Пет тренда за икономиката на Шумен

Бурният икономически растеж през втората половина на изминалото десетилетие далеч не се отрази равнозначно на всички области в България. Докато водещите икономически центрове, особено на юг, успяха да дръпнат и да растат с по-бързи темпове от средните за страната, по-изолираните области на север постигат по-умерен успех. Сред тези области е и Шумен, която не успя да намери формула за изпреварващо развитие през изминалото десетилетие и въпреки чувствителните подобрения на местната икономика остава назад в класирането по повечето индикатори. На фона на значителното застаряване в страната обаче демографският потенциал на областта може да се превърне в бъдещ двигател на растежа.

Големите различия

За 2019 г. брутният вътрешен продукт на Шумен достига 1.75 млрд. лв., или 10 177 лева на човек от населението. Въпреки че размерът на местната икономика е нараснал почти два пъти в рамките на десет години, то, претеглен спрямо населението БВП, не успява да надхвърли 60-65% от средното за страната. Това отстояние обаче разказва само половината история, тъй като в рамките на самата област равнищата на икономическо развитие са още по-неравни. Докато областният център Шумен е относително близо до средните за страната стойности със 7.8 хил. лв. добавена стойност на човек от населението през 2019 г., то единствено община Каспичан успява да се приближи до тази стойност с малко над 6 хил. лв. добавена стойност на човек. На дъното на класацията пък са общините Смядово и Върбица с 8 пъти по-ниска добавена стойност на човек от населението в сравнение с областния център.

Преглед на оригинала