Сензори за въздух и соларни панели ще се инсталират в софийска детска градина

Тази година в столичната 76-а детска градина "Сърничка" в кв. "Младост" ще бъдат инсталирани сензори за измерване на качеството на въздуха, както и соларни панели и системи за измерване на разходите за електричество. Това е пилотната фаза на проект "Пясъчник за иновативни решения", по който работи новосъздаденото звено за дигитализация към Столичната община.

Технологичните решения са разработени от две стартиращи компании - Zekeng и Energomonitor, и ще бъдат финансирани от бюджета на общината с 30 хил. лв. По-голямата идея е да бъдат генерирани данни, които да послужат за анализи и да се тестват и прилагат по-мащабни иновативни технологии в детските заведения. Ако резултатите са добри, общината може да насочи повече инвестиции в тези насоки.

"Бюджетът е достатъчен, за да се реализира прототип или MVP (minimum-viable-product) за целите на тестването. Столичната община възприема вече добре установената практика от инвестиционните фондове - създаване на портфолио от иновативни решения, продължителна подкрепа в имплементацията, оценка на въздействието и информиран избор за последващи инвестиции", коментира за "Капитал" зам.-кметът по дигитализацията Генчо Керезов.

Той обясни, че двете стартъп компании са избрани чрез "Методологията за оценка на проекти в сферата на дигитализацията и интелигентните градски решения", разработена от международен експертен екип на консултантската компания Deloitte и реализирана с подкрепата на Европейската инвестиционна банка и звено "Проектна информация и финансиране" на Фонда на фондовете. През същата методология ще бъдат оценявани още пилотни проекти, които могат да се осъществят в кратък срок в сфери като е-управление, предприемачество и иновации, околна среда, образование и транспорт.

Как ще работи

По единия проект, за който вече има сключен договор, ще бъдат осигурени прототипи на сензорни устройства за следене на качеството на въздуха в затворени помещения. Системата ще алармира при високи нива на въглероден диоксид и фини прахови частици и ще изпраща данни в реално време, на базата на които да се правят анализи. Първите сензори ще бъдат тествани именно в детската градина поради важността на темата за подобряване качеството на въздуха там, обясняват от общината.

Вторият проект е за подобряване на енергийната ефективност в обществените сгради. Ще бъдат инсталирани соларни панели за производство на ток, а система, осигуряваща "умни" комунални услуги, ще измерва разходването на електричество както от тях, така и от електропреносната мрежа. Планът е в едната сграда на детската градина да бъдат инсталирани сензори, а във втората - соларни панели. Това ще позволи да се направи впоследствие сравнителен анализ на резултатите.

В рамките на година трябва да се генерират достатъчно данни, на база на които да се изработят политики за инсталация на възобновяеми енергийни източници и за потребителско поведение, намаляващи разходите.

"Тази година ще извършим първичното събиране на данни и ще пуснем нови пилотни проекти, а през следващата предстоят анализите и търсенето на финансиране за развитие на избраните проекти", коментира зам.-кметът Керезов. От резултатите ще се прецени и дали общината ще насочи по-значителни инвестиции в сферите.

По-големите цели на проекта са ИКТ компаниите да създават интелигентни решения за дигитализацията на местната икономика и да се даде възможност на български компании да докажат концепциите и продуктите си и да се развиват на външни пазари или привлекат рисков капитал.

Какво още предвижда Стратегията за дигитална трансформация

Проектът "Пясъчник за иновативни решения" е част от Стратегията за дигитална трансформация на общината, която беше приета от общинския съвет през лятото на 2020 г. Тя беше изготвена по време на участието на София в програмата Digital Cities Challenge на Европейската комисия от екипа на "Иновативна София" съвместно с "Инвест София" и участието на над 100 стартиращи компании. В нея са заложени още любопитни идеи, като например платформа за отворени данни, която да показва на едно място разнообразни данни - от движението на градския транспорт в реално време до събирането боклука, дигитален портфейл на София, споделено пътуване по квартали, информационна платформа за потреблението на комунални услуги и др.

Въпросът е доколко от обещаното реално ще се случи, след като общината говори за дигитални промени от години, но досега изпълнението е без особен резултат.

Още през 2016 г. например директорът на Центъра за градска мобилност Християн Петров заяви, че ЦГМ ще отвори данните си за това къде се намират превозните средства от градския транспорт в реално време и колко места в синя и зелена зона са свободни. Три години по-късно обаче столицата дори не успя да предостави данните си за разписанията на Google Maps. Заради подобни недоразумения и сега е трудно да се повярва, че ще има истинска дигитална промяна.