Планът на София за справяне с мръсния въздух няма да е готов навреме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Планът на София за справяне с мръсния въздух няма да е готов навреме

Планът на София за справяне с мръсния въздух няма да е готов навреме

Програмата за качеството на въздуха за периода 2021-2026 г. ще влезе в сила със задна дата заради закъснението

Мила Чернева
2214 прочитания

© Николай Дойчинов


Програмата за качеството на въздуха в София за периода 2021 - 2026 г. все още се разработва и тя няма да е готова и приета до началото на следващата година. В отговори до "Капитал" от Столичната община изтъкнаха, че в момента все пак действа програмата за периода 2015 - 2020 г., като обаче отбелязват, че тя е била приета с решение на Общинския съвет през май 2017 г. Т.е. с две години закъснение. Което показва, че явно плановете за изчистване на въздуха обичайно се приемат със задна дата.

Но идеята, че се плащат близо 200 хил. лв. за програма за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ), която за период от две години се припокрива със старата, е най-малкото странна. Реално, въпреки уж повишената ангажираност на местната власт по проблема със замърсяването и заявките на последните местни избори, няма значителна промяна в ритъма на работа. Още по-необяснимо е какъв е смисълът от поредна програма, която реално ще е готова и ще заработи след началото на периода, за който се прави.

Освен това от документи, до коитo "Kaпитал" получи достъп, става ясно, че черновата на новата програма е имала сериозни недостатъци, за чиито корекции ще е необходимо доста време.

Ту напред, ту назад

Въпросната програма 2021-2026 г. се разработва от консултант, избран с обществена поръчка - обединение между Кооперация "София консултинг груп" и "БТ-Инженеринг", като част от екипа е и бившият екоминистър Нона Караджова. Договорът е сключен на 13 декември 2019 г., като стойността му е 190 хил. лв. без ДДС, а търга е част от проекта на София за борба с мръсния въздух по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС). Крайният срок за изпълнение на договора е до 19 декември 2020 г. и за разлика от инфраструктурните проекти, при които забавянето често се оправдава с лошото време, тук такъв проблем не би трябвало да има.

От отговорите на общината обаче става ясно, че през февруари 2020 г. консултантите са изпратили "писма до различни институции и администрации за събиране на изходни данни, необходими за извършване на дисперсионното моделиране". В края на юли 2020 г. е представен проект на предварителен вариант на програмата 2021-2026 г. и план за действие към нея като през август той е представен на съвета, в който влизат представители на различни отдели от общината, университети, неправителствени организации. "В хода на прегледа на документите и получените становища беше идентифицирано, че информацията, която е събрана има нужда от допълване и надграждане. Събирането на допълнителна и по-подробна информация продължи от август до края на октомври", пишат от общината в отговорите си до "Капитал".

Сега тепърва предстои да се представи пред експертите новия, подобрен вариант на програмата. След това ще има обществено обсъждане сред гражданите, както и извършване на преценка за необходимостта от екологична оценка. Накрая програмата ще влезе в комисиите на Столичният общински съвет, който трябва и да я гласува. Всичко това ще отнеме поне няколко месеца, и то ако се действа максимално бързо.

Слабостите в идеята

От становища по програмата, които "Капитал" получи през свой източник, става ясно, че черновата й е имала доста пропуски. Експерти на Химико-технологичния и металургичен университет например са написали, че в нея са установени "сериозни неточности както по отношение на местоположението на източниците на замърсяване, така по отношение на емитираните от тях количества замърсители". "Като се вземат предвид редицата методологични грешки, отсъствието на резултати и коментари, които по същество са задължителни в подобни разработки, недобрият стил на изложението, ниското качество на оформлението на документа, включването на непроверена информация и други по-малко значими неточности, отразени в текста на Програмата, водят до извода, че Комплексната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026 не може да бъде приета без задълбочена, цялостна ревизия и редакция" отбелязват още те.

От сдружение "За Земята" пък изтъкват, че не е ясно как авторите на новата програма предвиждат предложените мерки да постигнат норми на замърсяването в най-кратък срок и припомнят, че това е изискването на осъдителното решение на Съда за Европейския съюз от 2017 г. "Изискването на член 23 от Директивата, транспонирано в чл. 27, ал. 5 от ЗЧАВ, предполага сложен управленски процес. В практиката на съдилищата на държавите-членки в ЕС е утвърдено разбирането, че подготовката на такава програма изисква първо да се определят мерките, които най-бързо биха постигнали необходимите намаления на емисиите, след това да се прецени кога тези мерки биха могли да бъдат въведени и да се моделира вероятното намаляване на емисиите. За целите на проекта за ПКАВ не е оценено какво намаление на замърсяването ще донесе всяка отделна мярка", посочват от сдружението.

В своето становище пък експерт от Софийския университет изтъква, че е важно да се увеличи мониторинга на въздуха в София, тъй като "Столична община носи тежката отговорност за гарантиране на качеството на жизнената среда на най-голямата териториална концентрация на население в страната".

По-лаконични становища са представили Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, Столичната регионална здравна инспекция и дирекция "Климат, енергия и въздух" от общината.

Нова програма? Е, имаме стара

Успокоението на общината е, че в момента действа друга програма - тази за периода 2015- 2022 г. От там изтъкват, че "голяма част от стратегическите мерки в сектор "битово отопление" и сектор "транспорт" започнаха през 2019 г. и ще се изпълняват до 2023 г." и припомнят, че се изпълняват проекти по програмите "Околна среда" и "Life" на ЕС, както и три проекта в сектор "Транспорт" за подмяна на превозни средства от градския транспорт.

От отчета за 2019 г. за изпълнение на старата програма наистина се вижда, че се правят стъпки, но засега те са сравнително малки. Например посочено е, че трябва да се провеждат "информационни кампании с призив към населението за затваряне капаците на контейнерите за смет", като това било включено в договорите с изпълнители на поръчки за сметосъбиране. Има и мярка за изпълнение още преди година - "Създаване на регистър с всички известни източници на замърсяване на атмосферния въздух", но тя не е изпълнена.

Миналата година констатациите бяха същите - идеи за мерки има, но не се прилагат.

Програмата за качеството на въздуха в София за периода 2021 - 2026 г. все още се разработва и тя няма да е готова и приета до началото на следващата година. В отговори до "Капитал" от Столичната община изтъкнаха, че в момента все пак действа програмата за периода 2015 - 2020 г., като обаче отбелязват, че тя е била приета с решение на Общинския съвет през май 2017 г. Т.е. с две години закъснение. Което показва, че явно плановете за изчистване на въздуха обичайно се приемат със задна дата.

Но идеята, че се плащат близо 200 хил. лв. за програма за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ), която за период от две години се припокрива със старата, е най-малкото странна. Реално, въпреки уж повишената ангажираност на местната власт по проблема със замърсяването и заявките на последните местни избори, няма значителна промяна в ритъма на работа. Още по-необяснимо е какъв е смисълът от поредна програма, която реално ще е готова и ще заработи след началото на периода, за който се прави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK