Домът на туршията

Остъкленият на парче балкон е характерен за страните от Източна Европа. Най-вероятно пандемията и редицата локдауни няма да спрат десетилетния тренд

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Жулиета излиза на балкона, за да види Ромео. "О, защо си ти, Ромео", вика тя отчаяно, но гласът ѝ е леко заглушен, защото идва зад трикамерна дограма. Да, остъклените балкони убиват романтиката, но пък дават допълнително място за буркани, хладилници, маси.

Не е нужно специално изследване, за да видите колко много хора в България са усвоили това кътче въздух, опаковали са го и то вече не служи за първоначалната си цел. Остъкляването на балкони и тераси не е типичен феномен само за Източна Европа. То има своите архитектурни правила, но тук никой не ги спазва така или иначе. Причините за затварянето на балкона са много - украинският режисьор Роман Блажан, увековечил тази практика във филм, отбелязва, че това е типичен феномен за страните от бившия съветски блок, като в тях се крие както повече изолация за апартамента, така и своеобразен бунт срещу системата.

Затворените искат тераси

Март 2020 г. се превърна в кошмар. Генерал Венцислав Мутафчийски размаха пръст от телевизора и заяви категорично "Да не излиза!", парковете бяха забранени, разходките в кварталната градинка - наказуеми. Изведнъж малкото парче въздух, което човек можеше да получи безнаказано на собствената си тераса, стана единственото спасение.

Това реабилитира балкона в очите на българите. Няколко месеца по-късно, докато пандемията набираше сила и можеше да се очертаят последствията ѝ върху различни браншове, експерти в имотния сектор заявиха, че заради мерките срещу пандемията повече хора търсят жилища с тераси или например къщи с дворове - изобщо възможност за пространство под небето, в случай че излизането отново бъде забранено. По време на конференция, организирана от imoti.net, Даниела Иванова, началник на отдел "Ключови партньорства и пейрол бизнес" в Пощенска банка, каза, че именно големите тераси са сред най-често търсените характеристики на апартаментите от кандидатстващите за кредит. Анализ на "Имотека" потвърди, че тази година едно от основните изисквания при търсенето на старо строителство е балконът.

Според търговеца на дограма и стъклопакети Тодор обаче, изглежда, COVID-19 не се е отразил на плановете за ремонти и остъкляване. Нестихващата обич към затворения балкон все пак е останала и неговата фирма е продължила да се радва на търсене.

Хвани ме за балкона

България, чиято средна годишна температура е подобна на тази в Южна Европа (без планинските райони), е донякъде изключение от правилото. Остъкленият балкон е предпочитан обикновено в студените държави и е по-вероятно да го видите в Полша, отколкото в Испания. Според проучване на Sustainable Urban Environments Barometer от 2020 г. мнозинството (67%) от финландските граждани например биха предпочели апартамент с остъклен балкон дори и това да означава апартаментът да е по-скъп.

Кратко и напълно непредставително проучване на "Капитал" по темата установи две неща. Първо, почти всеки е остъклявал поне един балкон или е живял поне за известно време в апартамент с такъв. Второ, почти никой не го прави по законния път. Още преди няколко години законодателите помислиха, че са решили проблема с остъкляването (а и санирането) на парче, но на практика това се оказа абсолютна илюзия. Според закона трябва да има съгласие от 51% от другите собственици в блока, да се изготви проект, да се изчаква одобрение от общината и чак тогава да се остъкли. Причините са безопасност, а и грижа за външния вид на фасадите.

Тодор, който има и професионални наблюдения върху остъкляването, казва, че процедурата е прекалено тромава, изисква пари, а и не е ясно колко време институциите ще бавят процеса, затова хората предпочитат да го направят незаконно. "В България много неща по закон стоят по един начин, на практика - по друг. С остъкляването е като с паркирането по тротоарите или пушенето в заведения - има закони, които по неписано правило не се спазват", коментира специалистът по дограма пред "Капитал". Той обаче уточнява, че остъкляването не трябва да се прави без специализирана помощ, тъй като трябва да е ясно дали плочата може да поеме тежестта.

По думите му механизмът за проверка на остъкляване на балкона реално е липсващ. Или инспекторите трябва да забележат момента, в който човек остъклява, или да работят по сигнал на съседи. Първият вариант е почти невъзможен, а вторият е въпрос на лош късмет. Другото, което спира минаването по каналния ред дори за съвестни граждани, е реномето на институциите. Един живеещ в София разказа пред "Капитал", че дори приятелите му архитекти са го посъветвали да остъкли малък балкон (където безопасността от тежестта не би била проблем), без да минава по каналния ред, защото шансът да се сблъска с корупция е голям.

Причините за остъкляване са различни. Семейство Димитрови от Русе например разказва, че една зима се прибрали от село и заварили целия хол, потънал в сняг, след което решили да остъклят. Най-основната причина (и най-често посочвана от запитаните) е по-добра изолация през зимата. Освен това балконът често се превръща във втора кухня. "На мен ми пести много място в кухнята това, че печката я изнесохме навън, помня колко неудобно беше и се вмирисваше целият апартамент, като готвя", казва Димитрова. Съпругът ѝ отбелязва, че няма смисъл да имаш тераса без гледка - ако си на нисък етаж или живееш в гъсто населен квартал например. Аркади, който живее в София, пък споделя, че е остъклил балкона си само защото има и друга тераса. Ако имал само един, твърди той, нямало да го затвори. Това е мнението и на други, с които разговаряхме. Начинът на остъкляване също зависи от много неща. "Ако остъклявахме сега, с днешните си възможности, щяхме да оставим плъзгащи се прозорци, да влиза повече въздух", казва съпругата в семейство Димитрови.

Свободата да си себе си, за добро или лошо

Режисьорът от Киев Роман Блажан разглежда именно тази тема в късометражния си филм Enter through the Balcony ("Влез през балкона"), който трябва да излезе през 2021 г. Филмът разказва историята на саморъчно направените украински балкони, всеки със свой вид и предназначение, и връзката на феномена с това, че по време на комунистическия режим държавата безплатно осигурява жилища на всички, но пък често били маломерни. Така остъкляването започнало да е модерно още през 50-те години на миналия век.

"Гражданите на Съветския съюз обичали да импровизират и въпреки възмущението на архитекти, че балконите са там, за да дават достъп до свеж въздух, те ги превръщали в допълнително място за съхранение", се казва в трейлъра. Остъкленият балкон е и невинна проява на бунт и свобода по време на тоталитарен режим. "Той е символ на съвременна Украйна - както грозна, така и красива. Балконите са като хората, които ги населяват - странни, прекрасни, понякога противоречиви", коментира Роман Блажан пред "Капитал".

Всъщност част от посланието му е, че освен борба за повече място балконите са и борба за изразяване. "В допълнение към демонстрирането на уникално отношение към частното спрямо публичното пространство феноменът на импровизираните балкони е и симптом на драматичното колебание на махалото от масово еднообразие и анонимност до свобода на изразяване и собственост върху частното пространство, което оформя нагласите и архитектурите в доскорошния източен блок след 1991 г.", пише специализираният сайт Archdaily в статия за филма.

България отговаря донякъде на описанието. Балконът тук се е превърнал в дом на зимнина, буркани с туршия или велосипеди, при това от десетилетия. А пълната свободия на 90-те и началото на XXI век, когато никой в градовете не регулираше абсолютно нищо, доведе до това всеки да се превърне в архитект и дизайнер на собствения си балкон. Това направи фасадите на огромните блокове хаотични и грозни, но може би и доста правдиви в изразяването на отношенията между съседите.