Извинете, крепостта ви е в двора ми

Южната крепостна стена на Созопол изглежда впечатляващо. Когато туристите се разхождат по нея, си представят как там са се водили битки и е пазила морския град от нашествия.

Стената, уви, няма толкова величествена история. Тя е на крехка детска възраст и е построена по европроект преди десетилетие по протежението на крайбрежната алея в Стария град. Идейният двигател зад "възстановяването" ѝ беше покойният вече почетен гражданин на Созопол Божидар Димитров, а организацията, заета със строителството - фондация "Созопол" (за която може да прочетете повече тук).

Проблемът е, че част от стената е незаконна. Тази седмица тихият скандал как една крепостна стена бива одобрена неправомерно доби публичност покрай решението на Районния съд в Бургас, който нареди на общината да разруши част от нея. Председателят на фондацията Кирил Арнаутски изрази почуда от съдебното решение пред "Капитал".

Господине, напуснете имота ми

Проектът за стената е финансиран по Програма ФАР, бил е на стойност 676 465 лв. и е изпълнен преди 10 години.

Видно от постановление в Държавен вестник, през 2012 г. правителството е отпуснало и 90 хил. лв. от държавния бюджет за стената и кулата в близост.

Според репортаж на bTV собственикът на къщата, скрита от нея непосредствено над крайбрежната алея на Созопол, е Иван Манолов. Още преди близо осем години започва съдебната му сага. При изграждането на крепостната стена се превземат 6.5 кв.м от неговия имот.

Видно от решение на Административен съд - Бургас, от май 2014 г., собственикът на къщата първо е подал жалба в РДНСК - Югоизточен район, но оттам не са намерили нередности. След това той завежда дело срещу строителния контрол и го печели - през 2014 г. Административен съд - Бургас, е отменил разрешението за строеж заради липсващи или грешни документи. Това означава, че всички институции по пътя - община Созопол, Националният институт по недвижимо културно наследство (НИНКН) и Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК), са съгласували неправомерно изграждането на стената.

От първото съдебно решение стават ясни няколко важни неща.

Първо, в началото НИНКН изобщо не съгласува проекта за стената. През 2009 г. НИНКН констатира "непълноти и несъответствия на разгледаната проектна документация, описани като: липсват архитектурно и геодезично заснемане в план, разрез и силует в мащаб 1:50; проектните планове, разрези и силуети са изготвени в мащаб 1:200, допустимо за идейна фаза на проектиране, но недостатъчно за технически проект; липсва подробно фотозаснемане на актуалното съществуващо положение на археологическия паметник на културата; липсва технологична част за изпълнение на консервационните работи по крепостната система; предвиденият в проекта значителен по обем надзид за консервация на автентичната крепостна стена на места е неоправдан".

Все пак същата година от института си променят мнението и съгласуват техническия проект с писмо. Тук идва вторият ключов момент. В писмото имотът на жалбоподателя не е посочен писмено с идентификатор, но в графичните части на проекта се вижда, че имотът на жалбоподателя попада в терена, където ще се строи стената.

Защо се е случило това? Заради трети проблем в процеса - проектът не е имал част "Геодезия", като тогавашният директор РДНСК - Югоизточен район, претендира, че нямало и нужда. Според магистратите, ако беше изготвена част "Геодезия", вероятно щеше да се избегне грешката за навлизане на строежа в имота на жалбоподателя.

Четвърто, зидът има и виза за проектиране, която не е съгласувана с НИНКН, въпреки че върху нея изрично е отбелязано да се съгласува с института. Това е довело до нарушаване на закона.

Пето, през 2011 г. главният архитект на община Созопол - тогава Румен Александров, издава разрешение за строеж на база технически проект и в него частният имот е включен. Съдът уточнява, че "главният архитект на община Созопол е одобрил проектна документация, състояща се от технически проект, изработен въз основа на виза за проектиране, която не е била съгласувана с надлежния за това орган по реда и на основание Закон за културното наследство". По това време кмет на общината е небезизвественият Панайот Рейзи, като тя партнира на фондация "Созопол" по проекта.

В понеделник настоящият кмет на Созопол Тихомир Янакиев потвърди пред bTV, че проектът е съгласуван с общината. "Може би трябва да питате който го е съгласувал защо има разминаване", каза той.

Така се появява стена, която навлиза в имота зад алеята. "Вярно е, че предвид естеството на строежа същият ще следва по протежението си наличните останки от крепостния зид, но е вярно също така, че са налични участъци, където крепостен зид не е запазен и такъв обективно липсва, както е в участъка пред имота на жалбоподателя, установено от вещото лице", пише съдът. С решението си съдебният състав отменя разрешението за строеж преди седем години.

Общината трябва да махне стената

Най-новото дело е заведено преди две години, като Манолов твърди, че е нарушено правото му на собственост. Собственикът разказва пред bTV, че стената започнала да се строи "по тъмното на Бъдни вечер".

Новото решение на Бургаски районен съд - от 4 март 2021 г., определя стената пред къщата на Иван Манолов за "новоизградена", като тя е направена "без да представлява възстановка на основи от такава от Античността или Средновековието". Съдът нарежда на общината да премахне зида в частта пред къщата, както и да заплати разноски по делото на жалбоподателя. Решението не е окончателно и общината може да го обжалва.

От думите на кмета на Созопол стана ясно, че местната власт е по-скоро съгласна със съдебното решение. "Ние сме изготвили проект, който в момента е в НИНКН, за премахване на част от крепостната стена. Общината още е в лошо финансово състояние да харчи пари за това", казва Янакиев. Когато спечели изборите през есента на 2019 г., той завари общината с дългове от над 22 млн. лв., наследство от неговия предшественик Рейзи (който в момента е общински съветник впрочем).

Всъщност още преди години имаше съмнения дали тази стена е добра идея. Според статия на "Капитал" от 2012 г. българският комитет на международния съвет за паметниците на културата и забележителните места ICOMOS изпрати серия от разтревожени писма до институциите, в които констатира прекомерна намеса и подмяна на автентичността при възстановяването на Южната крепостна стена.

Зад проекта за Южна крепостна стена плътно стоеше и историкът Божидар Димитров. Според сайта на фондацията той е бил главен научен консултант при изпълнението на всички проекти, реализирани от фондация "Созопол".

Организацията е основана през 2002 г. от Кирил Арнаутски, който е и неин председател.

Относно крепостната стена и новото решение на съда в понеделник той коментира пред "Капитал", че е искрено изненадан. "Ние сме участвали по проект, изпълнено е, функционира, хиляди хора идват и го виждат, но самият зид, археологическите останки са публична държавна собственост. Ние се явяваме изпълнители под формата на партньор по европроект", казва Арнаутски в телефонен разговор. "Ние не можем да носим отговорност за нещо, на което ние не сме собственици, и искам да подчертая, че ние сме свършили работа на база готови проекти, които са съгласувани... Всичко е направено в името на това хората да идват в нашия резерват и да се радват на това, което виждат", допълва той.