Надстрояването на сградата на ул. "Шипка" 6 зависи от две "културни" институции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Надстрояването на сградата на ул. "Шипка" 6 зависи от две "културни" институции

Сградата на Съюза на художниците на ул. Шипка 6

Надстрояването на сградата на ул. "Шипка" 6 зависи от две "културни" институции

Собственикът - Съюзът на художниците, планира новият етаж от почти 800 кв. метра да осигури пари за ремонти за изложбените зони

Анина Сантова
3111 прочитания

Сградата на Съюза на художниците на ул. Шипка 6

© Цветелина Белутова


Как се надстроява с допълнителен етаж офиси централна сграда в София, която носи белези на модернистичната архитектура? Този въпрос е актуален покрай инициативата на Съюза на българските художници, който е собственик на галерията на ул. "Шипка" 6, да задейства процедура за изменение на плана на имота. За строителния план се разбра миналата седмица, след като в район "Средец" беше публикувана заповедта на главния архитект, с която той одобрява изработването на нов план. Новината беше изненадваща, тъй като от СБХ не бяха представяли подобна идея в публичното пространство и не бяха казвали, че имат намерения за промяна във визията от архитектурния конкурс през 2014 г., от който не последва нищо.

Мълчанието на сдружението продължи и след като медиите съобщиха за готвения проект. Това, логично, роди страхове, че се прави тих опит да се наруши автентичния вид на сградата, която допреди 10 години е била държавна и е дарена на художниците с идеята да е само галерия. Опасението си гласно изрази и районният кмет на "Средец" Трайчо Трайков, според който е нужна оценка на сградите от модернизма, с която инвеститорите да се съобразяват.

Но пред надстрояването има още крачки, в които да се разгледа и евентуално спре проектът:

  • Сегашната процедура за изменение на плана изисква и становище от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който да прецени какви намеси са възможни според статута на сградата. Такова е изпратено от страна на СБХ. В случай, че Министерството на културата прецени, че идеята е неподходяща, тя няма да се осъществи.
  • Проектант на проекта за надстрояване на галерията е арх. Светла Тихолова, която е автор на подробния устройствен план на историческата част на район "Средец", според който всеки инвеститор, който има интерес към зоната от "Орлов мост" до "Ларгото", трябва да се отнася към сградите като паметници на културата и да иска становище от културния институт. Заради това най-вероятно СБХ са решили да работят именно с нея.
  • За да може сградата да бъде определена като паметник, трябва да са минали 50 години от построяването ѝ. След като галерията е открита официално през 1972 г., това значи, че следващата година НИНКН така или иначе би трябвало да задвижи процедура за оценката ѝ. Все пак, ако планът бъде одобрен, СБХ може да получи разрешително за строеж преди това. В този случай всичко ще зависи от сегашното становище на института.
  • Сградата фигурира в списък на общинското дружество "Софияплан" по проект "Ново архитектурно наследство", който има за цел да стартира процедура за защитата на 150 сгради на различни архитектурни стилове. (Повече за инициативата вижте по-надолу.)

Проектът: офисен блок, отдалечен от фасадата

Проектът на СБХ предвижда на покрива на сградата да се обособи терасовиден етаж, на който да бъдат разположени офиси. Техен наемател иска да бъде коуъркингът betahaus, който и сега ползва част от третия етаж от галерията. От СБХ обясняват, че са спрели на фирмата, тъй като тя има интерес и отговаря на поставените условия за договаряне. Причината в случая да не се проведе конкурс е, че Съюзът е частен собственик от 2011 г., когато правителството ѝ е прехвърлило безвъзмедно това право при условие, че сградата се ползва само за галерия. Все пак взимането на етаж на топ локация без никакво състезание едва ли постига най-доброто възможно финансово решение.

Предвижда се новият етаж да бъде "нов функционален обем от олекотена конструкция с подходящи съвременни материали", пише в изпратената до медиите вчера позиция на СБХ. От графичния план, предоставен на Направление "Архитектура и градоустройство", се вижда, че предвидената му височина е 3 м, но той ще е отдръпнат с 6.5 м от фасадата, като заради това няма да се вижда. Новата квадратура, която ще се построи, е 774 кв. м.

