Пет тренда за икономиката на област Шумен

Пет тренда за икономиката на област Шумен

Проблемите на пазара на труда ще са значителна пречка пред посткризисното възстановяване на областта и привличането на нови инвеститори

Адриан Николов, ИПИ
5213 прочитания

© Надежда Чипева


Бурният икономически растеж през втората половина на изминалото десетилетие далеч не се отрази равнозначно на всички области в България. Докато водещите икономически центрове, особено на юг, успяха да дръпнат и да растат с по-бързи темпове от средните за страната, по-изолираните области на север постигат по-умерен успех. Сред тези области е и Шумен, която не успя да намери формула за изпреварващо развитие през изминалото десетилетие и въпреки чувствителните подобрения на местната икономика остава назад в класирането по повечето индикатори. На фона на значителното застаряване в страната обаче демографският потенциал на областта може да се превърне в бъдещ двигател на растежа.

Големите различия

За 2019 г. брутният вътрешен продукт на Шумен достига 1.75 млрд. лв., или 10 177 лева на човек от населението. Въпреки че размерът на местната икономика е нараснал почти два пъти в рамките на десет години, то, претеглен спрямо населението БВП, не успява да надхвърли 60-65% от средното за страната. Това отстояние обаче разказва само половината история, тъй като в рамките на самата област равнищата на икономическо развитие са още по-неравни. Докато областният център Шумен е относително близо до средните за страната стойности със 7.8 хил. лв. добавена стойност на човек от населението през 2019 г., то единствено община Каспичан успява да се приближи до тази стойност с малко над 6 хил. лв. добавена стойност на човек. На дъното на класацията пък са общините Смядово и Върбица с 8 пъти по-ниска добавена стойност на човек от населението в сравнение с областния център.

Причината за това е повече от ясна - икономиката на Шумен е движена най-вече от преработващата промишленост, която е съсредоточена в индустриалната зона край областния център. В Каспичан пък има само едно голямо предприятие, но то стига, за да осигури заетост на приблизително 1/10 от населението на общината. На този етап обаче икономически развитите общини са групирани близо до областния център и магистрала "Хемус", докато периферните общини остават по-назад.

Забавяне на пазара на труд

По-слабата икономическа активност в областта предопределя и изоставането на развитието на пазара на труда в сравнение с повечето области. Дори и през 2019 г. коефициентът на безработица на населението на 15 и повече години остава малко над 10%, или над два пъти средното за страната, а заетостта достига 2/3 от хората на възраст между 15 и 64 години; за сравнение, средното надхвърля 70%, а във водещите икономически центрове е над 75%. Кризата от 2020 г. от своя страна има относително по-слабо въздействие върху местния пазар на труда, като спад в заетостта практически отсъства, а средногодишният коефициент на безработица се покачва с 1 пр.п.

Част от обяснението за по-високата безработица по принцип е профилът на самата работна сила - делът на хората с основно и по-ниско образование остава почти 1/3 от трудоспособните през цялото десетилетие, а реализацията им извън селското стопанство и някои сегменти на преработването е трудно. Също както при добавената стойност, между отделните общини в състава на Шуменска област има значителни различия в развитието на пазара на труда - докато към края на 2020 г. безработицата в областния център е едва 4.6%, то в Каолиново достига 44%, във Венец и Никола Козлево - по 34%. Проблемите на пазара на труда и особено ниското образование на работната сила ще са значителна пречка пред посткризисното възстановяване на областта и привличането на нови инвеститори.

