Доброто в българските градове

Река Янтра се превръща в новата визитка на Габрово

Доброто в българските градове

Стамболийски, Бургас, Монтана, Стара Загора, Сливен, Балчик, Габрово и други стават по-зелени и по-умни

Анина Сантова, Ивайло Станчев
18218 прочитания

Река Янтра се превръща в новата визитка на Габрово

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Тази година някои български градове направиха малки, но важни крачки напред.
  • Стамболийски, Бургас, Монтана, Стара Загора, Сливен, Балчик, Габрово и други стават по-зелени и по-умни.
  • Подобни политики обещават да отворят тези места за по-приятно ежедневие след пандемията от COVID-19.

София не е България. Това изречение всеки в столицата е чувал многократно. И е факт - проблемите на най-големия град са различни от тези на другите. Но ето ви друг поглед: България също не е София. Докато столицата затъва в безвремието на ерата "Фандъкова", затрупана под тонове некадърни ремонти, години дълбока корупция и облаци дим, разкъсвана между желанието да е витрина на управляващите и манталитета на град от 70-те, на други места изгряват парчета чисто небе.

Да, те са колебливи, спорадични и дори противоречиви. Някои от тях дори може би са станали по случайност. Но всяко от тях разтърсва статуквото, предизвиква промяна в мисленето, дава нови идеи и обещава: може пък и да имаме по-добро общо бъдеще. Не днес, може би не и утре. Но някой ден?

Затова в този последен брой на годината "Капитал" се порови из поредицата "Капитал Градове" и събра няколко примера от страната, които правят живота на хората по-добър.

Зелено като Стамболийски

Община Стамболийски влезе в новините миналата година, като стана първата в България с изцяло безплатен градски транспорт. Тази година добрите идеи на малката община я подготвиха за живота след пандемията, който ще изисква много повече места за интеракция навън.

С инвестиция от само 1.6 млн. лв. с ДДС бяха обновени 22 парка в град Стамболийски и съседните му села Йоаким Груево, Куртово Конаре, Ново село и Триводици. Новите зелени кътчета могат да се окажат изключително удобни за променените навици и желания на хората в резултат на ограниченията от коронавируса. Ремонтите са били направени през пролетта, като общината се е възползвала от "спрялото време" на първия локдаун и са приключили още преди настъпването на зимата.

Ремонтите включват естествено редовното: нови алеи, осветление и озеленяване, беседки и пейки, както и детски площадки с модерни съоръжения за игра. По желание на гражданите в почти всички паркове има фитнес на открито, а в някои от тях кметството е обособило и спортни зони - футболни, волейболно и бадминтон игрище, баскетболна площадка и скейт рампа. "По настояване на младежи от Стамболийски бяха монтирани и съоръжения за паркур - преодоляване на препятствия само с уменията на човешкото тяло. В два от парковете има и площадки за кучета", обяснява още кметът на община Стамболийски Георги Мараджиев пред "Капитал". По думите му общината е една от малкото в страната, които са изградили и две площадки с люлки за деца с увреждания.

Успоредно с обновяването на парковете са реновирани зелените зони в четирите села с централните им части. Сега единствено остават довършителни работи в Ново село, както и озеленяването с райграс и засаждане на храсти и дървета. По проекта общината е обявила отделни процедури за различните части на парковете и е сключила договори с фирмите "ВИП 2004", "Браво строй", "Професионал 777", "Булплан инвест" и "Роял Меджик".

Следващият проект на Стамболийски е стъпка нагоре - общински екопарк. Проектът вече има 3D макет и предвижда да се отстрани асфалтът от една затворена улица, която в момента разделя зоната на две, за да може двете части да се слеят в един голям зелен остров. "Най-интересното съоръжение ще е лифтът, който ще бъде двоен и с дължина 35 метра. На мястото на сегашната улица ще минава изкуствена река, ще има умалено копие на кораб с две пързалки, като под него ще има специален син мулч, който ще наподобява море и ще предпазва децата от падане. Предвидени са и три вградени в земята батута", казва кметът Мараджиев. Над реката на 4 метра височина ще минава мост, който ще свързва лифта с останалата част на екопарка. В него ще бъдат разположени еколюлки, съоръжения за катерене, две люлки тип гнездо, съоръжения за паркур, както и две кули.

Това не изчерпва въображението на малката община. Подготвен е и проект за старото лятно кино, за централния площад пред читалището и самото читалище, като преди няколко седмици правителството е отпуснало на общината 2.3 млн. лева финансиране. "Резултатът ще бъде един красив комплекс - централният площад, екопаркът и лятното кино", коментира Мараджиев пред "Капитал". Той смята, че комбинацията от всичко това ще донесе много повече ползи от планираното на Стамболийски.

