По улиците на пандемията

По улиците на пандемията

Къде, какво и как загубиха или спечелиха от тази странна година местата, в които живеем

Огнян Георгиев
7359 прочитания

Седемстотин километра. Толкова беше общата дължина на задръстването, което предизвикаха бързащите да се махнат от града си парижани в края на октомври, точно преди влизането в сила на втория локдаун във френската столица; 70% от лондончани не се чувстваха в безопасност да ползват градски транспорт през юни; 860 хиляди семейства са получили директна помощ през кешови плащания или карти за пазаруване от общинската управа на Истанбул.

Тази година беше толкова нетипична и преобръщаща за градския живот, че най-адекватният начин да бъде изобразена би била с цифри. Но градовете - тези кошери на съвременния живот, които са много по-важни за ежедневието на всеки от нас дори от държавата, в която живеем, не са само статистика. Те са места, спомени, идеи, общности, забавления. Коронавирусът потуши това за голяма част от 2020 г. Въпросът сега е за колко дълго и също така какво ще дойде след него.

Някои тенденции няма да се обърнат бързо: например фактът, че от най-големите градове започна процес на изтичане на хора. Достатъчно е да погледнете София, където трафикът над и под земята не е намалял само заради това, че хората си стоят вкъщи. Някои от онези, които напуснаха бързо и се установиха другаде, може да открият, че няма нищо по-устойчиво от временните решения. За това ще допринесе фактът, че дистанционната работа навлезе толкова ударно в живота ни, колкото доставките на храна. Едно изследване от юли в Брюксел откри, че над 90% от хората, които работят дистанционно, биха предпочели да запазят това дългосрочно. Като се има предвид, че удобството да работят от вкъщи имат предимно хора с по-високи доходи и по-сигурна работа, това значи тежък удар за офис пазара и за много бизнеси, които зависят от тези хора в центровете на градовете. Заведенията и малки магазини вече изпитват огромни трудности.

Тази спирала се е завъртала вече неведнъж, най-скоро през 60-те и 70-те години в САЩ, когато бялото население на големите градове ги напуска масово. Това води до идилични картини от нови подредени предградия и замиране на центрове на градовете. Както всеки жител на малък български град може да ви каже, когато активните и заможните си отидат, един град опустява и запада.

41%

е бил спадът в приходите на 95% от българските общини според Националното сдружение на общините към края на април 2020 г., сравнено с 2019 г.

Тежките ефекти на местно ниво ще се усетят особено силно в края на тази година и началото на другата. Финансите на местната власт почти навсякъде се свиват, като дупката на места ще бъде драматично голяма.

Но да не бързаме

Прогнозите за смъртта на градовете обикновено са силно преувеличени. От една страна, всеки, който е висял пред компютърен екран в последната половин година (а това значи почти всички), знае в детайли колко емоционално потискащо може да е това и колко силен е копнежът за среща с други хора на живо. Офисът, този така омразен инструмент на капитализма, изведнъж ще предложи повече от онова, което сме виждали в него. Както колумнистът на FT Люси Келуей написа, "офисът ни подрежда, дава рутина и най-важното - дава ясна граница между работа и вкъщи. Без офис, без група хора, трудещи се над нещо на едно и също място и по едно и също време, е трудно да се види как която и да е компания ще създаде каквато и да е култура - камо ли лоялност".

Освен това някои промени в градовете ще са за добро. Някои места (например София или Ню Йорк) може да се окажат по-добри места за живот с по-малко хора.

Остин, Тексас, е градът, който е спечелил най-много нови жители по време на пандемията в САЩ според класацията на LinkedIn, следяща промените в профилите на потребителите си. Това е и градът, в който на 8 декември се премести да живее основателят на Tesla Илън Мъск, заменяйки Калифорния.

Разпръсването на хората от тези центрове накара културния сектор да започне да ги търси активно на други - в текста за градските забавления ще видите как "София филм фест" например планира да продължи с новата практика да излъчва онлайн интересно кино, за да е достъпно и до хората в други градове, където такова рядко стига. Тенденцията към разширяване на велоалеите, зелените пространства, местата за пешеходци в много места може да успее най-накрая да изскубне съвременните градове от задушаващата ги хватка на автомобила, макар че това ще е по-дълга битка. Тя вече се случва на места дори в България - тук ще видите няколко примера от тази година за положителни неща, ставащи в българските общини.

И накрая, но не по-важност - градът всъщност е магия. При това не толкова лесно обяснима магия. Ричард Флорайда, дългогодишен изследовател на това какво прави един град атрактивно място, демонстрира какъв е резултатът от смесването на много активни, умни и креативни хора на едно място в книгите си "Възходът на креативната класа" и "Кой е твоят град". Но как и защо точно тази смес произвежда искри, както и как се раждат успешните квартали, общности и градове, не може да се каже с точност. Знаем само, че събирането на много различни хора на едно място в някакъв момент се превръща в повече от просто сбора на отделните части. Това не може да се случи по зуум.

Седемстотин километра. Толкова беше общата дължина на задръстването, което предизвикаха бързащите да се махнат от града си парижани в края на октомври, точно преди влизането в сила на втория локдаун във френската столица; 70% от лондончани не се чувстваха в безопасност да ползват градски транспорт през юни; 860 хиляди семейства са получили директна помощ през кешови плащания или карти за пазаруване от общинската управа на Истанбул.

Тази година беше толкова нетипична и преобръщаща за градския живот, че най-адекватният начин да бъде изобразена би била с цифри. Но градовете - тези кошери на съвременния живот, които са много по-важни за ежедневието на всеки от нас дори от държавата, в която живеем, не са само статистика. Те са места, спомени, идеи, общности, забавления. Коронавирусът потуши това за голяма част от 2020 г. Въпросът сега е за колко дълго и също така какво ще дойде след него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мол vs ритейл парк в Русе

Мол vs ритейл парк в Русе