Организацията върви тайно и идеята е първо да изградят мрежа от 500 станции, но съдбата има други планове - с осъдителното решение на Съда на ЕС проектът се ражда преждевременно. "Когато в ранния следобед на 5 април 2017 г. чухме, че България е осъдена именно за липсата на мерки за тези фини прахови частици, обявихме с манифест в социалните мрежи началото на нашето гражданско движение и призовахме всеки, който иска, да се включи", разказва Стефан Димитров. В рамките на часове пускат сайт, на който има формуляр за участие в проекта. "Първите станции поставихме вкъщи и в работата. След това започнахме да слагаме при близки приятели, които живеят на ключови места в София. Направихме карта и започнахме да слагаме точките на жилища и офиси на близки."

Сред първите присъединили се към проекта и сред най-активните доброволци и досега е Веселин Малезанов, който е софтуерен програмист. Разказва, че видял Стефан и Николай по телевизията и идеята им привлякла вниманието му. До онзи момент дори не се е замислял за замърсяването на въздуха. "Мислех, че това е тема, която изисква по-голям ресурс, не смятах, че проблемът може да се решава с граждански усилия", казва Малезанов. Е, историята показва, че може. Платформата изведе проблема с мръсния въздух на дневен ред и той влезе и в плановете на политиците. И образова много хора по темата. Веселин е един от хората, които помагат с предоставянето на станции на всички доброволци. Стефан Димитров разказва и за организираните от тях "лабове" - обучения как се сглобяват станциите и как се управляват. През май 2017 г. излизат от София, като първите им обучения в страната са в Пловдив и Варна. Веселин Малезанов в началото помага за инсталирането на специалния софтуер на "осиновителите". "Първите 500 станции ми минаха през ръцете", казва той.

Осиновителите са най-различни хора по възраст и професия. Най-младият е бил на 13 години, като баща му го е докарал една събота на такъв лаб, спомня си Стефан. Има и над 70-годишни. Участват служители в чуждестранни посолства, изпълнителни директори на международни компании и към днешна дата доброволците вече са над 1500. "Няма общ знаменател, под който могат да бъдат сложени тези хора, освен грижата за качеството на въздуха", казва Димитров.

Станциите на AirBG са разпръснати из цялата страна

Фотограф: AirBG

Веселин Малезанов добавя и свой собствен щрих в проекта - създава Airtube.info, като нарича сайта "алтернативен поглед на данните". В него се залага информацията от няколко източника - официалните станции на държавата, тези на Столичната община, поставени по европроект, както и числа от различни държави. Има карта, отворени данни, начин да правиш справки по различни показатели. Изключително удобно за желаещите да анализират данни. На въпрос как му е хрумнало да създаде сайта програмистът казва просто: "Реших, че картата на германския проект не ми харесва. Буквално ей така. Не беше целенасочено." Изработката му е отнела около месец. Любопитен детайл е, че е започнал работа по airtube, докато е бил на море и разполагал само с един таблет, на който работил по сайта, докато детето спяло.

Организацията направи и може би най-голямото проучване на азотен диоксид. В продължение на година те разполагат дифузни тръби в различни точки на столицата и събират данни за замърсителя, след което ги изпращат в лаборатория "Пасам" в Швейцария. Доброволците от екипа са обикаляли града, пишели дълги протоколи. "Държавата не е правила такова проучване - с научна и правна стойност, защото с нас беше и нотариус", разказва Стефан Димитров.

Да гледаш всекидневно замърсяването в очите не е особено приятно, но има огромен смисъл. "Човек прави някои неща, защото му идват отвътре. Но когато ме попитахте защо се занимавам с това, ме накарахте да се замисля. Едната причина е, че живеем в общество и черпим от него, но не става само с черпене. Трябва да се връща нещо. На някого може да прозвучи помпозно, но така възпитавам децата си." Втората причина е, че това му е било интересно.

Някои от хората участват, защото те или роднините им имат здравословни проблеми и знаят колко вреден е смогът. Други и без подобни причини са наясно колко е важен проблемът. Както Стефан Димитров отбелязва: "Това са хиляди часове, откраднати от времето за близки, семейство, работа, за да могат да са полезни на другите, на непознатите."

Фотограф: AirBG