Десетгодишна съдебна битка за мръсния въздух в Пловдив стигна до Брюксел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Десетгодишна съдебна битка за мръсния въздух в Пловдив стигна до Брюксел

Десетгодишна съдебна битка за мръсния въздух в Пловдив стигна до Брюксел

Михаил Екимджиев заедно с други адвокати и граждани съдят община Пловдив за липса на адекватни мерки срещу мръсния въздух. Еврокомисията взима предвид техните сигнали

Мила Чернева
5050 прочитания

© Цветелина Белутова


Европейскатa комисия (EK) ще проверява казуса с измервателните станции за качеството на въздуха в София и Пловдив, които бяха преместени от ключови замърсени точки в двата града. До този развой на събитията се стигна, след като правозащитникът адв. Михаил Екимджиев е сезирал Брюксел за проблема в контекста на наказателната процедура за мръсния въздух, която ЕК заведе срещу България, разказа самият той пред "Капитал".

През 2014 г. станцията на Орлов мост в София, която отчиташе сериозни превишения на нормите за фини прахови частици (ФПЧ), беше преместена заради строящото се метро чак в кв. "Младост". В Пловдив пък станция, отново на място с голямо замърсяване, беше преместена от кръстовище на "Баня Старинна" в жк "Тракия". "Смисълът на тези станции не е само да събират данни за статистиката. Съгласно европейските правила те имат и функцията да алармират - да може, когато има екстремно замърсяване, хората да бъдат информирани, а общината да вземе съответни мерки", казва Екимджиев. През март той е получил писмо, в което ЕК съобщава, че ще провери случая.

Още преди 10 години той заедно с адв. Катина Бончева, адв. Емилия Недева и над 100 граждани завеждат първия колективен иск в България по темата за качеството на въздуха - срещу община Пловдив. Сега делото стигна до трета инстанция и е насрочено за 9 юни във Върховния касационен съд. То беше загубено на двете инстанции досега, като съдът твърди съвсем опростено, че проблема с мръсния въздух го има навсякъде, а общината няма кой знае какво да направи.

Освен това ЕК припомня в писмото, че вече е започнала процедура за установяване на нарушение във връзка с достъпа до правосъдие в България и плановете за качество на въздуха на местните власти. Тя пък беше започната след жалба на неправителствените организации ClientEarth и За Земята.

Няма мерило, няма проблем

Адв. Екимджиев разказва, че преди няколко години изпратил писмо до Брюксел, за да сигнализира, че има проблем с местоположението на станциите. Първоначално получава отказ да се разгледа сигналът.

"Представихме допълнителни доказателства в насоката, че това не е формално нарушение, а лишава гражданите на Пловдив от информация, която е от значение за живота и здравето им, и по този начин има нарушение на европейските правила, което не е предмет на наказателната процедура. Самата тя е заради системното превишаване на допустимите стойности. С този сигнал вкарахме допълнителен момент, че се нарушава това правило, според което измервателните станции трябва да са в тези невралгични точки, в които може да се очакват пикови замърсявания", обяснява той.

Въпросните станции за отчитане на качеството на атмосферния въздух се управляват от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която е под шапката на екоминистерството. През 2015 г. станцията в Пловдив беше преместена от натоварено кръстовище в жк "Тракия", като по думите на адв. Екимджиев там се отчитат по-ниски стойности на замърсяване и по-редки превишения, защото кварталът е топлофициран и има по-малко автомобилен трафик. И все пак за 2020 г. именно тази станция е отчела над 70 дни със замърсяване с фини прахови частици над европейските норми при допустими 35 дни в годината.

По подобен начин ИАОС премести измервателна станция от "Орлов мост" в кв. "Младост" през 2014 г. в двора на Националния институт по метеорология и хидрология. Това е на около седем километра от интензивния трафик в центъра на София. Формалният повод беше строежът на метрото и как той щял да изкриви данните заради прахоляк. Реално обаче и след приключване на обекта станцията не се завърна. В отговор до "Капитал" екоагенцията каза, че станцията няма да се върне в центъра, и изтъкна, че в "Младост" тя е регистрирала замърсяване над допустимите норми и през 2018 и през 2019 г.

Все пак ЕК ще провери тези ходове на ИАОС. "В допълнение, на основание на Приложение III, Раздел Г от Директивата за качеството на атмосферния въздух (Директивата), службите на Комисията поискаха пълната документация за процедурите по избор на местата за мониторинг и обяснителната информация", пише в писмото от Брюксел.

"В случай че прегледът на тази документация покаже нарушение на Директивата, Комисията няма да се колебае да предприеме съответните подходящи действия", казват от там.

Съдът: Общината е безпомощна

Пловдив е градът, в който са отчетени най-висок брой дни с превишаване на допустимите стойности на замърсители във въздуха през 2020 г., сочат данни, получени от "Капитал" (виж графиката долу).

"Също така Комисията започна процедура за установяване на нарушение във връзка с достъпа до правосъдие в Република България по отношение на плановете за качество на въздуха", пише още в писмото от ЕК. Това е във връзка с делото, което адв. Екимджиев и съмишлениците му са завели преди цели 10 години срещу община Пловдив. Гражданите съдят местната власт за бездействието й по проблема с мръсния въздух.

Ищците нямат имуществена претенция - не искат пари и глоби, а просто общината да се погрижи за здравето на жителите си.

Заведено още през 2011 г. обаче, то все още не е окончателно решено, като първо се мести в Окръжен съд - Смолян, след като съдиите в Пловдив си правят отвод още в началото. Втората инстанция е Апелативен съд - Велико Търново.

Ищците твърдят, че община Пловдив не е изпълнила задължението си "да сведе и да поддържа нивото на ФПЧ 10 в рамките на допустимите нормативни дневни стойности от под 50 µg/m3, които не могат да се превишават повече от 35 пъти за една календарна година, въпреки извършените, но явно неадекватни действия".

И на двете инстанции обаче пловдивските граждани губят делото. Според Апелативния съд във Велико Търново общината била предприела достатъчно действия във връзка с подобряване на качеството на въздуха в рамките на правомощията, която има. Според ищците обаче те са хаотични и нямат ефект. "Нашата теза е, че точно поради липсата на дължимата последователност, настойчивост и съгласуваност тези мерки не са постигнали правно задължителния резултат и поради това са неефикасни", се посочва в жалбата на гражданите пред ВКС.

Освен това съдът в Търново приема възражението на местната власт, че проблемът бил "национален", а пък в Пловдив замърсяването от високите нива на ФПЧ10 "в по-голяма степен е предопределено от разположението на гр. Пловдив, от положението му на важен транспортен център, както и от обстоятелството, че за преодоляване на фоновото замърсяване са необходими действия на национално ниво, а не само такива на отделните местни институции".

Адв. Екимджиев коментира пред "Капитал", че така съдиите казват, че каквото и да направи общината, проблем ще има, което е обратно на логиката и реалните законови отговорности на общините по отношение на въздуха.

В София по-късно бе заведен колективен иск срещу общината по темата за замърсяването, който също буксува.

Европейскатa комисия (EK) ще проверява казуса с измервателните станции за качеството на въздуха в София и Пловдив, които бяха преместени от ключови замърсени точки в двата града. До този развой на събитията се стигна, след като правозащитникът адв. Михаил Екимджиев е сезирал Брюксел за проблема в контекста на наказателната процедура за мръсния въздух, която ЕК заведе срещу България, разказа самият той пред "Капитал".

През 2014 г. станцията на Орлов мост в София, която отчиташе сериозни превишения на нормите за фини прахови частици (ФПЧ), беше преместена заради строящото се метро чак в кв. "Младост". В Пловдив пък станция, отново на място с голямо замърсяване, беше преместена от кръстовище на "Баня Старинна" в жк "Тракия". "Смисълът на тези станции не е само да събират данни за статистиката. Съгласно европейските правила те имат и функцията да алармират - да може, когато има екстремно замърсяване, хората да бъдат информирани, а общината да вземе съответни мерки", казва Екимджиев. През март той е получил писмо, в което ЕК съобщава, че ще провери случая.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    aussie avatar :-|
    aussie

    Безхаберници. И тези двамата същите като шефа им от банкя.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.