Издръжливата бедност

Шумен се представя слабо и що се отнася до индикаторите за бедност, и изостава зад подобрението в повечето области. През 2019 г. под линията на бедността за страната остават 29.1% от домакинствата в Шумен, като индикаторът се колебае около 1/3 от всички домакинства през последните години. По-видими подобрения има в дела на домакинствата, които живеят с материални лишения, но до известна степен то отразява и повишаването на качеството на самите данни, не толкова реални резки промени в условията на живот в областта. Ръст има и в доходите на лице от домакинство - от 4772 лв. през 2015 г. до 5347 през 2019 г., но отново темпът им на нарастване изостава от средното за страната. Високите нива на бедност в Шумен до голяма степен се обясняват както със структурата на местната икономика, която е съсредоточена най-вече в производства с не особено висока добавена стойност, което носи със себе си и по-ниски заплати, така и с образователната структура. Интересно е обаче да се отбележи, че Шумен е областта в страната с най-ниски показатели за подоходно неравенство, като през 2019 г. коефициентът на Джини, който измерва разпределението на благата, е 26, спрямо 40 средно за България, а отношението между доходите на най-горния и най-долния доходен децил е, 3.9 пъти спрямо 8 средно за страната. Това обстоятелство подчертава извода, че индикаторите за неравенство винаги следва да се четат в контекста на доходните показатели, тъй като комбинацията от ниски доходи и високо равенство не насочва към високо ниво на социално и икономическо развитие, а тъкмо обратното.

Равномерни, но ниски остават и заплатите в отделните общини в Шумен, като всички освен областния център се разполагат в диапазона между 750 и 900 лв. средно брутно месечно възнаграждение на работещите.

Ниските инвестиции

Част от обяснението за по-ниската икономическа активност в Шуменска област е и в липсата на инвестиции. Въпреки че по преки чуждестранни инвестиции с натрупване Шумен се нарежда над Враца, Силистра и Ямбол, към 2019 г. обемът им е малко над 650 евро на човек от населението, или 114 млн. евро. Почти всички чуждестранни инвестиции в областта са съсредоточени в Нови пазар и в областния център, а в няколко от общините такива като цяло отсъстват.

Областта не се справя особено добре и с привличането на средства от европейските фондове, като обемът им достига 1453 лв. на човек през 2020 г., или три четвърти от средните за страната стойности. В бъдеще потенциал за повишаване на инвестициите в Шумен идва от по-нататъшното развитие на магистрала "Хемус", която ще осигурява по-добра свързаност с останалите области в Северна България и със столицата.

Изостаналото училище

Данните за постиженията на училищното образование в Шумен също не дават особени поводи за оптимизъм. Резултатите на учениците на матурите по БЕЛ следват динамиката на средните за страната стойности през последното десетилетие, но с отстояние от около 20 стотни. На фона на останалата част от Североизтока областта се справя относително добре със задържането на учениците в училище, а постепенно решава и проблемите с недостига на преподаватели.

Повечето индикатори на образователната система, в това число обхватът и повтарянето на класове, са близки до средните за страната стойности, но въпреки това резултатите остават по-слаби, в това число на изпитите след седми клас.

Бурният икономически растеж през втората половина на изминалото десетилетие далеч не се отрази равнозначно на всички области в България. Докато водещите икономически центрове, особено на юг, успяха да дръпнат и да растат с по-бързи темпове от средните за страната, по-изолираните области на север постигат по-умерен успех. Сред тези области е и Шумен, която не успя да намери формула за изпреварващо развитие през изминалото десетилетие и въпреки чувствителните подобрения на местната икономика остава назад в класирането по повечето индикатори. На фона на значителното застаряване в страната обаче демографският потенциал на областта може да се превърне в бъдещ двигател на растежа.

Големите различия

За 2019 г. брутният вътрешен продукт на Шумен достига 1.75 млрд. лв., или 10 177 лева на човек от населението. Въпреки че размерът на местната икономика е нараснал почти два пъти в рамките на десет години, то, претеглен спрямо населението БВП, не успява да надхвърли 60-65% от средното за страната. Това отстояние обаче разказва само половината история, тъй като в рамките на самата област равнищата на икономическо развитие са още по-неравни. Докато областният център Шумен е относително близо до средните за страната стойности със 7.8 хил. лв. добавена стойност на човек от населението през 2019 г., то единствено община Каспичан успява да се приближи до тази стойност с малко над 6 хил. лв. добавена стойност на човек. На дъното на класацията пък са общините Смядово и Върбица с 8 пъти по-ниска добавена стойност на човек от населението в сравнение с областния център.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мол vs ритейл парк в Русе

Мол vs ритейл парк в Русе