Какво може да се промени в София

Идеите на "Гражданска инициатива за общестен и релсов транспорт", арх. Елица Панайотова, арх. Любо Георгиев и "Спаси София" кои да са приоритетите на града и как промяната да се случи бързо

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

В последните години хората някак привикнаха да мислят, че градовете не могат да се променят бързо. Или че всяка промяна в тях е свързана с европейски пари или някакво съвпадение на звездите. Че става изключително трудно. Сложно е и т.н. Истината е, че всеки град, независимо колко голям или малък, може да бъде променен, стига да има воля и идея за това.

Ето четири бързи идеи за това какво може да се промени в София от хората, които се занимават да мислят и работят по тези въпроси - в сътрудничество с общината или извън нея.

#1 Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт: Цялостно решение за железницата

И до ден днешен се проектират линии на обществения транспорт, без да е ясно кой откъде и закъде пътува в града. Ние изобщо нямаме такава база данни, а и явно не се планира такава в бъдеще. Само така обаче могат да се видят реалните нужди на гражданите, чрез които да се обоснове дадено политическо решение.

В тази връзка е и предлаганата от нашата инициатива от години възможност за възстановяване на Околовръстната железница на София. По нейното все още запазено на много места трасе Столичната община подготвя строителството на "зелен ринг" с вело- и пешеходни алеи, само че без "най-зеления" и достъпен обществен транспорт - релсовия. Считаме, че решението за интегриране на релсово трасе, вело- и пешеходна инфраструктура би могло да се реализира бързо и да бъде изключително ефективно и успешно решение на транспортните проблеми на града.

Трасето е практически готово и е държавна собственост в 2/3 от своята дължина. По предварителна оценка строителството заедно със закупуването на 20 броя влакове като тези за трети метродиаметър ще струва около 330 млн. евро за 23.5 км релсов път, включително частично подземно строителство. За справка - третият метродиаметър, който до момента е с дължина 8 км, заедно с 20 бр. влакове струва около 430 млн. евро. Освен това има вече изградена инфраструктура - мостове, тунели и т.н., на немалко ключови булеварди. Така би се осъществила интермодалната връзка на междуквартален, общоградски, крайградски и междуградски пътнически трафик. Околовръстната железница ще допълни метромрежата, защото тя е рингово трасе, а метролиниите са диаметрално разположени. Цялостно интегрирано решение за железницата в София би могло да реши в огромна степен проблемите с огромния брой автомобили в града и непрекъснатото им нарастване.

Коментар на "Капитал": Защо да не използваме ефективността на "Метрополитен" и да прехвърлим на тях отговорността за железницата в София, а в бъдеще - дори довеждащите влакове от областта. Така едно ефективно дружество ще поеме повече отговорности и ще се грижи доказано по-добре за жп транспорта в най-големия град, а държавните НКЖИ и БДЖ ще бъдат освободени да мислят за другите изоставащи зони. Такъв модел впрочем - на регионално транспортно планиране, съществува от десетилетия в САЩ.

#2 Арх. Елица Панайотова: Още една зона за паркиране

Това, което трябва да се случи в София, е въвеждането на регулиране на паркирането на територията на цяла София, включително в жилищните комплекси като "Младост", "Люлин" и "Дружба". Това ще подреди много града ни, който буквално е превзет от автомобили.

Това би могло да се случи бързо чрез създаване на трета зона - извън синя и зелена, които са предназначени за централните части на града, и постепенното им въвеждане. Това ще насърчи и частни инвестиции в етажни (подземни или надземни) паркинги.

Коментар на "Капитал": Единствената възможна регулация на хаоса в паркирането е въвеждането на платено паркиране. Частният интерес винаги е по-иновативен от публичния и пазарът може да разреши този проблем, ако общинската власт наложи строги санкции и контрол.

#3 Арх. Любо Георгиев, "Софияплан": Да се включат гражданите

Ако трябва да избера една промяна, която да се случи първа, то това ще е намирането на повече справедливост в начина, по който ползваме града. За съжаление сме свидетели на немалко несправедливи, а понякога и незаконни действия в заобикалящата ни среда. Неща като нерегламентираното паркиране по тротоари, в градинки, на пешеходни пътеки; неща като изхвърлянето на отпадъци през балкона или на улицата, или до кофите; като чупенето на публична собственост, спирка например; неща като повреждането на озеленяването; а дори и като агресията на улицата.

На пръв поглед това може би са дребни, изолирани случаи, които биват подминавани от повечето от нас като нещо незначително. Но събрани и насложени, всички тези несправедливости правят градската ни среда неатрактивна, несигурна и асоциална.

Според мен по-доброто решение на този проблем е включването на гражданите. Нужда и интерес от подобни инструменти явно има - платформите "Гражданите" и Civi. Много сигнали получава и контактният център на общината. За съжаление сигналите, подадени през необщинските платформи, често остават висящи. А тези през контактния център понякога се смятат за решени, когато са прехвърлени към отговорното звено в общината. Тоест подаването на сигнал не е равносилно на предприемането на действие. Знам го както от статистиката, така и от личен опит. И това обезверява гражданите и на тях спира да им пука.

Затова е важно каналите за подаване на сигнали да станат повече, по-ефективни и безопасни. Всичко това е възможно при внедряването на много повече автоматизация и софтуер в системата за сигнали, показването на предприетите действия по сигналите, както и ангажирането на повече граждани в усилията правилата да бъдат прилагани.

Коментар на "Капитал": И тук, както и в предния случай, активността на частния интерес е жизненоважна. Инициативи като "Гражданите" правят много повече за видимостта на проблемите от инспектората в СО. Важно е тази връзка да бъде заздравявана и да се обръща много повече внимание на спазването на правилата, вместо контролните органи да бъдат използвани като бухалки. Това изисква смяна на манталитета.

#4 Спаси София: Да бъде "Град за хората"

Належаща промяна за София е реалното възприемане и повсеместно прилагане на концепцията "Град за хората". Внимание трябва да се обърне на обществените места във всички части на града. Освен да се изчистят от кал и прах, те се нуждаят от реновиране и преосмисляне на детайлите, така че най-уязвимите - децата, възрастните хора, пешеходци и велосипедисти, да са максимално защитени. В същото време "Град за хората" означава и мисъл за мащаба - инфраструктурата и сградите следва да се съобразяват с човешкия мащаб, за да бъдат максимално функционални и безопасни.

За София това изисква и фокус върху обществения транспорт с приоритизирането и оптимизирането му там, където е необходима най-голяма ефикасност - превозването на най-много хора по възможно най-чист начин."Град за хората" непременно включва и внимание върху зелената система на града - гарантиране на реализацията на всички превидени зелени площи, както и възстановяване на улично озеленяване и предвиждане на ново във всички актуални инвестиционни проекти.