Велореволюция в Сливен и Балчик

За много градове по света велосипедът се оказа възможност да се справят с основните негативи от епидемичните мерки покрай коронавируса - той осигурява възможност за спазване на дистанция и безопасно пътуване. Същевременно карането на колело е полезно и за здравето на хората, а не замърсява въздуха. Заради това още през пролетта в Европа започна своеобразна надпревара кой колко нови велоалеи ще изгради. Планът на Париж например беше най-грандиозен - за общо 650 км временни и постоянни "корона алеи".

Българската столица остана далеч от такива амбиции, но София не е България.

Сливен и Балчик например са градовете, които могат да се похвалят с най-сериозни планове. Градът на 100-те войводи в момента изгражда велоалеи по всички централни булеварди, като инвестира 1 млн. лв. по европейска програма, макар и с три години закъснение. Така ще се осигури и връзка между паркове на Сливен - "Юнак", "Асеновец" и градската градина. "След приключване на строителството, което е с краен срок до май 2021 г., ще имаме 9 основни веломаршрута, обединени в обща градска веломрежа. По всички новоизграждащи се маршрути са предвидени и 38 велостоянки", обясняват от общината.

Първоначално новата придобивка предизвика недоволството на гражданите заради опасения, че стеснението на улиците ще попречи на автомобилното движение. В същото време никой не е имал против велоалеята да минава по тротоарите. Масовата практика е платната за коли да се стесняват за сметка на велоалеи и тротоари.

Въпреки общественото недоволство община Сливен успява да изпълни плановете си и дори спазва норматива, според който минималната ширина на двупосочната велоалея трябва да бъде 2.50 м. "За разлика от градовете, които изпълняваха проекти за градски транспорт, през миналия програмен период ние проектираме алеите по нови изисквания за ширина на платната. Това допълнително затруднява изпълнението, тъй като такава широчина е трудно постижима както за тротоарите, така и за пътните платна", обясняват от кметството.

В Балчик пък предстои да се обнови велосипедният път, който свързва града с черноморски комплекс Албена. За 9-километровия участък общината ще вземе 281 хил. лв. кредит, като проектът има финансовата подкрепа на местната инициативна група "Балчик - Генерал Тошево". Очакванията са велоалеята да е готова за лятото на 2021 г.

Преди няколко месеца кметът на града Николай Ангелов обяви пред "Капитал", че общината вече е купила по друг проект 100 велосипеда и 10 станции към тях, които да се ползват по крайбрежната алея.

Smart Бургас

Морският град вече е станал нарицателен за положителни решения сред големите български общини. Но тази година Бургас вече може спокойно да се нарече smart city - той започна да събира на едно място и да обобщава информацията от всички различни устройства и сензори, с които разполага. И сега много градове в България имат системи за мониторинг на качеството на въздуха и водата, за следене на трафика, разполагат с видеонаблюдение, поддържат интерактивни карти за забележителности и т.н. Бургас е направил крачка напред, като е създал лесен за използване интерфейс - платформата smartburgas.eu, или дигиталният мозък на града, както я наричат местните управници. Тя може да се ползва от всеки - а във време на пандемия това се оказа още по-полезно.

Простият на пръв поглед инструмент показва например къде има свободни места за паркиране, кои улици са затворени за ремонт или кога и къде можете да изхвърляте разделно битови отпадъци. Но системата дава и информация в реално време както за трафика и свободните велосипеди от общинската система, така и за това колко точно са в момента pH, манганът или нитритите в чешмяната вода или за свободните терени за бизнес инвестиции в индустриалната зона на града. Има и куп други полезни данни, които са групирани в категории, така че потребителите да се ориентират по-лесно. Най-важното е, че платформата е в постоянно развитие и позволява добавянето на всякакви различни модули.

Истинската полза от системата се видя още по време на първите ограничения заради разпространението на коронавирус, когато отговорите на всички въпроси, които си задават хората - от къде има дезинфектанти, през възможностите за доставка на храна за възрастни хора до икономическите мерки на общината, бяха обобщени на сайта smartburgas.eu. Също през тази платформа общинските детски градини могат да провеждат онлайн занятия с децата, когато присъственото обучения е забранено.

Сега вече е обособена специална COVID-19 секция с всичката необходима информация. Има и чатбот, който предоставя информация на зададените въпроси от предварително определени категории.

Монтана online

Макар все още да няма първокласен път, Монтана се оказва много повече в час с "умните" проекти, отколкото редица други свързани градове в страната. В партньорство с мобилния оператор А1 и благодарение на решенията, базирани на технологичния стандарт Narrowband Internet of Things (NB-IoT), местната власт въвежда редица иновации, които подобряват средата на живо. Първата беше свързана с изграждането на център за видеонаблюдение и 100 камери на кризисни точки в града, които помагат за спазването на реда.

От това лято в Монтана действа и интелигентна система за сметосъбиране, каквато досега не е прилагана в България. Тя прави анализ и мониторинг на събирането и извозването на боклука и по този начин позволява оптимизация на времето и разходите. С помощта на различни сензори и датчици системата автоматично идентифицира степента на запълване на контейнерите за смет и количеството отпадъци, което се извозва с камионите. Това спомага за изработването на нови маршрути за сметоизвозващите машини или подобряване на старите, като пести оперативни разходи.

Във всеки контейнер са внедрени по два чипа, които предават информация за местоположението и състояние му, включително отчитат, ако се подпали - нещо типично за българските градове. Регистрира се и количеството боклук, от което кофите се освобождават периодично. Инвестицията в новата система е малко над 1 млн. лв. с ДДС, с които общината е осигурила общо 220 нови контейнера, разположени в Монтана и още 23 села около града.

Системата NB-IoT ще се прилага и за смарт управление на градското улично осветление, както и за контрол на качеството на въздуха. Също така може да се използва и за създаването на интелигентно паркиране, тъй като може да засича свободните места и да обобщава информацията за шофьорите.

Електронният билет в Стара Загора

Този октомври заработи новата електронна система за таксуване в градския транспорт на Стара Загора. Тя позволява използването на електронни безконтактни карти, както и закупуването на билет от мобилно приложение. За издаването на електронна карта се изисква регистрирането на акаунт, който генерира персонален код и запазва данните от пътуванията. Това е полезно, защото, дори човек да е забравил физическата си карта за транспорт, акаунтът пази необходимата информация.

Купуването на билет пък става чрез билетни машини. "Те са снабдени със специализирани принтери и за секунди отпечатват избрания билет. Автоматите разполагат със 7-инчови touch екрани, предназначени за избор на тарифа и купуване на билет. Настроени са да приемат български монети с номинал от 10, 20 и 50 ст. и 1 и 2 лв.", обясниха от община Стара Загора за "Капитал". Страдат от старата болежка на софийските машини за билети в тролеите - не връщат ресто. Друг вариант за плащане е през мобилното приложение.

Новата система струва общо 4.12 млн. лв., които са отпуснати по оперативна програма "Региони в растеж". Изпълнител е "Телелинк бизнес сървисис", който е сключил договор с общинското дружество "Тролейбусни и автобусни превози" през 2018 г.

Друга значима за града обществена поръчка е тази за 33 нови електробуса на обща стойност 53 млн. лв. по оперативна програма "Околна среда". В момента се разглеждат техническите предложения на явилите се кандидати.

По линията на реката в Габрово

През последните десетилетия Габрово сякаш беше обърнал гръб на едно от най-големите си богатства - река Янтра. След като навремето индустриите на града са били разположени по бреговете на реката, сега общината е прозряла, че заедно с планината водата е основно богатство, и се е захванала с обновяването на крайречната зона. Тя ще се превърне в линеен парк с места за почивка и спорт. Планът вече е осъществен в една част от зоната и лятото имаше допитване до гражданите за следващото каре - от Спортната зала "Орловец" откъм десния бряг и Дома на хумора и сатирата към левия. Предложенията, които получи, бяха предимно за велоалеи, фитнеси на открито и спортни съоръжения. Следва те да бъдат обобщени и включени в проекта, който общината ще възложи за изпълнение.

Трансформацията на крайречната зона в случая е възможна, защото липсва традиционната пречка - частните терени. Цялата територия, която ще се обновява по двата бряга на река Янтра, северно от моста до Дома на хумора и сатирата (ул. "Д-р Никола Василиади") до моста на ул. "Христо Ботев", е общинска.

Освен че по този начин се създава предпоставка за формирането на активно градско пространство, реката привлича и нови инвеститори. Такъв пример е проектът за две бизнес сгради на фирмата "Сиентиа". Те се строят в частта от крайречната зона, която вече е обновена, и се очаква да образуват своеобразен софтуерен комплекс, с който ще се открият до 100 нови работни места. Една от причините инвеститорите да изберат Габрово е именно обновената зелена зона, както и скоро изграденият пешеходен мост, който свързва двата бряга.

Културно пробуждане в Търново

Промяната в градовете обаче не е свързана само с ремонти, строителство и нови технологии. Културният живот също се променя, а Велико Търново е добър пример.

Културният център ТАМ започва историята си като бар през 2013 г. и се развива в разностранни посоки като място, което приютява голяма част от алтернативните културни и социални събития в града. През миналата година, освен че завърши основен ремонт, ТАМ започна кампания в платформата за групово финансиране Patreon, което да позволи по-голяма финансова независимост и творческа свобода. "Дарителите ни в Patreon бяха това, което ни позволи да запазим мястото по време на изолацията. Ако не бяха те, нямаше да ни има вече", казва Галин Попов, създател и управител на пространството.

Попов се е заел да съживи и някогашния Клуб на културните дейци, чиято автентична врата и други архитектурни детайли все още личат. Последно в клуба се е помещавал италиански ресторант, а от 2016 г. мястото е пусто, мръсно и занемарено. Първата стъпка беше през лятото, след като отпаднаха най-строгите рестрикции около разпространението на COVID-19: дворът му, който гледа директно към купола на построената през 1872 г. от Кольо Фичето църква "Св. св. Константин и Елена", се превърна в място за кинопрожекции.

В квартал "Акациите" пък младият хореограф Николай Корчев развива клуба за фолклорни танци "Плетеница", в който днес танцуват над 300 души, от деца до хора над 60 години. В съседство е и "Залата" - място, което ще позволи както по-удобни репетиции, така и предлагане на нещо коренно различно на тази аудитория. В края на септември "Залата" стана домакин на първите си културни събития. Сред тях е представлението "Дом за овце и сънища" на Здрава Каменова и Гергана Димитрова. "Казваха ми, че съм луд, тъй като мястото не е в центъра, но тук е пълно с възрастни и семейни хора, които според мен имат потребност от провокация - ние не трябва да ги подценяваме, а и може да научим много от тях", разказва Николай.

Квартал по квартал град става

Ако тръгнете по течението на Марица в Пловдив и на кръговото преди моста към Панаира, продължите направо към остров Адата, ще подминете част от опита на града да превърне крайбрежната алея в място за разходки. Има пейки, подменена настилка, осветление и дори малка (наглед изоставена) дървена сцена. Когато стигнете острова, завийте надясно. Ще влезете в малка махала, смес между къщи, малки кооперации и бетонни блокове, която се простира между крайбрежния булевард "Марица" и Стария град. Тя не е впечатляваща с нищо особено освен с местоположението си близо до идеалния център и до реката.

Но този малък квартал е добър пример за това какво би трябвало да правят всички български градове с европейските си пари. С малко над 24 млн. лв. по Оперативна програма "Региони в растеж" тук са обновени всички улици, всички тротоари, всички площадки, всички междублокови пространства, цялото осветление и озеленяване - на практика всичко, което представлява грижа на общината в този участък. Споменаваме го не защото в проекта няма проблеми (има корекции по него), нито защото възлагането е било безупречно. Мястото му тук е заради доброто хрумване да не се работи на парче, както обикновено в общините. Целият квартал е започнат и завършен в рамките на един проект. Представете си подобна схема за всички квартали в големите градове, след което да се въведат строги правила за новите строежи и за паркирането... може би да не избързваме чак толкова.

Важното е, че Сливен може би ще тръгне по същия път: през пролетта на 2021г. предстои да започнат строителните работи по подобряването на градската среда и междублоковите пространства в големите квартали "Дружба", "Българка" и "Сини камъни" на обща площ около 90 дка срещу 3 млн. лв. от оперативна програма "Региони в растеж". Да видим.

Темата накратко
  • Тази година някои български градове направиха малки, но важни крачки напред.
  • Стамболийски, Бургас, Монтана, Стара Загора, Сливен, Балчик, Габрово и други стават по-зелени и по-умни.
  • Подобни политики обещават да отворят тези места за по-приятно ежедневие след пандемията от COVID-19.

София не е България. Това изречение всеки в столицата е чувал многократно. И е факт - проблемите на най-големия град са различни от тези на другите. Но ето ви друг поглед: България също не е София. Докато столицата затъва в безвремието на ерата "Фандъкова", затрупана под тонове некадърни ремонти, години дълбока корупция и облаци дим, разкъсвана между желанието да е витрина на управляващите и манталитета на град от 70-те, на други места изгряват парчета чисто небе.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


14 коментара
  • 1
    katia_1 avatar :-(
    Rational

    По-рано тази седмица кметът на Сливен каза, че ще се съобрази с волята на съгражданите си и ще иска преместването на велоалеите на тротоара. В България ще мине още време, докато започне да се мисли за някой друг, освен шофьора.

  • 3
    techops avatar :-|
    Андерсен

    В България трябва много да се работи, за да се свалят хората от колите. Хубаво е че има български градове, които действат в тази посока.

  • 5
    bigmouth avatar :-|
    BigMouth

    Разбрахте ли за скандалната брокерка Бистра М., която се сгодява за свой колега след като забременява, но може да се окаже че ще се омъжи за брата на детето си.

  • 6
    awz04699551 avatar :-|
    Емил

    Е колкото и да я хвалят като фиансов гуру, аз не бих се доверил на такъв човек.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход