Пътуване до Земята на първите
Област Шумен не е сред горещите точки на туристическата карта, макар да има огромен потенциал за това
Мадарският конник, Шуменското плато, скални манастири, най-големият паметник в страната "Създатели на българската държава" и най-голямата джамията "Шериф Халил паша", крепости, винарски изби, конна езда, полети с парапланер и още
Шумен и околностите са от местата, които могат да предложат дълъг списък със забележителности и преживявания на туристите. Близостта с летище Варна, което е на 73 км, и черноморските курорти дава възможност за зареждане на града с поток от чужденци през летните месеци. А известният слоган и химн на града "Оттук започва България" е сред запомнящите се маркетингови послания.
Огромният туристически потенциал на града и региона обаче остава неразвит. За последните пет години област Шумен не успява да увеличи значително нито броя на нощувките, нито броя на чуждестранните туристи. Данните на НСИ показват, че от 2015 г. насам само на два пъти броят на нощувките е надхвърлил 90 хил. (през 2015 и през 2019 г.). През 2020 г. Шумен се нарежда до Разград по този показател, като от областните градове изпреварва само Враца, Силистра, Търговище, Сливен, Ямбол и Перник. Приходите на местата за настаняване през най-силната 2019 г. пък са едва 3.5 млн. лв.
Лошата свързаност на града с големите пазари и липсата на достатъчно и правилно таргетирана реклама са част от причините Шумен да остава леко встрани от основните трасета на туристите. Какви обаче са решенията?
Шумен на картата на нощувките
До 2015 г. Шуменска област няма работеща стратегия за развитие на туризма. Едва тогава местната власт разработва такава с петгодишен хоризонт. Към онзи момент през 2015 г. областта се намира между 15-о и 22-ро място сред другите в страната по основните туристически измерители.
"Всички показатели, свързани с чуждестранните посетители, са с ниски и незадоволителни стойности", отчита стратегията. Средната продължителност на престоя в Шуменска област също е ниска - 1.86 нощувки от един посетител, а нощувките на чужденци са само 12.2% от общите.
"Това свидетелства, че обектите в Шуменска област са слабо известни и областта остава дестинация предимно за българските туристи. Сред приоритетите за развитие на българския туризъм е по-равномерното му териториално разпределение и деконцентриране от Черноморието и големите курорти. Във връзка с това е наложително Шуменска област да подобри качеството, популярността и позициите на туристическия си продукт", пише в стратегията. Целите на общините в региона са ясни - увеличаване на броя на посетителите, на техните нощувки, на посещенията на туристическите обекти и като цяло на приходите от туризма. Но областта върви твърде неуверено по този път.
Пет години по-късно НСИ отчита ръст при броя места за настаняване, като от 56 през 2015 г. те са станали 70 през 2020 г. След откриването на залата "Арена Шумен" стана ясно и че до нея ще бъде построен нов хотел, както и че това ще е първият от 80-те години насам такъв проект за града. Освен увеличение на легловата база се забелязва и известен ръст в нощувките на чужденци. През последната година преди пандемията те вече са една пета от общия брой, като са се покачили плавно през годините преди това. В абсолютна стойност обаче чужденците, пристигнали в областта през 2019 г., са едва 7373, а общият брой на гостите малко под 53 хил. В последната COVID година Шумен има 3.6 пъти по-малко нощувки на туристи в сравнение с Велико Търново, като с толкова по-малко са и приходите. Едновременно с това местата за настаняване във Велико Търново са само 1.7 пъти по-повече. Тоест нещо продължава да не достига на Шумен, за да е туристически по-ефективен.
Оттук започва магистрала
"Потенциалът е много голям", казва Таня Стойкова, мениджър на туроператора "Аристур". "Има толкова много културно-исторически обекти. Възможности за дегустации на вина и коняци. Прекрасни възможности за пешеходен и велотуризъм", казва тя. По думите й преди няколко години е имало по 8000 туристи от морето на сезон. Сега засилване се забелязва само сред българските туристи, които идват със собствен транспорт. Според Таня Стойкова трябва да се увеличат и образователните екскурзии на учениците до града и региона.
Основен проблем обаче продължава да бъде инфраструктурната свързаност с останалата част от страната и големите градове София и Пловдив, като пътуването до столицата отнема над 4 часа и половина заради липсващата магистрала. От години шуменци изразяват и недоволството си защо вместо втори мост на Русе не се работи по проект на втори мост на Силистра, който ще развие пътната ос на юг през Шумен и Ришкия проход, който е и най-ниският в страната.
Докато градът се развива индустриално и в индустриалната му зона вече има над 20 компании, включително с чужда собственост, градската среда изостава. Не липсват оплаквания, че капиталовите инвестиции в областния център са по едва 1.5 млн. лв. на година. Централната градска част е дългосрочно белязана, след като промените през 90-те заварват Шумен в средата на мащабен ремонт на центъра, но проектът и сградите остават недовършени и до днес.
Най-голямата инвестиция в новата история на града на практика се явява спортната зала "Арена Шумен", която би могла да даде тласък за спортен или концертен туризъм. Към момента обаче градът не дава заявка за вписване във фестивалната карта на България със събития, които да могат да привлекат туристи от по-широк периметър. А това е работещ модел дори за по-малки градове като Благоевград, в който изгря фестивалът Francofolies.
Природа, реклама и коне
От "Адрина тур - Анета Димитрова", които също предлагат атракции в Шумен и околността, смятат, че другата причина за ниския туристически интерес към Шумен освен недовършената магистрала "Хемус" е свързана с липсата на реклама. Или по-конкретно нуждата от по-активно предлагане на областта от туроператорите по Черноморието, които да организират екскурзии във вътрешността на страната. Повече усилия могат да се насочат и към привличане на групите туристи, акостиращи на пристанище Русе, и близкия румънски пазар. През 2021 г. община Шумен е предвидила в програмата си за развитие на туризма 300 хил. лв. за рекламна кампания, но те ще бъдат за популяризирането на 40-ата годишнина от откриването на паметника "Създатели на българската държава".
Стратегията на областта поставя акцент и върху специализираните видове туризъм. Според документа е необходима нова визия, която да се фокусира върху екотуризма и природо-познавателния туризъм в природен парк "Шуменско плато", Национален историко-археологически резерват "Мадара", пещерата Бисерна и т.н. Според проучванията две трети от европейските туристи се насочват именно към природни забележителности, които пък предполагат по-продължителен престой и повече нощувки. При посещението на културно-исторически забележителности, в който сегмент Шумен се справя най-добре, престоят традиционно е по-кратък, дори еднодневен.
Списъкът на специализираните видове туризъм, които могат да се осъществят в областта, е дълъг. В него попадат и селският туризъм в Кюлевча, Дибич, Друмево, Иваново, Ловец, Сушина, Александрово, Янково и др., спортният туризъм, представен от рали шампионата "Стари столици", вело- и пешеходният туризъм и скалното катерене, посещенията на храмове и манастири, балнеологията и минералните извори при град Върбица и село Мараш, астрономическата обсерватория и не на последно място конезаводът "Кабиюк".
Или, накратко, в Земята на първите има за всекиго по нещо.
