Гражданите, които мерят какво дишаме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гражданите, които мерят какво дишаме

На специални "лабове" доброволци обучават други доброволци как да сглобяват и работят със станциите за измерване на замърсяването

Гражданите, които мерят какво дишаме

На почивка или през уикенда доброволците на AirBG не спират битката за по-чист въздух

Мила Чернева
4628 прочитания

На специални "лабове" доброволци обучават други доброволци как да сглобяват и работят със станциите за измерване на замърсяването

© Капитал


Времето около Коледа традиционно бележи пик в благотворителността, измервана със средствата, които хората отделят за подпомагане на нуждаещи се. "Капитал" разговаря с няколко души, които отделят от личното си време, за да водят битки и да защитават каузи, с които да правят средата по-добра за всички:

Рибари шерифи

Учителят, който подари лятото си

Гражданите, които мерят какво дишаме

Спасителка на котки

"Породена от тоталната липса на информация от държавата и общината за качеството на въздуха за гражданите" - така Стефан Димитров и Николай Лучев, живеещи близо до Орлов мост в София, описват в края на февруари 2017 г. идеята си за проекта АirBG за измерване на фините прахови частици в реално време.

Два месеца по-късно, през април, дойде и новината, че България е осъдена от Европейската комисия за бездействие в борбата със замърсяването на въздуха. Mеждувременно Димитров и Лучев са се свързали с хора от германския проект Luftdaden за гражданска наука, чиито корени са в Щутгарт, като идеята им е да прехвърлят модела и в България - доброволци да "осиновяват" сензори в различни точки на страната, да подават данни за качеството на въздуха и те да се визуализират на сайта на АirBG.

Организацията върви тайно и идеята е първо да изградят мрежа от 500 станции, но съдбата има други планове - с осъдителното решение на Съда на ЕС проектът се ражда преждевременно. "Когато в ранния следобед на 5 април 2017 г. чухме, че България е осъдена именно за липсата на мерки за тези фини прахови частици, обявихме с манифест в социалните мрежи началото на нашето гражданско движение и призовахме всеки, който иска, да се включи", разказва Стефан Димитров. В рамките на часове пускат сайт, на който има формуляр за участие в проекта. "Първите станции поставихме вкъщи и в работата. След това започнахме да слагаме при близки приятели, които живеят на ключови места в София. Направихме карта и започнахме да слагаме точките на жилища и офиси на близки."

Сред първите присъединили се към проекта и сред най-активните доброволци и досега е Веселин Малезанов, който е софтуерен програмист. Разказва, че видял Стефан и Николай по телевизията и идеята им привлякла вниманието му. До онзи момент дори не се е замислял за замърсяването на въздуха. "Мислех, че това е тема, която изисква по-голям ресурс, не смятах, че проблемът може да се решава с граждански усилия", казва Малезанов. Е, историята показва, че може. Платформата изведе проблема с мръсния въздух на дневен ред и той влезе и в плановете на политиците. И образова много хора по темата. Веселин е един от хората, които помагат с предоставянето на станции на всички доброволци. Стефан Димитров разказва и за организираните от тях "лабове" - обучения как се сглобяват станциите и как се управляват. През май 2017 г. излизат от София, като първите им обучения в страната са в Пловдив и Варна. Веселин Малезанов в началото помага за инсталирането на специалния софтуер на "осиновителите". "Първите 500 станции ми минаха през ръцете", казва той.

Осиновителите са най-различни хора по възраст и професия. Най-младият е бил на 13 години, като баща му го е докарал една събота на такъв лаб, спомня си Стефан. Има и над 70-годишни. Участват служители в чуждестранни посолства, изпълнителни директори на международни компании и към днешна дата доброволците вече са над 1500. "Няма общ знаменател, под който могат да бъдат сложени тези хора, освен грижата за качеството на въздуха", казва Димитров.

Веселин Малезанов добавя и свой собствен щрих в проекта - създава Airtube.info, като нарича сайта "алтернативен поглед на данните". В него се залага информацията от няколко източника - официалните станции на държавата, тези на Столичната община, поставени по европроект, както и числа от различни държави. Има карта, отворени данни, начин да правиш справки по различни показатели. Изключително удобно за желаещите да анализират данни. На въпрос как му е хрумнало да създаде сайта програмистът казва просто: "Реших, че картата на германския проект не ми харесва. Буквално ей така. Не беше целенасочено." Изработката му е отнела около месец. Любопитен детайл е, че е започнал работа по airtube, докато е бил на море и разполагал само с един таблет, на който работил по сайта, докато детето спяло.

Организацията направи и може би най-голямото проучване на азотен диоксид. В продължение на година те разполагат дифузни тръби в различни точки на столицата и събират данни за замърсителя, след което ги изпращат в лаборатория "Пасам" в Швейцария. Доброволците от екипа са обикаляли града, пишели дълги протоколи. "Държавата не е правила такова проучване - с научна и правна стойност, защото с нас беше и нотариус", разказва Стефан Димитров.

Да гледаш всекидневно замърсяването в очите не е особено приятно, но има огромен смисъл. "Човек прави някои неща, защото му идват отвътре. Но когато ме попитахте защо се занимавам с това, ме накарахте да се замисля. Едната причина е, че живеем в общество и черпим от него, но не става само с черпене. Трябва да се връща нещо. На някого може да прозвучи помпозно, но така възпитавам децата си." Втората причина е, че това му е било интересно.

Някои от хората участват, защото те или роднините им имат здравословни проблеми и знаят колко вреден е смогът. Други и без подобни причини са наясно колко е важен проблемът. Както Стефан Димитров отбелязва: "Това са хиляди часове, откраднати от времето за близки, семейство, работа, за да могат да са полезни на другите, на непознатите."

Времето около Коледа традиционно бележи пик в благотворителността, измервана със средствата, които хората отделят за подпомагане на нуждаещи се. "Капитал" разговаря с няколко души, които отделят от личното си време, за да водят битки и да защитават каузи, с които да правят средата по-добра за всички:

Рибари шерифи

Учителят, който подари лятото си

Гражданите, които мерят какво дишаме

Спасителка на котки

"Породена от тоталната липса на информация от държавата и общината за качеството на въздуха за гражданите" - така Стефан Димитров и Николай Лучев, живеещи близо до Орлов мост в София, описват в края на февруари 2017 г. идеята си за проекта АirBG за измерване на фините прахови частици в реално време.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    lgrozeva avatar :-|
    Лили

    От името на непознатите - благодарим!

  • 2
    lz5qd avatar :-|
    lz5qd

    До коментар [#1] от "Лили":

    От името на осиновителите - включете се! Весела Коледа!

  • 4
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    Старозагорци да се оплакват за мръсния въздух на 81-годишния британец, който живее в Йоркшир. Христо Ковачки само консултира!
    https://bird.bg/trash-kovachki/
    Боклукът, който задушава България

  • 5
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    Да започнем 2021 на чисто... от боклуци.
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10159585816076189
    Всички тези площадки за съхранение, ТЕЦ-ове и фабрики имат нещо общо помежду си. Те принадлежат на един и същ енергиен магнат, който е считан за един от най-богатите хора в България - Христо Ковачки. В България Христо Ковачки изглежда недосегаем благодарение на врътки с кухи фирми и подставени лица. Той е просто обикновен „консултант“ на фирмите-нарушители. Ковачки е много дискретен, не парадира с богатството си и много рядко дава интервюта за медиите, но продължава да бъде много могъщ човек със сериозни възможности за влияние върху местни политици, което използва, за да наложи свои пионки. Дори жената до всемогъщия главен прокурор Иван Гешев обслужва в качеството си на адвокат фирма, собственост на Ковачки, откри BIRD.
    Съвместно разследване с Mediapart.fr и Le Courrier des Balkans


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.