Клиника за диви животни

Създаването на Спасителния център за диви животни е куриозна история, свързана с апартамента на един от основателите - Симо Марин от "Зелени Балкани", и неговите необичайни обитатели - еднокракият скален орел Джон Силвър, мишелови, язовци и други. Годината е 1992 г. "От директора на тогавашния Ветеринарен техникум получихме помещенията, които в момента се ползват за размножителна и рехабилитационна част и за посетителски кът", разказва д-р Христина Клисурова от екипа на Спасителния център. Той е основан официално преди почти 26 години.

"На година през нас преминават 1600- 1700 пациента, всички са диви животни. Част от тях лекуваме, други размножаваме, някои освобождаваме в природата. При нормални обстоятелства около 3000 деца идват на посещение при нас", казва още д-р Клисурова. В Спасителния център те се запознават с личните истории на птиците, на които им се е наложило да останат завинаги при д-р Клисурова и колегите й - говорещият гарван Ало, пеликаните Груьо и Филип, соколи, орли и др.: "Идеята на тези птици е да разказват личната си история, да провокират децата да мислят как хората вредят на дивите животни, с какво те са полезни за нас и защо трябва да ги защитаваме. Тук има представители на най-различни видове диви птици, основно хищни. Някои от тях "Зелени Балкани" успяха да върнат в природата след изчезването на вида - като белошипата ветрушка и ловния сокол (организацията работи и по връщането на брадатите лешояди в България - бел. ред.). Има такива, които са конфискувани от частни домове, имаме басейн с водолюбиви птици, които са пострадали - най-вече от бракониери и една част от тях при инциденти, например сблъсък с електропроводи. С децата си говорим с какво се хранят, къде живеят и къде могат да бъдат видени."

"Зелени Балкани" направиха един наистина уникален спасителен център, който доби много голяма популярност както в България, така и в чужбина. Те са наш много сериозен партньор по отношение на практиките: имат невероятна програма, която много помага в тази пандемична обстановка студентите поне малко да наваксат от загубата на практически занятия. За тази година вече има 60 стажанти от различни факултети, сред тях и чуждестранни студенти", коментира от своя страна ректорът на Тракийския университет доц. д-р Ярков. "Сътрудничим си от самото начало", посочва Христина Клисурова (както и с Националната гимназия по ветеринарна медицина). "Първите операции, първите патологоанатомични изследвания са правени в клиниките на университета. Голяма част от основателите, както и всички ветеринарни лекари, които в момента работят и въобще някога са работили тук, са възпитаници на Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет. През годините при нас се обучават нови кадри, тъй като грижата за дивите животни не се изучава като отделен предмет нито у нас, нито в съседните държави. Доста колеги от Сърбия, Македония, Румъния и други идват тук."

Спасителният център и в момента използва базата на Тракийския университет. Отделно някои от упражненията на университета се водят в клиниката на Спасителния център - тези за екзотичните животни. "За съжаление в нашата образователна система и в законодателството дивите животни на България и Европа са приравнени към екзотичните. Ако се отделят, това ще подобри състоянието на дивите животни", смята д-р Клисурова. "Идеята на сътрудничеството с университета не е самоцел. Ние имаме нужда от мрежа от доброволци, обучени, които по места да ни съдействат, оказвайки първа помощ на бедстващи диви животни. Първата помощ както при хуманната, така и във ветеринарната медицина е една от най важните брънки в процеса на спасяване на животните. Всички тези младежи, които учат в Тракийския университет, са от различни места, наученото при нас ще им помогне да оказват първа помощ. От друга страна, това, което предлагаме като допълнително обучение на студентите, е в плюс на университета. Може да са малко, но има и студенти, които се интересуват от диви животни, и партньорството между нас ще ги привлече да учат тук."