Жива история: На пазар в Димитровград

Легендарното средище на търговията се развива и променя през годините, но остава все така важно за региона

Пазарите не се създават с декрет. Това важи дори за Димитровградския, макар сигурно мнозина да си мислят така. "Струпването на огромни маси хора като бригадири и строители създава трудности на градската управа да задоволява ежедневните им нужди от хранителни продукти и стоки за бита. Затова въпреки нежеланието на властта да толерира частния сектор през 1948 г. в Димитровград е открит пазар, който може да се смята за начало на известния днес в цяла България Димитровградски пазар" - пише в изследването си Недялка Тодорова от Историческия музей в Димитровград. И доразвива тезата, че исторически данни за панаир и пазар на това място има от повече от век. А в двора на музея има голяма дървена лодка - каяк, с която гребци превозвали през пълноводната река Марица тръгналите на пазар хора от цяла Южна България.

Николина Умурска - уредник в отдел "Нова и най-нова история" в Историческия музей - Димитровград, каза, че не е работа на историците да правят прогнози за пазара. "Но историята учи, че всеки досегашен опит за администриране на нашия пазар е давал по-скоро негативни резултати, докато спонтанното му развитие го е направило това, което е днес", казва историчката. "Няма логика да администрираме нещо, което е подвластно на пазарните механизми", казва и кметът на града Иво Димов.

Принципът на ненамеса в пазарните работи, който спазва димитровградската община, й носи "дивиденти". През 2021 г. в бюджета на общината от пазара ще влязат приходи в размер на 3 115 000 лева. През 2020 г. постъпленията са били по-малко - 2.5 млн. лева, като причината е известна - средището на стоки и услуги е било затворено няколко месеца заради кризата с коронавируса.

Търговците

Всъщност Димитровградският пазар не е един, а цели три: неделният пазар, автопазарът и зеленчуковият пазар. И трите са собственост на общината и се стопанисват от Общинското предприятие "Стопанисване, поддържане и изграждане на пазари и тържища". През 80-те години Димитровградският пазар добива сегашния си облик. В началото чуждестранните търговци са най-вече виетнамци, които учат и работят в България. През 90-те години местната преса отбелязва, че започват да идват руски, арменски, грузински и турски чуждестранни търговци. Днес на пазара има силно китайско присъствие - както на стоки, така и на търговци.

Най-много, разбира се, са българските търговци. Всичката стока за продан е подредена в над 2500 търговски места, които търговците наричат маси. Там те продават продукция собствено производство - най-често зеленчуци, плодове и дрехи, но също и друга продукция, произведена у нас или в чужбина. Асортиментът е огромен - няма мол в България, който да има толкова много търговци и стоки на едно място.

Търговците обаче се сменят - има такива, които се отказват, а други, които идват да наемат място на пазара. Цената на квадратен метър търговска площ зависи от мястото. "Добрите" маси имат месечен наем 17 лв./кв.м, а най-ниският наем е 12 лв./кв.м. В месечната такса влиза вече изграден павилион. Част от павилионите са частни, други са общински. Ако търговецът се откаже, той дарява своята "маса" на общината, а общината взема само наем за мястото. Ако е частна собственост, тогава новият търговец купува или наема масата от предишния собственик, плаща и наем за земята, върху която е поставена, по споменатите по-горе разценки.

По данни, предоставени от общинското предприятие, стопанисващо пазара в Димитровград, около 1000 от търговците са си местни. И това е много често основен бизнес на семейството им. Не е трудно да видите в пазарните павилиони да работят заедно две поколения от едно семейство. Майка и дъщеря (така пише на табелката) например сами произвеждат дрехите, които предлагат. Специализирали са в облекла за млади момичета, но освен собственото си производство продават и различни модни аксесоари за девойки. Не бяха разговорливи, защото "в момента имаме доста клиентела", но дочух, че техни постоянни клиенти се обръщат за съвет и поръчват дрехи за предстоящите абитуриентски балове.

Клиентите

В събота и неделя в Димитровград започват да пристигат автомобили и автобуси с "организирани купувачи" от България, Турция и Гърция. Тези пазарни екскурзии са били позатихнали през миналата година, но с пролетта изглежда, че пазарният туризъм отново набира сила. Най-често спират на паркинга пред пазара, който е изграден със средства по проект за трансгранично сътрудничество между България и Турция, уточнява кметът Иво Димов. И това не са единствените средства, които община Димитровград е привлякла за своя пазар. В зеленчуковия са вложени 1.5 млн. лева по проект за модернизацията му - обновяване на металната конструкция, нов покрив и затваряне отвън. Вечер пазарът се затваря и заключва, а сутрин сградата се отваря.

Димитровградчани приемат пазара не само като място за покупки на "прясна и евтина стока". Тук в почивните дни се срещат с приятели, похапват, децата лудеят в близките паркове. Когато обаче в града се изсипят 15 000 - 20 000 гости (в добрите години), това не е само оборот на ресторантите, хранителните магазини, такситата и хотелите. Множеството от хора и автомобили кара жителите на кв. "Каменец" да организират подписка срещу мястото на пазара и да заплашат с гражданско неподчинение. Това се случва през 1997 г. (данните са от Историческия музей в Димитровград), но тя е от най-кризисните гладни години и мнозинството димитровградчани не подкрепят съгражданите си. И все пак резултат има - автопазарът е прехвърлен до парк "Марица".

Днес Димитровградският пазар е чисто и поддържано място, с променен облик от края на 90-те, но все така живо и многолюдно.

Още от Капитал