"Реализацията на подобен проект би отворила нови възможности на Съюза за бюджетиране на изложбената дейност, добра перспектива за осигуряване на допълнителен ресурс за предприетата поетапна реновация на галерията, както и средства за бъдещата поддръжка", пишат от Съюза на българските художници.

Сдружението не получава субсидия от държавата и приходите от наем на дарената сграда явно са ключови. Във финансовия отчет на организацията за 2019 г. приходите от наеми са 1.15 млн лв от общо приходи 1.23 млн. лв. Разходите за същия период са 1.094 млн. лв., като най-голямата част за външни услуги - 602 хил. лв., и персонал - 307 хил. лв.

"Логиката на балансирания бюджет на СБХ не е сложна: по-големите приходи от стопанска дейност съответно са и повече осигурени средства за изложби, за инвестиции в инфраструктурата, за социална дейност. А

шансът за доброто сработване на такъв механизъм в много голяма степен зависи и от порядъчността и стабилността на нашите контрагенти", казва председателят на СБХ Любен Генов.

От СБХ казват още, че целта е да се финансират изложби с безплатен достъп, да се модернизират експозиционните пространства, както и да се продължи с реновирането на сградата. В позицията си от Съюза пишат, че доброто финансово състояние е важно и защото са нужни средства за "социално подпомагане на творците (особено сега в ситуацията на пандемия и икономическа криза)". Собственикът на сградата предвижда и още нови интериорни решения, саниране на фасадата, реновиране на входното фоайе други дейности.

И отбелязва, че в периода 2018-20 г. СБХ е реновирал част от сградата със собствени средства, например голямата изложбена зала на първия етаж.

Проблемът с неоценените сгради остава

Ако сградата бъде призната като паметник е любопитен и въпросът дали ще си върне образа на галерия и ще преустрои сега окупирания от заведения партер. Именно за да се избегнат подобни неизвестни, трябва да съществува ясен механизъм в такива случаи.

Положителен пример в тази посока е работата на общинското "Софияплан" по проекта "Ново архитектурно наследство" в партньорство с екип от УАСГ и в сътрудничество с ЦНИП и ИКОМОС България. Той ще бъде представен в края на пролетта и идентифицира близо 150 ценни архитектурни паметници, построени в Столичната община след 1944 г. Екипът планира постепенно да извършва анализ, оценка и предписания за тях и да входира фишове за всяка от сградите в НИНКН, с което да стартира процедура за защитата им като недвижима културна ценност.

"Списъкът от тези 150 сгради е йepapxизиpaн, следвайки определени критерии и методология, и така са определени пъpвитe 20 oт тeзи oбeĸти, които ще бъдaт пpeдлoжeни зa зaщитa ĸaтo ĸyлтypни цeннocти пo cмиcълa нa Зaĸoнa зa ĸyлтypнoтo нacлeдcтвo още през 2021", коментираха от екипа за "Капитал". Сградата на СБХ попада в дългия списък със 100-те сгради, но не в първата йерархизирана селекция от 20 сгради, за които ще бъде представен анализ, уточниха от там. Експертният анализ по нея предстои в следваща фаза на дългосрочния проект и едва тогава екипът ще може да се ангажира с оценка и предписания за намеси по нея.

Как се надстроява с допълнителен етаж офиси централна сграда в София, която носи белези на модернистичната архитектура? Този въпрос е актуален покрай инициативата на Съюза на българските художници, който е собственик на галерията на ул. "Шипка" 6, да задейства процедура за изменение на плана на имота. За строителния план се разбра миналата седмица, след като в район "Средец" беше публикувана заповедта на главния архитект, с която той одобрява изработването на нов план. Новината беше изненадваща, тъй като от СБХ не бяха представяли подобна идея в публичното пространство и не бяха казвали, че имат намерения за промяна във визията от архитектурния конкурс през 2014 г., от който не последва нищо.

Мълчанието на сдружението продължи и след като медиите съобщиха за готвения проект. Това, логично, роди страхове, че се прави тих опит да се наруши автентичния вид на сградата, която допреди 10 години е била държавна и е дарена на художниците с идеята да е само галерия. Опасението си гласно изрази и районният кмет на "Средец" Трайчо Трайков, според който е нужна оценка на сградите от модернизма, с която инвеститорите да се съобразяват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.