Идеята е заложена в общите устройствени планове на Варна и Аксаково още през 2012 г. (и присъства и в новия от 2020 г.) и беше възродена миналата година, след като през лятото в едно от предаваните на живо пътувания с джип до Варна на бившия премиер Бойко Борисов той заяви на кмета на Варна Иван Портних, че "Брюксел иска да види освен метрото (в София) и в други големи градове градска железница".

Откъде ще дойдат парите: държавата или Плана за възстановяване

Такъв мащабен проект не е по силите на нито един български град. Само третият лъч на софийското метро струва 1.2 млрд. лв - колкото целия годишен бюджет на града. Варна има доста по-скромни възможности, въпреки че леката железница е доста по-евтин вариант.

Прогнозната стойност без два от участъците, за които няма остойностяване, е между 425 и 495 млн. евро. Двата участъка без стойност са към Златни пясъци и към Бяла заради мнението на експертите, че те са нерентабилни и зависят от други инфраструктурни проекти.

Тъй като европейските програми за следващия период са почти готови, в тях не е включен подобен проект и общо парите, предвидени за Варна, са много по-малко от нужните, има само два реалистични варианта за финансиране на нещо такова: държавна помощ или Планът за възстановяване и развитие.

В момента планът е в процес на преработка и предстои внасянето му, така че представянето от страна на Варна може да бъде разглеждано и като опит за влизане в последния момент в бъдещите милиарди. Още повече че е възможно поредното разширение на софийското метро най-накрая да не получи от безплатните европейски пари.

От община Варна коментират за "Капитал", че са водени разговори как да се финансира проектът, като сега има точно тези два варианта: с европейски средства или с частична държавна подкрепа на първия етап от проекта, който включва разширяването на бул. "Цар Освободител" и изграждането на участъка на железницата до летището и до новата икономическа зона.

През ноември 2020 г. е било изпратено и писмо до тогавашния зам. министър-председател Томислав Дончев за включването на проекта в Плана за възстановяване и устойчивост. Източник, присъствал на срещата между Дончев и общината, твърди, че тогава общината е нямала готови нито проучвания, нито стойности - нещо, което явно е било спешено в последните месеци (сигурно с цел идването на Плана за възстановяване).

"Очакваме тази нагласа на държавата да продължи да бъде актуална, защото изпълнението на проекта е от ключово значение за Варна. Той дава възможност за намаляване на трафика и подобряване на екологичните показатели на въздуха чрез активно използване на електрическите влакове по новата железница. Освен това ще гарантира бърза и лесна транспортна връзка с икономическата зона", коментират от община Варна.

Ключов въпрос е и дали ще бъде създадено общинско дружество, подобно на "Метрополитен", което да оперира метрото, или то ще бъде управлявано от самата община, която далеч не е известна с експертиза в тази област. Това предстои да бъде решено, след като мине представянето на предпроектните проучвания.

Какво е "лека железница"

Варна е решила метрото да е тип "лека железница", защото така е заложено в общите устройствени планове на града и на Аксаково - в тях се предвижда скоростен надземен трамвай.

Леките железници (наричани леко метро или light rail) са много подобни на скоростните трамваи, тъй като имат подобен подвижен състав, но развиват по-висока скорост и обикновено са в отделени от останалото движение коридори. Те се използват именно за свързване на една или повече общини и разпокъсани градски метрополии, поради което са много популярни в САЩ.

Използват се и за удобно и бързо придвижване извън градовете и се срещат в много градове по света (виж снимката). През последните години са особено популярни заради по-ниските капиталови разходи и по-лесното управление в сравнение със системите на метрото, които са доста по-тежки и изискващи.

Любопитно е, че и в Общия устройствен план на София от 2009 г. беше предвидено изграждането на "лека железница", но три години по-късно кметът Йорданка Фандъкова обяви, че третият метродиаметър ще бъде класическо метро.

Къде ще минава железницата на Варна

Нуждата от метро Варна се обяснява с "ниската скорост на съществуващия в момента градски транспорт във Варна, значителен брой пресичания и прекъсвания в централната част на града, преминаване през тесни улици с ниска пропускателна способност", пише в мотивите на общината. Проектът за бъдеща градска железница е разделен на общо седем участъка, като само единият минава под земята. Те са следните:

От летище Варна до бул. "Христо Смирненски" по бул. "Цар Освободител" с дължина 6.6 км. Предвидено е метрото да минава наземно.

От летище Варна до Индустриална зона Варна. Дължина - 16.6 км. Метрото минава наземно южно от автомагистрала "Хемус".

От бул. "Христо Смирненски" до жп гара Варна с дължина 4.3 км. Метрото тук ще минава под земята.

От бул. "Христо Смирненски" до курорта Златни пясъци. Дължина - 18 км. Минава наземно.

Отклонение от участък от общински път през село Казашко и планиран мост над Варненското езеро, към с. Приселци и град Бяла. Дължината на участъка е близо 15 км, а преминаването е наземно.

Отклонение от бул. "Цар Освободител" до ул. "Девня" по бул. "Република" с дължина 2.8 км, минава над земята.

Отклонение от пътен възел до летище Варна до гр. Аксаково с дължина 3.3 км, отново наземно преминаване.

Общите устройствени планове са оставили възможност за продължение към курортите "Камчия" през възела с бул. "Боровец", както и до Албена от Златни пясъци.