Ще направи ли една чайка пролет във Варна

Морето е големият плюс на Варна в привличането на хора. Върху него обаче трябва да се гради.

Ще направи ли една чайка пролет във Варна

Ще успее ли градът да се преобрази като център на знанието и кои са хората, които се опитват да помогнат за това

Огнян Георгиев
4490 прочитания

Морето е големият плюс на Варна в привличането на хора. Върху него обаче трябва да се гради.

© Надежда Чипева


Когато влизате във Варна от юг (по така чаканата магистрала "Черно море"), погледнете наляво преди Аспаруховия мост. Там, заключена между военноморската база "Тихина" и канала на Варненското езеро, е областта "Малка чайка". Сред дърветата и храстите се виждат пътища, които обикалят живописния бряг и стигат до малка марина. Между тях се намира сградата на Института по хидро- и аеродинамика.

Тук трябва да порасне новата надежда на Варна. Или поне така се надяват онези визионери, работещи по темата, обединена под името "Квартал на иновациите".

Земи тук имат много от варненските университети, както и общината. И вече има идеи за превръщането им в рекреационни кампуси (разбирай - място за спорт и почивка). Но ако това успее да стане нещо повече от просто красива местност за спорт, а около бреговете на езерото порасне иновационен кемпус, в който университети и компании работят заедно, "Малка чайка" има потенциал да вдигне Варна в съвсем различна орбита. Такава беше идеята зад "София тех парк", макар изпълнението да не беше съвсем отговарящо на очакванията.

Варна обаче, е в началото на този път. Част от хората зад тази идея участваха в дискусията на "Капитал Градове" за това какъв град иска да бъде Варна. Идеята всъщност стъпва на по-големият меморандум, подписан миналата година от бизнес, община и университети, наречен "Варна - град на знанието" (видеото от дискусията е най-долу).

"Взех тази идея от Ливърпул, където също има 6 университета, в нещо, наречено "Квартал на знанието", обясни двигателят на идеята Свилен Спасов. Спасов е интересна личност, чиято инициативност в редица сфери го прави един от онези хора, които движат градовете напред. Каузата, на която се е посветил в последните години, е именно издигането на Варна като център на знанието. "Разликата между нас и другите държави в ЕС се увеличава. Тази разлика може да се намали само с неща с висока добавена стойност и образование. Има ли как например туризмът или транспортът да порасне изведнъж двойно? Ако има нещо, което да промени бързо тази разлика, то е свързано със знанието", казва Спасов.

Тази му теза стъпва на съществуваща основа: Варна е вторият образователен център в страната след София, със своите 6 университета и почти 30 хил. студенти. "Градът дава 10% от БВП на страната, а компаниите и университетите, които дават 40% от БВП на Варна, се подписаха под меморандума", казва Спасов.

Добрите страни

На дискусията бяха дадени за пример неща, които се правят добре тук, но остават незабелязани извън града. Медицинският университет например вече краде част от бизнеса на Истанбул, казва Спасов. Деканът на медицинския факултет там - проф. Златислав Стоянов, уточни, че от 6000 студенти има 1600 които са чуждестранни, повечето от които са от Европа. Университетът разполага с много добра база, учебният процес не е бил твърде засегнат по време на пандемията и в момента за 1 място кандидатстват 7 души.

Други университети също се справят добре. Военноморският е на четвърто място в страната според рейтинговата класация на университетите. 35 програми в Икономическия университет вече се променят, за да се сътрудничи по-добре с новата SAP академия, посочи Спасов.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика, които разработиха специален доклад за силните и слабите страни на местната икономика, посочи основен позитив от многото университети - увеличаването на населението. София и Варна са двата града, в които населението се разраства и в двете предишни преброявания, което не е вярно за Пловдив, въпреки че напоследък дръпна, казва Ганев. "Това се усеща тук, а например в центъра на Плевен няма да усетиш такова нещо", посочва той. Естествено, фактор е и благоприятният климат.

Другото позитивно е, че университетите са доста свързани с работния пазар - според изследването на ИПИ три сектора в икономиката тук имат потенциал - медицина и здравни грижи, математика и компютърни науки, транспорт и корабоплаване. И трите наблюдават отчетлив ръст на студенти, казва Ганев.

И естествено, недостатъците

Въпреки очевидните си добри страни Варна има много за наваксване - точно както "Малка чайка" е добър проект в главите на няколко души, но в реалността е все още празно и запуснато място на красив бряг. Да започнем оттам, че - както и участниците в панела се съгласиха, все още липсва конкретика в големите идеи.

Да, меморандумът дава добро начало и полага основата за двустранни споразумения, но как тези играчи да правят нещо по-голямо заедно не е ясно, казва Ганев.

На "Кварталът на иновациите" например ще му трябва собствено управление, което да съблюдава цели, да внимава за проблеми и да се справя с трудности. За тази цел университетите ще трябва да финансират идеята заедно с частния бизнес, който ще иска да види съучастие. В България обаче все още за всички по-големи инициативи се търси помощта на държавата - било то през съфинансиране, било то през европейски фондове. А това все още спира полета на места като Варна.

Защото държавата дава бавно и несигурно. Пример е математическата гимназия, която продължава да няма сграда - има парцел и идея за сграда, но парите за това все още не са на масата (тук дори няма да отворим дума за магистрала "Хемус", "Черно море" и имагинерните срокове за тяхното завършване).

Местната власт също не е особено активна. Варна от години изостава в инфраструктурното си развитие и харчи неефективно стотици милиони.

За да се сбъднат проекти като този за град на знанието, ще трябва някой отдаден визионер, който да движи напред - Свилен Спасов държи тази роля засега, но както сам призна, търси заместници. "Всички искаме да помагаме, но трябва някой да дърпа каруцата", формулира проблемът Петър Ганев. С две думи, проектът е чудесен и идеята има своите основи. Но за да продължи напред, търси своите поддръжници и спомощници.

Другото, което ще трябва, е време - Спасов е прав, че има не повече от 30-40 места по света, които са успели да доведат тази колаборация до успех. Добрата новина? "Повечето от тях са на море", казва той.

Когато влизате във Варна от юг (по така чаканата магистрала "Черно море"), погледнете наляво преди Аспаруховия мост. Там, заключена между военноморската база "Тихина" и канала на Варненското езеро, е областта "Малка чайка". Сред дърветата и храстите се виждат пътища, които обикалят живописния бряг и стигат до малка марина. Между тях се намира сградата на Института по хидро- и аеродинамика.

Тук трябва да порасне новата надежда на Варна. Или поне така се надяват онези визионери, работещи по темата, обединена под името "Квартал на иновациите".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход