Новата карта на инвестициите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата карта на инвестициите

Пловдив вече има над 200 завода, а почти половината от брутния вътрешен продукт на областта е от индустрия

Новата карта на инвестициите

Потенциалът за пренасочване на производства от Китай към Източна Европа може да даде допълнителен тласък на Пловдив

4742 прочитания

Пловдив вече има над 200 завода, а почти половината от брутния вътрешен продукт на областта е от индустрия

© Надежда Чипева


Когато през 1996 г. производителят на шоколадови изделия Ferrero прави завода си край Пловдив, наоколо е празно поле. Ще минат няколко години, преди да се появи следващият инвеститор - Liebherr, но след това, макар и бавно в началото, около тях ще започнат да изникват и други предприятия. Почти 15 години по-късно индустриалната зона вече има десетки производства. С тях се връщат и хората и днес Пловдив е жив и бумтящ. Затова и градът е логичният избор за много от новите инвеститори в страната.

Тази тенденция, изглежда, ще продължи. Стремежът за скъсяване на веригите на доставки и преместване на производства от Китай към Европа, който кризата покрай пандемията засили, вероятно ще даде нов тласък на индустриалното разрастване на Пловдив. В същото време градът има капацитет и за по-специализирани технологични дейности, които могат да го изведат на следващото ниво на развитие.

Шансовете от кризата

Кризата покрай коронавируса накара много мултинационални компании да се замислят как могат да скъсят веригите си на доставки, за да избегнат рисковете. Въпросът за преместването на производства стоеше още отпреди пандемията, макар и по други съображения - нарастващите разходи за труд в Китай. Спирането на редица заводи в Европа заради прекъснатите доставки от Далечния изток през пролетта обаче даде нова светлина и направи нуждата от гъвкавост още по-важна. Макар че никой не вярва, че Китай ще загуби позициите си на световна фабрика - най-вече заради практически неограничените ресурси на работна ръка там, със сигурност много европейски производители ще опитат най-малкото да диверсифицират източниците си на доставки.

Именно тази тенденция много анализатори определят като шанс за Източна Европа, а съответно и за България. Скорошен доклад на Coface посочи няколко ключови предимства на страните в региона, които могат да съблазнят потенциални инвеститори. Сред тях са образована работна сила, географска близост до Западна Европа, ниски разходи за труд, сравнително добра инфраструктура и стабилен бизнес климат. Повече или по-малко тези предимства важат и за България. По данни на Eurostat страната даже има най-ниските разходи за труд от всички страни в ЕС, макар че това е комбинирано и с най-ниската производителност. С по-масовото въвеждане на автоматизация и роботизация в производствата обаче ефективността на труда постепенно се подобрява.

При всички положения подобна релокация ще отнеме време, не на последно място и защото в момент на криза дългосрочното планиране е по-трудно, а инвестиционни решения се обмислят много внимателно. А за домакинство на тези производства България има и сериозна конкуренция в региона.

Schneider Electric изгради завода си край Пловдив през 2007 г., а от миналата година той е първата умна фабрика на групата в Източна Европа
Фотограф: Надежда Чипева

Правилното място

Не са обаче много местата вътре в страната, които могат да се борят за евентуалните нови фабрики. "Истината е, че когато инвеститор идва в една държава, за която не е чувал преди това, и го водиш примерно в някакво плевенско село, бивше поделение на ракетни войски, и там няма нищо, а в следващия момент го водиш в Пловдив и още от магистралата вижда Liebherr, Schneider Еlectric, Osram и другите големи компании, той си казва, че щом тези хора тук са успели да се установят и да работят години наред успешно, може би това е правилното място", коментира управителят на компанията за строителство и управление на индустриални и логистични паркове СТР Владимир Гюрджиев на традиционната годишна конференция "Индустрия 4.0", която "Капитал" организира заедно с община Пловдив и Trakia Tech.

Факт е, че през последните години Пловдив се превърна в първи избор на българска локация за много производствени компании. Градът вече има над 200 завода, а почти половината от брутния вътрешен продукт на областта е от индустрия. Основният двигател на тази трансформация е "Тракия икономическа зона", където частната инициатива на "Сиенит холдинг" успя да обедини общините около Пловдив в реално публично-частно партньоство, което произведе най-успешния клъстер от индустриални паркове в страната. Сега градът на практика е на етапа, на който вече може да избира новите си инвеститори. А това му дава възможност и за специализация. "Тракия икономическа зона" пък поема по пътя на въглеродно неутралните индустриални паркове в Европа (виж карето).

Новите дрехи на Пловдив

"Фокус на специализация в града могат да бъдат по-технологичните производства", смята председателят на Trakia Tech Георги Стоев (виж карето). Сега е и подходящият момент, тъй като много компании търсят по-близки до Европа локации за операциите си.

Фактът, че дълги години в страната са премествани ръчни производства, носи възможности и за създаване на бизнес, тъй като те сега се роботизират и българските компании се справят успешно с това. Като дом на много от новите предприятия Пловдив има доста добри шансове в тази посока. "Създаваме бизнес модели, което може да ни превърне в естествен и важен фактор в nearshoring-а", коментира Васил Такев от "АББ България" на конференцията.

Извън автоматизацията на традиционните производства пандемията ще катализира и процеса на дигитализация, като тази тенденция вече излиза извън класическата IT сфера и става все по-видима и в индустрията. Именно край Пловдив се намира умната фабрика на "Шнайдер електрик", която е първото такова предприятие на френската група в Източна Европа. Градът има и друг пример как традиционна индустрия може да поеме по пътя на дигитализацията. Такъв е случаят с производителя на асансьори "Пролифт", който се е прицелил в европейския пазар с решения за прогнозна поддръжка. Според собственика на компанията Дамян Петров Пловдив става все по-интересно място за производство на продукти в малък обем, но с висока добавена стойност, тъй като има развита инфраструктура и екосистема с поддоставчици.

От корените на фундаменталната наука в Пловдив могат да израснат и нови технологии. Преди няколко години в града започна изпълнение на проекта PlantaSIST, финансиран от европейската програма "Хоризонт 2020", за създаване на център по растителна системна биология и биотехнология, в който участват три български научни института и два германски партньора. Изборът на Пловдив за база изглежда логичен - регионът има развито селско стопанство, както и специализирани университети. По-рано тази година започна и изграждането на специална сграда, в която да се разположи първият в България международен научен център за върхови постижения. По думите на заместник-кмета на Пловдив Стефан Стоянов центърът вече има над 150 научни публикации по цял свят. А крайната цел е научните открития да се превърнат в иновативни продукти.

Германският производител на осветителни системи Osram също избра района на Пловдив за предприятието си, което заработи през 2016 г.
Фотограф: Цветелина Белутова

Все пак хора има

Навлизането на много инвеститори последните години обаче остави Пловдив практически без свободна работна ръка. Градът привлече и много хора от други части на страната, както и пътуващи работници от съседни области. За разлика от много други места в България свитият трудов пазар не беше повлиян съществено дори от кризата покрай коронавируса. За масовите производства възможно решение на недостига на кадри ще дойде от по-широкото въвеждане на автоматизация, което така или иначе върви като тенденция. В същото време образователната система трудно произвежда достатъчно на брой технически специалисти, главно заради нежеланието на младите да се ориентират към производството. Добрата новина е, че новите дигитални решения в индустрията може да запълнят тази дупка - както защото това ще направи производството много по-привлекателно, така и защото новото поколение е много по-грамотно дигитално.

Според Георги Стоев пренасочването на Пловдив към по-технологични дейности също може лесно да бъде захранено със специалисти. "За човешкия капитал трябва да се мисли като за поток - колко души ще завършат необходимите на бизнеса специалности в следващите пет години. Освен това трябва да се има предвид, че Пловдив привлича по 7-8 хил. души всяка година като механична миграция. Това са хора, които идват от други населени места, или пловдивчани, които са учили или работили в София или в чужбина и се връщат", каза той. За това си има и добра причина, тъй като специалистите в града все по-често могат да разчитат на заплати, не по-ниски от софийските. "Хора има, просто работодателите трябва да имат нагласата, че процесът на наемане може да отнеме не 3, а 6 или 12 месеца", добави Стоев.

Проблеми (и решения) на растежа

Заради бурното си икономическо развитие последните години Пловдив на практика е единственият български град извън столицата, който расте и като демография. По данни от последното преброяване в община Пловдив живеят около 340 хил. души, но според кмета Здравко Димитров градът обслужва над 500 хил. души. Затова и вече общината трябва да догонва нуждите на жителите от транспортна и социална инфраструктура.

Това е причината Пловдив да реши да предприеме необичайна за българските общини стъпка последните години. Наскоро общинският съвет одобри взимането на заем за 120 млн. лв., с които да се финансират част от подготвените проекти. Основният фокус ще бъдат транспортните връзки в града, разширяването на околовръстното шосе и изграждането на нови детски градини и училища. А това е ключово за бъдещето на града, тъй като възможностите за работа не са достатъчни, за да задържат младите хора, за които добрата среда и условия за живот са все по-важни фактори.

След развитието на индустриалната зона Пловдив има шанс да стане пионер и в още една област, отново благодарение на частна инициатива. Възможност за това дава последният проект на "Милара" - собственост на българския емигрант в САЩ Красимир Петков, за производство на електрически автомобили, които вече са в процес на хомологация в Европейската общност. По думите на Петков компанията работи върху цяла концепция за използване на електрически превозни средства за доставки в градовете, а Пловдив може да бъде моделът за това.

При всички положения градът е поел ясен курс към бъдещето с процъфтяващата си индустрия и младите си хора. От сегашната криза Пловдив най-вероятно ще излезе като печеливш - с още нови инвеститори, които ще потърсят сигурно пристанище за доставките си, както и с възможностите си сам да създава бизнес.

Фотограф: Надежда Чипева


Пловдив може да се наложи като технологична дестинация

Георги Стоев, председател на Trakia Tech

Пловдив се наложи като предпочитана дестинация за производства и на практика няма нужда от допълнителен тласък, какъвто пандемията би могла да даде на България като възможност за nearshoring. Градът вече има достатъчно много инвеститори и дори може да си позволи да ги избира.

Това, което може би е по-интересно и по-важно за Пловдив в дългосрочен план, са възможностите да се привличат развойни центрове и звена, които правят повече технологии, отколкото производство. Те не е задължително да са свързани само с дигиталния сектор - може да са технологии за производството, развойни звена за електроника или пък тестови звена за мехатрониката. Мисля, че в тази област през последните месеци се открояват нови възможности именно заради факта, че основно западноевропейски технологични компании започнаха да търсят начин да преместят офисите си от Азия обратно към Европа. А в Европа България може да предложи много конкурентно ниво на разходите.

Като цяло столиците не са предпочитани от по-малките технологични компании, защото те са наясно, че в един по-голям първи град ще имат проблем с лоялността на екипите си, които лесно могат да бъдат привлечени от някой новопоявил се голям играч. Повечето запитвания, които идват последните месеци от такива компании, са за град, различен от столицата. Те самите идват с тази нагласа и за разлика от преди няма нужда да бъдат убеждавани, че Пловдив например е подходящото място за тях.

Според мен е добре Пловдив да се наложи като технологична дестинация, да се обединят индустрията и технологиите. Понеже имаме богат спектър от традиционни производства, мултинационални компании, които разработват технологични решения за индустрията, тук могат да ги изпитват и верифицират, да имат партньори. Това би било интересно в дългосрочен план.
В общините около Пловдив се развиват няколко индустриални парка, които са обединени в "Тракия икономическа зона"
Фотограф: Надежда Чипева

Зона на бъдещето

"Тракия икономическа зона" поема следваща стъпка в развитието, която цели намаляване на въглеродните емисии и създаване на привлекателна среда

Докато Пловдив се утвърждава като предпочитана дестинация за инвеститорите, най-успешният му проект "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) също започва мащабна трансформация. Екипът на ТИЗ е в основата на "Консорциум Въглеродно неутрални индустриални паркове". Това е инициатива за бъдещото развитие на индустриалните зони в България в четири области - Пловдив, Бургас, Габрово и Хасково. Въглеродно неутралните индустриални паркове ще разработят пътни карти за намаляване на парниковите емисии в съответствие с поетите от ЕС и България ангажименти, с Парижкото климатично споразумение от 2015 г. и целите на ООН за устойчиво развитие и Зелената сделка на ЕС. Консорциумът цели създаване на привлекателна инвестиционна и иновационна среда в зоните на участващите общини, намаляване на въглеродните емисии, създаване на привлекателна работна и жизнена среда за работещите, привличане на инвестиции в предприятия, които ще осигурят по-висока добавена стойност от средната за индустрията в страната. Проектът е разработен от екипа на ТИЗ съвместно с германския институт Fraunhofer, Организацията на ООН за индустриално развитие (UNIDO), Българската агенция за инвестиции, девет общини и три клъстера.

Основната му цел е до 2030 г. парковете в консорциума да се наложат като дестинации за високотехнологични, устойчиви и природосъобразни инвестиции.

Когато през 1996 г. производителят на шоколадови изделия Ferrero прави завода си край Пловдив, наоколо е празно поле. Ще минат няколко години, преди да се появи следващият инвеститор - Liebherr, но след това, макар и бавно в началото, около тях ще започнат да изникват и други предприятия. Почти 15 години по-късно индустриалната зона вече има десетки производства. С тях се връщат и хората и днес Пловдив е жив и бумтящ. Затова и градът е логичният избор за много от новите инвеститори в страната.

Тази тенденция, изглежда, ще продължи. Стремежът за скъсяване на веригите на доставки и преместване на производства от Китай към Европа, който кризата покрай пандемията засили, вероятно ще даде нов тласък на индустриалното разрастване на Пловдив. В същото време градът има капацитет и за по-специализирани технологични дейности, които могат да го изведат на следващото ниво на развитие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK