Пристан за хората

Пристан за хората

Пристанищната зона в Бургас се превърна в нов градски център, защото общината и държавата си говорят

Анина Сантова
9366 прочитания

© Архитектурно студио


Темата накратко
  • Пристанищната зона в Бургас се превърна в нов градски център, защото общината и държавата си говорят.
  • Предстои да се довърши сградата на планетариума и да се реконструира вълноломът, където се планира и пешеходна алея.
  • Обмисля се и пускането на вътрешноквартални кораби-таксита, линия до Истанбул и изграждането на яхтена марина.

Всеки ден по кейовата стена на пристанището в Бургас се разхождат най-различни хора. Някои сядат на ръба на алеята и пият бира, други ловят риба в тъмните води на залива с унесен поглед към корабите, трети карат колело. Децата играят на площадката или възторжено сочат пейките с форма на делфин. В града бавно, но настоятелно се заформя нов градски център. Градът започва да се отваря към морето.

Съживяването на мястото започва преди десетина години, когато цялото пространство е обновено и освободено за посетители. Тогава като част от формулата за активно място са изградени и нови сгради с различни функции - Морската гара и детският научен център, Конгресният център, планетариумът (виж повече за тях в каретата).

Сега хората свободно се разхождат до Морския фар, някога белязан с бюста на комуниста Георги Димитров, а преди 9.09.1944 г. с т.нар. знак на Фердинанд, който е открил пристанището през 1903 г. Скоро до самия край на кея ще могат да стигат дотам, вървейки по самия вълнолом, по който ще минава пешеходна алея. "Тогава, когато той бъде реконструиран и сградата на планетариума бъде завършена, вероятно през октомври, цялата зона ще придобие завършен вид", твърди директорът на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" за клон Бургас Ивайло Иванов. Макар и все още незавършено, пространството има цялостна визия, на която много градове биха завидели. Основната причина за това е в добрата комуникация и съвместна работа между държавното предприятие и общината.

Мястото ще продължи да разгръща потенциала си, като плановете са много амбициозни - предстои и южната част на пристанището с площ 16 дка да се "отвори" към морето и хората, следвайки примера на Барселона. Вече за нея има готов архитектурен проект, който предвижда обществена зона, многоетажен паркинг, нови и обновени сгради, както и директна връзка с главната улица "Александровска" и пространството при жп и автогарата. Всъщност мечтата на бургазлии винаги е била тежките огради между митницата и гарата да се махнат и градът да се слее с морето и на юг. Това цялото пространство ще се оформи около кейовите места, където сега акостират влекачите на кораби.

Засега южната част не е с обществен достъп и се оперира от "Пристанище Бургас" ЕАД, като се извършват единствено товарни и разтоварни работи.

На юг животът продължава

Бъдещето на мястото е много по-вълнуващо - проектът предвижда в единия край да има обществената зона с двустранен амфитеатър. Едната му част ще е обърната към морето и там ще има леко понижена сцена към водата и още една с воден ефект, която да гледа в другата посока. "Ще има един много висок шпил от неръждаема стомана, който ще бъде видим и от морето, и от пешеходната улица", разказва главният архитект на Бургас Емил Бурулянов.

В конкурсния проект на архитектурно студио "Вамус" на Николай Симеонов са посочени и различни възможности за туристически маршрути от пристанището и ул. "Александровска" през зоната до Морската градина. Иначе цялото пространство ще бъде облагородено и по линията му ще бъдат разположени магазинчета и заведения.

По отношение на марината ще бъде продължена идеята за развитие на яхтено пристанище. В момента върви процедурата за избор на изпълнител за изработка и доставка на понтони, така че да бъдат осигурени близо 100 лодкоместа. "Питаха ме скоро защо сме решили да има точно яхтена марина - отговорът е съвсем прост - все пак се намираме на пристанище", отбелязва с усмивка Иванов. Всъщност Бургас никога не е имал яхтена марина. В средата на 70-те бургаският яхтклуб беше забит на югозапад, в едно бунгало с импровизиран пристан от релси, където бяха вързани два "петерсона" и десетина "оптимиста", натрупани до бараката, си спомня редакторът на това издание.

Основно ще бъдат възобновени стари сгради, които да изпълняват различни функции. Така например известната с прякора си сграда Кухня майка, където навремето се е готвило за всички пристанищни работници, ще бъде реконструирана и ще се превърне в офис сграда, където вероятно ще се премести администрацията. Планът на Иванов е след ремонта ѝ там да отидат служителите на държавното предприятие, които в момента се помещават в съседната сграда. "Разговарял съм и с други държавни институции, които имат желание да се преместят тук. Ще стане добре тук да се съберат голяма част от държавните институции, така че да бъдат тук, на ключово място, удобно за гражданите", коментира Ивайло Иванов.

"Важно беше сградата да бъде запазена, тъй като има собствена художествена стойност, тя е тип "бруталист", с детайли от едно време", обяснява арх. Бурулянов.

Отворен мол и многоетажен паркинг

Доста по-различна съдба ще има съседната сграда, която в момента не представлява нищо повече от ръждясала метална покривка. Впечатляващ е единствено размерът ѝ - разположена е върху площ от 12 дка. Това, което ще остане от нея след планирания ремонт, изглежда, ще бъде само металната ѝ конструкция. Предвижда се панелите и ламариненият покрив да се заменят, а фасадата ѝ ще бъде изцяло стъклена. Иванов планира новата сграда да съчетава различни функции, като вече е решил, че едната ѝ част ще използва Националната художествена академия, която всъщност вече има филиал на пристанището - в сградата на "Магазия".

В същото време се планират ателиета с малка галерия, детско пространство, базар за био-, фермерски и рибни продукти, както и ретро музей за коли. "Искаме това да е тип декомпозиран мол - хората да бъдат хем на открити пространства, хем на закрити", обяснява арх. Бурулянов. Той уточнява и че се използват параметрични методи за проектиране, за да може новата фасада на сградата да бъде с подобен дизайн на бъдещия паркинг, който ще се намира до нея.

Това реално ще бъде първият модерен многоетажен паркинг в България и ще се изгради на мястото на бивша работилница. Планират се четири етажа и общо 400 паркоместа, които да поемат очаквания бъдещ поток от хора, идващ от голямата сграда. Цената пък ще бъде същата, каквато се плаща и за паркиране в зоната - 1 лв.

Следим къде по пристанището се формират места за социализация и си правим сметки как може да развием инфраструктурата там, където се събират определени групи, за да направим престоя им още по-приятен, казва арх. Емил Бурулянов, главен архитект на Бургас.

Модерното бъдеще на мястото обаче рязко контрастира на сегашния му мрачен вид. Затова и е трудно да си представим, че скоро е възможна промяна. Иванов обаче е оптимист - казва, че "ако зависи от нас", може проектът може да бъде изпълнен до 2024 г.

"Заложили сме всичко в инвестиционната програма на предприятието. В момента върви процедурата за работен проект, за която очакваме скоро да излезе класирането. Всичко зависи и от това каква ще е обстановката на национално ниво, важно е да е спокойно и да няма сътресения", обяснява той. След като е готов работният проект, ще бъде ясно и каква ще бъде прогнозната сума за реализацията на пространството.

С кораб до съседния квартал... или до Истанбул

Общината и държавното предприятие имат още съвместни планове. Интересен фокус са вътрешните планове. "Ще се опитаме да пуснем водни таксита, вътрешноквартален градски транспорт от малки корабчета", казва арх. Бурулянов. Според Иванов, ако пътнически кораб потегли от пристанището, ще стигне точно за пет минути в Крайморие. До "Сарафово" разстоянието пък би се взело за десетина минути. "Вече има изградени рибарски пристанища за такъв тип кораби, както рибарското селище Ченгене скеле, лодкостоянката на Крайморие и рибарско пристанище в "Сарафово".

Така че трябва да използваме този тип транспорт за туризъм", обяснява той. И сега на пристанищната алея има спирка за корабче, което вози пътници до остров Св. Анастасия. А от общината приготвят предложение за лодкостоянка близо до солниците на "Сарафово", която да бъде със зона за по-интелигентни соларни системи, за да бъде като един "умен" крайградски остров.

По-мащабната картина е още по-впечатляваща. Иванов се надява, че скоро ще може да се стига не до съседни квартали, ами до съседна Турция. Според него маршрут Бургас - Истанбул е съвсем реалистичен и би отнемал 4 часа път. Още през 2019 г. са водени преговори с турската страна и с един от големите оператори. "Направихме пробно плаване с техен кораб от т.нар. морски автобуси с две палуби, на които могат да се качат 300 - 400 пътници. Той е тип катамаран, защото условията са по-добри за плаване.

Пробното плаване беше с гранична полиция, от турска страна ни посрещнаха, направихме и обработка на паспорти да проверим как би вървяло, кое евентуално би се забавило", разказва Иванов. Идеята е била това да стартира миналата година, с 45 плавания пробно, но заради пандемията намеренията са спрени на пауза. "Никой не се е отказал, надявам се всичко това да се осъществи", казва Иванов. Добрата новина е, че въпреки кризата икономиката все пак работи.

"Аз лично гледам числата - за миналата година, 2020 г., когато настъпи ковид епидемията, през "Пристанище Бургас" са влезли и излезли над 17 млн. тона товар. Всички фирми в Средногорието, Пирдоп, Златица, където е обработката на меден концентрат, работят. Тук се разтоварва основно меден концентрат и след това се обработва. Сярната киселина пък е остатъчен ресурс, който излиза от тук за други държави", казва Иванов.

Все пак основната функция на държавното предприятие е развитие на "Пристанище Бургас", включително "Терминал Бургас-изток 2" и "Бургас-запад". Там инвестициите в товарни превози продължават да се развиват. А примера за отваряне на пристанището е взет от западните европейски тенденции, където всички стари части на портовете, които граничат с централната градска част, се изместват.

Освен плюсове за хората по-големият смисъл зад това е екологията. "Все повече говорим за замърсяване на въздуха. Ние изместваме обработката на товарите западно от централна градска част, а тук вече се обособява като зона за обществен достъп. Така товарните дейности се изместват на югозапад и по този начин и двете дейности могат да се съвместяват", обяснява Иванов.

Вълноломът



Старият вълнолом, който започва от началото на пристанището и стига до Морския фар, скоро ще има нова визия. С тази цел вече е изготвен работен устройствен план, като в момента се търсят начини на финансиране. "Реконструкцията на такова съоръжение е много скъпа и аз от две години се боря за средства", казва Ивайло Иванов, директор на клон "Пристанище Бургас" към Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Освен да служи като защитно съоръжение, каквато му е основната функция, по проект се предвижда по вълнолома да има пешеходна алея на средно ниво. Тя ще бъде висока 2.20 м и ще бъде обезопасена с парапет. Разликата е, че вълноломът няма да бъде стъпаловиден, както е сега, а ще се "изправи". "След реконструкцията мислим да направим графити фест и да наситим мястото с интересни образи, които да се виждат откъм плажа", казва арх. Бурулянов.

Конгресният център



Основната функция на Конгресния център е събитийният туризъм. Основната зала за събития е разположена на първия етаж и впечатлява с размера и архитектурата си. Разполага с разглобяема сцена, много добра акустика, кабинки за превод, сценично осветление и ред други екстри. "Стараем се да бъдем на ниво, защото това е шансът да привлечем бизнеса насам, с качество и добра услуга. Инициативата за това няма как да бъде само наша, като държавно предприятие, или само на общината. Това е цялостен продукт. Когато хората отиват на такова събитие, те искат да има къде да спят, тоест хотелите са важни също, добре работим с тях. Търсят се добри условия и качествена услуга за храна. Тоест това е цялостен проект, един тип клъстер. Ние сами по себе си няма как да привлечем хората. Не сме си достатъчни. Ние сме отворени, местната администрация е отворена. Чакаме частния бизнес", коментира директорът на пристанищната инфраструктура Ивайло Иванов.

Когато отваря врати миналата година, времената не са много подходящи за провеждането на събития. Въпреки това през есента, когато мерките са отпуснати, се състоят пет такива. А дори и за тази година центърът има няколко договора за събития и ако всичко е наред, се надява на растящ интерес. Вътре на различните етажи има още две зали за събития с по-малък капацитет.

Третият и четвъртият етаж са предимно офиси от висок клас, които се отдават под наем. "Надяваме се да привлечем големите IT компании да си отворят регионални офиси тук. Мислим, че е съвсем реалистично да ги запълним, те са по 200 - 300 кв.м, има интерес", казва Иванов, като добавя, че към всеки офис има кухня. А всички са с гледка към морето - някои към пристанището, а другите - към Бургаския залив.
Морска гара и детски научен център "ПланетУм"



Заедно с изграждането на Морската гара започва обявяването на цялата зона. Тя е отворена през 2013 г., като първоначално е мислено в сградата да има ресторант. За това обаче няма достатъчно желание и държавното предприятие и общината се спират на идеята да се изгради детски научен център. "Музейко - София" помага, като разработва концепцията. Така една част от Морската гара е превърната в иновативно място, където децата, а и дори възрастните се запознават с физическите закони чрез игра. Вътре основно са засегнати физиката, енергията, водата, ветровете, като целта е разширяването на извънкласната дейност. Тъй като интересът е голям, от държавното предприятие мислят за разширяването на центъра.

Планетариум



Планетариумът безспорно се очертава най-атрактивната сграда на пристанището и вероятно ще отвори през октомври. Идеята е сградата да имитира планетата Сатурн, като повърхността ще бъде изцяло огледална, от неръждаема стомана, а "обръчът" на планетата - от стъклопласт. Впечатляващото е, че конструкцията ще се носи сама, "а такова нещо не е правено никъде по света", казва арх. Бурулянов, който всъщност е проектант на сградата. "Единственото подобно е т.нар. Бобчето в Чикаго, но то е с артистични цели, докато ние имаме функция вътре в сградата и събираме 50 души", обяснява той. Прожекционният купол е правен от единствената европейска фирма за специална техника за планетариуми, като образът се прожектира от две места. Освен звездното небе ще могат да се прожектират и друг тип неща.

Бурулянов и Иванов не могат лесно да обяснят как са решили да се наемат с нещо, което досега не е правено. "Като е добра идеята, скачаш. Цялата работа е процес, постоянен диалог, минахме през много начини на проектиране, докато решим, че ще изглежда така", казва арх. Бурулянов.

Сега до строящата се сграда има малка "перла" от същата метална конструкция, от която ще бъде сградата на планетариума. Това реално е прототип, създаден, за да се изпробва дали атмосферните и битовите условия ще повлияят на състоянието материала, преди да се строи. "Стои вече повече от година и може да се види, че издържа без проблем на всякакви условия - на топло, студено, на скачащи деца", коментира Иванов.

Скандалният Боян Мага



Докато пристанището иначе се радва на всеобщо одобрение, има един елемент, който събира противоречиви емоции и мнения. Статуята на Боян Мага (Вениамин Магесник), поставена до паркинга, често е критикувана заради неясното послание, което носи. Тя е дело на твореца Георги Андонов и е поставена в началото на тази година. Следват спорове кой е решил да я сложи, с какво право, с каква цел. В крайна сметка статуята остава. Недоволството - също, най-вероятно защото просто липсва обяснение коя е изобразената фигура и какво символизира.

Историческите данни говорят, че Мага е български принц от Х век, който създава в Плиска богомилството и оттам го развива в цяла Европа. Андонов го е изобразил като вълк от страната, гледаща към залеза, стъпвайки на мистиката около него - преди се е вярвало, че се трансформира като вълк, вероятно заради по-различните дрехи, с които се обличал. Така Боян Мага се е превърнал в легенда, но в същото време има твърдения че е съвсем реална историческа личност - княз Вениамин Български, брат на цар Петър Велики и на св. Иван Рилски и син на цар Симеон Велики.

Знаците, изобразени в основната на статуята, също предизвикват обществени вълнения, макар и авторът ѝ да твърди, че не е целял провокация. Експерти потвърдиха пред медии, че три от тях са използвани в масонската символика. Най-разпознаваемият е символът на пергел и ъгъл, който насочва към единството между материално и духовно. Първоначално в него е било включено името на масонската ложа Бургос, но след силното обществено недоволство е заличено. Образите на Слънцето и Луната също се считат за част от масонската символика и изобразяват мъжкото и женското начало, макар че е възможно в случая да олицетворяват легендарното нощно превъплъщение на Мага във вълк. Третият символ е приписван на богомилите, но по-скоро се оказва литературна измислица.

Все още няма обяснение какъв е бил замисълът зад издигането на статуята. Но, ако не друго, потвърждава, че различното събужда любопитството.

Темата накратко
  • Пристанищната зона в Бургас се превърна в нов градски център, защото общината и държавата си говорят.
  • Предстои да се довърши сградата на планетариума и да се реконструира вълноломът, където се планира и пешеходна алея.
  • Обмисля се и пускането на вътрешноквартални кораби-таксита, линия до Истанбул и изграждането на яхтена марина.

Всеки ден по кейовата стена на пристанището в Бургас се разхождат най-различни хора. Някои сядат на ръба на алеята и пият бира, други ловят риба в тъмните води на залива с унесен поглед към корабите, трети карат колело. Децата играят на площадката или възторжено сочат пейките с форма на делфин. В града бавно, но настоятелно се заформя нов градски център. Градът започва да се отваря към морето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    western_ avatar :-|
    western_

    хората не искат яхтено пристанище (което от своя страна в никакъв случай няма да изглежда като това на визуализациите) но общината ще го построи, за да усвои парите. Пристанищната зона се отвори към хората и основно към един инвеститор (любимец на кмета), на когото подари всички парцели на пристанището. Конгресният център също е едно безумие, което скрива гледката към морето и в него не се е провеждал и 1 конгрес или мероприятие, но европарите са усвоени.

  • 2
    fitnesman1974 avatar :-(
    fitnesman1974

    Столицат на съседна Турция не е Истанбул!!!! Честно, понякога, като чета статии на "Капитал" се питам, дали не работят изключително необразовани хора там.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход