Пловдив в лабиринта на заема
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пловдив в лабиринта на заема

В Пловдив са започнати обекти и има готови проекти на обща стойност 441.3 млн. лв. С 2 млн. лв. от новия кредит ще се съфинансира проектът за крепостните стени на Филипопол

Пловдив в лабиринта на заема

Общината започва преговори за кредит за 120 млн. лв., с които ще финансира някои от стратегическите си проекти

1244 прочитания

В Пловдив са започнати обекти и има готови проекти на обща стойност 441.3 млн. лв. С 2 млн. лв. от новия кредит ще се съфинансира проектът за крепостните стени на Филипопол

© Надежда Чипева


Ако въпросът беше чисто хамлетовски: да тегли или да не тегли заем, Пловдив може би щеше да си отговори по-лесно и бързо. Но винаги щом се отвори дума за заем, градът настръхва. В местния парламент споровете са дали трябват кредитни пари, или може да се мине и без тях, а още по-тежка е липсата на единомислие за какво да бъдат похарчени те. Най-новата кредитна история на Пловдив показва, че тези спорове са традиционни. Като започнем от облигационния заем за 50 млн. лв., изтеглен по времето на кмета Иван Чомаков, и минем през 30-милионния заем от ЕБВР, теглен по времето на кмета Иван Тотев.

Важно сега е, че отговорът за близкото кредитно бъдеще на Пловдив дойде по правилния начин. На 7 октомври тази година общинският съвет актуализира бюджетната прогноза на града, отчитайки, че в момента задлъжнялостта на Пловдив към банки е 35 млн. лв., през 2021 г. тя ще е над 85 млн. лв., а през 2023 г. ще нарасне до над 114 млн. лв. "Това е при положение че изтеглим 102 млн. лв. кредит, като средствата ще бъдат разпределени по следния начин - 90 млн. за финансирането на важни инвестиционни проекти за града, 10 млн. за интегриран проект на водите и 2 млн. лв. за съфинансиране на разходите, свързани с проекта за крепостните стени на Филипопол, в който влиза и Небет тепе", обясни за "Капитал" настоящият кмет Здравко Димитров пред "Капитал".

От думите му става ясно още, че Пловдив може да си позволи кредита, защото се справя добре с предизвикателствата на световната пандемия - общинската хазна има добра ликвидност, ограничен дефицит и ниско ниво на дълговете спрямо общите разходи. Очаква се пловдивската икономика да се свие с 6.2% през 2020, но прогнозите за следващата са обнадеждаващи, защото се очаква 5% нарастване. Безработицата намалява, а заетостта е над средната за страната. Рейтингова агенция Standard & Рoor's е потвърдила миналогодишното ниво от ВВВ- на кредитен рейтинг на Пловдив за разлика от много други общини.

Накратко, всичко това дава зелена светлина за новия заем, а вече има и решение на общинския съвет за мандат за водене на преговори с Европейската инвестиционна банка. Най-вероятно те ще бъдат финализирани през 2021 г.,, като дотогава точният размер на кредита е неясен.

Идея 120

Идеята за нов кредит дойде от Илия Кирчев - банкер, финансист и бивш заместник-кмет на Пловдив. В края на 2019 г. той лансира предложението градът да изтегли 120 млн. лв. заем от Европейската инвестиционна банка, с които да финансира стратегически проекти. Идеята беше посрещната с голяма доза неодобрение сред представителите на БСП, ВМРО и "Демократична България", тъй като в историята си общината има само едно подобно по размер задължение, което все още изплаща. Идеята за новия заем сякаш изпревари времето си, а нейният автор Илия Кирчев подаде оставка.

Въпреки това няколко месеца по-късно предложението му продължава да стои на дневен ред и премина през множество обсъждания. Параметрите на кредитната линия в предварителните представи на общинските финансисти изглеждат така: до 120 млн. лв. при лихва от под 1%, с гратисен период от 7 години и срок за погасяване до 25 години.

"Европейската инвестиционна банка е склонна да предостави кредитна линия за реализация на инвестиционни проекти. Ние ще кандидатстваме за 120 млн. лв., а те могат да намалят тази сума. След одобрението общината няма да плаща нищо. Ние трябва да проектираме, обявим обществени поръчки за изпълнение, за надзор и т.н. и когато сме готови, кандидатстваме с определен проект по вече сключен договор. Важно е да се знае, че лихвата ще тече само върху реално усвоения кредит", заяви преди около година Кирчев. Според неговите изчисления новият заем би увеличил сумата, която се плаща за досегашните заеми, само с 1.2 млн. лв. годишно. А за Пловдив с неговия бюджет от 345.2 млн. лв. това изглежда поносимо.

"Вариант Нула"

Възможно ли е Пловдив да осъществи споменатите по-горе от кмета Здравко Димитров проекти, без да опира до заеми? Теоретично да. Въпросът е, че ще жертва други ресурси - време за осъществяването им и влошаване на качеството на живот. Градът има нужда от инвестиционните си проекти сега, най-вече за да се справи с акселерацията. Прогнозите са, че през 2040 г. жителите му ще са 640 хил., което е два пъти повече от сегашните 360 хиляди.

Според данни, изнесени на сесия на общинския съвет на Пловдив, градът е започнал обекти и има готови проекти на обща стойност 441.3 млн. лв. Те са разделени условно от общината на четири групи. Това са такива, за които все още няма сключени договори, има договори, но няма финансиране, по европрограми или са в процес на подготовка за кандидатстване по европрограми. Част от тях са: реконструкцията на бул. "Северен" от "Брезовско шосе" до "Карловско шосе" (изграждане на пътен възел) - 22 млн. лв.; подлез "Модър - Царевец" - 12 млн. лв.; пробив под Водната палата за 8 млн. лв.; изграждане на нов мост над река Марица за 30 млн. лв. и др. Привържениците на "Вариант Нула" се аргументират, че първо Пловдив трябва да се опита да поиска пари от държавата, преди да влиза в дългове.

Над река Марица ще бъде изграден нов мост за 30 млн. лв.
Фотограф: Надежда Чипева

Ако въпросът беше чисто хамлетовски: да тегли или да не тегли заем, Пловдив може би щеше да си отговори по-лесно и бързо. Но винаги щом се отвори дума за заем, градът настръхва. В местния парламент споровете са дали трябват кредитни пари, или може да се мине и без тях, а още по-тежка е липсата на единомислие за какво да бъдат похарчени те. Най-новата кредитна история на Пловдив показва, че тези спорове са традиционни. Като започнем от облигационния заем за 50 млн. лв., изтеглен по времето на кмета Иван Чомаков, и минем през 30-милионния заем от ЕБВР, теглен по времето на кмета Иван Тотев.

Важно сега е, че отговорът за близкото кредитно бъдеще на Пловдив дойде по правилния начин. На 7 октомври тази година общинският съвет актуализира бюджетната прогноза на града, отчитайки, че в момента задлъжнялостта на Пловдив към банки е 35 млн. лв., през 2021 г. тя ще е над 85 млн. лв., а през 2023 г. ще нарасне до над 114 млн. лв. "Това е при положение че изтеглим 102 млн. лв. кредит, като средствата ще бъдат разпределени по следния начин - 90 млн. за финансирането на важни инвестиционни проекти за града, 10 млн. за интегриран проект на водите и 2 млн. лв. за съфинансиране на разходите, свързани с проекта за крепостните стени на Филипопол, в който влиза и Небет тепе", обясни за "Капитал" настоящият кмет Здравко Димитров пред "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK