Терените на раздора

Александър Петров: Създадохме модел за "спасяване" на зелените терени в София

Александър Петров, ландшафтен архитект в общинското предприятие "Софияплан"

Александър Петров: Създадохме модел за "спасяване" на зелените терени в София

Ландшафтният архитект в "Софияплан" разказва за модела на приоритизация на имоти от зелената система

Анина Сантова
11283 прочитания

Александър Петров, ландшафтен архитект в общинското предприятие "Софияплан"

© Александър Петров


Визитка

Александър Петров е ландшафтен архитект, специализирал озеленяване и производство на декоративни дървесни и храстови видове в САЩ и води упражнения по ландшафтна архитектура в УАСГ. В периода 2012-2013 г. участва в проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове" по програма "Натура 2000 - България". Участва като консултант и координатор при изграждане на информационната система "Регистър на озеленените площи и Регистър на картотекираната растителност" на Дирекция"Зелена система" към Столичната община. В екипа на "Софияплан" е от януари 2018 г. Основното направление, по което работи, е зелената система на София.

Г-н Петров, с какво точно се занимава комисията за приоритетно отчуждаване на терени към Столичната община? Какво е вашето участие?

- Работната група от общински съветници и експерти е назначена през 2016 г. със заповед на кмета и има за задача да изведе модел за приоритизация при отчуждаването на частни терени за изграждане на зелената система на Столичната община. Три години по-късно към групата се включихме аз и директорът на общинското предприятие "Софияплан" Любо Георгиев. Бих казал, че нашето участие се оказа ключово. Преди това беше изваден списък от едва 200 имота с предназначение за озеленяване, а това е много малко в сравнение с това, което направихме ние впоследствие.

А какво всъщност успяхте да направите досега?

- Когато започнахме работата по тази задача, бързо си дадохме сметка, че това са твърде много данни за преглеждане на ръка. От друга страна, отговорът на въпроса "Как определяме кой имот е с най-голям приоритет" се оказа свързан с много и разнообразни условия от пространствено до административно и юридическо естество. Сроковете за отчуждителните процедури се оказаха само върхът на айсберга. Необходимостта от същевременно ясен и безпристрастен принцип на приоритизация, както и огромното количество данни, които трябваше да се вземат под внимание, ни принудиха да подходим към задачата математически.

Това, което направихме, е така нареченият от нас "Мултикритериален модел за приоритизация", накратко ММП.

При създаването на модела се сблъскахме с редица трудности, свързани както с начина на съхранение на наличните данни, така и с липсата на детайлна информация за съществени елементи на градската среда.

На какво се дължи това?

- Проблемът е, че много от данните бяха във вид, който едва наскоро започна да се изчиства до степен, в която може да бъде наречен готов за систематична, машинна обработка. Това е особено валидно за ПУП-овете и начините, по които те са били съхранявани през годините. За пример - Столичната община има подробни устройствени планове, влезли в сила буквално след Освобождението.

Цялата тази информация е била на хартия, после е била поетапно дигитализирана. Технологиите обаче се развиват на малки и големи "скокове". Машинното разпознаване на текст например се е развило неимоверно много от началото на XIX век. Накратко - много от тези "рошави" данни успяхме да подредим и структурираме съвместно с екипа на "ГИС - София". Създадохме и "жив" информационен канал, позволяващ ни да обменяме данни в реално време.

Тези данни ви трябват за модела за приоритизация, предполагам? Може ли да обясните как работи той?

- Първата ни стъпка беше да разпознаем кои от всички УПИ-та са с отреждане за озеленяване. За целта направихме семантичен анализ на отрежданията на имотите. Така създадохме списък от ключови думи, смислово свързани с озеленяването. Използвахме този списък за да разграничим от всички УПИ-та онези, които са с някакво отреждане за озеленяване. Така от 125 хиляди такива имота в Столичната община идентифицирахме 5608 "зелени".

Следващата стъпка беше да изведем набор от критерии, на база на които да става приоритизирането. Трябваше да определим кое и доколко има отношение към поставената задача. С цел удобство и прегледност подредихме критериите в следната йерархична структура: класове - семейства - родове - видове. Към настоящия момент критериалната структура на ММП включва два класа - срокове и дадености. Те съдържат общо 6 семейства, 18 рода и 51 вида критерии и условия. Важно е да се каже обаче, че моделът е разработен така, че да позволява при постъпване на нови данни те да бъдат лесно и систематично допълнени в модела. Това е предпоставка за постигане на още по-високи нива на прецизност на ММП.

Как обаче работи всичко това?

- Прави се засичане на всички имоти с всички критериални видове. Целта е да се види какви са възможностите за озеленяване в съответната територия. Разбира се, някои от критериите са по-значими от други. Поради тази причина определихме родови и видови "тежести". Това са коефициенти, които влияят върху крайната оценка на имотите по степен на приоритизация. Също така някои критерии имат благотворен, а други ограничаващ характер по отношение на озеленяването. Ето защо категоризирахме критериалните родове в две основни групи - положителни и отрицателни.

За да илюстрирам разбираемо какво представляват критериалните родове, ще дам конкретен пример. Площта на имота е един от съществените критериални родове в структурата на ММП. Логиката е, че ако имотът е малък, нещата, които можеш да реализираш в него, като озеленяване са ограничени, а ако имотът е по-голям - има много повече възможности за планиране и функции.

Критериалните родове в ММП за момента са - площ на имота; застрояване; степен на почвено запечатване; земно покритие, тоест дали има дървесна растителност или не; плътност на застрояване; интензивност на застрояване - колко хора живеят на единица площ; реализирани или нереализирани обекти на зелената система, както и други, свързани с градоустройствените предвиждания, пешеходния достъп и т.н.

А какво значение имат сроковете?

- Сроковете за отчуждаване имат съществено значение в ММП. Не случайно сме ги извели в отделен клас. За да ги определим правилно, се консултирахме както с юристи от общината, така и с външни експерти с голям опит в градоустройствената практика. На база на техните становища изведохме двете критериални семейства "критично" и "спешно".

В "критично" попадат УПИ-та с вече изтекли срокове за започване на отчуждителни процедури, а в "спешно" са онези, чиито срокове изтичат в рамките на 2021 г.

И каква е картинката, като се съберат тези критерии?

- Резултатът, който ММП генерира, представлява списък от поземлени имоти с оценка за приоритетност. Максималната оценка е 100, като по-голямата стойност означава по-висок приоритет, а по-малката - по-нисък.

След консултация с Дирекция "Инвестиционно отчуждаване" стана ясно, че за да бъде ММП максимално ефективен инструмент, е необходимо имотите, формиращи общо териториално цяло, да бъдат групирани.

За целта допълнихме ММП с нов дял, който нарекохме "клъстеризация". Така освен индивидуална оценка всеки имот получава и оценка по степен на приоритет на имотния клъстер, към който принадлежи.

И все пак как може да се реши този проблем, заради който и малкото зелено в София може да изчезне?

- От съществено значение е зелената система на общината да се разглежда и стопанисва именно като система. Тоест като единно, живо и здраво цяло, съставено от добре планирани и стопанисвани обекти, добре свързани помежду си. Това би осигурило максималната полезност на зелената система като основен градоустройствен елемент в развитието на общината. Ето защо към този проблем следва да се подходи комплексно.

Териториите, нуждаещи се от отчуждаване, са в размер, непосилен за общинския бюджет. Необходимо е да се търсят други източници на финансиране. Отлични възможности за намиране на допълнителни средства дават редица европейски и световни политики, програми и проекти, свързани със зелената система в градовете. Освен това общинското предприятие "Софияплан" инициира серия от срещи с тема "Иновативни финансови модели за реализация на паркове в Столичната община". Вярваме, че това ще даде допълнителни решения за справяне с проблема.

Ще се създаде ли подобен механизъм и за имотите, които общината трябва да отчужди, за да реши проблемите с частните улици и липсата на места детски градини и училища?

- В началото на тази година главният архитект Здравко Здравков ни възложи тази задача. Всъщност, ако до момента ММП е направен да служи за приоритизиране на имоти за зелената система, сега трябва да го адаптираме за нуждите и на останалите обекти, предвидени да бъдат публични - улици, детски градини, училища и т.н. Срокът ни за работа е до края на годината.

А какво друго предстои оттук насетне? Какви са другите задачи, които има работната група?

- Разработили сме ММП така, че въпреки огромното количество данни той връща резултат в рамките на секунди. Предстои да се стигне до консенсус в работната група по отношение на критериалните тежести и ако това се случи, предложеният модел да се внесе за обсъждане в Столичния общински съвет. После, в зависимост от решението, ММП може да влезе в административния инструментариум на Столичната община.

Интервюто взе Анина Сантова

Визитка

Александър Петров е ландшафтен архитект, специализирал озеленяване и производство на декоративни дървесни и храстови видове в САЩ и води упражнения по ландшафтна архитектура в УАСГ. В периода 2012-2013 г. участва в проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове" по програма "Натура 2000 - България". Участва като консултант и координатор при изграждане на информационната система "Регистър на озеленените площи и Регистър на картотекираната растителност" на Дирекция"Зелена система" към Столичната община. В екипа на "Софияплан" е от януари 2018 г. Основното направление, по което работи, е зелената система на София.

Г-н Петров, с какво точно се занимава комисията за приоритетно отчуждаване на терени към Столичната община? Какво е вашето участие?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 2
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Горките! Не завиждам на тези добри специалисти за това, което ще стане с труда им. Общината са ги наели за да бавят решението на проблема, а те се за заели с реална работа. Разочарованието е неизбежно.

    Създали са качествена и подробна система, за да открият "топлата вода" - общината няма пари и за критичните терени. В един прекрасен ден или някой "държавник" ще тегли една черта на всичките им анализи, или ще им каже "променете модела, за да се впишем в бюджет Х".

    Това е най-голямата драма за всеки специалист. Виждал съм го и в големи частни компании, какво остава за общината на Фандъкова.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мол vs ритейл парк в Русе

Мол vs ритейл парк в Русе