от КАТ, макар последните да проявяват разбиране.

Решаването на този проблем ще е може би най-осезаемата част от проекта за модернизация и реконструкция на "Етъра". Като дейност в него е предвиден нов паркинг, който ще се обособи след максимално усвояване на прилежащите на улица "Ген. Дерожински" площи. За изграждането му вече е проведена обществена поръчка, като на 2 октомври дори е подписан договорът с изпълнителя - обединение "Градска среда на Габрово - 2016 - II". Стойността е малко над 540 хил. лв., а срокът за изпълнение - 250 дни. Реалното строителство обаче ще започне в началото на 2021 г., тъй като е необходимо предварително проектиране.

Двете фирми в обединението са "Димас" и "Кота 2001". Първата е строителна компания от Габрово на Габриела Добрева Николова-Григорова, а втората е софийска и е собственост на Георги Димов и Александър Асенов. И двете дружества са изпълнявали редица обществени поръчки на различни институции.

Фотограф: Ивайло Станчев

Когато през 50-те години на миналия век самоукият художник и архитект Лазар Донков започва да обмисля и упорито лансира пред тогавашната власт идеята за "различен музей", който да постави зрителя в "непосредствен контакт с отминалата действителност", малцина са разбирали мащаба и същността на такъв проект, а още по-малко са били готовите да го подкрепят. Мечтата, вградена в дърво и камък, както я описва самия Донков, се сбъдва на 7 септември 1964 година - малко повече от година след старта на строително-възстановителните дейности в габровския квартал "Етъра".

Вече 56 години музеят "Етъра" пази и показва духа на България. Но точно сега е на прага на най-голямата реконструкция. Проектът за новия облик на етнографския и архитектурен комплекс се подготвя от няколко години, като община Габрово вече е получила договор за безвъзмездно финансиране от опepaтивнa пpoгpaма "Региони в растеж" в размер на 6.8 млн. лева. Освен това местната власт ще осигури чрез заем още 3.1 млн. лв., с което общия бюджет ще стане почти 10 милиона. Въпросът е как точно ще се използват тези средства и дали единственият по рода си архитектурен музей на открито в страната ще остане жива картина на една отминала епоха, или ще се превърне в поредния бутафорен обект за усвояване на европари.

Фотограф: Ивайло Станчев

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    Лазар Донков е легенда за родното Габрово и е пионер на този тип възрожденски музеи у нас!Дано не опорочат "Етъра" при този предстоящ ремонт!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK