Индустрията във Варна и Шумен има нужда от по-качествена инфраструктура и образование

Индустриалният парк в Шумен е добър пример за публично-частно партньорство, но регионът все още се бори с липси като пътни връзки и качествена градска среда

Индустрията във Варна и Шумен има нужда от по-качествена инфраструктура и образование

По време на срещата на бизнеса във Варна и Шумен местната власт и бизнесът коментираха какви са успехите и предизвикателствата за индустриалното бъдеще

3585 прочитания

Индустриалният парк в Шумен е добър пример за публично-частно партньорство, но регионът все още се бори с липси като пътни връзки и качествена градска среда

© Цветелина Белутова


Частната инициатива в индустриалните зони в градовете може би е рецепта за успех, но държавата трябва да насърчава качествена среда и инфраструктура, както и да участва активно в подготовката на специалисти, за да може този успех да е устойчив.

Това е един от основните изводи от първия панел в дискусията среща на бизнеса във Варна и Шумен, част от поредицата "Капитал Градове", която се проведе в хотел "Интернационал" в Златни пясъци.

Първият панел срещна местната власт в лицето на кметовете на Варна и Шумен Иван Портних и Любомир Христов с бизнеса - Николай Тончев, изпълнителен директор на Индустриален парк - Шумен, и собственик на компании, Захари Захариев, главен изпълнителен директор на шуменския голям производител на капачки "Херти", и Aнелия Пергот, управляващ партньор на базираните във Варна "Европак България" и "Иборис".

Паркове и зони

Индустриалният парк в Шумен може да се опише като един успешен пример за публично-частно партньорство - 40% от него са собственост на община Шумен, а останалите 60% са на компанията "Ники-БТ". Паркът е с площ 2400 дка и има четири подзони.

Любомир Христов, кмет на община Шумен, отбеляза, че за последните близо 10 години паркът постепенно и устойчиво расте. "До 2012 г. е имало само два инвеститора. В началото на моя първи мандат с партньора г-н Тончев си поставихме цел да възродим Шумен и икономиката му, да изградим бъдещето му и да го превърнем в индустриален център на Североизточна България. От 2016 г. до днес вече имаме 22 партньора, от които два са със сертификат клас А, а още пет са изпълнили изискванията за него, но не са го придобили", разказ той. В зона А от парка има пет предприятия, които отговарят за 1100 работни места, а в момента се изграждат още пет. В следващия месец щяло да се открие ново производство на алуминиеви профили и боядисване.

Едва 10% от зона А не е разпродадена, а в зона С вече има инвеститори. Христов отбеляза, че инфраструктурата е изградена до всеки парцел.

Кметът на Шумен заяви още, че консумацията на електроенергия е по-голяма във Варна, отколкото в Шумен. "Ние искаме да станем индустриалния център на Североизточна България", каза той.

Захари Захариев, главен изпълнителен директор на "Херти", отбеляза, че за негово съжаление компанията му не е базирана в индустриалният парк по причината, че 1994 г., когато е създаден, парк не е имало.

На фона на това засега индустрията на област Варна е силно концентрирана в община Девня, където са и големите предприятия "Агрополихим", "Солвей соди" и "Девня цимент", но и по-малки такива. Кметът на Варна Иван Портних отбеляза, че в момента се работи по нова индустриална зона в региона на с. Слънчево, която е над 9500 дка. Тя обаче е на доста ранен етап.

Засега компаниите за производство са сякаш на заден план в икономиката на Варна. "Варна има първороден син и това е туризмът", подчерта Анелия Пергот, управляващ партньор, "Европак България" и "Иборис". Компаниите й са базирани в съществуващата Южна промишлена зона на Варна.

"Съществуващите промишлени зони са лишени от елементарна инфраструктура", коментира тя. "Преди да сме почнали да мечтаем за индустриална зона около Тополи, Слънчево и така нататък, която ще отнеме години, моят призив към местната власт е да обърнат внимание на съществуващите зони." По думите й чрез диалог с общината бизнесът би искал да подобри условията в зоните и да подобри качеството на пътищата, дори на табелите, с които да се открият адресите на предприятията.

"Опаковъчната индустрия във Варна е на толкова високо ниво, аз съм изумена, стъпвайки отскоро в тази индустрия. Ние буквално може да удовлетворим всеки каприз на клиент, който иска нещо да опакова. Има други такива - за осветление, дори фармация.

Какво все пак липсва

"Последните 20 години в Шумен не сме видели да има някаква регионална политика в България", каза Николай Тончев. Той засегна и темата за транспортна свързаност по оста север - юг. "Инфраструктурната свързаност в Североизточна България е отчайваща. Не може в Южна България да има четири магистрали, а в Северна - нито една", допълни той и каза, че при възможност би предложил четирилентов скоростен път от Силистра през Шумен, Ямбол, гръцко-турска граница и мост на Силистра, като отбеляза, че именно силистренският район започва да следва съдбата на Северозападна България. Кметът на Шумен Любомир Христов пък отбеляза, че връзките на града с Русе също трябва да се подобрят.

Магистрала "Хемус" също беше спомената неведнъж, като бъдещото й завършване е може би най-значимата стъпка в инфраструктурно отношение. Иван Портних уточни, че е приключило предпроектното проучване на магистрала "Черно море" и са ясни вариантите за трасе.

Освен междуградските връзки средата в самите градове също има значение за качеството на живот, привличането на хора и бизнес.

"Областните ни градове са станали като от Третия свят. Скоро няма да има къде да караме колите си и да ходим", каза Николай Тончев. Любомир Христов отговори, че собствените приходи на община Шумен са 28 млн. лв., които трябва да се инвестират във всички сфери - здравеопазване, култура, спорт, но и за инфраструктурата, но не стигат. "Не може да имаме толкова развита индустрия, а да не се отделят пари за пътища и градска инфраструктура. Може би на държавно ниво трябва да се помисли в тази посока", коментира той.

Захари Захариев засегна една от болните теми на бизнеса из цялата страна - липсата на хора и по-конкретно специалисти с техническо образование, не непременно висше.

"Моето мнение е, че трябва сериозно да поработим съвместно с държавата, да има държавна политика в сферата на образованието, с местната власт по отношение на подготовката на такива специалисти. Много е хубаво да говорим как се развиват компании, да видим как растат, но всички тези компании имат нужда все повече от подготвени кадри и по-специално в техническия сектор. Това за нас в бъдеще е едно сериозно предизвикателство", каза директорът на "Херти".

Николай Тончев допълни, че самите компании правят свои центрове за подготовка, а квалифицирането на кадрите трябва да е плод на усилието на държавата.

Може да гледате запис от срещата тук.

Частната инициатива в индустриалните зони в градовете може би е рецепта за успех, но държавата трябва да насърчава качествена среда и инфраструктура, както и да участва активно в подготовката на специалисти, за да може този успех да е устойчив.

Това е един от основните изводи от първия панел в дискусията среща на бизнеса във Варна и Шумен, част от поредицата "Капитал Градове", която се проведе в хотел "Интернационал" в Златни пясъци.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход