Таксуването за време в градския транспорт на София чака анализ на УНСС (част 2/3)

Новите тарифи не могат да бъдат въведени, без да има цялостни данни за пътници, а сега ЦГМ и метрото не си говорят

Текстът е част от поредица за новата електронна система за таксуване в градския транспорт на София, за която бяха похарчени 100 млн. лв., но все още не функционира напълно.

Първа част - за спор за билетите между "Метрополитен" и ЦГМ, може да прочетете тук.

Следващата част, в която разказваме за особеностите на самата система, очаквайте утре на capital.bg

Забавеното пускане на всички функционалности на новата тикет система за градския транспорт на София в метрото води и до още един недостатък освен липсата на удобство: не може да се извади цялостна картина на пътуванията с градски транспорт. Именно такава статистика, която да показва как пътуват хората, в кои линии, къде се прекачат, как плащат, колко са натоварени автобусите и на кои спирки, е в основата на това да се изготви нов модел на таксуване в града.

На база на тези данни общинският съвет трябва да реши как да таксува пътници - с билет за време, за разстояние, на зони и т.н. С това решение сега се бърза, най-вероятно по политически причини покрай изборите. По неофициална информация, за да се спести време и да не се чака анализът на ЦГМ, общински съветници са възложили задачата на експерти от УНСС, които да направят тарифна политика. Такава обаче няма да е особено акуратна, ако не се прави на база обобщените данни и от метрото. Което създава риск заради дребни политически сметки да се пропусне възможността София да заприлича на западните столиците поне в управлението на градския транспорт.

"Докато не проработи тикет системата в метрото, ние не може да се сдобием с цялостната статистика за градския транспорт. Сега има база данни за пътуванията в наземния транспорт, но докато това не се случи и в метрото, няма да може да виждаме например къде пътниците се трансферират, ако използват метро. А така не можем да правим оптимизации, докато нямаме статистика. Не може само да предполагаме", коментира общинският съветник Симеон Ставрев от "Демократична България" за "Капитал".

На последното си заседание от 24 юни общинският съвет прие създаването на комитет от общински съветници, който да анализира данните, предоставяни от Центъра за градска мобилност, както и да разгледа предложенията за промени в тарифната политика, тоест дали за време или за разстояние да се заплаща пътуването. За да се получат представителни данни обаче, трябва да се изчака няколко месеца, след като започнат да се приемат валидациите и в метрото.

Какво имаме в момента

В момента системата за 100 млн. лв. работи в наземния транспорт от началото на годината. Чрез функции, вградени в камерите, се броят пътниците, возещи се в превозните средства, разбира се каква е натовареността на спирките и какъв е капацитетът на запълняемост на превозното средство. Системата отчита с какъв превозен документ пътуват пътниците (стига да го маркират на валидаторите) и кои линии използват, както и колко време пътуват. Всичко това може да послужи за изводи, на база на които да се определи начин на таксуване: с информация колко е средното време на пътуване, между първо и второ прекачване, колко процента от пътниците се прекачват.

Може да се прави и обобщена статистика за определен период от време, да се следи кога закъснява или подранява един автобус. Така например някой ден е съвсем възможно тези данни за запълняемост и време на пристигане да се дават на мобилни приложения или да се отчитат от електронните табла на спирките.

Различни валидатори

Освен че метрото все още не се е интегрирало напълно в новата електронна система за таксуване, има и различни валидатори от тези в наземния транспорт. Оказва се, че не само външният им вид е различен, но и производителите им - тези в наземния транспорт са правени от турска фирма към консорциума, а тези в метрото - от руска. Функциите им би трябвало да са същите, уверяват изпълнителите.

По-любопитна е обаче историята защо се е налагало да се стига до ново оборудване.

В техническата спецификация се предвижда валидаторите да са еднакви, но впоследствие от "Метрополитен" се отказват от вече доставените устройства и искат нови. Причината, посочена в официалните документи към поръчката, е, че има рискове, ако валидаторите са свързани с кабел. Това звучи като добър аргумент, но късната реакция подсказва, че може и да е било ход за печелене на време, тъй като изпълнителят е трябвало наново да търси устройства и после да ги сертифицира за работа с банкови карти - процес, който отнема около половин година. След консултации с банката е избрана руската фирма Terminal Technologie Group, която е доставила 500 валидатора от типа Vendotek T. Такива валидатори са поставени в метрото в Москва и са сертифицирани, което е било в случая най-бързото решение на проблема.

За това не са платени допълнителни средства на изпълнителя, а устройствата са монтирани от фирмата "Антима", която има договор за поддръжка на цялата билетна система на "Метрополитен".

И от старите валидатори също

През последните седмици пък на изхода на метростанциите започнаха да се появяват и от големите валидатори на ЦГМ, които се срещат в наземния транспорт. Те са предвидени в обществената поръчка, като идеята е на всяка станция да има по един такъв апарат, който да отчита валидации, на база на които да се прави статистика за пътниците в метрото. Спорно е обаче доколко е ефективно подобно нещо - хората не знаят за какво точно са тези валидатори и не са задължени да валидат картата си на излизане, защото няма санкции за тези, които не го правят.

Преди това беше задължително и тези, които не са валидирали картите си, трябваше да плащат глоба в размер на едно билетче. Наредбата обаче беше променена и сега ако София има желание да събира данни за пътниците, ще трябва да върне санкциите. Така обаче ще се сблъска с проблем с капацитета, защото няма как всички излизащи от метрото да са длъжни да се чекират, при положение, че има само едно такова устройство. С други думи, много смисъл от големите валидатори на изходите, изглежда, няма.

Как работи новата система за електронни билети на София и какви са особеностите й, четете утре на capital.bg